О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
27.07.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На
двадесет и седми юли две хиляди двадесет и първа година
В закритозаседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.
като
разгледа докл***аното от съдията
гражданско
дело № 641 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова
молба на И.Д.И., ЕГН: ********** и Г.Х.И., ЕГН: **********, двамата с постоянен
адрес: *** чрез пълномощника си ***. А.Ц., против К.М.М.,
ЕГН: **********,*** и О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от кмета ***Е.К., съдебен адрес:***, чрез ***. Щ.Ц..
Ищците
твърдят, че били съпрузи, като по време на брака си придобили процесния недвижим имот – лозе, с площ от 1000 кв. метра,
осма категория, заедно с построената върху него стопанска сграда със застроена
площ от 35 кв.метра, находящо се в землището на град К.,
област П., о.К. местността „Р.”, който имот по нотариален акт №129, том първи
от 1999 г. на Службата по вписванията при Районен съд Карлово съставлява имот
№4 /четири/ по кадастралния план на землището на град К., при граници: от север
– път, от изток – К.М., от запад – Р.В. и от юг – път.
Твърдят,
че придобили имота на основание пар. 4 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. Същият им бил предоставен за
лично ползване съгласно удостоверение №73/16.12.1983г. на Кметство К. в
приложение на Постановление №76 на Министерски съвет е решение №2 от 15.06.1980
г. През 1983 г. имотът представлявал нива с площ от 1500 квадратни метра, с
кадастрален № 633, в землището на град К., местността „Р.”, при граници:
ползватели: от изток Л.Б., от запад - Р.В. А., от север – път и от юг – път.
През 1985 г. върху имота засадили лозе. Тогава построили и стопанска сграда с
площ от 35 кв.метра. Твърдят, че ползвали имота до настоящия момент.
През 1992
година ищците се възползвали от разпоредбите на ЗСПЗЗ, а именно – че
гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при
спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него
придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху
земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез О.та по цени,
определени от Министерския съвет. В тази връзка подали молба за оценка, която
да заплатят на предишните собственици чрез О.К. На 09.12.1992 г. било извършено
оценяване на 1000 кв. метра /съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ/, върху които
попадала и построената стопанска постройка от 35 кв. м. и бил съставен
оценителен протокол. Със Заповед №1773 от 01.10.1998 г. на О.К. била утвърдена
оценката на 1000 кв. метра, които следвало да заплатят чрез О.та на
наследниците на К. Н. К.. С квитанция към приходен касов ордер №73 от
23.10.1998г., сумата била заплатена, след което на ищците била издадена скица
на имота, на базата на която и след оценка се снабдили с посочения по-горе
нотариален акт за собствеността върху описания имот. Така, след изпълнението на
разпоредбите на ЗСПЗЗ правото им на ползване се трансформирало в право на собственост.
Ищците
твърдят, че през 2018 г. се наложило да се снабдят със скица и данъчна оценка
на имота. След подаване на молба за издаване на скица те установили, че имотът
(независимо, че през 1999 г. им била издадена скица във връзка с издаването на
нотариален акт), не е заснет и не е отразен върху картата на възстановената
собственост за землището на град К.. Подали молба до ОСЗ Карлово за заснемане
на имота и отразяване на стопанската постройка, като заплатили и съответната
такса за тази услуга, но до настоящия момент това не било извършено. След
няколко запитвания, устно им отговорили, че не могат да отразят имота в
местността „Р.”, но причините не им ги обяснили. Ищците подали молба до О.К.
като отговорът бил, че няма изготвен план на новообразуваните имоти съгласно пар. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не могат да им издадат
скица.
Поради
неспазването на разпоредбите на пар. 4к, ал.1 и
следващите от ПРЗ на ЗСПЗЗ, а именно – за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4, да се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти – за собствения на ищците имот липсвали данни. Помощният
план по ал. 1 съдържал данни както за имотите, предоставени за ползване, така и
за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски
стопанства и държавните земеделски стопанства. Поради неизработването на такъв
помощен план, закупения от ищците имот бил възстановен на бившите собственици –
на наследниците на К. К. Н..
Към
настоящия момент заплатеният от ищците имот попадал върху имот № 124018 –
собственост на наследниците на К. К. Н. и върху имот 0124017 – земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, двата находящи се в местността „Р.“.
Ищците
твърдят, че ползват имота от 1983 година, когато им бил даден на посоченото
по-горе постановление. От 1983 г. до настоящият момент никога не били
преустановявали владението и ползването му. Повече от тридесет и пет години
двамата ищци ползвали и владеели този имот на валидно правно основание, като
собственици.
Независимо,
че заплатили имота чрез О.К. на бившите собственици, поради неизготвянето на
помощен план към настоящия момент не можели да се снабдят със скица и данъчна
оценка на имота, и не можели да се разпореждат с него като собственици, тъй
като имотът попадал върху общински такъв и върху имот на бившите собственици.
По този начин било оспорено правото им на собственост, поради което за ищците
бил налице правен интерес от водене на настоящото дело, включително и срещу О.К.
*** е пасивно легитимирана страна, независимо, че няма издаден акт за частна
общинска собственост по отношение част от процесния
имот. Основанието за собственост било уредено в чл.19 от ЗСПЗЗ, който
предвижда, че земеделската земя, останала след възстановяване правата на
собствениците, става общинска собственост. Доколкото липсвали данни за тази
част от процесния имот /попадаща в общинския такъв с
№124017/ да са заявявани реституционни претенции, следвало да се приеме, че е
налице основанието по чл.19 от ЗСПЗЗ. Тоест със записването на тази част от
имота като общински такъв на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, ответната О. оспорвала
правото на собственост на ищците, поради което за тях бил налице правен интерес
от водене на нск по чл.124 ГПК срещу О.К.
Молят съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим
имот: лозе, с площ от 1000 кв.метра, осма категория, заедно с построената върху
него стопанска сграда със застроена площ от 35 кв.метра, находящо
се в землището на град К., област П., о.К. местността „Р.“, който имот по
нотариален акт №129, том първи от 1999 г. на Службата по вписванията при
Районен съд Карлово съставлява имот №4 /четири/ по кадастралния план на
землището на град К., при граници: от север – път, от изток – К.М., от запад – Р.В.
и от юг – път. Претендират се и разноските по делото.
Ответната О., чрез ***. Щ.Ц., с
отговора на исковата молба намира иска за недопустим, като счита, че не следва
да бъде пасивно легитимирана страна по делото. Процесният
имот в землището на гр. К., местността „Р.“ и към настоящия момент се владеел
от ищците, видно от наведените твърдения в исковата молба.
Имот 124017 – земя по чл.19
ЗСПЗЗ, върху която попадал и част от процесния имот,
не бил собствен на О.К. и за него нямало издаден акт за Общинска собственост.
Земите по чл. 19 ЗСПЗЗ в предходните му редакции били дадени за стопанисване и
управление на О.та. За тях не са се явили собственици и правото на собственост
върху тях не било реално възстановено. ОСЗ с Решение на Комисията по чл.19 ги
предоставила на О.та за стопанисване и управление.
До настоящия момент О.К. не била
предявила нито собственически, нито владелчески
претенции върху процесния имот. По аргумент от
приетото в Тълкувателно Решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК, ищецът по иск за собственост,
основан на права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да твърди и доказва
материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие
/ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, за земеделска реституция от което черпи права ответника, но
само във връзка със своите противопоставими права –
т. е. че е била налице пречка за реституцията, защото собствеността неправилно
е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да
упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете
неговото конститутивно действие, ако твърдяното от
ищеца е основателно. Т. е. от тази гледна точка пасивно легитимирана страна
следвало да е ОСЗ а не О.К.
На следващо място, в отговора на
исковата молба се сочи, че признаване правото на правоимащите
лица да им бъде възстановено, респективно да придобият правото на собственост
върху имотите, границите на които се установяват с плана по параграф 4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ, е резултат от сложен фактически състав. За земите предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по параграф 4 от с. з. се изработва
помощен план и план на новообразуваните имоти, които се изработват и одобряват
съгласно правилата на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните
имоти по параграф 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на
имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на параграф 4к, ал. 7 и при условията на параграф 4а, 4б
и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и
въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и
пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент за землището, където
се намира процесния имот няма изготвен помощен план и
ПНИ, процедурата по възстановяване собствеността на земеделската земя не била
завършена Следователно преди влизане в сила на заповедта по реда на §4 к ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези площи не бил настъпил реституционния ефект, защото те
все още не са били индивидуализирани.
Прието било в Решение №
387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. I г.о. ВКС, че самият ПНИ не създава
и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за
възстановяване на собствеността. Решенията по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ не
пораждат конститутивно действие и за възстановените с
тях имоти настъпва веднага реституционния ефект, а административната процедура
за реституция на тези терени ще приключи след приемането на ПНИ и издаване на
заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Сочи се, че за имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху
който се възстановява по реда на земеделската реституция, административната
процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя приключва с
издаване с решение на поземлената комисия по чл.18ж от ППЗСПЗЗ или с приемане
на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета, в които да се индивидуализират
като обекти на правото на собственост с описание на техните граници,
местоположение, съседи и площ. Предпоставка за допустимост на иска в
обсъжданата хипотеза била правата по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца да
са признати, сложният фактически състав по този ред да е приключил и това да е
отразено по изработения помощен план. Несъмнено тази предпоставка не била
налице, защото нямало изработен помощен план.
В процедурата по § 4к правоимащите лица разполагали със законово уредена защита
на претендираните права. Едва след приключване на
тази процедура земята останала след възстановяване правата на собствениците
ставала общинска собственост. От тази гледна точка искът бил преждевременно
предявен.
Освен това по отношение на О.К.
не бил налице правен интерес от страна на ищците да предявят установителен иск за собственост. Такъв бил налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът – в случая О.К.
оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия,
за което в исковата молба нямало наведени твърдения. В този смисъл било и
Решение № 211 от 14.12.2016 г. по гр. д. № 1386 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение: „Наличието на правен интерес от предявения
иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато спорното
правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да
постигне целения правния резултат с провеждане на установителния
иск, искът е недопустим“. В настоящия казус, независимо от изхода на делото, от
О.К. не можело да бъде издадена скица на ищеца за процесния
имот, защото нямало изготвени помощен план и ПНИ.
На следващо място, искът бил и
неоснователен. Ответната О. оспорва твърдените в исковата молба права на ищците
по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и счита, че правото на ползване на ищеца не се е
трансформирало в право на собственост. Придобитото право на собственост на процесния имот в размер на 1000 кв. м., било на основание §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което било посочено и в издадената от О.К. скица
№83/03.10.1999г. , и в издадената Заповед 744/21.04.1998г., и в протокол от
26.03.1998г. за разрешаване закупуване на имота.
Видно и от твърдяното в исковата
молба и в подадената от ищците декларация от 08.12.1992 г., в процесния имот към 1985г. имало построена масивна сграда, а
в императивната разпоредба на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ било посочено, че се
възстановява правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски
земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени
в § 4. Съгласно § 4з. (1) „Гражданите, чието право на ползване се превръща в
право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята
до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м.“ Видно било, че е
процедурата по § 4б от ЗСПЗЗ била опорочена, защото не е изпълнена една от
изискуемите предпоставки – собствеността върху която ще се възстановява да не е
застроена. Безспорно процесният имот попадал в друга
хипотеза – тази на § 4а от ЗСПЗЗ, но тогава възстановеното право на собственост
съгласно § 4з от ЗСПЗЗ щяло да бъде в размер до 600 кв. м.
С оглед изложеното предявеният от
ищците иск следвало да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен.
Ответникът К.М.М., представляван от пълномощника си ***. Т.С., в хода на
делото заявява, че не оспорва правата на ищците, в случай, че те могат да ги докажат
пред съда. Твърди, че никога не им е пречил да владеят спорния имот и това те
правели и понастоящем. Моли съда да вземе предвид тези факти при произнасянето
си относно разноските по делото. Предоставя на съда да прецени дали ищците
доказват правото си на собственост с представения от тях нотариален акт предвид
липсата на план по §4 от ЗСПЗЗ. Счита, че ищците е трябвало да предявят не иск
за установяване право на собственост, а такъв по ЗКИР за за
непълнота в кадастралната карта.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът по чл. 124, ал.1 ГПК е
претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо
правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е
разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот,
като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на
същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага
установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест, че той е собственик на процесния имот на
соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при
оспорване правото на собственост от ответника. В процесния
случай съдът намира, че ищецът е избрал да се защити с положителен установителен иск за собственост, но няма правен интерес от
предявяването му, поради следните съображения:
Разпоредбата на §4б от ПРЗ на
ЗСПЗЗ предвижда, че се възстановява правото на собственост на граждани върху
незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване
съгласно актовете, посочени в § 4.
По делото не е спорно, а и е
видно от представените писмени доказателства, вклчително
и изготвените две съдебно-технически експертизи, че в изпълнение на ПМС № 76 и
Решение № 2 от 15.06.1986 г. на И.Д.И. е предоставено право на ползване на нива
от 1,5 дка, в местността „Р.“, землище
гр. К.. Със Заповед 744/21.04.1998г. на Кмета на О.К. е признато правото на
ползвателя И.Д.И. да придобие право на собственост върху предоставения за
ползване земеделски имот, по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изготвена е оценка,
заплатена е цената, и е издадена Заповед №1773/01.10.1998 г. на Кмета на О.К. с
която е наредено ползвателят И.Д.И. да придобие собствеността върху имот с площ
1000 кв. м., собственост на наследниците на К. Н. К..
Ищците се легитимират като
собственици на процесния имот с констативен
Нотариален акт №63, том I, рег. №881, дело №191 от 1999г. на ****С.Р., рег. №***
на НК, изден на основание §4б от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Имотът е придобит в режим на СИО, видно от
представеното Удостоверение за сключен граждански брак №13/05.05.1968 г.
От представеното Решение
№02271/12.08.1997 г. се установява, че ПК Карлово е възстановила правото на
собственост на наследниците на К. К. Н. в стари рални
граници върху лозе от 2,936 дка, находящо се в
местността „Р.“, съставляващо имот №124018 по плана на землището на гр. К..
Един от наследниците е ответникът К.М. – видно от Удостоверение за наследници
изх. №254/04.08.2017 г., който се легитимира като единствен собственик по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт №52, том IV, рег. №6704, дело №637 от 2017 г.
на ****С.Р., рег. №*** на НК.
Страните не спорят и от писмените
доказателства се установява, че понастоящем
възстановеният по
реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ищците имот попада в границите на собствения на
ответника К.М. имот
№124018 и върху имот №124018 – земи по чл.19 ЗСПЗЗ, стопанисвани и управлявани
от О.та.
Съгласно § 4к, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по
§ 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, каквито по
делото се установи, че за местността „Р.“ липсват.
Производството по възстановяване
на собствеността на терените по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ съгласно публикацията в
ДВ, бр. 68/1999 г., се осъществява на два етапа. Първият етап е постановяване
на решение на ПК/ОбСЗГ, с което се признава правото
на собственост при условията на пар. 4-4л, като се
описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи.
Съгласно чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие изпращат служебно
информация за тези решения на О.та. Тази информация намира отражение в помощния
кадастрален план, който съгласно чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ следва да съдържа данни
както относно предоставените за ползване имоти, така и за имотите, съществували
преди образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва плана на
новообразуваните имоти. Вторият етап се изразява в издаване на заповед на кмета
на О.та по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която
имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се
придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки
по пар. 4а или пар. 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ – в този смисъл Решение № 77/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г.
на ВКС,Решение № 134 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 728/2010 г. на ВКС.
Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи,
предоставени за ползуване на основание на актовете по
§ 4, при действието на сегашната редакция на § 4к става със заповед на кмета на
О.та, която се издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти, който
индивидуализира земите, които подлежат на възстановяване. Тази заповед има конститутивно действие и придружена от скица на имота, представлява
титул за собственост (Решение № 761/09.08.2011г. по гр.д. № 1279/2009г. на ВКС).
Задачата на плана на новообразуваните имоти е да се установят границите на
имотите на две групи правни субекти: ползвателите с придобито/признато/ право
да придобият собствеността върху имотите, предоставени им за ползване и бившите
собственици с възстановено право на собственост. Съгласно чл.28, ал.4 от
ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на §
4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът се изработва в мащаба и въз основа на
помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти,
сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите
обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за
собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите,
който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти.
След изменението на ЗСПЗЗ през
1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се
извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този план е одобрен и
е влязъл в сила, е възможно обособяването на съответните самостоятелни обекти,
съответно придобиването им, по който и да е от предвидените в закона способи –
реституция по ЗСПЗЗ, давност и пр. (в този смисъл решение № 194/08.12.2017 г.
по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС). Към момента на влизане в сила на ПНИ се
определя също така дали имотът подлежи на възстановяване, дали по отношение на
него намира приложение чл. 19 от ЗСПЗЗ или чл. 25 от същия закон, т.е. не само
че към този момент съответната част от земната повърхност, от гледна точка на
правото, добива характеристиките на годен обект за придобиване и притежание на
вещни права, но и се установява яснота по отношение на възможността правото на
собственост да бъде придобито чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ,
изкупуване по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи (напр. давност) и от правни субекти,
различни от лицата, посочени в §4. В решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. №
1016/2017 г. на ВКС е прието, че преди приемането и влизането в сила на ПНИ,
спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права върху земи по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. търсещи правна защита с цел
бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не
могат ефективно да бъдат разрешени. А след като предявилото положителния установителен иск лице не би могло да реализира такава
правна възможност за придобиване на права, като пречката за това е идентична с
пречките за установяване правата на ответника (да придобие по давност имота,
попадащ в терен по пар. 4 ЗСППЗ), то следва да се
приеме, че не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск.
С оглед на горното и доколкото
предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи,
които са разграничени от другите вещи, настоящият съдебен състав счита, че едва
след изработване и влизане на ПНИ в сила са допустими положителните установителни искове, за имоти, които се намират в
територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предявени от лица, претендиращи придобиване на
право на собственост чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като до този
момент същите не представляват годен индивидуализиран обект на правото на
собственост /в този смисъл решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г.
на ВКС; решение №68/13.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№791/2010г.;
решение №101/06.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1998/2009г.; решение
№477/27.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№367/2009г./.
В обобщение на гореизложеното,
след като ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност
както за установяване правата на ответниците върху
него, така и за реализиране на претендираното от ицщите право, следва да се приеме, че предявеният положителен
иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Относно разноските по делото:
С оглед изхода спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците
следва да се присъдят разноските по делото. Такива се претендират само от
ответната О., която в едно съдебно заседание е била представлявана от ***. Т.,
а във всички останали – от ***. Ц., който е изготвил и отговора на исковата
молба и е представил писмени бележки. По делото не са ангажирани доказателства
за платен ***окатски хонорар на ***. Ц., поради което
съдът, вземайки предвид представения списък по чл.80 ГПК (л.157) следва да
присъди на О.К. разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
прекратява
производството по
предявения положителен установителен иск от И.Д.И.,
ЕГН: ********** и Г.Х.И., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: ***
против К.М.М., ЕГН: **********,*** и О.К.
ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана
от кмета ***Е.К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици на следния
недвижим имот: лозе, с площ от 1000 кв.метра, осма категория, заедно с
построената върху него стопанска сграда със застроена площ от 35 кв.метра, находящо се в землището на град К., област П., о.К.
местността „Р.“, който имот по нотариален акт №129, том първи от 1999 г. на
Службата по вписванията при Районен съд Карлово съставлява имот №4 /четири/ по
кадастралния план на землището на град К., при граници: от север – път, от
изток – К.М., от запад – Р.В. и от юг – път.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: ********** и Г.Х.И.,
ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: *** да заплатят на О.К.
ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана
от кмета ***Е.К. сумата от общо 300.00 лв. (триста лева), представляваща
разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване
в едноседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен
съд П..
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: