Присъда по дело №376/2025 на Районен съд - Казанлък

М О Т И В И

към Присъда № 63 по НОХД № 376/2025г.по описа на КРС

Обвинението срещу подсъдимия Д. Й. е по чл.183,ал.1 от НК за
това,че в периода от 07.05.2014г. до 23.01.2021г., включително, в гр.
Н., област С.З., след като е бил осъден с Решение № 229/17.04.2014г.
по гражданско дело № 228/2014г. по описа на Районен съд - град
Казанлък, в сила от 07.05.2014г. да издържа своя низходяща - дъщеря
си Н. Д. Я., ЕГН **********, родена на 23.01.2003г., чрез нейната
майка и законен представител -А. И. Й.а, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
81 месечни вноски по 90,00 лева, на обща стойност 7 290,00 /седем
хиляди двеста деветдесет лева/ лева.
Делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия на основание
чл.269,ал.3,т.3 от НПК.Подсъдимият на досъдебното производство не
се е признал за виновен.
Съдът е конституирал пострадалата Н. Д. Я. /вече пълнолетна
при разглеждането на делото/ като частен обвинител и адв.Д.Д. като
неин повереник.
Представителят на РП в с.з.поддържа обвинението.
Частният обвинител чрез повереника си поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства,установени с
доказателствени средства-обясненията на подсъдимия,свидетелски
показания,писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. Я. Й. и свидетелката А. И. С. /понастоящем с
фамилно име П,тъй като се установи,че е сключила нов граждански
брак/,са бивши съпрузи.Двамата сключили граждански брак на
09.10.1984г.като две години след сключването на брака се родила
дъщеря им Анка Д. Я..През 1987г.подсъдимият и св.А. П се
разделили,тъй като подсъдимият заживял с друга жена и след това с
нея имал още четири деца.Подсъдимият и св.А. П заживяли в
различни населени места-тя в гр.Н.,а той в гр.Н.З..Двамата обаче не
прекратили брака си,въпреки,че били разделени,а подсъдимият имал и
ново семейство.Прекратили брака си едва на 23.07.2015г.,когато било
постановено решение по заведеното от тях пред РС Казанлък дело за
1

развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК № 1616/2015г.по описа на
КРС.Междувременно-на 23.01.2003г.св.А. П /тогава Й.а,впоследствие
и С./ родила детето Н. Д. Я..За баща на детето бил вписан в
удостоверението за раждане подсъдимият Д. Я. Й.,тъй като детето се е
родило по време на брака му със св.А. П /тогава с фамилно име Й.а/.В
този период от време-въпреки,че бил разделен отдавна със съпругата
си и имал ново семейство,подсъдимият посещавал св.А. П в дома и в
гр.Н. и понякога оставал да нощува там,след което се прибирал при
жената,с която живеел в гр.Н.З..Детето Н. Д. Я. живеело при майка си
в гр.Н..Не е посещавало баща си и новото му семейство в
гр.Н.З..Преди да заведат бракоразводното дело през
2015г.,свидетелката А. П /тогава Й.а/ предявила пред Казанлъшкия
районен съд иск за издръжка срещу подсъдимия Д. Й.,по който на
07.02.2014г.било образувано гражданско дело № 228/2014г.по описа на
КРС.С Решение № 229/17.04.2014г.по гр.дело № 228/2014г.по описа на
Районен съд Казанлък подс.Д. Й. бил осъден да издържа свой
низходящ в гр.Н.-детето си Н. Д. Я.,родена на 23.01.2003г.,чрез
неговата майка и законен представител-св.А. П /тогава Й.а/,в размер
на 90 лева месечно.Препис от това решение било връчено лично на
подсъдимия Д. Й..Същият бил и лично уведомен в съдебното
заседание,на което присъствал,за срока за обжалване на решението,но
не го обжалвал и то влязло в сила на 07.05.2014г.След това-при
бракоразводното дело № 1616/2015г.подсъдимият подписал
споразумение по чл.51 от СК,с което се задължил да продължи да
заплаща определената с Решение № 229/17.04.2014г.по гр.дело №
228/2014г.по описа на РС Казанлък месечна издръжка на детето Н. Д.
Я. с ЕГН ********** в размер на 90 лева,чрез неговата майка и
законна представителка А. И. Й.а с ЕГН **********.Въпреки това
подсъдимият не плащал издръжката.Още по време на съдебния процес
по гр.дело 228/2014г.подсъдимият твърдял,че не е длъжен да плаща
издръжка за детето Н.,тъй като това дете не е негово-позиция,която
неотклонно следва и до края на настоящия съдебен процес.Така за
периода от 07.05.2014г.до 23.01.2021г. /когато Н. навършила
пълнолетие/ подсъдимият Д. Й. не заплатил нито една месечна вноска
по присъдената издръжка.За този период подсъдимият не платил общо
81 месечни вноски с обща дължима сума 7 290 лева.През този период
подсъдимият Д. Й. е бил здрав и трудоспособен.Знаел е за
задължението си да плаща издръжка на детето Н.,но не плащал
издръжката,тъй като считал,че не е биологичен баща на детето Н. и
поради това не следва да плаща издръжка за това дете.
2

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелката А. П и писмените доказателства- изпълнителен лист
от 09.06.2014г, писмо изх. №2048/06.04.2022г, Решение по гражданско
дело № 228/2014г. по описа на Районен съд - град Казанлък , 4 броя
удостоверения за раждане, Решение №398/23.07.2015г по гражданско
дело № 1616/2015г. по описа на Районен съд - град Казанлък , молба
от подсъдимия Д. Я. Й. и А. И. Й.а за развод по чл. 50 от СК,
материали по приложените ЧНД №92/2023 по описа на КРС ,
гражданско дело № 228/2014г. по описа на Районен съд - град
Казанлък, гражданско дело № 1616/2015г. по описа на КРС,които
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,са единни
и непротиворечиви и кореспондират помежду си.
В хода на настоящото съдебно производство на основание
чл.279,ал.1,т.2 от НПК бяха прочетени обясненията на подсъдимия Д.
Й.,дадени пред друг състав на съда в съдебното заседание на
28.09.2023г.по НОХД № 572/2023г.по описа на КРС.В тях
подсъдимият не оспорва гореустановените факти-че детето Н. е
родено на 23.01.2003г.; че към датата на раждане на детето
гражданският им брак не е бил прекратен; че през 2014г.е получил
призовка за дело за издръжка и се е явил на това дело; че след това се
е явил и на бракоразводно дело; че не е заплатил нито една вноска от
присъдената издръжка.Твърди,че не е биологичен баща на Н.,тъй като
от 1986г.не е идвал в гр.Н. и не е виждал майката и детето до делото
за издръжка през 1914 година,когато му показали детето.
Съдът намира,че дори и подсъдимият да не е биологичен
баща на детето Н.,след като безспорно се установи,че това дете е
родено по време на брака му със свидетелката А. П,съгласно
презумпцията за бащинство по чл.61,ал.1 от СК,подсъдимият Й. като
съпруг на майката на детето,се смята за баща на детето Н.,което в
случая е родено по време на брака.Тази презумпция е оборима,но в
случая тя не е била оборена от подсъдимия,който в
сроковете,регламентирани от Семейния кодекс не е предявил иск за
оспорване на бащинството.Дори и хипотетично да се приеме,че
подсъдимият Й. е узнал за раждането на детето Н. едва при явяването
си в съдебното заседание по гр.д.№ 228/2014г.на 10.04.2014г.,както
той твърди,дори и от тази дата нататък е имал възможността в
едногодишния срок,регламентиран в чл.62,ал.1 от СК да предяви иск
за оспорване на бащинството,който едногодишен срок в случая е
изтичал на 10.04.2015г.и до тази дата подсъдимият Й. все още е имал
качеството на съпруг на майката на детето /тъй като гражданският
3

брак е прекратен на 23.07.2015г./,т.е.е бил правоспособен субект да
предяви такъв иск.Но подсъдимият не само не е предявил такъв иск,но
и не е обжалвал решението по гр.дело № 228/2014г.на КРС,с което е
бил осъден да изплаща издръжка на детето Н.,и което решение му е
било лично съобщено,както и срокът за обжалването му.Поради
наличните в тази насока писмени доказателства,намиращи се в
приложеното към настоящото дело гражданско дело № 228/2014г.по
описа на КРС-протоколът от съдебното заседание по делото от
10.04.2014г.,решението по делото от 17.04.2014г.,разписката от
съобщението до подс.Й. от 30.04.2014г.,няма как да се приеме
твърдението на подсъдимия,че той не е знаел за присъдената издръжка
и за задължението си да плаща издръжка за детето Н. Д. Я..
Изводът,че подсъдимият е знаел за задължението си да плаща
издръжка на детето Н. се подкрепя още повече и от категорично
установените по делото и подкрепени с писмени доказателства
факти,че подсъдимият Д. Й. се е явил на бракоразводното дело №
1616/2015г.по описа на КРС,инициирано от него и от св.А. П /тогава
Й.а/ за прекратяване на брака по взаимно съгласие по реда на чл.50 от
СК; подписал е споразумение по чл.51 от СК, в което под т.4 се е
споразумял да продължи да заплаща определената с Решение №
229/17.04.2014г.,по гр.дело № 228/2014г.по описа на КРС месечна
издръжка на детето Н. Д. Я. с ЕГН ********** в размер на 90 лева
/деветдесет лева/,чрез неговата майка и законна представителка А. И.
Й.а с ЕГН **********; лично в съдебното заседание е заявил,че
поддържа молбата за развод и приложеното по делото споразумение-
знае съдържанието му и доброволно го е подписал.В самата молба за
развод,подадена до съда и подписана и от подсъдимия Д. Й.,двамата
молители сочат,че по време на брака имат родени две деца-Анка Д. Я.-
вече пълнолетна,и Н. Д. Я.-родена на 23.01.2003г.
Предвид изложеното съдът намира,че от събраните по делото
доказателства е доказано,че подс.Д. Й. от обективна и от субективна
страна е осъществил състава на чл.183,ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подс.Й. е осъществил изпълнителното
деяние ”като е осъден да издържа свой низходящ,съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни
вноски”. Подс.Й. в периода от 07.05.2014г. до 23.01.2021г.,
включително, в гр. Н., област С.З., след като е бил осъден с Решение
№ 229/17.04.2014г. по гражданско дело № 228/2014г. по описа на
4

Районен съд - град Казанлък, в сила от 07.05.2014г. да издържа своя
низходяща - дъщеря си Н. Д. Я., ЕГН **********, родена на
23.01.2003г., чрез нейната майка и законен представител -А. И. Й.а,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: 81 месечни вноски по 90,00 лева, на обща
стойност 7 290,00 /седем хиляди двеста деветдесет лева/ лева.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието
умишлено,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.Горното се
установява от обективираните му действия. Подробни съображения в
тази насока бяха изложени по-нагоре в мотивите на съда.
Предвид изложеното подс.Д. Й. следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.183,ал.1 от НК,и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Д. Й.
съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства затрудненото
му материално положение /декларирал е,че е безработен в ДСМПИС
на ДП/ и тежкото му здравословно състояние понастоящем,а като
отегчаващи вината обстоятелства-обремененото му съдебно минало
/към момента на извършване на настоящото престъпление е осъждан
по НОХД № 529/2018г.по описа на РС Н.З./ и дългият период на
неплащане на издръжката,което говори за престъпна упоритост при
извършване на престъплението.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства е видно,че е
налице едно изключително смекчаващо вината обстоятелство-тежкото
здравословно състояние на подсъдимия Й. понастоящем,който в хода
на наказателното производство,а именно-при разглеждането на НОХД
№ 840/2024г.по описа на КРК получи тежка форма на инсулт /за което
е налице медицинска документация и докладна записка от
служителите на ОЗ“Охрана“ Сливен/,при което в случая и най-
лекото,предвидено в закона наказание /което е пробация/ се оказва
несъразмерно тежко и поради това съдът счита,че наказанието на
подс.Й. следва да се наложи при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.“в“ от
НК като най-лекото,предвидено в закона наказание пробация следва да
се замени с глоба и на подс.Й. следва да се наложи наказание ГЛОБА
в максималния,предвиден в закона размер-500 /петстотин/ лева
предвид дългия период на неплащане на издръжката,което е резултат
от престъпната упоритост на подсъдимия при извършването на това
5

престъпление.
Разноски по делото не са направени,поради което такива не
следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

6

Номер на акта:	63
Дата:	9 юли 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия:	Невена Иларионова Иванова

Дело:	20255510200376
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 март 2025 г.

Присъда по дело №376/2025 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите