№ 109
гр. П., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100083 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Образувано е във връзка с исковата молба на Р. Б. М., с постоянен адрес в гр.
П., ж.к. „Ц. С.“, бл. 3, вх. А, ап. 17, ЕГН ********** и на Н. Т. С., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, ЕГН **********, подадена против Н. Б. М., с постоянен
адрес в гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, ЕГН **********.
Ищците сочат, че са майка и син, а ответникът е брат на първата ищца.
Твърдят, че тримата са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
56126.603.1628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени
по ЗКИР, при индивидуални права от: 1/8 идеална част – за първата ищца, придобита
по наследство от баща й Б. С. М.; 2/8 идеални части – за втория ищец, придобити въз
основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт с № 58/18.02.1992 г. по
нот. д. № 78/92 г. на Районен съд – гр. П.; 5/8 идеални части – за ответника, от които
4/8 са придобити въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт с №
57/18.02.1992 г. по нот. д. № 78/92 г. на Районен съд – гр. П., а 1/8 идеална част е
придобита по наследство от баща му Б. С. М.. Изтъкват, че вторият ищец и ответникът
са съсобственици и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.603.1628.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени по ЗКИР, при индивидуални права от: 3/4 идеални части – за втория ищец,
от които 2/4 идеални части са придобити въз основа на цитирания вече договор за
1
дарение, за който е съставен нотариалният акт с № 58/18.02.1992 г. по нот. д. № 78/92 г.
на Районен съд – гр. П., а 1/4 идеална част е придобита въз основа на договор за
дарение, материализиран в нотариален акт с № 035/05.02.2020 г. по нот. д. № 32/20 г.
на нотариус с № 511 на Нотариалната камара; 1/4 идеална част – за ответника,
придобита по наследство от родителите му Б. и Й. М.и. Поясняват, че първата ищца е
носител на вещно право на ползване върху 1/4 идеална част от самостоятелния обект в
сградата, което е запазила, съобразно посочения нотариален акт с № 035/05.02.2020 г.
по нот. д. № 32/20 г. на нотариус с № 511 на Нотариалната камара. Искат
постановяване на съдебно решение, с което ползването на визираните имоти да бъде
разпределено между тях и ответника, като не възразяват тяхното ползване да бъде
съвместно. Претендират и съдебни разноски.
Ответникът изразява позиция, че разпределение на ползването на процесните
имоти не може да бъде извършено. Счита, че правата на страните от поземления имот
са различни от онези, които са заявени от ищците, а назначените първоначална и
допълнителна съдебно-технически експертизи предлагат варианти за разпределение,
според поддържаните от ищците права. Смята, че и разпределяне на ползването на
самостоятелния обект в сградата не трябва да бъде допускано, тъй като в тази част
експертните заключения не са обективни.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за
съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобственици по
повод ползването и управлението на общата вещ (вж. Решение № 203/14.10.2013 г. по
гр. д. № 2828/13 г., І г. о. на ВКС ), при което решението на съда замества
непостигнатото съгласие от съсобствениците или решението на мнозинството от
тях (вж. и проф. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 186 и сл.). Когато върху
съсобствената вещ има и учредено вещно право на ползване (чл. 56 ЗС), притежателят
на обременената с правото на ползване част от вещта и ползвателят са необходими
другари, заедно с останалите участници в съсобствеността (вж. Решение №
204/09.04.2009 г. по гр. д. № 1297/08 г., II г. о. на ВКС).
При разпределяне ползването на съсобствен имот съдът трябва да отчете
правата на съсобствениците, направените подобрения, фактическото състояние на
имота и предназначението му, без да се предписват или да се вземат предвид каквито
и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване (вж.
Решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/10 г., ІІ г.о. на ВКС и Решение №
309/24.10.2012 г. по гр. д. № 226/12 г., І г. о. на ВКС).
В процедурата по чл. 32, ал. 2 ЗС са допустими всички възражения относно
правата на страните в съсобствеността, с изключение на онези, с които се предявяват
2
потестативни права (вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по тълк. д.
№ 13/12 г., ОСГК на ВКС). По аргумент от общото правило на чл. 133 във вр. с чл. 131,
ал. 2, т. 5 ГПК, релевирането на такива оспорвания трябва да стане в срока за отговор
на исковата молба (вж. Решение № 79/12.05.2015 г. по гр. д. № 322/15 г., І г. о. на ВКС ,
както и направеното там препращане към т. 4 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/13 г., ОСГТК на ВКС). Не е допустимо заявяване на
възражения в коментирания аспект за първи път с писмената защита по чл. 149, ал. 3
ГПК, защото нейното представяне не е уредено като възможност за връщане към
приключила вече фаза на процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания
към съда, спрямо които противната страна да може да ангажира становище (съобр.
мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г.,
ОСГТК на ВКС).
Единствените документи за собственост, представени като писмени
доказателства по делото, са:
- Нотариален акт № 97/09.03.1960 г. по нот. д. № 162/60 г. на Районен съд –
гр. П., с който Б. С. М. е закупил от ТКЗС „V-ти конгрес“ – гр. П. дворно място в гр.
П., представляващо парцел X, в кв. 41, с площ от 600 кв. м.
- Нотариален акт № 57/18.02.1992 г. по нот. д. № 78/92 г. на Районен съд –
гр. П., с който Й. В. М. е дарила на ответника 1/2 идеална част от парцел X, в кв. 84,
имот пл. № 1628, с площ от 628 кв. м., ведно с 1/2 идеална част от втория жилищен
етаж от 2-етажната жилищна сграда, построена в същия парцел, северния гараж,
цялото зимнично и таванско помещения, при запазване на правото на ползване върху
една стая от етажа и цялото дворно място, до края на живота си.
- Нотариален акт № 58/18.02.1992 г. по нот. д. № 78/92 г. на Районен съд –
гр. П., с който Й. В. М. е дарила на втория ищец 1/4 идеална част от парцел X, в кв. 84,
имот пл. № 1628, с площ от 628 кв. м., ведно с 1/2 идеална част от първия жилищен
етаж от 2-етажната жилищна сграда, построена в парцела, и източния гараж, при
запазване на правото на ползване върху една стая от този етаж, до края на живота си.
- Нотариален акт № 035/05.02.2020 г. по нот. д. № 32/20 г. на нотариус с №
511 на Нотариалната камара, с който първата ищца е дарила на втория ищец 1/4
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56126.603.1628.2.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, със
застроена площ на жилището от 71,98 кв. м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, при запазване на правото на ползване върху дарената
идеална част от този имот.
От удостоверение за наследници с № 176/14.02.2002 г. на Общинска
администрация – гр. П. е видно, че Б. С. М. е починал на 03.07.1989 г., оставяйки за
свои наследници Й. В. М. (преживяла съпруга), първата ищца (дъщеря) и ответника
(син).
3
Според удостоверение за наследници с № 107/21.01.2020 г. на Общинска
администрация – гр. П., Й. В. М. е починала на 10.07.2018 г., като е оставила за свои
наследници двете си деца – първата ищца и ответника.
От схема № 15-809621-04.09.2019 г. и схема № 15-1298196-07.11.2022 г.,
издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. П., се потвърждава
идентичността между процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56126.603.1628.2.1 и първия жилищен етаж, включен в обхвата на нотариалния акт за
дарение от 18.02.1992 г., от който се ползва вторият ищец. От тези схеми се черпят и
останалите данни за актуалната индивидуализация на обекта, а именно:
административен адрес – гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, ет. 1, предназначение – жилище,
апартамент, брой нива – 1, площ по документ за собственост – 71,98 кв. м.
В показанията на разпитаната свидетелка Й. М. (дъщеря на ответника) се
съобщава, че:
- Имотите, до които се отнасят ищцовите претенции, фактически
представляват двор и първи етаж от разположената в него 2-етажна къща.
- Първият етаж от къщата е разделен на две части, достъпът до които се
осъществява от две различни места. Вторият ищец ползва по-голямата част от етажа,
докато останалата част към момента не се ползва от никого. Там до смъртта си е
живяла бабата на свидетелката и на втория ищец, която съответно е майката на
първата ищца и на ответника.
- Дворът не е обособен на отделни части, които да се ползват
самостоятелно от някоя от страните по делото, като до започване на сегашната съдебна
процедура практически ползването му е било общо между тях и семействата им.
Достъпът до самото дворно място откъм улицата се извършва посредством два
различни входа, ползвани съответно от семействата на втория ищец и на ответника.
Освен 2-етажната жилищна сграда, в двора са изградени и други постройки, някои от
които са масивни (гаражи и кухня), а други не (навеси), като те се ползват от
семействата на втория ищец и на ответника.
Свидетелките показания заслужават кредит на доверие, тъй като са логични,
последователни и непротиворечиви, базират се на лични впечатления и не се
опровергават от други елементи на доказателствената маса.
От съвкупната преценка на заключенията на първоначалната и на
допълнителната съдебно-технически експертизи, изпълнени от вещото лице и. Г. Ю.,
става ясно, че:
- Поземленият имот с идентификатор 56126.603.1628 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, отговаря на парцелите,
до които се отнасят цитираните по-горе нотариални актове от 1960 г. и от 1992 г.
- Останалите елементи от актуалното кадастрално описание на този
поземлен имот са: административен адрес – гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, предназначение
4
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10
м.), площ по скица – 610 кв. м., номер по предходен план – 1628, кв. 84, парцел X,
съседи – 56126.603.2158, 56126.603.1627, 56126.603.1624 и 56126.603.2286.
- При отчитане на правата на страните от поземления имот, поддържани от
ищците, както и при съобразяване на фактическото положение в него, включително
направени постройки и установен начин на тяхното ползване, от техническа гледна
точка са възможни два варианта за обособяване на площи за ползването му, както
следва:
= Вариант, показан скицата, представляваща Приложение № 1 към
допълнителната експертиза, според който в бял цвят е тонирана застроената част от
имота (293,25 кв. м.), в жълт цвят е тонирана площта за общо ползване от страните
(49,45 кв. м.), осигуряваща достъп до 2-етажната жилищна сграда в поземления имот,
както и до частите от свободното дворно място, в зелен цвят е тонирана площта за
съвместно ползване от ищците (74,93 кв. м.) и в лилав цвят е тонирана площта за
ползване от ответника (192,66 кв. м.).
= Вариант, изобразен на скицата, представляваща Приложение № 2
към допълнителната експертиза, според който в същите цветове са тонирани
застроената част от имота, зоната за общо ползване, частта за съвместно ползване от
ищците и частта за индивидуално ползване от ответника, които са със същите площи,
както при първия вариант. Разликата между този вариант и първия такъв се изразява
само в размерите на зоната за ползване от ищците в югозападната част на поземления
имот, но при запазване на квадратурата. При втория вариант ширината на тази зона в
посока западната граница на имота е по-малка (4,90 м. от север и 4,94 м. от юг),
докато по първия вариант ширината й е по-голяма (7,63 м. от север и 8,03 м. от юг),
като разликите са сметка на дължината. Това от своя страна води до разлика и в
ширината на зоната, предвидена за индивидуално ползване от ответника в
югозападната част на имота, където той отглежда трайни насаждения (праскова и
асми), като при втория вариант тази ширина е по-голяма.
- При съобразяване на правата на страните спрямо самостоятелния обект в
сградата, заявени от ищците, както и при отчитане на фактическото му състояние и без
извършване на преустройства в него, от техническо гледище могат да бъдат
реализирани два варианта за ползването му, а именно:
= Вариант, изчертан на скицата, представляваща Приложение № 10
към първоначалната експертиза, при който не са включени елементите на
допълнителното застрояване към обекта (изградени пристройки).
= Вариант, описан на Приложение № 3 към допълнителната
експертиза, обхващащ и това допълнително застрояване, при който в оранжев цвят е
тонирана зона за общо ползване (31,75 кв. м.), в зелен цвят е тонирана площта за
съвместно ползване от ищците (56,92 кв. м.) и в лилав цвят е тонирана площта за
5
ползване от ответника (17,92 кв. м.).
Доказателствената информация, верифицирана посредством експертните
заключения, подлежи на възприемане. Констатациите на вещото лице се базират на
подробна и внимателна преценка на доказателствените материали, относими към
обекта на експертното изследване. Направените изводи са ясни, мотивирани са в
нужната степен и не се опровергават от другите доказателства. Вън от всякакво
съмнение е и високата професионална компетентност на експерта – висше техническо
образование, придобита специалност по „Геодезия, картография и фотограметрия“,
вещо лице по същата специалност в списъка по чл. 401, ал. 1 ЗСВ на Окръжен съд – гр.
Б..
Посочените по-горе актове за собственост и наследствени отношения
легитимират страните по делото като носители на правата върху процесните поземлен
имот и самостоятелен обект в сграда така, както са поддържани от ищците.
Нотариалните актове за дарение от 18.02.1992 г. са опора за извода, че вторият ищец
притежава 2/8 идеални части от поземления имот, а ответникът – 4/8 идеални части от
него, подарени им от Й. В. М.. За останалите 2/8 идеални части до пълната
собственост от този имот няма спор между страните, че са с наследствен характер от
Б. С. М., чийто наследници са първата ищца и ответникът, в качеството им на негови
деца. Затова и тези 2/8 идеални части следва да се поделят помежду им поравно, т. е.
по 1/8 идеална част (по аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН).
Нотариалните актове за дарение от 18.02.1992 г. и от 05.02.2020 г., на които се
позовават ищците, показват, че първата ищца е титуляр на право на ползване върху 1/4
идеална част от самостоятелния обект в сградата, а вторият ищец – притежател на 3/4
идеални части от собствеността му. Останалата 1/4 идеална част от правото на
собственост върху обекта остава за ответника, по наследство от родителите му, за
което също няма спор.
Възраженията на ответника, че с дарението от 18.02.1992 г., извършено в полза
на втория ищец, Й. В. М. всъщност се била разпоредила с права, които не е
притежавала, както и че самият ответник е придобил по наследство от баща си не 1/8
идеална част от поземления имот, а 1/6 идеална част от него, не подлежат на
разглеждане. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, а е направил така маркираните възражения едва в писмената си защита
по чл. 149, ал. 3 ГПК, поради което оспорването му на правата на ищците от
поземления имот не е сторено надлежно. Тук е важно да се напомни също, че ищецът
е длъжен да доказва правото на собственост на свой праводател, само ако ответникът
надлежно оспорва и него (вж. Решение № 2053/31.07.2018 г. по в. гр. д. № 2235/17 г. на
Апелативен съд – гр. София, което е влязло в законна сила, след като не е било
допуснато до касационно обжалване с Определение № 141/20.03.2019 г. по гр. д. №
4438/18 г., II г. о. на ВКС).
6
В контекста на горното разпределението на ползването и на двата процесни
имота следва да бъде допуснато, като реализацията му спрямо поземления имот е
нужно да се направи по Приложение № 2 към допълнителната експертиза, а за
самостоятелния обект в сградата – по Приложение № 3 към същата експертиза.
Както беше изяснено, разликите между двата варианта, касаещи поземления
имот, са минимални, но онзи по Приложение № 2 към допълнителното експертно
заключение ще осигури по-добра възможност за ползване на частта на ответника,
попадаща в югозападната част на имота.
Що се отнася до самостоятелния обект в сградата ползването му от страните,
въз основа на Приложение № 3 от допълнителната експертиза, е единствената опция,
която е възможна в техническо отношение, давайки максимално съответствие до
фактическото положение в обекта, част от което са и изградените допълнителни
пристройки към него.
2. По съдебните разноски:
В първоинстанционното съдебно производство, завършило с положително
решение по чл. 32, ал. 2 ЗС, страните понасят такава част от разноските, включващи
заплатените държавни такси и възнагражденията за вещи лица, която съответства на
правата им в съсобствеността, докато платените хонорари за адвокат остават за всяка
страна в обема, в който ги е направила. Този извод произтича именно от характера на
процедурата по чл. 32, ал. 2 ЗС като такава на спорна съдебна администрация,
наложена поради невъзможността съсобствениците да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или заради вредността на решение на мнозинството за
вещта (вж. Определение № 389/08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/10 г., ІІ г. о. на ВКС и
Определение № 62/26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/14 г., ІІ г. о. на ВКС).
Общият размер на разходите за държавна такса (80 лв.) и за експертизи (2 900
лв.), направени по сегашното дело, възлиза на 2 980 лв. От тях ответникът е заплатил
400 лв., а останалата част (2 580 лв.) е поета от втория ищец.
Предвид спецификите на имотите, чието ползване е предмет на разпределение,
детерминиращи и процесуалната дейност на съда и на вещото лице в тази насока, 2/3
от разноските следва да бъдат отнесени към поземления имот и 1/3 от тях – към
самостоятелния обект в сградата.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът дължи на втория ищец
възстановяването на съдебни разноски от 1 090 лв. – /(5/8 от 2/3 от 2 980 лв.) + (1/4 от
1/3 от 2 980 лв.) – 400 лв. = 1 090 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Р. Б. М., с постоянен адрес
в гр. П., ж.к. „Ц. С.“, бл. 3, вх. А, ап. 17, ЕГН **********, Н. Т. С., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, ЕГН ********** и Н. Б. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Г.
С. Р.“ № 2, ЕГН **********, ползването на поземлен имот с идентификатор
56126.603.1628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени
по ЗКИР,с административен адрес – гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, с предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10
м.), с площ по скица – 610 кв. м., с номер по предходен план – 1628, кв. 84, парцел X,
при съседи – 56126.603.2158, 56126.603.1627, 56126.603.1624 и 56126.603.2286,
съобразно варианта, показан на скицата, представляваща Приложение № 2 към
заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице и. Г. Ю., при което:
- на Р. Б. М. и на Н. Т. С. се предоставя за съвместно ползване частта от
посочения поземлен имот, оцветена в зелен цвят;
- на Н. Б. М. се предоставя за индивидуално ползване частта от същия
поземлен имот, оцветена в лилав цвят;
- на Р. Б. М., на Н. Т. С. и на Н. Б. М. се предоставя за общо ползване
частта от поземления имот, оцветена в жълт цвят.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Р. Б. М., с постоянен адрес
в гр. П., ж.к. „Ц. С.“, бл. 3, вх. А, ап. 17, ЕГН **********, Н. Т. С., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, ЕГН ********** и Н. Б. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Г.
С. Р.“ № 2, ЕГН **********, ползването на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.603.1628.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., одобрени по ЗКИР, с административен адрес – гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 2, ет. 1,
с предназначение – жилище, апартамент, с брой нива – 1, с площ по документ за
собственост – 71,98 кв. м., съобразно варианта, показан на скицата,
представляваща Приложение № 3 към заключението на назначената по делото
допълнителна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице и. Г. Ю.,
при което:
- на Р. Б. М. и на Н. Т. С. се предоставя за съвместно ползване частта от
посочения самостоятелен обект в сграда, оцветена в зелен цвят;
- на Н. Б. М. се предоставя за индивидуално ползване частта от същия
самостоятелен обект в сграда, оцветена в лилав цвят;
- на Р. Б. М., на Н. Т. С. и на Н. Б. М. се предоставя за общо ползване
частта от самостоятелния обект в сграда, оцветена в оранжев цвят.
СКИЦИТЕ, представляващи Приложение № 2 и Приложение № 3 към
8
заключението на вещото лице и. Г. Ю. по назначената допълнителна съдебно-
техническа експертиза, са приподписани от председателя на Трети състав от
Гражданското отделение на Районен съд – гр. П. и са неразделна част от настоящото
съдебно решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Б. М., с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „Г. С. Р.“ № 2, ЕГН **********, да заплати на Н. Т. С., с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „Г. С. Р.“ № 2, ЕГН **********, сумата от 1 090 лв. – съдебни разноски, дължими
за първоинстанционното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9