Определение по гр. дело №46096/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 46026
Дата: 5 ноември 2025 г. (в сила от 5 ноември 2025 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20251110146096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46026
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110146096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за конституиране на „***” ЕООД като трето лице –
помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за
наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното
решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение
същият да предяви регресни права срещу „***” ЕООД.
Следва да бъде задължено „***” ЕООД да представи посочените в исковата молба
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот
през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи. Съдът приема, че това искане не следва
да бъде уважено, тъй като при липса на оспорване от страна на ответника, същото не е
необходимо за изясняване на спора.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 793/2025 г. по описа на РС - Карнобат, поради което заповедното
производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „***” ЕООД, ЕИК ***, със
1
седалище и адрес на управление: гр.*** ул. “***” № 3 като трето лице – помагач на страната
на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***” ЕООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот
с абонатен № 71287 през исковия период, включително документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен
достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по описи, обективирани в
същите, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 793/2025 г. по описа на РС - Карнобат към
настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените исканията на ищеца за допускане на съдебно
техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.155 ГПК, че не подлежи на доказване
служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град *** са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.01.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати и
препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД
против *** - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 793/2025 г. по описа на РС –
Карнобат.
В исковата молба ищецът „***” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми
за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.*** ж.к. ***. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника,
на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което
е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата, в качеството си на
собственик на 1/3 част от гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена
2
за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажбата на топлинна енергия от „***“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София.
Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.*** одобрени
с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответницата, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „***” ЕООД.
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника били издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 122,51 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 21,60 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2023 г. до 30.06.2025 г., сумата от 13,91 лева, представляваща главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,67
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2022 г. до 30.06.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответницата
е собственик или носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот, като
се оспорват всички доказателства в тази насока като „недостатъчни“ или неотносими.
Излагат се доводи, че договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презумиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презумиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения
за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презумиран/. Оспорва се дължимостта на претендираното от
ищеца обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия с доводи, че ответникът
3
изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. По
отношение на претенцията за главница за дялово разпределение, че сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.140 ЗЕ дялово разпределение се извършва от лице, регистрирано да
извършва услугата дялово разпределение, избрано от етажни собственици, сключило
договор с тях за същото, който договор задължително сочи условия и начин на плащане на
услугата дялово разпределение. При така разписана нормативна уредба и наведени от ищеца
твърдения, че дялово разпределение е извършено от фирма за дялово разпределение, без да
се твърди, че това е вземане принадлежи на ищеца, то следва да се приеме, че в тази част
ищецът е предявил чуждо право и искова молба е недопустима. По иска за обезщетение за
забава връху главницата зя дялово разпределение се поддържа, че в общите условия на
ищцовото дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми,
дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямат уговорен падеж, то
лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Едновременно с изложените доводи и съображения ответникът прави и възражение за
настъпила давност по отношение на претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на разноски.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на клиент на енергия за битови нужди;
- че през процесния период между ищеца и ответникът е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
По наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните вземания за главница и лихва, в тежест на ищеца е да докаже,
че са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА, на основание чл.146, ал.2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за
твърденията си, че през процесния период ответникът е бил клиент на топлинна енергия,
4
както относно изпадането му в забава за заплащане на претендираните суми за главница.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5