№ 188
гр. София , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502583 по описа за 2020 година
С Решение № 2838 от 07.05.2020г., постановено по гр.д. № 4954/ 2018г., 1-20 състав на
Софийски градски съд, ГО, ответното дружество ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да
заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, на Г. А. А. сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 6 994,35 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, в следствие на ПТП, настъпило на 27. 05.2017г., ведно със законната
лихва върху тези суми от 01.11.2017г. до окончателното изплащане, като искът за
обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до пълния
предявен размер от 90 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
да заплати на адв. М. Д., сумата от 2 373,48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС сумата от 2990,27 лв., представляваща
разноски по делото. С решение то ищеца е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ЗАД „Али анц България“ сумата от 904,58 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна в отхвърлителната част, като счита така
постановеното решение за неправилно и незаконосъобраз но, с подробно изложени
твърдения в обстоятелствената част на жалбата.
Ответникът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва изцяло подадената от ищцата жалба, изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, моли да се
1
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоуста новения срок, от
процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз но изложените
оплаквания, съдът намира следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ –
претендират се обезщетения за неимуществени и имущест вени вреди в следствие на ПТП,
настъпило на 25.05.2017г., при което ище цът е получил травматични увреждания от
виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Алианц България“ АД,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплаща не. Решението, в
частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.
(обезщетение за неимуществени вреди) и су мата от 6 994,35 лв. (обезщетение за
имуществени вред), ведно със закон ната лихва върху тези суми от 01.11.2017г. до
окончателното изплащане, като необжалвано, е влязло в законна сила.
За да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,
първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за
установени предпоставките за ангажиране отговор ността на застрахователя –
противоправно поведение на деликвента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска
отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът е обсъдил обстоятелствата по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефекта, който са
оказали върху начина на живот на пострадалия.
В рамките на правомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд намира следното:
Оплакванията на ищеца са относно размера на присъденото обезщете ние за неимуществени
вреди.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре праща към мотивите му в тази
част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста новяват елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ
застрахован при ответното дружест во автомобил, противоправното поведение и вината,
както и причинно-след ствената връзка между деянието и причинените на ищеца
увреждания, изра зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това, решението е
влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да за плати на ищеца
2
сумата от 60 000 лв., (обезщетение за неимуществени вреди) и сумата от 6 994,35 лв.
(обезщетение за имуществени вреди), с ог лед на което основанието на предявените искове е
надлежно установено.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеният от състава на СГС раз мер от 60 000 лв. не съответства на
доказаните болки и страдания и на прак тика на съда за сходни случаи към м.май, 2017г. От
заключението на прие тата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на
процес ното ПТП, ищецът е получил следните увреди: Травма на опорно-двигател ния
апарат, състояща се от: разкъсно-контузна рана в областта на лява ра менна става с лезия на
левия делтовиден и мишничен мускули с дефект, хирургично обработена с пластика на
дефекта, и счупване на лява ключица; гръбначна травма състояща се от: компресионно
счупване на тялото на чет върти поясен прешлен/Л4/, без фрагменти към гръбначно-
мозъчния канал, и увреждане на подлежащата конска опашка/cauda equina/.
От експертното заключение се установява, че след инцидента ищецът е транспортиран до
УМБАЛ „Свети Георги” и е приет на лечение в клиника по ортопедия. При постъпване бил
в съзнание, контактен, адекватен. В ло калния статус е отбелязана разкъсно-контузна рана в
областта на лява раменна област с лезия на делтовидния мускул. Проведни са параклинични
/хематологични/ изследвания - в референтни стойности за възрастта на пациента и образни
изследвания. Установени са счупване на лява ключица и компресионно счупване на тялото
на четвърти поясен прешлен /Л4/. Осъ ществени са консултативни прегледи с интернист,
анестезиолог. Под обща венозна анестезия е обработена разкъсно-контузната рана в
областта на лява раменна става. Отстранени са парчета стъкла и други чужди тела от раната
и са премахнати тъканите със съмнителна виталност. Установена е лезия с мускулен дефект
на делтовидния мускул, като е извършена миопла стика. Следоперативният период е
протекъл спокойно. Медикаментозното лечение е включвало антибиотик, обезболяващи
препарати, антикоагулан ти. Ищецът е изписан на 01.06.2017г. /пети ден от постъпването/
със спо койна оперативна рана, запазена циркулация и инервация на крайника.
След изписване от клиниката по ортопедия и травматология, лечение то на Г.А. е
продължило в Катедрата по неврохирургия на бол ницата. При постъпване е бил в ясно
съзнание, Глазгоу кома скала /ГКС/-15т. /максимален брой/. В локалния статус е отбелязано:
груб вертебрален синдром с болезнено ограничени движения в кръста. Палпаторна болка
върху шиловидния израстък на четвърти поясен прешлен /Л4/. От невро логичния статус-
болка по хода на Л5 дерматом вдясно. Проведни са пара клинични /хематологични/ и
образни изследвания. От компютърната томо графия на лумбо-сакрален сегмент е
установено компресионно счупване на тялото на четвърти поясен прешлен /Л4/ без
ангажиране на спиналния ка нал. След предоперативна подготовка и консултация с
интернист на 02.06. 2017г. е опериран, като целта на интервенцията е била възстановяването
на спиналната стабилност, запазване и подобряване на неврологичната функ ция,
облекчаване на болковия синдром и улесняване рехабилитацията на па циента.
3
Следоперативният период е протекъл гладко, като след това е про ведено медикаментозно
лечение.
В периода 19.04.2018г. - 26.04.2018г. е проведено лечение в УМБАЛ „Свети Иван Рилски”,
Катедра по неврохирургия с Диагноза: Травматично счупване на тялото на четвърти поясен
прешлен. Състояние след транспе дикуларна стабилизация Л2-ЛЗ-Л5- еС1. При постъпване
се оплаквал от те жест в изправено положение и при навеждане напред в лумбо-сакралната
област. В неврологичния статус няма описана огнищна неврологична симп томатика. След
клинично обсъждане е преценено, че е необходимо стаби лизиране на счупеното прешленно
тяло с цимент-вертебропластика. Следо перативният период протекъл гладко, без
неврологично утежняване. На пър вия постоперативен ден бил вертикализиран и
раздвижен. Проведена е те рапия. При изписване бил в задоволително общо соматично
състояние, без неврологичен дефицит. Дадени указания за хигиенно-диетичен режим/ХДР/ и
лечение за дома.
Една година след травмата е постъпил отново в Клиниката по невро хирургия на УМБАЛ
„Свети Георги”, град Пловдив за сваляне на гръбнач ната стабилизация. Поради появило се
3-4 месеца преди постъпването чув ство на тежест и дискомфорт в областта на операцията и
кръста, както и болки с тръпнене на двата крака, повече в левия, е проведена контролна ма
гнитно-резонансна томография на торако-лумбален отдел. В неврологичния статус е налице
двустранна радикулопатия Л5 и еС1 коренчета двустранно, хипестезия /намален болкови
усет /двустранно, отслабени коленни рефлек си, положителни растежни синдроми - Ласег /+/
на 25 гр. вляво и на 30 гр. вдясно, без данни за парези/ двигателни смущения/ и тазово-
резервоарни на рушения.
От невроизобразителното изследване са установени изразени дегене ративни
остеохондрозни промени в прешлените на долния лумбален и дол ния торакален сегмент:
задебелен и вкалцен лигаментарен апарат, апофизо мегалия /хипертрофия на ставите/,
маргинална остеофитоза, като съвкупно стта от тези промени стеснява интервертебрланите
отвори и води до корен чева компресия, най-много на нива Л4/Л5/еС1. След предоперативна
подго товка и консултация с кардиолог на 20.06.18г. е опериран отново: експлан тация на
транспедикуларната стабилизация; декомпресия на коренчета Л5 и еС1 в радикуларния
канал. Попаднало се на изразена компресия на нервни те коренчета Л5 и еС1 от
остеохондрозни дегенеративни промени. Осъще ствена е коренчена декомпресия като се
декомппримирани и коренчевите канали. Изписан на 02.07.18г. /дванадесети ден/ от
постъпването в добро об що състояние, редуцирани в значителна степен вертебрален
синдром и ра дикулопатия Л5 и еС 1 двустранно, без неврологичен дефицит.
Проведеното лечение при Г. А. А. е било адек ватно на оплакванията и установените
травматични увреждания. При сваля нето на стабилизиращата транспедикуларна система е
проведено и лечение за дегенеративните промени в поясния отдел развили се в годините при
не го. Общата продължителност на лечебния период при ищеца е била една го дина и един
4
месец.
След извършен личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало, че последният е в
стабилно общо състояние, в ясно съзнание, контактен и адекватен. Установен е
функционален дефицит на лявата ръка при отвежда не встрани, което е възможна до 90 гр.
при норма 180 гр. Не са установени двигателни нарушения в останалите крайници. Ищецът
е съобщил за чувст во на стягане и тежест в поясния отдел на гръбначния стълб при продъл
жително правостоене, няма оплаквания при седнало положение. Движения та в отдела били
ограничени и болезнени – навеждане напред /флексия/, на веждане назад /екстензия/,
наклони встрани /вляво и вдясно/. Травмата е причинила разкъсване и кръвонасядане в
мускулатурата, оперативните ин тервенции също наранявали тези структури. Получените
фиброзни измене ния в процеса на зарастване са в основата на промяната на функциите на
мускулатурата в поясния отдел на гръбначния стълб. Променената биомеха ника е довела до
настъпване на по-бърза умора, с изява на тежест и болка при по-продължително
правостоене. Оплакванията се облекчават с упражне ния. Относно счупването на четвърти
поясен прешлен експертът е констати рал, че то е зараснало. За установените дегенеративни
изменения при ище ца е проведено оперативно лечение при отстраняването на
транспедикулар ната стабилизация. Тежестта и болката в поясния отдел, от които се оплак
ва ищецът при продължително правостоене, са в резултат от променената биомеханика на
поясната мускулатура от травмата и оперативните интер венции, за подобряването на които
е необходима рехабилитация.
От експертизата се установява също, че два месеца след инцидента ищецът е лекуван в
Клиника по съдова хирургия и ангиология на УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, с диагноза:
тромбофлебит фемро-поплитеалис декстра /възпаление с образуване на тромб в бедрената и
поплитеална вени на десния крак/. Болките започнали 3 – 4 дни преди постъпването в болни
цата, като постепенно се появил оток, болката изчезвала при покой и се усилвала при
движение. Установена била тромбоза на дясната бедрено – по плитеална вена. След
проведеното лечение е установена непълна реканали зация. Вещото лице е дало рязяснения
относно тромбофлебита, като е посо чил, че липсва настъпването на травматични
увреждания в областта на дес ния долен крайник по време на инцидента. Такива оплаквания
не са напра вени и от ищеца по време на извършения преглед. Вещото лице изразява
становище, че вероятна причина за настъпването на тромбофлебита при пострадалия е
венозната стаза, вследствие на продължителния постелен ре жим след инцидента.
Настоящият състав напълно кредитира изготвената СМЕ, като кон статациите на вещото
лица се потвърждават от останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетелката А. (съпруга на ищеца) се ус тановява, че след като научила
за процесното произшествие, свидетелката била откарана от дъщеря си в спешното
отделение на болницата в гр. Плов див. Ищецът бил в носилка, в неподвижно състояние, с
рана на рамото, имало кръв по него. Казал й, че го боли. Останал в болницата за лечение, а
5
свидетелката останала като придружител. Имал постоянни болки. Към мо мента на даване
на показания вече се движил, но на 15-тия ден след опе рацията, когато му били поставени
импланти в гръбначния стълб, започнал да се движи, но усещал болки в десния крак.
Оказало се, че имал тромбоф лебит и останали в клиниката по съдова хирургия. Ищецът бил
с постоянно вдигнат крак докато бил в отделението. Бил обслужван изцяло от свиде телката.
Към момента на даване на показанията видимо изглеждал добре, но не можел да се навежда
и обслужва, не можел да си върже обувките. Не можел и да работи, както преди
катастрофата. Преди помагал на сина си в бизнеса му в селското стопанство, но вече не
можел да го прави. Емоцио нално също бил зле. Свидетелката водила ищеца на психиатър,
който му из писал медикаменти.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, пре ценявайки ги съобразно
нормата на чл. 172 ГПК, като счита, че показанията й възпроизвеждат лични и
непосредствени впечатления, които не са в про тиворечие с останалия доказателствен
материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента – 62 години,
вида, естеството и тежестта на получените травми: травма на опорно-двигателния апарат,
състояща се от: разкъсно-контузна рана в областта на лява раменна става с лезия на левия
делтовиден и миш ничен мускули с дефект, хирургично обработена с пластика на дефекта и
счупване на лява ключица; гръбначна травма състояща се от: компре сионно счупване на
тялото на четвърти поясен прешлен/Л4/, без фрагменти към гръбначно-мозъчния канал, и
увреждане на подлежащата конска опаш ка; търпените болки и страдания, лечебно-
възстановителния период, който е продължил общо около година и един месец, от които
месец болничен престой; вида на предприетото лечение, включващо три операции с поста
вяне и отстраняване на импланти, както и пластика; получената тромбоза в десния крайник,
вследствие на залежаването; неудобството и дискомфорта, които е изпитал от това, че е бил
изцяло зависим от чужда помощ; неблаго приятната прогноза досежно функционалния
дефицит на лявата му ръка при отвеждане встрани, ограничено до 90 гр. при норма 180 гр.,
без възмож ност за подобрение; продължаващите оплаквания в поясния отдел на гръб
начния стълб, за които трябва да провежда балнеолечение и упражнения, както и
неминуемия стрес, изживян при инцидента и душевния диском форт, съпътстващ
възстановителния период, настоящият състав намира, че сумата от 70 000 лв. е справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, получени от процесното ПТП и тези, които ще
търпи за в бъдеще. За да не уважи жалбата на ищеца в по-голям размер, съдът съобрази, че
гръбначна та травма е настъпила при наличие на развили се с възрастта му дегенера тивни
промени в поясния отдел, чието оперативно лечение е допринесло за оплакванията на
пострадалия за тежест и болка в мястото на травмата при продължително стоене.
Неоснователно е възражението на застрахователя в отговора на въззивната жалба за
неустановена причинно-следствена връзка между уврежданията от ПТП-то и получената
тромбоза на дясната бедре но-поплитеална вена. При лиса на данни за други причини за
появата на ув реждането, съдът кредитира извода на вещото лице, че е вследствие на про
6
дължителния постелен режим след инцидента.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, първоин станционното
решение следва да се отмени в частта с която искът за обез щетяване на неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 70 000 лв., като се постанови ново, с което
се присъди допълнително су мата от 10 000 лв., ведно със законната лихва.
При този изход на спора, ответното дружество следва да заплати допълнително разноски на
ищеца в размер на 1.00лв. и на процесуалния му представител възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА в размер на 357 лв. Следващите се на ответното дружество разноски по реда на
чл.78,ал.3 ГПК възлизат на 602лв., над който размер решението следва да се отмени. За
настоящата инстанция, като съобрази уважената част от претенцията, която е за 10 000 лв.,
спрямо обжалваната, която е за 30 000 лв., ответното дру жество следва да заплати
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 477 лв., а в полза на САС д.т. в
размер на 600 лв. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество
разноски в размер на 1 144 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2838 от 07.05.2020г., постановено по гр.д. № 4954/2018г., 1-20 състав
на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. А. А. против
ЗАД „Али анц България“ АД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до
70 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
ПТП, настъпило на 27. 05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 01.11.2017г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която Г. А. А. е осъден да заплати на ЗАД
„Алианц България“ АД разноски над сумата от 602 лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на Г. А. А., ЕГН: **********, с адрес“
гр. ***, бул. „***“ № 266, вх. А, ет. 5, ап. 15 на основание чл. 432, ал.1 КЗ допълнително
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
следствие на ПТП, настъпило на 27. 05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 01.11.2017г. до окончателното изплащане, както и 1.00лв. разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на
7
адв. М. Д. сумата от 357 лв., предста вляваща допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционно то производство и 477 лв. за въззивното производство, а в полза на
САС д.т. в размер на 600 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН: **********, да за плати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от 1 144 лв. , представляваща разноски по де лото –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8