РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Берковица, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251610100280 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 37в, ал. 7 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Същото е образувано по жалба на В. Ц. Ф. против Заповед № ....г. на
директора на ОД „Земеделие“ – Монтана, с която й е наредено в 7-дневен срок
от получаване на същата да внесе сумата от 1188.63 лева, представляваща
трикратен размер на дължимата сума за ползването на имоти по чл. 37в, ал. 3,
т. 2 от ЗСПЗЗ съгласно Приложение 1 – регистър, неразделна част от Заповед
№ 443/28.11.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана за землището
на с. Котеновци, ЕКАТТЕ 39044, община Берковица, област Монтана за
стопанската 2024/2025 г.
Жалбоподателката заявява, че обжалваната от нея заповед дори да е
публикувана не отговаря на задължителните изисквания на Заповед № РД46-
173/01.07.2022 г., с която са утвърдени „Указания по прилагане на чл. 37б и чл.
37в от ЗСПЗЗ“. Твърди, че не е била уведомявана за датата, часа и мястото на
провеждане на заседанието на комисията.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № .... г. на
1
директора на ОД „Земеделие“ – Монтана.
В дадения му срок директора на ОД „Земеделие“ – Монтана взема
становище по жалбата. Сочи, че със Заповед № .... г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Монтана, с която е одобрено разпределение на масивите за
ползване на земеделски земи за стопанската 2024/2025 г. за землището на с. К.,
на В. Ц. Ф. са определени имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, т.нар. „бели
петна“ с площ 12.781 дка, като определената на основание чл. 37в, ал. 7, изр.
първо ЗСПЗЗ сума за внасяне е в размер на 396.21 лева, представляваща сума
в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Заповедта №
....г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана, с която е одобрено
разпределение на масивите не е обжалвана и е влязла в сила на 14.12.2024 г.
Същата е обявена съгласно изискванията на чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ на 29.11.2024
г., от който срок тече тримесечния за внасяне на дължимите суми, който е
изтекъл на 01.03.25 г., което е обусловило и издаването на обжалваната
Заповед № ..... г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваната Заповед № ..... г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана
е издадена на основание чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ във вр. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ ползвател на земеделски земи, на който
със заповедта по ал. 4 /заповедта, с която са разпределени земите в
землището/ са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди
средства на съответната областна дирекция "Земеделие" сума в размер на
средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от
публикуване на заповедта по ал. 4 /заповедта, с която са разпределени
земите в землището/, като за ползвателите, които не са заплатили сумите за
ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4, директорът на
областната дирекция "Земеделие" издава заповед за заплащане на трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землището. В 7-дневен срок
от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на
съответната областна дирекция "Земеделие".
В случая със Заповед № .... г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана
2
/л. 8 по приложеното адм.д. № 139/25 г. по описа на АдмС-Монттана/ е
одобрено разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за
стопанската 2024/2025 г. за землището на с. К., като съгласно Приложение 1 –
регистър /л. 9 по приложеното адм.д./, неразделна част към заповедта на В. Ц.
Ф. са определени имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, т.нар. „бели петна“ с
обща площ 12.781 дка и е определена на основание чл. 37в, ал. 7, изр. първо
ЗСПЗЗ сума за внасяне в размер на 396.21 лева, представляваща сума в размер
на средното годишно рентно плащане за землището.
Заповед № ....г. е обявена на 29.11.2024 г. чрез публикуване на интернет
страницата на ОД „Земеделие“ – Монтана /доклад № 66/29.11.24 г. на л. 27 по
приложеното адм.д./ и поставяне на таблото на сградата на ОСЗ – Берковица
/констативен протокол от 29.11.24 г. по приложеното адм.д./, като не е
обжалвана и е влязла в сила, а и обжалването на същата в случая е
ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 37в, ал. 6 ЗСПЗЗ предвижда, че
обжалването на заповедта по ал. 4 не спира изпълнението й.
Тоест срокът за заплащане на определеното рентно плащане е започнал
да тече от публикуване Заповед № .... г.., издадена на основание чл. 37в, ал. 4
ЗСПЗЗ – от 29.11.2024 г. и тримесечни срок за плащане е изтекъл на
28.02.2025 г. /по аргумент от чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои по
месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последния
месец няма съответно число, срокът изтича на последния му ден/.
В изпълнение на Заповед № .... г., издадена на основание чл. 37в, ал. 4
ЗСПЗЗ, поради неплащане на определеното рентно плащане в срок е издадена
на основание чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ във вр. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и
обжалваната Заповед № ..... г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана.
Съдът намира, че жалбата е недопустима, като насочена към
неподлежащ на обжаване акт и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, като мотивите на съда са следните:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на
определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната
допустимост на съдебното производство.
На основание § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./
могат да се обжалват индивидуалните административни актове
по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника
3
за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези,
издадени от министъра на земеделието и храните.
В случая обжалваната Заповед № 154/01.04.2025 г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Монтана, издадена на основание чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ във вр.
чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с която е наредено на жалбоподателката да заплати
трикратния размер на рентното плащане не подлежи на самостоятелно
обжалване и неправилно в нея е посочено, че може да се обжалва.
Разпоредбата на ал. 7 от чл. 37в ЗСПЗЗ не предвижда възможност за
самостоятелно обжалване на заповедта, с която се нарежда да бъде заплатен
трикратния размер на рентното плащане, като такова обжалване е предвидено
само за заповедта по ал. 4 на същата разпоредба, с която се одобрява
разпределението на масивите.
Заповедта по ал. 7 от чл. 37в ЗСПЗЗ /в случая Заповед № 154/01.04.2025
г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана/ не представлява индивидуален
административен акт, поради което и не подлежи на самостоятелно
обжалване.
Същата касае изпълнението на заповедта по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ и се
издава във връзка и с оглед изпълнението на последната.
В този смисъл е Определение № 1904 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д.
№ 1261/2010 г., IV о., което макар да е издадено преди изменението с § 19, ал.
1 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./ не е загубило значение, тъй
като промяната в реда за обжалване на актовете по ЗСПЗЗ не се отразява на
техния характер. В цитираното определение ВАС приема, че разпоредбата
на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ регламентира обжалваемост само на издадената
заповед по чл. 37в, ал. 4. Като изрично се сочи, че разпоредбите на чл. 37в, ал.
7 и 8 ЗСПЗЗ касаят изпълнението на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и
се приема, че обстоятелството, че въвода във владение се извършва със
заповед на кмета на общината /по отменената редакция преди изменението/ не
означава, че тази заповед, респективно-мълчалив отказ за издаването и,
представляват нов индивидуален административен акт, който да подлежи
на обжалване като такъв. По аналогия обстоятелството, че нареждането да
се заплати трикратния размер на рентното плащане се извършва със заповед
на директора на ОД „Земеделие“ също не означава, че тази заповед
представлява нов индивидуален административен акт, който да подлежи на
4
обжалване като такъв.
Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК НЕ СА индивидуални административни
актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от
производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на
нормативни актове.
След като заповедта по ал. 7 от чл. 37в ЗСПЗЗ /в случая Заповед №
154/01.04.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана/ касае
изпълнението на заповедта по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ и се издава във връзка и с
оглед изпълнението на последната, то обжалваната Заповед № .... г. на
директора на ОД „Земеделие“ – Монтана, издадена по реда на ал. 7 от чл. 37в
ЗСПЗЗ няма характеристиките на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК и не представлява такъв индивидуален
административен акт, който да подледи на самостоятелно обжалване на
основание § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК.
По изложените съображения съдът намира че жалбата е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
За пълнота следва да се посочи, че обжалваната заповед не е
незаконосъобразна и при издаването й са спазени изискванията на закона.
В случая съгласно ал. 7 на чл. 37в ЗСПЗЗ срокът за заплащане на
определеното рентно плащане е започнал да тече от публикуване Заповед №
443/28.11.2024 г., издадена на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ е категорична относно
определянето на началния момент на срока за плащане – в срок до три месеца
от публикуване на заповедта по ал.4. Когато в този срок не е последвало
изпълнение, то следва да се приеме, че са налице предпоставките да бъде
издадена заповед по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Заповед № ....г. е публикувана на 29.11.2024 г. на интернет страницата на
ОД „Земеделие“ – Монтана /доклад № 66/29.11.24 г. на л. 27 по приложеното
адм.д./ и на същата дата е обявена чрез поставяне на таблото на сградата на
ОСЗ – Берковица /констативен протокол от 29.11.24 г. по приложеното адм.д./,
като законът не изисква заповедта да бъде обявена, респ. публикувана по
5
всички посочени в ал. 5 начини, за да започне да тече срока за обжалване /в
този смисъл Определение № 12353 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. №
5013/2009 г., IV о./. Заповед № ....г. не е обжалвана и е влязла в сила, а и
обжалването на същата в случая е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл.
37в, ал. 6 ЗСПЗЗ предвижда, че обжалването на заповедта по ал. 4 не спира
изпълнението й.
Тоест срокът по ал. 7 на чл. 37в ЗСПЗЗ е започнал да тече от 29.11.2024 г.
и тримесечни срок за плащане е изтекъл на 28.02.2025 г. /по аргумент от чл.
60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на
последния месец, а ако последния месец няма съотвтено число, срокът изтича
на последния му ден/.
При наличието на влязла в сила заповед, с която е извършено
разпределението на масивите на ползвателите, между които и настоящата
жалбоподателка, то за последната са налице материалните предпоставки да
бъде издадена процесната заповед, тъй като няма спор и че в следващите три
месеца след датата на публикуване, същата не е заплатила дължимата сума,
изчислена съобразно средното годишно рентно плащане. Определеното в
оспорената заповед плащане в троен размер на сумата е вид санкционно
задължение за безспорно установеното неизпълнение на задължението по
публикуваната на 29.11.24 г. заповед. Разпоредбата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ е
категорична относно определянето на началния момент на срока за плащане -
в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал.4.. Когато в този срок
не е последвало изпълнение, то следва да се приеме, че са налице
предпоставките да бъде издадена заповед по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Предвид което законосъобразно директора на ОД „Земеделие“ – Монтана
е издал обжалваната Заповед № ..... г. на основание чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, с
която е наредил на жалбоподателката да заплати трикратния размер на
определеното рентно плащане.
Относно сключеното споразумение по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ и
възраженията на жалбоподателката в тази връзка:
За правния характер на споразумението по чл. 37в,ал.1 от ЗСПЗЗ, е
налице практика на ВКС, обективирана в Решение № 306 от 11.01.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 712/2012 г., II г. о. В цитираното решение е посочено, че
визираното в чл. 37в ЗСПЗЗ споразумение на ползвателите на земеделски земи
6
за участие в масиви за ползване, има характер на договор, но фактическият
състав на установената процедура е завършен по силата на административния
акт – Заповед на Директора на ОДЗ по чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ. Посочено е, че
административният акт не подлежи на самостоятелно обжалване като
властническо волеизявление от гл.т. на материално-правна
незаконосъобразност. Нормите, уреждащи правилата на сключване и
административно санкциониране на споразумението, нямат императивен
характер, поради което неучастието на някой от ползвателите, въпреки
заявеното желание за участие, не може да се приеме за основание за
нищожност, нито на споразумението, нито на административния акт.
Предвид което оплакванията на жалбоподателката са изцяло
неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски, а и
същата не претендира такива.
На разноски има право ответната страна на основание чл. 143, ал. 3 АПК,
като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи по чл. 37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите,
определени с Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24
от НЗПП по административни дела без материален интерес възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 240 лв.
Предвид че делото не се отличава с фактическата и правна сложност,
приключило е в едно ОСЗ и са събирани само писмени доказателства, съдът
определя дължимото възнаграждението за настоящото производство в размер
на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Ц. Ф. с ЕГН **********
от с. К. против Заповед № .....на директора на ОД „Земеделие“ – Монтана, с
която й е наредено в 7-дневен срок от получаване на същата да внесе сумата
от 1188.63 лева, представляваща трикратен размер на дължимата сума за
ползването на имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ съгласно Приложение 1 –
регистър, неразделна част от Заповед № .....г. на директора на ОД „Земеделие“
– Монтана за землището на с. К. за стопанската 2024/2025 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 280/2025 г. по описа на
Районен съд - Берковица.
ОСЪЖДА В. Ц. Ф. с ЕГН ********** от с. К., ДА ЗАПЛАТИ на на ОД
„Земеделие“ – Монтана, сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8