Решение по НОХД №201/2023 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 101 |
| Дата: | 9 юни 2023 г. (в сила от 27 юни 2023 г.) |
| Съдия: | Сияна Стойчева Димитрова |
| Дело: | 20232150200201 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 11 април 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия А. А. Д., роден на
**.**.**** г. в гр. Велинград, постоянен адрес: гр. Р., обл. П., ул. “И.К.“ № 30, българин,
български гражданин, средно- специално образование, неженен, неосъждан - реабилитиран,
безработен, с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че на 23.08.2021 г., около
11.30 часа в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, на алея до хотел „С.“, с посока на движение
от запад на изток, управлявал МПС - мотоциклет марка „Х.“ с рама № ZCGH*********,
който не е регистриран по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния
кодекс /НК/.
Производството протече по реда на Част Пета, Глава 28 „Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ от Наказателно-
процесуалния кодекс /НПК/.
В пледоарията си представителят на Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отделение – Несебър поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства. Счита, че са налице предпоставките подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като
му бъде наложена „Глоба“ в минималния размер от 1000 лева.
Защитникът на подсъдимия Д. не оспорва установената фактическа обстановка, като
намира същата за подкрепена от събраните доказателства по делото и дадените обяснения от
подсъдимия. Аргументира деянитео, като инцидентно и моли за освобождаване на
подзащитния му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„Глоба“ в минималния размер, с оглед личността на подсъдимия, доброто му процесуално
поведение, самопризнанията му и имотното му състояние.
Подсъдимият А. Д. дава обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие,
като признава изцяло вината си в извършване на инкриминираното деяние. Заявява, че
процесното моторно превозно средство представлява кросов мотор, за който законът не
предвиждал задължителна регистрация и който подсъдимият карал в гористи и пресечени
местности. Твърди, че пристигнал в к.к. Слънчев бряг с приятели на почивка, като пътувал с
автомобил тип „баничарка“, в който превозвал мотора. На процесната дата паднал
акумулаторът на колата му и това наложило да изкара мотора и да го ползва за придвижване
от хотела си до мястото, където бил проверен от органи на реда. Моли за административно
наказание „Глоба“ и да му бъде върнат мотора. В последната си дума, подсъдимият заявява,
че ще положи усилия да на нарушава закона и отново моли да му бъде върнат мотора, който
твърди, че е закупил и се явява негова собственост.
Настоящото производство се разви по реда на Част Пета, Глава двадесет и осма,
чл. 375 и сл. от НПК, доколкото след проведено разпоредително заседание и вземане
становищата на страните, съдът, допусна разглеждането на делото да протече при
условията на особените правила за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Д. е роден на **.**.**** г. в гр. Велинград, с постоянен адрес: гр.
Р., обл. П., ул. “И.К.“ № 30, българин, български гражданин, средно- специално образование,
неженен, неосъждан - реабилитиран, безработен, с ЕГН: **********. Същият не е осъждан
/реабилитиран по право/, нито е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Глава 28 от НПК. Д. е правоспособен водач, считано
от 11.02.2009 г. и разполага със СУМПС за категории „В“ и „АМ“ от 27.02.2009 г. до
понастоящем, като в рамките на 16 години е санкциониран тринадесет пъти с наказателни
постановления и двадесет и пет пъти с фишове за нарушения на Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
На 23.08.2021 г., свид. РА. Вълков - служител на МВР - младши автоконтрольор и
свид. Георги Павлов - служител на МВР - мл.инспектор в сектор „ПСП“ група „Сигма“ при
1
ОДМВР Пловдив, командировани през летните месеци на 2021 год. в РУ Несебър били
назначени наряд - мотопатрул в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър. Около 11,30 часа се
позиционирали в близост до хотел „С.“ в курортния комплекс, когато забелязали, че по
алеята на комплекса в посока запад-изток от кръстовището срещу тях се движи мотоциклет
без регистрационни табели. Спрели за проверка мотоциклета и идентифицирали водача като
подсъдимия А. А. Д. с ЕГН 91011103580. Подсъдимият представил на проверяващите
органи документи за МПС-то на чужд език, като заявил, че е закупил мотора от неизвестен
търговец в гр. Пловдив. Свидетелят Павлов установил номера на рамата, който се намирал
под кормилото на мотора, и след проверка в системата се установило, че мотоциклетът се
издирва от държавата Италия. На подсъдимия били съставени два акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за това, че управлява нерегистрирано МПС и за това,
че го управлява без да притежава необходимата категория. Установено било, че
мотоциклетът е с мощност от 125 кубика, за което се изисква водачът да притежава
категория за правоуправление „А1“.
От назначена и изготвена в хода на досъдебното производство трасологична
експертиза се установило, че номерът на рамата на мотоциклет марка „Х.“, модел „125“, без
регистрационен номер, е ZCGH********* и по него не са налице заличаване, подправка или
подмяна.
Съгласно извършена в хода на разследването справка се установило, че процесният
мотоциклет марка „Х.“ е предмет на престъпление в Италия и е обявен за издирване във
връзка с жалба за обсебване на Леда Изабела срещу Рогай Гофредо. След проведени
действия по разследване на територията на Италия и въз основа на Европейска заповед за
разследване, собственикът на мотоциклета - Леда Изабела от гр. Генуа е оттеглила жалбата
си и заявила, че не желае да й се върне моторното превозно средство и е дезинтересирана по
отношение на него.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от
НПК - изцяло от показанията на свидетелите РА. Вълков /л. 10 от Том 1 на ДП/, Георги
Павлов /л. 11 от Том 1 на ДП/, показанията и обясненията на подсъдимия А. Д. /л. 12 от Том
1; л. 9 от Том 2 на ДП и дадените в хода на съдебно следствие/ от досъдебното
производство, както и от писмените доказателства, включително - протокол от доброволно
предаване и от оглед на веществено доказателство и фотоалбум /л. 13-16; л. 27; л. 47 от Том
1 на ДП/, справки за нарушител/водач от ОД на МВР – Бургас /л. 31-34 от Том 1; л. 10-14 от
Том 2 на ДП/, копия от италиански документи /л. 35-38 от Том 1 на ДП/, два боя АУАН /л.
23-24 от Том 1 на ДП/, справка с ШИС /л. 25; л. 49-50 от Том 1 на ДП/; Европейска заповед
за разследване и отговор от Република Италия, Прокуратура към съд Генуа /л. 65; л. 85-87; л.
94-132 от Том 1 на ДП/ и експертното заключение на извършената в хода на ДП
трасологична експертиза /л. 20 от Том 1 на ДП/, приобщени по делото.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично и без противоречия, установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Показанията на свидетелите са последователни и безпротиворечиви, кореспондират
помежду си и се допълват, както и с показанията и обясненията на подсъдимия, който
признава, че на процесната дата е управлявал мотоциклет марка „Х.“ с рама №
ZCGH*********, който не бил надлежно регистриран, като се придвижвал с него на
територията на к.к. Слънчев бряг. Това е обстоятелство е възприето от свидетелите Вълков и
Павлов. Всички останали писмени и експертни доказателства потвърждават така
установената фактическа обстановка.
За настоящия съд се налага краен извод, че събраните писмени и експертни
доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категоричното установяване
на гореописаната фактическа обстановка. Направеното от обвиняемия признание относно
авторството на деянието изцяло кореспондира със събрания доказателствен материал, като
по делото не са налице доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
2
От правна страна:
При така приетата фактическа обстановка, съдът на основание чл. 303, ал. 2 от НПК
счете, че подсъдимият А. Д. е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
Родов обект на престъпленията против транспорта са обществените отношения,
свързани с безаварийното осъществяване на транспортната дейност, като при конкретното
деяние тези отношения се засягат чрез засягането на отношенията във връзка с правилата за
отчетност и контрол на моторните превозни средства.
Относно субекта на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК не са въведени
особени качества, предвид което такъв може да бъде всяко наказателноотговорно лице,
каквото се явява подсъдимият Д. – пълнолетен и дееспособен гражданин.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се изразява в „управление“ на МПС. Съдът намира, че с действията
си по привеждане в движение и придвижване в пространството на мотоциклет марка „Х.“ с
рама № ZCGH*********, на 23.08.2021 г., около 11.30 часа в к.к. „Слънчев бряг“, общ.
Несебър, на алея до хотел „С.“, с посока на движение от запад на изток, подсъдимият е
осъществил този обективен елемент, по смисъла на закона. В тази връзка взе предвид и
задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които
понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че управляваният от подсъдимия
мотоциклет марка „Х.“ с рама № ZCGH*********, от обективна страна покрива
съдържанието на понятието „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на Закона
за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че
същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е
бланкетна, като съдържанието следва да се запълни чрез анализиране на правната уредба,
относима към регистрирането на МПС на територията на Република България. В този
смисъл съдът взе предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която „по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено
регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с
регистрационен номер“. По прилагането на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е приет подзаконов
нормативен акт - Наредба № I-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/Наредбата/, съгласно която МПС задължително се представят за регистрация от секторите
„Пътна-полиция“ при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на
собственика, като последният е длъжен лично да представи превозното средство и
необходимите документи за извършване на регистрацията /чл. 2 и чл. 4/. За всяко
регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/
и се предоставят табели с регистрационен номер /чл. 10 от Наредбата/, които следва да
бъдат монтирани на местата, определени от производителя / чл. 10, ал. 7 от Наредбата - на
мотоциклетите табела с регистрационен номер се поставя само отзад/. При анализ на
приложимото законодателство, съдът намира, че и последният обективен признак на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е налице в случая, доколкото видно от
протокол от оглед на мотора, а и от признанието на самия подсъдим – МПС-то не е било
регистрирано на територията на страната, респективно за него не са издавани
регистрационни табели, като дори е установено след справка с ШИС, че се издирва от
властите на Република Италия.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е целял
3
именно това.
Съдът намира, че не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че по
отношение на деянието е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която предвижда, че
не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. От една страна, подсъдимият сам заявява, че му е
било известно, че за управлението на мотора се изисква регистрация, но умишлено е
предприел управлението му в силно населен курорт, в разгара на туристическия сезон, като
е създал пречки да бъде установен при необходимост и риск за всички участници в
движението, като е въвел непреминал технически преглед участник. Следва да се отбележи,
че от страна на Д. са допускани множество нарушения на ЗДвП, видно от справката му за
нарушител-водач, като на датата на процесното деяние е ангажирана административно-
наказателната му отговорност за съпътстващо го нарушение на правилата за движение –
управление на МПС, без изискуемата по закон категория за правоуправление „А1“.
Не може да се приеме, че има някаква особена тежест обяснението на подсъдимия, че
имал проблем с автомобила си и използвал за придвижване на кратко разстояние мотора,
който по принцип карал „офроуд“ /извън републиканската пътна мрежа и общинските
пътища/. На първо място, доколкото по делото се установява, че моторът е с мощност,
изискваща категория за правоуправление, която подсъдимият не притежава, то всякога и
независимо от условията е нарушение той да го привежда в движения, като такова
поведение поставя в опасност, както собствените му живот и здраве, така и здравето и
живота на неопределен кръг лица. От друга страна, целта на придвижване /“да си закупи
баничка“, „на 200 м.“, съгласно обяснения от ДП/ допълниетлно характеризира деянието,
като по-силно укоримо. Не само, че не е съществувала спешност, застрашен интерес или
друго, която да се конкурира или да дерогира законовите задължения на подсъдимия, но и
поведението му говори за явното им неглижиране и незачитане.
Независимо от горното, съдът намира за нужно да посочи, че деянието по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, на още по-силно основание не може да се квалифицира като
административно нарушение. При анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че с на
чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 175 ЗДвП се предвижда административна отговорност за управление
на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а същевременно с
изменение на наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена втора алинея на чл. 345 НК,
съгласно която това деяние е криминализирано. Безспорно е, че от м. март 2018 г. едно и
също деяние /управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред/ е както административно нарушение, така и престъпление, като в
практиката за разграничителен критерий между двете се приема степента на обществената
му опасност. В случая съдът намира, че тази степен обуславя приложението на НК към
процесното деяние и по изложените по-горе мотиви във връзка с отсъствието на
малозначителност по чл. 9, ал. 2 от НК. В допълнение следва да се отбележи, че деянието по
чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е винаги умишлено, какъвто е и настоящия случай. Когато се
касае за аналогичното нарушение по ЗДвП то може да бъде извършено и по
непредпазливост. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Като отчете наличието на по-укоримата форма на вина, съчетана с
всички останали обстоятелства по делото, съдът намери, че управлението на неригистрирано
МПС от страна на Д. в случая покрива признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, а не на административно нарушение по ЗДвП.
В процесния случай са налице и предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Предвидените в чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК наказания са „Лишаване от свобода“ до една
година и „Глоба“ от 500 лв. до 1000 лв. От изготвената актуална справка за съдимост на
подсъдимия се установява, че същият е с чисто съдебно минало /реабилитиран по право/,
както и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а и сл. от НК. С
оглед изложеното съдът достигна до извод, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и
освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
4
По вида и размера на наказанието:
При освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, законодателят с чл. 78а от НК е
предвидил наказание „Глоба“ в размер от 1000 лева до 5000 лева.
При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/1985 г., Пленум на ВС. Съгласно посоченото постановление,
след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът налага административно
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, включително и чл. 27 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта
на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „Глоба” следва да
бъде определено в размер от 1000 лева. Обвиняемият е с чисто съдебно минало, съдействал
е за разкриване на обективната истина от самото начало на разследването, като се е признал
за виновен, присъства лично при повдигане на обвинението, има безупречно процесуално
поведение и дава обяснения пред съда. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи
отговорността.
При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 от ЗАНН, съдът достигна
до извод, че деянието е осъществено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
при ниска обществена опасност на дееца, размерът на наказанието е определен на
минимума, предвиден в чл. 78а НК – 1000 лева. Така наложеното наказание в пълнота ще
изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото. Размерът
на наказанието е съобразен и с имущественото състояние на обвиняемия, който към датата
на постановяване на решението е безработен.
По разноските:
Съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното производство
съдебно-деловодни разноски в следния смисъл:
- осъди на основание на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А. А. Д., със
снета по – горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас направените
разноски по досъдебното производство общо в размер на 56,75 /петдесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки/ лева – за изготвена трасологична експертиза и фотоалбум;
- осъди на основание на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А. А. Д., със
снета по – горе самоличност, да заплати по сметка на Районна прокуратура - Бургас
направените разноски по досъдебното производство общо в размер на 210 /двеста и десет/
лева – за извършен превод на документи от български на италиански език.
По веществените доказателства:
Съдът, на основание чл. 112, ал. 3 от НПК, остави по делото веществено
доказателство - мотоциклет марка „Х.“, с рама № ZCGH*********, предадено с протокол за
доброволно предаване от подсъдимия в хода на досъдебното производство – на 23.08.2021
г., като разпореди същото при отсъствие на доказателства за собствеността в законовия
петгодишен срок да се отнеме в полза на Държавата.
Съдът, след анализ на доказателствата и приложимото законодателство, намери
искането на подсъдимия да му бъде върната вещта за неоснователно. Съгласно чл. 78 от
Закона за собствеността, за придобилия добросъвестно по възмезден начин владение върху
движима вещ възниква собственост, дори да е от несобственик, като собственикът на
откраднатата вещ може да я поиска от добросъвестния владелец в 3-годишен срок от
кражбата. Видно от извършена по ДП справка с ШИС процесният мотор е бил обявен за
издирване във връзка с престъпление срещу собствеността на 05.06.2019 г. от друга страна,
в обясненията си подсъдимият е посочил, че го е закупил в края на 2019 г. – началото на
2020 г. от търговец, но не представя доказателства за това.
Доколкото самият подсъдим е представил на органите по разследването документи за
мотора /на италиански език/, предадени му при твърдяната продажба, съдържащи данни за
предходната му регистрация и собственост, съдът намира, че не може да се приеме
5
добросъвестност на подсъдимия при придобиване на мотора, дори да беше доказано
наличието на продажба. При това положение, приложение намира нормата на чл. 80 от ЗС,
която повелява, че движима вещ се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години, с изключение на случаите, когато то се установява с престъпление. При данните по
делото, подсъдимият е владял мотора от края на 2019 г. – началото на 2020 г. до 23.08.2021
г. или за не-повече от година и половина, следователно не може да се установи наличие на
предпоставките за приложение на придобивната давност.
Поради данните за дезинтересованост на последно легитимирания собственик на
вещта - Леда Изабела от гр. Генуа и изричното изявление пред италианските власти, че не
желае да бъде връщана, съдът остави вещественото доказателство по делото за срока по
чл. 112, ал. 3 от НПК и със законовите последици при отсъствие на данни за собствеността в
него.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6