М
О Т И В И към
присъда № 260014/21.01.2021 год. по Н.О.Х.Д. № 3258/2020 год. по описа на Старозагорски
районен съд
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия Й.М.П., роден на *** ***, живущ ***,
понастоящем в Затвора Стара З., българин, български гражданин, със завършен
първи клас, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 07.09.2020 година в град
Стара З., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно М.Ж.В.
/родена на *** година/, чрез употреба на сила – навел ѝ главата с ръка
към половия си орган, като деянието останало недовършено поради независещи от
дееца причини – престъпление по чл.150, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства,
които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е
изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия Й.М.П. да бъде определено наказание съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, а именно наказание лишаване от свобода над средния
размер, предвиден в закона, с приложение разпоредбата на чл.58 от НК, което
наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Адв.Н.М.В. ***, в качеството на сл.защитник на
подсъдимия Й.М.П. пледира на подзащитният му да бъде
наложено наказание в минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние
с приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият Й.М.П., при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си в последната си
дума изразява съжаление за извършеното и моли за определяне на наказание в
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимият Й.М.П. е роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в
Затвора Стара З., българин, български гражданин, със завършен първи клас,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Установи се по делото, че подсъдимият
Й.М.П. е осъждан многократно, като са му били налагани наказания “лишаване
от свобода“.
Пострадалата М.Ж.В. била
пенсионер, родена на *** година (на 69 години към датата на деянието). Помагала
в катедрален храм “Свети Димитър“ град Стара З., като продавала свещи.
На 07.09.2020 година, около 13.00
часа, в района на църквата се намирал подсъдимият П.. Видял, че от нея излязъл
свидетелят Р.– свещеник в храма и се насочил на там. Подсъдимият П. влязъл в
църквата и забелязал пострадалата В., която се намирала в дясно от входа, зад
маса, на която били разположени свещи за продажба. Веднага се насочил към нея и
застанал пред масата, срещу пострадалата. Подсъдимият П. поискал от
пострадалата цигара. Тя не го познавала и му отговорила, че не пуши и няма
цигари. Подсъдимият П. изглеждал пиян и говорил завалено. Тези обстоятелства се
сторили странни на пострадалата, притеснили я и изпитала страх. Докато се
намирали от двете страни на масата, подсъдимият П. на няколко пъти се обърнал
към пострадалата В. с думите: “Дай ми поне един път“. Първоначално пострадалата
не разбрала смисъла на казаното. Докато повтарял тези думи, подсъдимият П.
започнал да се опипва през дрехите в областта на гениталиите. Тези телодвижения
били възприети от пострадалата В., която едва тогава осъзнала смисъла на думите
му – “Дай ми поне един път“, като помислила, че подсъдимият П. иска да прави
секс с нея.
Това още повече я смутило и тя
се обърнала, за да вземе телефона си и да се обади на свидетеля Р.за помощ.
Взела мобилното устройство, обърнала се с лице към подсъдимия П. и започнала да
набира по клавиатурата на телефона мобилния номер на свещеника, като следяла
действията на подсъдимия. В този момент подсъдимият П. с ръце събул долнището
на анцунга си, до коленете и показал половия си член
към пострадалата В., който не бил в ерекция. Без да казва нищо, хванал половия
си орган с две ръце, като започнал да го търка, размята и насочва към
пострадалата.
Виждайки всичко това, пострадалата
В. заобиколила масата и тръгнала към изхода, като се
опитала да избяга от ситуацията в църковния храм.
Подсъдимият П. обаче я
пресрещнал, хванал я с лявата си ръка през лицето, с другата ръка държал
половия си орган. Със сила успял да натисне главата на пострадалата В. към
половия си член, без да го докосва. Пострадалата В. изпитала силна болка в
областта на носа от стискането на подсъдимия П., който продължавал да ѝ
натиска главата надолу към областта на гениталиите си. Пострадалата В.
започнала да вика за помощ. Успяла да се отскубне от хватката на подсъдимия П.
и плачейки и викайки за помощ избягала извън храма. На изхода се разминала със
свидетеля Радев, който влизал в църквата. Пострадалата В. се придвижила до
чешма, която се намирала в двора на храма, където се намирал свидетеля Л..
Разказала му какво се е случило, при което последния започнал да я успокоява.
Свидетелят Р.видял, че пострадалата
В. била силно изплашена и плачела. Влязъл в храма и видял подсъдимия П., който
се намирал в непосредствена близост до масата за свещи, със свалени гащи и
висящ надолу полов член.
Подсъдимият П., виждайки свидетеля
Радев, вдигнал долнището си, излязъл от храма и избягал в неизвестна посока.
По описания начин с деянието
си, подсъдимият Й.М.П. е осъществил от обективна и от субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.150, ал.1, във връзка с чл.18,
ал.1 от НК, като на 07.09.2020 година в град Стара З., извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст, а именно М.Ж.В. /родена на *** година/, чрез
употреба на сила – навел ѝ главата с ръка към половия си орган, като
деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Изложената
фактическа обстановка и
обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен
материал: протокол за разпит на пострадалата В.; протокол за разпит на свидетеля
Радев; протокол за разпит на свидетеля Найденов; протокол за разпит на свидетеля
Л.; протокол за разпознаване на лица; комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза; справка съдимост; справка от ДПБ “Д-р Г. К.“ – град Р.; справка от ЦПЗ
Здраве – Стара З.; справка Община Раковски и други писмени доказателства по
описа на делото, събрани на досъдебното производство, и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, като
следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така
установените обстоятелства по делото, съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че с деянието си подсъдимия Й.М.П. е осъществил от обективна и
от субективна страна всички признаци от състава на престъпление по чл.150, ал.1, във
връзка с чл.18, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
На този извод, междувпрочем, навеждат и
самопризнанията на подсъдимия Й.М.П. по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и тези,
които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание
за извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до осем години;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното и изразеното му съжаление по отношение към
извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
(направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по
глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя
при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58
от НК – намаляване на размера му с една трета; не би могло да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото материално положение на
подсъдимия според приложената към досъдебното производство декларация в тази
насока, тъй като това му положение няма никаква връзка с вида и характера на
извършеното от него деяние);
високата обществена опасност на
подсъдимия с оглед вида, характера и мястото на извършване на деянието –
православен храм, лице с трайно изградени престъпни навици, лошите му
характеристични данни – въпреки че е пълнолетен, физически и психически здрав и
трудоспособно лице, същия трайно не осъществява обществено-полезен труд (не
работи), които съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на
чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното наказание с
една трета.
Воден от
гореизложеното, в случая смекчаващите отговорността обстоятелства не са
многобройни, нито някое от тях да е изключително по своя характер, за да бъде
приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК.
При тези данни
съдът определи на подсъдимия Й.М.П. наказание при превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства над средния размер предвиден в закона за извършеното
деяние, а именно ”лишаване от свобода” за срок от седемдесет и пет месеца, като
на основание чл.58а от НК намали неговия размер с една трета и му наложи
наказание ”лишаване от свобода” за срок от петдесет месеца, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА “лишаване от
свобода“, което наказание с оглед съдебното минало на подсъдимия Й.М.П. следва
да бъде изтърпяно при първоначален “строг“ режим.
Съдът счете, че на основание
чл.189 от НПК, в тежест на подсъдимия Й.М.П., следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да се заплатят по
бюджетната сметка на ОД на МВР Стара З. в размер на 439,20 лева (четиристотин тридесет и девет лева и двадесет
стотинки), представляваща направени разноски в хода
на досъдебното производство за изготвяне на съдебна комплексна психолого-психиатрична експертиза по ДП № 1959зм - 662/2020
година по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР Стара З..
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниска правна култура на подсъдимия, трайно
изградените престъпни навици и слабите морално - волеви задръжки, както и незачитане
половата неприкосновеност на личността.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: