Р Е Ш Е Н И Е
26.05.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
21.05. 2020
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 307 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С.Б.А., ЕГН ********** *** обжалва Наказателно постановление № 19-5310-000489 от 10.05.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Юлия Динева излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
На 02.05.2019 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 489 от А.М.Г. на длъжност ,,младши автоконтрольор“ при КПД ГПА гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля И.Й.П. и Г.В.С. за това, че на същата дата около 16:55 ч. в с. Яхиново по ул. ,,Христо Ботев“ в посока центъра срещу дом № 41А С.А. управлява мотоциклет ,,Малагути“ без регистрационен номер, с цвят черен и рама № ZJM76010276002306, като водачът се движи с несъобразена скорост, губи контрол над мотоциклета и се блъска в паркиран лек автомобил ,,Фолксваген Голф“ с рег. № КН3867ВС срещу дом № 41А и от настъпилото ПТП са нанесени материални щети без пострадали. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата е отрицателна, но пробата за употреба на наркотични вещества е положителна ,,ТHC“ и ,,МЕТ“ с техническо средство Drager Drug Check 3000 с № ARLF-0361. За констатациите отразени в акта, жалбоподателят не е направил възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАННН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната и в акта фактическа обстановка и допълнително е посочено, че: ,,Водачът не избира скоростта на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП”.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани А.Г. /актосъставител/, И.П. /свидетел по установяване на нарушението/ и Г.С. – свидетел по съставяне на акта, които заявяват пред съда, че изцяло потвърждават констатациите, отразени в акта. Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани свидетели като безпротиворечиви и последователни, напълно установяващи релевантните по делото обстоятелства, намиращи потвърждение и в писмените доказателства, приобщени по делото.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава на разпоредбата на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е изрично посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. С презумптивната материална доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП е обвързан единствено административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т.5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. От събрания доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която водачът се е движил в посочения участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, който е била лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното наказателно постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Не на последно място настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно възражението направено в жалбата за
приложимост на чл. 33 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. Видно от
приложения като доказателство по делото протокол № 163 от 19.09.2019 г. по НОХД
№ 793/2019 г. по описа на ДРС, последният е одобрил постигнатото между
прокурора и защитника на подсъдимия С. Борисов А. споразумение по силата, на
което същият се е признал за виновен за извършени на 02.05.2019 г. в гр.
Дупница и в с. Яхиново престъпления по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1, чл.
343б, ал. 3 и чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С атакуваното наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. за
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което фактите по административното
нарушение описано в атакуваното постановление в сравнение с фактите въз основа,
на които е ангажирана наказателната отговорност на А., не са идентични.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-5310-000489 от 10.05.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на С.Б.А., ЕГН **********
*** на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание ,,глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - Кюстендил, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: