Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 238

                                                             27.04.2018г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на двадесет и трети април ,  през две хиляди и осемнадесета  година в състав :

                                                                                  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Д.Д. ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№165/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.2,б.“и“ от ЗДвП ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

          Делото е образувано по жалба на С.Д.Д. *** против Заповед за ПАМ №18-0243-000039/ 09.03.2018г.на началник РУП към ОД на МВР-Монтана-РУ-Берковица  ,с която на жалбоподателката  е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б.“и“ от ЗДвП-„временно спиране от движение на пътно превозно средство“: на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози – за срок от един месец .В жалбата си иска отмяната на заповедта,като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила , материалния закон и целта на закона. В съдебно заседание не се явява ,но в писмена молба вх.№850/19.04.2018г. поддържа жалбата и иска да бъде отменена заповедта ,като незаконосъобразна ,по съображения изложени в същата.Представя и писмена защита.

 Ответникът по жалбата – Началник РУП  към ОД на МВР-Монтана-РУ-Берковица ,не се явява , не изпраща представител и не взема становище.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 15.03.2018г./на л.9/,а жалбата срещу заповедта е депозирана директно до съда на 29.03.2018г.,т.е. в срок,което я прави  допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на Г*** Ц*** Д*** /съпруг на жалбоподателката/ е съставен акт за установяване на административно нарушение №387610/09.03.2018г. за това,че на 08.03.2018г. около 23,59ч. в гр.Берковица,ул“А*** “ в посока на движение от ул.“П*** С*** “ към ул. „Д*** Г*** “ управлява лек автомобил „П*** “307 с рег.№ М*** -собственост на С.Д.Д. ,като при проверката е установено с техническо средство- дрегер А*** 7510,че Г*** Ц*** Д*** управлява МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила /1,06 промила/,с което е нарушил чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.Издаден му е и талон за медицинско изследване №0019327/09.09.2018г.,от който е видно ,че приема показанията на дрегера от 1,06 промила алкохол.Въз основа на така съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на ПАМ№18-0243-000039/09.03.2018г.на началник РУП към ОД на МВР-Монтана-РУ-Берковица  ,с която на жалбоподателката,като собственик на автомобила е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б.“и“ от ЗДвП-„временно спиране от движение на пътно превозно средство“: на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози – за срок от един месец .Тази заповед се обжалва от настоящата жалбоподателка и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

                 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началник РУП към ОД на МВР-Монтана-РУ-Берковица,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Ф*** Г*** „за министъра на вътрешните работи“ Р*** Б*** и издадена въз основа на последната, заповед на директора на  ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Приложена е по делото и заповедта за заместване №8121з-1496/06.12.2016г.на министъра на вътрешните работи за времето на неговото отсъствие ,при което съдът намира ,че оспорената в настоящето производство заповед е издадена от компетентен орган- Началник РУП към ОД на МВР-Монтана-РУ-Берковица ,при наличие на правомощие за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 1 месец.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т.2,б.“и“ от ЗДвП/ДВ,бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: -„временно спиране от движение на пътно превозно средство“: на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози – за срок от един месец.  В конкретния случай мярката е наложена на собственик ,който е допуснал или предоставил МПС си на друго лице,за което е установено с АУАН ,че е употребило  алкохол над 0,5 промила .При тази законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката са: 1/установено по надлежен ред допускане или предоставяне на МПС от собственика му на друго лице  и 2/управление на МПС от това лице след употреба на алкохол над 0,5 промила .Същата обвързва административния орган при наличие и на двете предпоставки да издаде заповед за ПАМ.В хода на делото не бе оспорен по надлежния ред съставения АУАН ,доколкото същия се ползва с материална  доказателствена сила до доказване на противното,и при липса на доказателства представени от жалбоподателя,които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са  всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП.В тежест на жалбоподателя е било да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение, което той не е направил,тоест да оспори така съставения акт за нарушение и докаже, че не е допуснал или предоставил МПС си на другото лице,което при управлението е употребило алкохол над 0,5промила.В хода на производството не бе оспорен  АУАН №387610/09.03.2018г.по отношение на съдържащата се в него констатация,че Г*** Ц*** Д*** е управлявал автомобила в деня на съставяне на АУАН след употреба на алкохол 1,06промила.Не е поискано и събиране на гласни доказателства досежно другата предпоставка-доколко жалбоподателката е допуснала или предоставила МПС си на другото лице ,при което доказатествената сила на АУАН не бе оборена.След  като от така съставения АУАН,контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ,и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени доказателства от жалбоподателя не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Неоснователни са възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ не е мотивирана и обоснована.По разбиране на съда ,същата съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон . По разбиране на настоящия състав, извършеното нарушение е безспорно доказано ,същото е с висока степен на обществена опасност,доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве ,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на собственика на автомобила с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Неоснователни са и възраженията в жалбата,че не е изяснена фактическата обстановка от органа при извършване на нарушението,че не е установено как е станало допускането или предоставянето на МПС на другото лице от жалбоподателя. По разбиране на съда  , касае се за първото деяние-„допускане“, имайки предвид обстоятелството ,че жалбоподателката  и нарушителя по съставяния АУАН са съпрузи и жалбоподателката  е допуснала другото лице  да управлява МПС с алкохол над 0,5 промила ,с което е застрашила в голяма степен здравето и живота на другите участници в пътното движение,за което е и санкционирана от контролните органи. Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см.  Р. по адм.д.№8650/2015г. по описа на ВАС;Р. по а.д.№10779/2014г.на ВАС /.

 

Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответветствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно жалбата да се отхвърли като неоснователна. Водим от гореизложеното административния съд

                                  

                                                    

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Д. *** против Заповед за ПАМ №18-0243-000039/09.03.2018г.на началник РУП към ОД на МВР-Монтана-РУ-Берковица  ,с която на жалбоподателката  е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б.“и“ от ЗДвП-„временно спиране от движение на пътно превозно средство“: на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози – за срок от един месец,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.

                                                           

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :