РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Девня, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100570 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя инж. Веселин Русев,
чрез процесуален представител – ю.к. П. В. против С. Д. С. /С. Д. Д./, ЕГН:
**********, с адрес: гр. В*********с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че че ищцовото дружество в качеството си на В и К
оператор съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предоставяло В и К услуги на ответницата Д. П.а
Г., ЕГН: ********** за имот, находящ се на адрес, която в качеството си на
потребител ги е получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните В и К
услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ********,
чийто титуляр е ответника. Сочи се, че съгласно чл. 33 ал.2 от Общите
условия, потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните
В и К услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава. Твърди се, че ответницата не е изпълнила
задължението си, поради което по подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Девненски районен съд срещу
ответницата Г. било образувано ЧГД № 1276/2022 г. по описа на ДРС и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която тя била осъдена да заплати на заявителя /настоящ ищец/ сумата от 421,
27 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 04.04.2016 г. до 11.08.2022 г.; сумата от 104, 55 лева,
1
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 11.06.2016
г. до 02.12.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.12.2022 г. до окончателното плащане,
както и сторените по делото съдебно - деловодни разноски, изразяващи се в
заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. При връчване на заповедта на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, на ищцовото дружеството било указано да
предяви иск за установяване на вземането си. Междувременно - на 10.04.2023
г. ответникът платил задълженията си за главници, обезщетение за забава и
законна лихва по част от фактурите, при което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове за разликата между
фактурираните и заплатени суми, а именно: сума в общ размер на 280, 59
лева, представляваща неплатен остатък от сбора от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 10.03.2020 г. до 11.08.2022 г. на адрес
гр. В***********; сума в общ размер на 3, 36 лева, представляваща неплатен
остатък от сбора от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
16.09.2020 г. до 02.12.2022 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.12.2022 г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 835 от
14.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1276/2022г. по
описа на PC - Девня. Претендират се и разноски в исковото и заповедното
производство.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото
съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание,
видно от призовка. Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна.
В съдебно заседание на 18.12.2023 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
2
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови
решение по реда на чл. 238 от ГПК, с което предявените искове да се уважат
изцяло.
Видно от представеното в с.з. от ищеца удостоверение за
идентичност на имена е, че С. Д. Димитрова и С. Д. С. са имена на едно и
също лице.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
размер. По заповедното производство ищецът е направил раазноски в общ
размер на 75 лева, включващи 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнагражддение. В исковото производство са налице
доказателства за реално извършени разноски от ищеца в размер на 75 лева за
доплатена държавна такса, доколкото с протоколно определение, постановено
в о.с.з. е разпоредено внесения депозит за ССчЕ да бъде върнат на ищеца,
предвид оттегляне на искането му за назначаване на експертиза. Претендира
се и юрисконустско възнаграждение за ищеца в исковото производство в
размер на 100 лева, който съдът намира за напълно съобразен с фактическата
и правна сложност на делото и който също следва да бъде присъден в тежест
на ответника, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл. 238 ал. 1 и чл. 239
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът С. Д. С. /С. Д. Д. /, ЕГН: **********, с адрес: гр.
В********* ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33
сумата от 280, 59 лева, представляваща остатък от сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.03.2020 г. до 11.08.2022
г. на адрес гр. В*********, сума в общ размер на 3, 36 лева, представляваща
наплатен остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници,
начислени за периода от 16.09.2020 г. до 02.12.2022 г., както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 07.12.2022 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 835/2022 г. по описа
на ДРС, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
3
ОСЪЖДА С. Д. С. /С. Д. Д. по справка/, ЕГН: **********, с адрес:
гр. В********* ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33 сумата от 250 лева /четиристотин и петдесет лева, 00 ст./,
представляваща сторени в заповедното и в исковото производство разноски,
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, като заедно с преписът за
връчване до ответника да се изпратят и указания, че разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4