№ 5193
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212804 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 653333 - F643552/08.08.2022г.,
издадено от заместник - директор на ТД на НАП - София, на основание чл.
182 ал. вр. ал. 1 ЗДДС на "хххххххххх" ЕООД, ЕИК ххххххххххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 954, 41 лева /деветстотин петдесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки/ за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС вр.
чл. 182 ал. 2 ЗДДС.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го атакува чрез упълномощен
представител - адв. Р. В. от САК, със срочно подадена жалба, в която се
излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че в
АУАН и НП нарушението не е описано по ясен и недвусмислен начин, тъй
като не става ясно дали жалбоподателят е санкциониран затова, че не е
отразил в дневника за продажбите издадените от него данъчни документи
или отчетите за извършените продажби по чл. 119 ЗДДС, както и дали е
санкциониран затова, че не е отразил фактурите в дневника за продажбите за
данъчния период, през който са издадени, или не ги е отразил в дневника за
продажбите за следващия данъчен период. Сочи се, че наказващият орган е
1
допуснал нарушение на материалния закон, като е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция, вместо да го предупреди на основание чл. 28 ал. 1
ЗАНН. Навеждат се доводи, че нарушението е маловажно, тъй като
неотразяването на фактурите се дължи на пропуск на задълженото лице,
който е бил коригиран още в следващия данъчен период по инициатива на
самия жалбоподател и не са настъпили вреди за държавния бюджет. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Алтернативно се прави искане наказателното постановление
да се измени като санкцията се индивидуализира на основание чл. 180 ал. 4
ЗДДС.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв. Р. В. от САК, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводи за маловажност на нарушението. В
условията на евентуалност поддържа и искането за намаляване размера на
имуществената санкция. Претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Наказващият орган - заместник - директор на ТД на НАП - София се
представлява от юрк. Т. Ралева, която пледира наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква, че именно тъй
като жалбоподателят е отразил данъчните документи в следващия данъчен
период, наказващият орган е приложил привилегированата разпоредба на чл.
182 ал. 2 ЗДДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"хххххххххх" ЕООД е юридическо лице, регистрирано на територията
на Република България със седалище гр. София и адрес на управление район
"Красна поляна", ул. "ххххххххххх" № 1, с ЕИК ххххххххххх и управител
В.В.Х. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 24.10.2011г. на основание чл.
100 ал. 1 ЗДДС.
С резолюция № П-22221121167949-0РП-001/24.09.2021г. на орган по
приходите била възложена проверка за установяване на факти и
обстоятелства по отношение на дружеството - въззивник. В хода на
проверката на 14.10.2021 г. на дружеството било връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения с № П-22221121167949-040-
001/13.10.2021 г. по електронен път на имейл адрес
ххххххххх@bestbrandsbg.com. На 22.10.2021 г. и 25.10.2021г. били
представени документи по електронен път с придружителни писма № П-
22221121167949-ПРД-001-И/22.10.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-002-
И/22.10.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-003-И/22.10.2021 г., № П-
22221121167949-ПРД-004-И/22.10.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-005-
И/22.10.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-006-И/22.10.2021 г„ № П-
2
22221121167949-ПРД-007-И/22.10.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-008-
И/22.10.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-009-И/22.10.2021 г. и № П-
22221121167949-ПРД-010-И/25.10.2021 г.
С ИПДПОЗЛ № П-22221121167949-040-002/18.11.2021 г. от
дружеството - въззивник били изискани допълнително документи и
обяснения. Документи били изпратени по електронен път с придружителни
писма № П-22221121167949-ПРД-011-И/22.11.2021 г., № П-22221121167949-
ПРД-012-И/24.11.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-013-И/24.11.2021 г., №
П-22221121167949-ПРД-014-И/24.11.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-015-
И/24.11.2021 г., № П-22221121167949-ПРД-016-И/24.11.2021 г., № П-
22221121167949-ПРД-017-И/24.11.2021 г.; № П-22221121167949-ПРД-018-
И/24.11.2021 г. и № П-22221121167949-ПРД-019-И/24.11.2021 г.
При извършената проверка било установено, че дружеството -
жалбоподател е издало фактури на дружества - клиенти, както следва:
1. фактура № **********/01.12.2020г. с получател „ххххххххх" ООД
с ЕИК хххххххх, /рекламни материали/, с ДО 658.60 лв и ДДС 131.72 лв;
2. фактура № **********/02.12.2020 г. с получател „хххххххх"
ЕООД с ЕИК ххххххххх, /рекламни материали/, с ДО 541.20 лв и ДДС 108.24
лв;
3. фактура № **********/03.12.2020 г. с получател „хххххххххх"
ООД с ЕИК хххххххх , рекламни материали/, с ДО 545.50 лв и ДДС 109.10 лв;
4. фактура № **********/04.12.2020г. с получател „ххххххххх"
ЕООД с ЕИК хххххххххх, рекламни материали/, с ДО 630.44 лв и ДДС 126.09
лв;
5. фактура № **********/04.12.2020 г. с получател „хххххххххх"
ЕООД с ЕИК ххххххххххх /рекламни материали/, с ДО 928.50 лв и ДДС
185.70 лв;
6. фактура № **********/04.12.2020 г. с получател „ххххххххххх"
ООД с ЕИК хххххххххх, /рекламни материали/, с ДО 570.00 лв и ДДС 114.00
лв;
7. фактура № **********/07.12.2020 г. с получател „хххххххххххх"
ООД с ЕИК хххххххх, /рекламни материали/, с ДО 5432.65 лв и ДДС 1086.53
лв;
8. фактура № **********/07.12.2020 г. с получател „ххххххххх"
ЕООД с ЕИК ххххххх, /рекламни материали/, с ДО 613.60 лв и ДДС 122.72 лв;
9. фактура № **********/07.12.2020г. с получател „хххххххх" ООД с
ЕИК ххххххххх, /рекламни материали/, с ДО 643.50 лв и ДДС 128.70 лв;
10. фактура № **********/08.12.2020г. с получател ЕТ „хххххххххх"
с ЕИК ххххххххххх, /рекламни материали/, с ДО 684.75 лв и ДДС 136.95 лв;
11. фактура № **********/09.12.2020 г. с получател „ххххххх" ООД с
ЕИК ххххххххх, /рекламни материали/, с ДО 513.00 лв и ДДС 102.60 лв;
12. фактура № **********/09.12.2020 г. с получател „ххххххххх"
ЕООД с ЕИК хххххххх, /рекламни материали/, с ДО 523.41 лв и ДДС 104.68
3
лв;
13. фактура № **********/10.12.2020 г. с получател „ххххххх" ООД с
ЕИК ххххххх, /рекламни материали/, с ДО 554.56 лв и ДДС 110.91 лв;
14. фактура № **********/10.12.2020 г. с получател „ФЛАТ" ООД с
ЕИК ххххххх, /рекламни материали/, с ДО 533.00 лв и ДДС 106.60 лв;
15. фактура № **********/10.12.2020 г. с получател „ххххххх" ООД с
ЕИК ххххххххх, /рекламни материали/, с ДО 931.00 лв и ДДС 186.20 лв;
16. фактура № **********/11.12.2020 г. с получател „ххххх" АД с
ЕИК хххххх, /рекламни материали/, с ДО 2700.00 лв и ДДС 540.00 лв;
17. фактура № **********/11.12.2020 г. с получател „ххххххххх"
ЕООД с ЕИК BG175088563, /рекламни материали/, с ДО 595.00 лв и ДДС
119.00 лв;
18. фактура № **********/15.12.2020 г. с получател „хххххххх" ООД
с ЕИК ххххххх, /рекламни материали/, с ДО 964.60 лв и ДДС 192.92 лв;
19. фактура № **********/16.12.2020 г. с получател „хххххххх"
ЕООД с ЕИК ххххххххх, /рекламни материали/, с ДО 525.00 лв и ДДС 105.00
лв.
Данъчната основа на всички гореизброени фактури била в общ размер
на 19 088.31 лв. и ДДС в общ размер на 3 817.66 лв.
Дружеството – въззивник било подало справка – декларация за
данъчен период месец декември 2020г. в срока по чл. 125 ал. 5 ЗДДС,
заведена с вх. № 22111176938/14.01.2021 г., както и дневник за продажбите за
същия данъчен период, в който гореизброените фактури не били отразени.
Същите били отразени от дружеството в дневник за продажби и справка -
декларация по ЗДДС, подадена с вх. № 22111183239/12.02.2021 г., в данъчен
период месец 01.2021 г.
Резултатът деклариран от дружеството със СД по ЗДДС вх. №
22111176938/14.01.2021 г. за данъчен период м. декември 2020 г. бил 23
897.63 лв. - ДДС за внасяне.
Така било установено, че неотразяването на горецитираните фактури в
дневника за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период месец декември 2020
г. е довело до определяне на данък (ДДС) в по-малък размер за посочения
период, а именно ДДС в по-малък размер с 3 817.66 лв.
Начисленият по горепосочените фактури ДДС в размер на 3 817.66 лв.
бил внесен на 15.02.2021г. вместо до 14.01.2021г.
На 21.02.2022г. в присъствието на двама свидетели и на упълномощен
представител на дружеството - въззивник свидетелката С. А. - главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, офис Перник, съставила АУАН №
F643552/21.02.2022г., с който повдигнала против "хххххххххх" ЕООД
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 124 ал. 2 вр. чл.
182 ал. 2 ЗДДС. На същата дата свидетелката А. съставила и Приложение към
АУАН № F643552/21.02.2022г., с което на жалбоподателя била разяснена
възможността в 14 - дневен срок да направи предложение до наказващия
орган за сключване на споразумение за приключване на
4
административнонаказателното производство. На 21.02.2022г. АУАН №
F643552/21.02.2022г. и приложението към него били връчени на
представляващия дружеството - жалбоподател.
Свидетелката С. А. съставила и още седем акта за установяване на
административно нарушение по отношение на дружеството - въззивник за
идентични нарушения, но касаещи различни данъчни периоди.
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не
били направени възражения.
От страна на дружеството - въззивник било направено предложение за
приключване на административнонаказателното производство със
споразумение, заведено с вх. № ИТ -00-1471/04.03.2022г.
Без да се произнесе по направеното предложение, на 08.08.2022г.
Пламен Георгиев - заместник - директор на ТД на НАП - София, издал
обжалваното наказателно постановление № 653333 - F643552/08.08.2022г., с
което на основание чл. 182 ал. вр. ал. 1 ЗДДС наложил на "хххххххххх"
ЕООД, ЕИК ххххххххххх, имуществена санкция в размер на 954, 41 лева
/деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ за
нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС вр. чл. 182 ал. 2 ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката С. А., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - наказателно
постановление № 653333 - F643552/08.08.2022г., АУАН №
F643552/21.02.2022г. и приложение към него, предложение за приключване
на административнонаказателното производство със споразумение, заведено
с вх. № ИТ -00-1471/04.03.2022г., пълномощно, фактури, справка - декларация
по ЗДДС вх. № 22111176938/14.01.2021г., дневник - продажби за
"хххххххххх" ЕООД за месец декември 2020г., справка - декларация по ЗДДС
вх. № 22111183239/12.02.2021г., дневник - продажби за "хххххххххх" ЕООД
за месец януари 2021г., заповед № 667/30.09.2021г. на изпълнителния
директор на НАП, заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, заповед № 366/17.05.2021г. на изпълнителния директор на
НАП.
Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите
са логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си.
Свидетелката С. А. е извършила проверката на дружеството - въззивник и
пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и
констатациите от същата. Показанията й са относими и към изясняване на
обстоятелствата по съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление. Заявеното от нея изцяло се
подкрепя от наличните по делото писмени доказателства, въз основа на които
съдът изгради и изводите си за компетентността на актосъставителя и
наказващия орган. Предвид извода за безпротиворечива доказателствена
5
съвкупност и по арг. от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК,
съдът намери, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да излага.
Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка, изложена в АУАН и НП, а атакува наказателното постановление
с доводи за маловажност на нарушението и съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за установени нарушения на
разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът
за установяване на нарушението е съставен от свидетелката С. А., която заема
длъжност "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП - София, офис
Перник и има качеството "орган по приходите" съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП.
Наказателното постановление е издадено от Пламен Георгиев, заемащ
длъжност заместник - директор на ТД на НАП - София, видно от приобщената
като писмено доказателство Заповед № 667/30.09.2021г. и е оправомощен от
изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за
нарушения по чл. 182 ЗДДС, видно от представената заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.3/.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН - в присъствието на двама свидетели и на Маргрет Борисова -
упълномощен представител на жалбоподателя, подписан е от свидетелите,
съставителя и представляващия дружеството - жалбоподател, на когото е
връчен и препис от АУАН.
Както актът за установяване на нарушението, така и наказателното
постановление, имат съдържанието по чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като в
тях при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на нарушената
разпоредба. При описание на елементите от състава на нарушението както в
АУАН, така и в НП, не е допусната никаква неяснота, като възраженията на
6
въззивника в тази насока не се споделят от съдебния състав. Не може да се
приеме за основателно оплакването, че е налице неяснота дали въззивникът е
санкциониран затова, че не е отразил фактурите в регистрите за съответния
или за следващия данъчен период. Както в АУАН, така и в НП, ясно е
посочено, като са цитирани и разпоредбите от ЗДДС, че дружеството -
жалбоподател е следвало да отрази издадените фактури в дневника за
продажбите за данъчния период, в който са издадени, т.е. в дневника за
продажбите за месец декември 2020г., а вместо това в случая дружеството -
въззивник е отразило издадените през месец декември 2020г. фактури в
дневника за продажбите за месец януари 2021г. Не съществува неяснота и
затова дали въззивникът е санкциониран за неотразяване в дневника за
продажбите на издадени данъчни документи или на отчетите за извършените
продажби по чл. 119 ЗДДС. Действително текстът на чл. 124 ал. 2 изр. първо
от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното по ЗДДС лице да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 ЗДДС, в дневника за продажбите за
данъчния период, през който са издадени. Еднопосочно и последователни и в
АУАН, и в НП, обаче е посочено, че в случая нарушението се е изразило в
неотразяване на издадени от дружеството фактури през месец декември
2020г. в дневника за продажбите за същия данъчен период, като никъде не се
споменават отчети за извършените продажби по чл. 119 ЗДДС. Всъщност,
същите се споменават за първи път едва във въззивната жалба. Следва да се
посочи и че отчети за извършените продажби се съставят за доставките, за
които издаването на фактура или протокол не е задължително, а в случая се
касае именно за неотразяване на издадени от въззивника фактури.
По изложените мотиви съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
НП на това основание.
От събраните доказателства се установява и че дружеството -
въззивник е осъществило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 124 ал. 2 ЗДДС изисква регистрираното лице да
отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в дневника
7
за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Ето защо
дружеството - жалбоподател е имало задължението да отрази издадените от
него през месец декември 2020г. 19 броя фактури /индивидуализирани по-
горе/ в дневника за продажбите за месец декември 2020г. и като не е сторило
това е нарушило чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Както в АУАН, така и в НП, правилно е определена и датата на
извършване на нарушението - 15.01.2021г. Нарушението е извършено именно
на тази дата, защото съгласно чл. 125 ал. 1 и ал. 3 ЗДДС за всеки данъчен
период регистрираното лице подава справка - декларация по ЗДДС, съставена
въз основа на регистрите по чл. 124 ЗДДС, като заедно със справката -
декларация се подават и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Срокът за
подаването им е до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Т.е. в случая до 14.01.2021г. "хххххххххх" ЕООД
е имало задължението да подаде справка - декларация за месец декември
2020г., ведно с регистър дневник за продажбите за същия данъчен период, в
който да включи и коментираните 19 фактури. Като не е сторило това, на
15.01.2021г. /първия ден, следващ изтичането на срока/ дружеството -
въззивник е нарушило нормата на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна,
ангажира се за неизпълнение на задълженията им към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност /чл. 83 ал. 1 ЗАНН/, поради
което не се налага обсъждане на субективна съставомерност на нарушението.
Съдът намери и че наказващият орган не е допуснал нарушение на
материалния закон, като не е приложил института на маловажното
административно нарушение. И това е така, защото нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран, не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Предприето от
въззивника поведение по доброволно изпълнение на задължението му по чл.
124 ал. 2 ЗДДС още преди образуване на административнонаказателното
производство със съставяне на АУАН, не е такова обстоятелство, което да
занижава в значителна степен обществената опасност на нарушението, а
следва да бъде взето предвид единствено при определяне размера на
имуществената санкция с оглед диференцирания подход на законодателя в
чл. 182 ЗДДС. Съдът намира, че нарушението не може да се преценява като
маловажно предвид на обстоятелството, че се касае за неотразяване на 19
8
фактури, издадени от жалбоподателя, и предвид на установеното от
показанията на свидетелката А., че по отношение на дружеството - въззивник
тя е съставила още седем акта за установяване на административно
нарушение за идентични нарушения, но касаещи различни данъчни периоди,
което идва да покаже, че дружеството системно не изпълнява задължението
си по чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Поначало наказващият орган правилно е определил и санкционната
разпоредба като е приложил нормата на чл. 182 ал. 2 ЗДДС. За
съставомерността на нарушението по чл. 124 ал. 2 ЗДДС е необходимо
неотразяването на издадения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период да води до определяне на данъка в по-малък
размер. В случая неотразяването на издадените 19 броя фактури в отчетните
регистри за данъчен период - месец декември 2020г. е довело до промяна в
резултата за този данъчен период чрез определяне на данък върху добавената
стойност, изискуем от задълженото лице, в по-нисък размер, а именно ДДС за
внасяне в размер на 23 897, 63 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 27
715, 29 лева, който размер се формира от ДДС за внасяне по процесните
фактури в размер на 3 817, 66 лева и 23 897, 63 лева - деклариран от
дружеството ДДС за внасяне съгласно справка - декларация за месец
декември 2020г., заведена с вх. № вх. № 22111176938/14.01.2021г. Като е
съобразил и че жалбоподателят е отразил фактурите в дневника за
продажбите за данъчен период месец януари 2021г., т.е. за данъчния период,
следващ периода, в който е следвало да бъдат отразени, наказващият орган
правилно е приложил и привилегированата разпоредба на чл. 182 ал. 2 ЗДДС,
като е наложил на въззивника имуществена санкция в размер на 25 % от
определения в по-малък размер данък, а именно - 954, 41 лева.
Санкционната разпоредба на чл. 180 ал. 4 ЗДДС, за чието приложение
претендира въззивникът, е неприложима в конкретния случай, тъй като тя
касае различен състав на административно нарушение, а именно когато
регистрираното лице, което, като е длъжно не начисли данъка съгласно чл. 86
ЗДДС в предвидените срокове.
Независимо от горните изводи обаче съдът намери, че са налице
основания за намаляване размера на имуществената санкция. От материалите
по административнонаказателната преписка е видно, че наказаното лице се е
9
ползвало от възможността по чл. 58г ал. 2 ЗАНН и е отправило в 14 - дневен
срок от връчване на АУАН до наказващия орган предложение за
приключване на административнонаказателното производство със
споразумение. Административнонаказателното производство не е
приключило със споразумение, а вместо това наказващият орган е издал НП, с
което е наложил на жалбоподателя имуществена санкция, без да е изложил
съображенията си нито в отделен акт, нито в обжалваното НП, нито в
мотивирано постановление по чл. 58г ал. 13 ЗАНН /или поне такива не са
приложени в материалите по административнонаказателната преписка/ за
недопустимост на института по чл. 58г ЗАНН в случая. Единствено в
заключителната част на НП наказващият орган е посочил, че е взел предвид
"липсата на постигано споразумение с нарушителя", но отново не са
изложени мотивите му за недопустимост на такова споразумение, при все че
от жалбоподателя е било направено предложение. Разпоредбата на чл. 58г ал.
15 ЗАНН предвижда, че издаването на наказателно постановление, без да е
направено предложение по чл. 58г ал. 1 изр. второ /за приключване на
производството със споразумение/ не е съществено нарушение на
процесуалните правила, но съдът намира, че всякога, когато наказващият
орган е сезиран с предложение за сключване на споразумение и същият
приема, че не са налице основанията затова, той е длъжен да изложи своите
мотиви, тъй като отказът да се сключи споразумение лишава нарушителя от
възможността да се ползва от привилегированата разпоредба чл. 58г ал. 8
ЗАНН. Това е така, защото възможността за сключване на споразумение
зависи в решаваща степен от процесуалната позиция на лицето, против което
е съставен АУАН - дали то признава факта на извършеното нарушение, а не
от волята на наказващия орган, ето защо не може да се изисква от наказващия
орган във всеки един случай да отправя предложение за сключване на
споразумение, още повече, че може да е налице и някоя от хипотезите по чл.
58г ал. 2 ЗАНН, при които сключване на споразумение не се допуска. Във
всеки един случай обаче, когато до наказващия орган е отправено
волеизявление от нарушителя, че желае сключване на споразумение,
наказващият орган е длъжен да изложи съображенията, поради които приема,
че такова не може да бъде сключено, тъй като сключването на споразумение е
по-благоприятно за наказаното лице в сравнение с издаването на наказателно
постановление, заради това, че при приключване на
10
административнонаказателното производство със споразумение на
нарушителя се определя административно наказание в размер на 70 % от
минимума или от точно определения размер на наказанието глоба. В случая
доколкото жалбоподателят е отправил в срок до наказващия орган
предложение за приключване на административнонаказателното
производство със споразумение, липсата на какви да е мотиви на наказващия
орган за недопустимост на същото, представлява нарушение на
процесуалните правила, още повече, че в случая не е налице и никоя от
хипотезите по чл. 58г ал. 2 ЗАНН, която да забранява сключването на
споразумение, нито пък в ЗДДС е предвидена неприложимост на
разпоредбата на чл. 58г ЗАНН за нарушения по този закон. Нарушението,
допуснато от наказващия орган, обаче е отстранимо в производството по
съдебно обжалване на наказателното постановление, като съдът следва да
измени размера на наложената имуществена санкция, като я индивидуализира
по правилата на чл. 58г ал. 16 вр. ал. 8 ЗАНН. За административното
нарушение по чл. 182 ал. 2 ЗДДС е предвидено, че се налага имуществена
санкция в размер на 25 % от определения в по-малък размер данък, но не по-
малко от 250, 00 лева. Предвид това на жалбоподателя следва да бъде
наложена имуществена санкция в размер на 175, 00 лева (70 % от
минималния размер на санкцията от 250 лева). Така обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложената на
въззивника имуществена санкция бъде намален от 954, 41 лева до 175, 00
лева.
Предвид гореизложеното право на разноски според съда има
жалбоподателят, а претенцията на наказващия орган за присъждане на
разноски е неоснователна. Основен принцип е, че разноските се възлагат в
тежест на онази страна, която с поведението си е станала повод за образуване
на производството и за това насрещната страна да извърши разноски. В
случая, макар съдът да приема, че дружеството - жалбоподател е осъществило
административното нарушение, за което е санкционирано, повод за
образуване на съдебното производство и респективно - затова
жалбоподателят да направи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, е поведението на наказващия орган, който, без да излага
каквито и да било мотиви за недопустимост на сключването на споразумение
в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, е
11
издал атакуваното наказателно постановление, срещу което жалбоподателят е
подал жалба и е ангажирал адвокат за производството пред съда. Ако
административнонаказателното производство бе приключило със
сключването на споразумение /за каквото поне от материалите по
административнонаказателната преписка, изпратени в съда, не се установяват
пречки/, жалбоподателят не би претърпял вреди, изразили се в разноски за
заплатен адвокатски хонорар. Ето защо съдът намира, че наказващият орган
следва да понесе разноските, сторени от жалбоподателя. Жалбоподателят
претендира и доказва извършването на разноски в размер на 100, 00 лева за
заплатен адвокатски хонорар, които следва да се възложат в тежест на
Националната агенция за приходите /арг. от чл. 143 ал. 1 АПК/. Въззивникът
претендира и доказва извършването и на разноски в размер на 50, 00 лева за
заплатена държавна такса за образуване на съдебното производството, но тези
разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на наказващия орган, тъй като
в производствата по Глава III, раздел V от ЗАНН, държавна такса не се
дължи. Същата е недължимо платена и може да бъде възстановена на
жалбоподателя при нарочно искане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 4 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 653333 -
F643552/08.08.2022г., издадено от заместник - директор на ТД на НАП -
София, с което на основание чл. 182 ал. вр. ал. 1 ЗДДС на "хххххххххх"
ЕООД, ЕИК ххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 954,
41 лева /деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/
за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС вр. чл. 182 ал. 2 ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 954, 41 лева /деветстотин петдесет и
четири лева и четиридесет и една стотинки/ на 175, 00 /сто седемдесет и пет
лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 63а ал. 1 ЗАНН вр. НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, адрес гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 52, ДА ЗАПЛАТИ на "хххххххххх" ЕООД, ЕИК ххххххххххх
сумата от 100, 00 /сто/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
12
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13