РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500707 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 80 от 12.06.2025 г по гр. Дело № 321/24 г по описа на
РС – Никопол състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Д. В. Б. с
ЕГН ********** срещу Община Г., представлявана от кмета Л. Я., иск с
правно основание чл.108, ал.1 ЗС , с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на дворно място,
находящо се в с.***, общ.Г., за който имот, е съставен АЧОС №
1441/21.07.2026г. и да бъде осъдена същата община да предаде владението
върху процесното дворно място като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Д. В. Б. ,в която се
възразява, че неправилно е установена фактическата обстановка от съда като
се твърди, че наследодател на въззивницата е закупил процесния имот на
търг, през 1990 г Община – Г. започва изграждането на здравен пункт в имота,
1
имотът е бил актуван като общински през 2006 г, през годините е променяна
по неясни причини номерацията на имота и има разминаване в площта на
имота. Оспорва се заключението на ВЛ относно идентичността на друг
собствен на въззивницата имот УПИ III -185 от 1250 кв.м с процесния
претендиран имот по делото с исковата молба. Възразява се, че не е оборнато
внимание на гласните доказателства по делото. Възразява се, че е направен
грешен правен извод от съда. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че жалбата е бланкетна и
няма конкретизация на допуснатите нарушения от съда. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят правото на собственост върху
недвижим имот – начин на придобиване, промяна в номерацията и площта на
имота, актуално състояние и актуални права на собственост
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че се установява от приложеното по делото
удостоверение № 163/25.01.1934г., издадено от К. селско общинско
управление на с.***, че Д. Н. Н., на който безспорно ищцата пред първата
инстанция е внучка, е закупил от същото дворно място в с.***, парцел II,
кв.46, с площ от 1550кв.м., при съседи: собствен двор от две страни, общ
парцел III, и канал/бара/. Видно е било от приобщения по делото НА за
собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка от 20.03.1991г.,
на председателя на НРС –П. Я., ищцата е била призната за собственик на
основание наследство, давност и делба на два имота, находящи се в с.***-
първият съставляващ УПИ –I-185, кв.18, с площ от 1850кв.м., и УПИ III, -185,
2
кв.18, с площ 1250кв.м. Според РС с АЧОС № 1441/21.07.2006г., е актувана
сграда за здравни дейности с площ от 68.60кв.м. и УПИ – 1110кв.м., при
граници на имот: улица, изток – улица, юг- УПИ III -185 и запад УПИ I- 185.
По делото са били събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите М. А. М. и Д. М. Н.. Свидетелят М.М. е твърдял пред РС, че не
знае какви имоти има ищцата, но знае само, че баща и „баче М.“, имал двор от
около 2 дка, който свидетелят е обработвал с конете си.Свидетелят е твърдял,
че в двора имало малка сграда, за която знаел, че е на съвета, но не знае по
документи на кого е. Свидетелят Н. е твърдял пред РС, че познава ищцата,
която му е братовчедка, както и че имотът е бил на тяхната фамилия, но после
бил разделен.Свидетелят не знае каква е площта на имота на ищцата, но
твърди, че в нейното дворно място се намирала здравната служба, както и че
от малък знае, че спорното дворно място е на бащата на ищцата. По делото по
искане на ищците е изготвена СТЕ от ВЛ С.Ст., която не е оспорена от
страните и съдът я е кредитирал с доверие, съгласно която към момента на
закупуване на имота от дядото на ищцата от К.то селско управление през
1934г. е действал регулационният план одобрен със Заповед №
538/05.06.1928г. В последствие бил изготвен нов дворещно регулационен
план, който действа и към момента, който включва кадастрална основа,
одобрен със Заповед № 817/31.10.1990г., съгласно който УПИ III -185, кв.18 е с
площ измерена графично 1250кв.м. с граници и съседи:улица, УПИ II – за
клуб, здравна служба, УПИ I -185 на Д. В. Б. и УПИ IV – на трето лице. ВЛ е
дало заключение, че парцел II, кв..46, с площ от 1550 кв.м. по регулационният
план на с.***, одобрен със Заповед № 538/05.06.1928г. е идентичен с УПИ III -
185, кв.18 с площ 1250кв.м. по регулационният план на с.***, общ.Г., одобрен
със Заповед № 817/31.10.1990г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, РС е достигнал до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. Разпоредбата на чл.108 ЗС
регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това. Съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса за успешното
провеждане на ревандикационните искове ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно че е
3
собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, както и,
че ответникът се намира във владение на тези имоти. В случай на
установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявения иск, в
тежест на ответника е да докаже, че владее имотът на правно основание.
Спорно по делото е било на първо място дали ищцата е собственик на
процесното дворно място, находящо се в с.***, парцел парцел II, кв..46, с
площ от 1550 кв.м., и дали същото е идентично, с дворното място за което
ответната община Г. се е снабдила с АЧОС № 1441/21.07.2026г. Според РС от
изготвената СТЕ по делото се установява, че имотите на страните не са
идентични. Поради изложеното съдът е приел, че ищцата не доказва правото
си на собственост върху процесния имот, за който община Г. се е снабдила с
АЧОС. Доколкото по делото не е доказана първата от предпоставките на иска
по чл. 108 от ЗС, а именно, че ищцата е собственик на процесното дворно
място, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради недоказване на първата предпоставка за уважаване на иска, РС е
приел, че не следва да обсъжда дали ответникът владее имота на правно
основание.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно и правилно
РС е изложил мотиви, които не са много подробни , но се споделят
от въззивната инстанция като обосноваващи правилен краен изовд на РС и
не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Следва да се
отбележи , че РС е обсъдил свидетелските показания и в този смисъл
възраженията във въззивната жалба са неоснователни. Следва в тази връзка да
се отбележи, че показанията на свидетелите не установяват с категоричност
нито едно от твърдените в исковата молба обстоятелства като св. М. е заявил,
че „не знае какви имоти е имал дядо М.“,“двора по документи не знам“,
„толкова не знам, това са лични работи“,“сградата знам, че е на съвета“. Св. Д.
Н. е живял като ученик в с. ***, след което не и не е имал желание да се
връща, а е направил това чак сега. Той говори за „този имот“, „този двор“, но
не може да каже колко е голям двора, кога е строена сграда в него, какви са
границите му, а свидетелят твърди, че е роднина на семейството на ищцата.
РС е съобразил събраните по делото доказателства и изслушаната
експертиза относно актуалното състояние на процесния имот и съседните
4
такива.
Пред въззивната инстанция при спазване на разпоредбите на чл. 266 ог
ГПК са приети заверени преписи от разписен лист за с. *** като съдът е приел
за виждане и оригиналите на разписните листове и е извършил констатация,
че оригиналите са идентични с представените преписи. Видно от
представения разписен лист под № 14 при последователна номерация е
вписан собственик Н. Н. , посочен е квартал 46 и парцел II без данни за
документ за собственост, начин на придобиване и квадратура.Видно от
представените разписни листове под № 185 при последователна номерация е
посочено, че парцел I от 1830 кв.м и парцел III от 1250 кв.м са собственост
на наследници на Д. Н. Н. , а Д. В. Б., която е ищца по делото е собственик по
нот. Акт № 116/1991 г на горните имоти, а имотът с номерация II е общински
и е отреден за клуб. От събраните доказателства не се установява по
категоричен начин собствеността върху описания в исковата молба недвижим
имот.
Пред първата инстанция е прието заключение на ВЛ С. Ст., от което е
видно, че парцел II ,кв.46 с площ от 1550 кв.м по регулационния план на с.
***, одобрен със заповед № 538/5.06.1928 г / този имот е закупен на търг от Д.
Н. Н. през 1934 г с оглед представеното удостоверение/ е идентичен с УПИ
III-185, кв.18 с площ от 1250 кв.м по регулационния план на с. *** по заповед
№ 817/31.10.1990 г. За последният имот ищцата пред РС има нотариален акт за
собственост и въпросът за собствеността на този имот не е спорен. РС –
Никопол е възприел заключението на експертизата като обективно и
неоспорено и становището на Пл ОС е същото. ВЛ е проследило измененията
в регулационните планове на с. *** и е дало своето заключение. Събраните
пред въззивната инстанция писмени доказателства не установяват нещо
различно, както бе посочено по – горе.
Следва да се потвърди първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно.
При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати
разноски на другата страна. Представен е списък за разноските с посочено
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв и при наличието на
възражение за прекомерност. Съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за
възнагражденията за адвокатска работа при материален интерес от 3046 лв
5
/данъчна оценка/ адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 400 лв
и 10% за горницата над 1000 лв или още 204,60 лв т.е в общ размер от 604,60
за всяка инстанция. В този размер следва да се присъдят и разноските. Съгл.
Ал. 5 на чл. 7 за процесуално представителство, защита и съдействие по
искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2.
Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако
имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 80 от 12.06.2025 г по гр. Дело №
321/24 г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Д. В. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА
–Г. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 604,60 лв
адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от ъсобщението за изготвянето
му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6