№ 3191
гр. Варна, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501740 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна
жалба вх.№ 51374/27.07.2022 г. от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. М.Г., против Разпореждане №
25008/15.07.2022 г., с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 8216/2022 г.
по описа на Варненски районен съд, 19-ти състав.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд
неправилно е отхвърлил заявлението приемайки, че дадените на заявителя
указания не са изпълнени. Счита указанията за неправилни, доколкото
същите не съответстват на целта на заповедното производство, а именно да се
установи дали вземането е спорно, поради което за да е редовно заявлението
достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от
които то произтича и които позволяват неговата индивидуализация. Развива
подробни съображения. Цитира се съдебна практика, която жалбоподателят
счита за относима. Отправя искане за отмяна на разпореждането и
произнасяне по същество по подаденото заявление.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Производството пред ВРС е образувано по заявление с вх. №
43390/28.06.2022 г., подадено от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ОГН.
ИЛК. М. за сумата 382.42 лева., представляваща общ размер на главница,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги, сключени между
1
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ОГН. ИЛК. М., за която е
открит акаунт № 16986684001 и са издадени фактури, както следва: Фактура
№ ********** от дата 01.10.2018 г. за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018
г. за сума в размер на 20.47 лв.; Фактура № ********** от дата 01.11.2018 г.
за периода от 02.10.2018 г. до 31.10.2018 г. за сума в размер на 31.41 лв.;
Фактура № ********** от дата 02.12.2018 г. за периода от 02.11.2018 г. до
01.12.2018 г. за сума в размер на 5.66 лв. и Фактура № ********** от дата
02.01.2019 г. за периода от 03.12.2018 г. до 01.01.2019 г. за сума в размер на
324.88 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, което
вземане му е било цедирано с Договор за цесия от 15.10.2018 г. и Приложение
№ 1/18.10.2019 г.
Според изложените в т. 12 от заявлението обстоятелства, вземането
произтича от договорно правоотношение между длъжника и цедента
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, въз основа на което са
издадени процесните фактури за предоставените електронни съобщителни
услуги. Към заявлението са приложени Договор № 1698668422052018-
43876865 от 22.05.2018 г. и Допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги № 1698668404072018-44247137 от
04.07.2018 г.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК,
първоинстанционният съд с Разпореждане № 22784/29.06.2022 г. е дал
указания на заявителя за отстраняване на нередовностите по заявлението, а
именно за индивидуализация както на договора/договорите, така и на самото
вземане с посочване на дължимата сума по всеки договор и основанието, от
което тя произтича. Видно от материалите по делото разпореждането е
връчено на заявителя на 06.07.2022 г., като тридневният срок за изпълнение на
указанията е изтекъл на 11.07.2022 г. Заповедният съд се е произнесъл с
обжалваното Разпореждане № 25008/15.07.2022 г., с което е констатирал
липса на изпълнение на дадените указания от страна на заявителя в
предоставения му срок, поради което е отхвърлил така депозираното
заявление.
По делото е постъпила молба с вх. № 48537/15.07.2022 г., предадена на
куриер на 11.07.2022 г., тоест същата е депозирана в границите на
предоставения от съда срок. Заявителят изразява становище относно дадените
му указания, придружено с частично изпълнение на последните, досежно
индивидуализацията на договорите, от които произтича вземането. Посочил е
че между страните са сключени приложените към заявлението договор и
допълнително споразумение, като Договор № 1698668422052018-43876865 от
22.05.2018 г. е с предмет предоставяне на интернет услуга с план VIVACOM
Traffic M+, със срок на действие 24 месеца и с абонаментна такса 16.99 лв., а
Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги
№ 1698668404072018-44247137 от 04.07.2018 г. е с предмет предоставяне на
интернет услуги с план VIVACOM Traffic M+, със срок на действие 24 месеца
с абонаментна такса 16.99 лв. и с план VIVACOM Mobix 60 LTE, със срок 24
месеца и промоционална абонаментна такса 14.80 лв. Описал е издадените
фактури и е посочил, че сумата се сформира като сбор от стойностите на
ползвани, но незаплатени услуги по договорите и фактурите, за което е
2
открит общ акаунт. Изложени са и съображения, идентични на тези по
частната жалба, предмет на настоящото производство. Липсва изпълнение на
указанията на първостепенния съд досежно конкретизацията на вземането за
главница поотделно по всяка фактура и основанието, от което произтича.
Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
В подаденото заявление следва ясно и недвусмислено да са посочени
обстоятелствата /фактите/, от които произтича вземането, така че да е ясно
основанието на претенцията, а също така и как е формирано същото,
съобразно чл.410, ал.2 ГПК вр. с чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл е т.2.б. на
ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г., което е
задължително за съдилищата, и в което е прието, че точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността
на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай изложените от заявителя твърдения не
индивидуализират в достатъчна степен вземанията и не са достатъчни, за да
пояснят обстоятелствата, от които произтичат те. Сочи се от заявителя, че
претендираната сума от 382.42 лева е формирана от вземания по два договора
с предмет интернет услуги по различни планове, при които са договорени
различни условия. В този случай, за да се приеме, че са посочени
обстоятелствата, от които произтича вземането, следва да са изложени
обстоятелства, касаещи правопораждащите вземането факти, а така също
начина на неговото определяне по размер и индивидуализирането му в
достатъчна степен по период. Също така недостатъчно се явява посочването
само на номера и дати на фактури и суми по фактурите без да се поясни с
всяка фактура какъв конкретен вид телекомуникационни услуги са
остойностени. Следва да бъде посочено, че правопораждащият факт на всяко
задължение е правоотношението, от което то произтича – в случая
сключените договори, а не факта на издаване на самите фактури или на
откриване на акаунт за отчитане. В тази връзка и акцентирането от заявителя
върху обстоятелството, че за всички договорени услуги е открит един общ
акаунт, не е в състояние да внесе яснота по основанието на заявените
претенции, доколкото длъжникът следва да е наясно какви услуги, в какъв
обем и за какъв период се твърди, че са предоставени, респ. ползвани, за да
може да прецени дали да признае вземането или да оспори същото.
Именно с цел отстраняване на тези нередовности са били указанията на
първоинстанционния съд, които не са изпълнени от заявителя в срока по
чл.411, ал.2, т.1 ГПК
Липсата на яснота в обстоятелствената част на подаденото заявление и
в отправеното искане, препятства защитата на длъжника в заповедното
производство, както и изискуемата проверка от съда за неравноправни клаузи
по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Също така, би затруднило евентуалното разглеждане
на установителния иск за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК,
доколкото предявеният иск следва да е идентичен на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В заключение, поради неотстраняване на нередовностите в подаденото
заявление в предоставения срок и съобразно дадените указания на заявителя,
3
подаденото заявление подлежи на отхвърляне съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
Поради така изложеното, обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25008/15.07.2022 г. на ВРС,
постановено по ч.гр.дело № 8216/2022 г., 19-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4