№ 6694
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100510705 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10705/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л. Г. П. ЕГН
********** от гр. София срещу решение №914 от 19.01.2025 г постановено по гр.д.
№21594/22 г на СРС , 143 състав , с което е признато за установено , че Л. Г. П. дължи на
„Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ********* от гр. София на основание чл.422
ал.1 ГПК във вр. чл.99 ЗЗД и чл.143 ЗЗД , чл.240 ал.1,2 ЗЗД следните суми придобити с
договор за цесия от 17.12.2012 г от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД , който ги е заплатил на
заемодателя „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит №1117132 от 07.08.2018
г : сумата от 2832,20 лева заплатена от поръчителя главница , ведно със законната лихва от
25.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 1250,56 лева заплатена от
поръчителя възнаградителна лихва за периода 20.09.2018 г – 20.08.2020 г и сумата от
1085,33 лева обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г – 24.08.2021 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №10969 от
10.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49172 по описа за 2021 г. на СРС, 143 състав ; както и Л. Г. П. е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД сумата от 2283,31 лева
разноски пред СРС и в заповедното производство .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Като се вземе предвид
възнаграждението на поръчителя ГПР по потребителския кредит е в размер на 197,38 % , а
не грешно посочените 50 % . Налице е измамна схема , чрез която да се заобиколят нормите
1
на ЗПК , като т.нар.потребител е регистриран на адреса на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД .
Последният дори получава възнаграждението на поръчителя и има „свързаност“ между
договора за потребителски кредит и този за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД . На
практика ползването на услугата на поръчителя е задължително условия за получаване на
кредита от типа на т.нар.бързи кредити . Съгласно чл.16 ЗПК заемодателя е длъжен сам да
оцени платежоспособността на потребителя . Трябва да се приеме , че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК като не е посочен
действителният размер на ГПР , поради което договорът е недействителен съгласно чл.22
ЗПК . Договорът противоречи и на добрите нрави .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за
поръчителство с поръчителя , а е имал възможност да предостави друго обезпечение .
Наличието на поръчителство не противоречи на изискванията за добросъвестност и не са
налице неравноправни клаузи . Възнаграждението за поръчителство не следва да се включва
в ГПР и наличието му не води до недействителност на целия договор за потребителски
кредит . Не е нарушен чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , защото в договора за потребителски кредит са
посочени ГПР и дължимите от потребителя суми .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.01.2025 г
и е обжалвано в срок на 05.02.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на решението в обжалваната част , като такива основания в случая не се
констатират . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли описания иск СРС е приел , че е сключен договор за потребителски кредит
№1117132 от 07.08.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Л. Г. П.. Според договора дружеството
предоставя на ответника заемна сума по потребителски заем в размер на 3000 лв., а
ответникът се задължава да я върне в срок от 24 месеца с 24 месечни вноски в размер на по
185,58 лв. всяка, като падежите на всяка вноска са посочени в договора. Страните са
уговорили фиксиран годишен лихвен процентот 41,24 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ по кредита от 50 % , като общият размер на всички плащания по договора е 4453,92
лв.
Също на 07.08.2018 г „Ай Тръст“ ЕООД и Л. Г. П. са сключили договор за поръчителство
2
като възнаграждението на поръчителя са 24 вноски по 136 лева месечно т.е общо 3264
лева т.е. повече от отпуснатата сума по заема от 3000 лева .
Също на 07.08.2018 г „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД Л. Г. П. са сключили договор
за поръчителство по повод процесния договор за потребителски кредит . По делото е
приложен и рамков договор между страните от 01.03.2016 г .
На 17.12.2020 г. „Ай Тръст“ ЕООД и ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са
сключили рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) като в приложението към
договора от 17.12.2020 г. е описано и вземането по процесния договор срещу ответника,
което е било прехвърлено на ищеца. По делото са приети и потвърждение за сключена цесия
на основание чл. 99 ал.3 ЗЗД, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми всички длъжници по вземанията съгласно рамковия договор за цесия. Представено
е и уведомително писмо от цедента чрез цесионера до ответника за извършено прехвърляне
на процесното вземане, за което няма данни и не се твърди да е било връчено преди
завеждане на настоящото производство.
Според приетата пред СРС ССЕ ответникът е направил две вноски по кредита, съответно
на 21.09.2018 и 22.10.2018 г в размер общо на 371,16 лева . Две погасителни вноски
ответникът е направил и по отношение на договора за поръчителство, от същите дати в
размер общо на 271,98 лева. Поради неизпълнение на ответника, ищецът и поръчител по
договора за кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Г. П. е платил задължението
на последния, като това е станало на 14.12.2020 г.
В о.с.з пред СРС вещото лице уточнява , че сумата, която се дължи ежемесечно по договора
за поръчителство, не е посочена като част от ГПР , но следва да се заплаща по същата
сметка, по която се прави и плащането на задълженията по договора за потребителски
кредит. Вещото лице е определило, че при тази постановка ГПР се равнява на 50 % , а ако се
приеме, че задължението по договора за поръчителство е част от същия, то процентът ще е
197,38 % Съгласно заключението на вещото лице ответникът Л. Г. П. дължи по договор за
потребителски кредит 2832,20 лв. главница, 1250,56 лв. възнаградителна лихва и
възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 2991,78 лв. Общо ответникът
дължи 7974,54 лв., без да се включва вземането за лихва за забава.
Според приетата пред СРС СТЕ в административния панел на кредитора фирма
„Кредисимо“ ЕАД има регистрирано кандидатстване и сключване на Договор за кредит за
сума от 3000 лева на дата 07.08.2018 в 10:39:46 часа от Л. Г. П. с ID 1117132 с номер на
мобилен телефонен **********, като ответникът е попълнил личните си данни във форма за
кандидатстване за финансова услуга по електронен път на посочената уеб страница и чрез
натискане на бутон „Приемам и продължавам“ във формата за кандидатстване за финансова
услуга е дал съгласие за обработка на личните си данни. Чрез маркиране на предварително
празни чекбоксове с хиперлинкове към документи, ответникът се е запознал с документите,
маркирал ги е и е извършил второ активно действие – натискане на бутона „Вземи парите
сега!“ Без маркирането на тези чекбоксове, които съдържат хиперлинкове на ОУ, СЕФ и
самия договор за кредит не може да се завърши процеса по кандидатстване, поради което с
3
избирането и продължаването напред ответникът е приел Стандартния европейски формуляр
и Договорът за финансова услуга в Кредисимо плюс с Общите условия. Според
заключението ответникът се е съгласил и е сключил договор за поръчителство. Даденото от
клиента Л. Г. П. съгласие за предоставяне на лични данни се отбелязва с „Да“ в система на
фирма „Кредисимо“ ЕАД, а кредита като „Гарантиран“, като ответникът Л. Г. П. е избрал
обезпечен вместо необезпечен. С предоставяне от ответника Л. Г. П. на шестцифрения код,
изпратен му от „Ай Тръст“ ЕООД с СМС на телефонния му номер, договорът за
предоставяне на поръчителство се счита за сключен. Според вещото лице ответникът е
натиснал бутона „Вземи парите гарантирано до минути.“ По отношение на точното време на
сключването на двата договора – за потребителски кредит и за поръчителство, вещото лице
посочва, че електронното писмо от фирма „Кредисимо“ ЕАД с приложени Договор, ОУ,
СЕФ и декларации на клиента са изпратени на Л. Г. П. на 07.08.2018 г. в 10:39 ч.
Електронните писма от фирма „Ай Тръст“ ЕООД до клиента Л. Г. П. са изпратени на дата
07.08.2018 г. в 10:39 часа и в 10:41 часа (електронно писмо с потвърждение от фирма „Ай
Тръст" ЕООД за сключен Договор и приложен договор за предоставяне на поръчителство).
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода
на съдебното дирене.
От правна страна СРС е приел , че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Г. П. на
07.08.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит, видно от приложените по делото
доказателства и заключението на СТЕ. Сумата от 3000 лв. е била преведена на Л. Г. П., чрез
Разписка за извършено плащане номер: 2000000157844846 на 07.08.2018 г в 10:42 ч.
Плащането е извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg. По делото е
доказано наличието на облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски
кредит между „Кредисимо“ и ответника Л. Г. П., по силата на който за ответника е
възникнало задължение да върне на кредитора сума в размер на 3000 лева.
Според СРС ССЕ доказва , че ответникът е извършил две плащания. По делото е доказано
знанието и съгласието на ответника за сключването на договора за потребителския кредит
чрез употреба на електронната система на „Кредисимо“ ЕАД като това знание и съгласие
обхваща всички необходими документи по реда на ЗПК и други приложими нормативни
актове.
Според СРС ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и съдът е длъжен служебно да се произнесе по наличието на
неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК). С договора за потребителски кредит страните са
уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,24 %. Това представлява
писмена уговорка за заплащане на възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД и
същата не противоречи на чл.19, ал. 4 ЗПК.
Според СРС поради неизпълнение на ответника поръчителят е заплатил на „Кредисимо“
ЕАД процесните задължения и после ги е цедирал надлежно на ищеца . Няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за цесията. Самата цесия
е съобщена с получаване на уведомлението от ответника като приложение към исковата
4
молба , което е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК. (Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., II т.о. ТК на ВКС;
Решението на СРС частично неправилно.
Основателни са доводите на въззивника , че на практика първоинстанционният съд не е
извършил дължимата служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в
процесните договори за потребителски кредит и договор за поръчителство . Не е
възпроизведена в мотивите и не е възприета цялата налична фактическа обстановка . Липсва
необходимия задълбочен анализ на процесните правоотношения , а констатациите и
правните доводи са необосновани и неиздържани.
В случая клаузата на чл.4 от договор за потребителски кредит №1117132 от 07.08.2018 г
относно предоставяне на обезпечение и клаузите на приложение №1 към договора за
поръчителство и на чл.12 от ОУ са нищожни на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.146,
ал. 1 от ЗЗП . Клаузите и въобще уговарянето на т.нар.“поръчителство“ противоречи на
чл.143 ал.1 т.19 ЗЗП . Потребителят не е имал възможност да прецени икономическите
последици от сключването на договора. В договора са посочени ГПР по кредита от 50 % и
годишен лихвен процент от 41,24 %., а реалното ГПР – ако се вземе предвид и
възнаграждението за възмездно поръчителството е в размер на 197,38 % т.е. почти четири
пъти по-висок като е нарушен и чл.19 ал.4 ЗПК .
По делото са представени доказателства за договорните отношения на „поръчителя“ „Ай
Тръст“ ЕООД с „Кредисимо“ ЕАД и с ответника . Налице е противоречие и с чл.143 ал.1 т.13
и т.14 ЗЗП , защото не е ясно как е определено т.нар.възнаграждение на поръчителя . От
друга страна това възнаграждението е в необосновано висок размер , а ССЕ констатира , че
възнаграждението е било заплащано по същата банкова сметка , по която са били плащани и
вноските по кредита. На практика въпросното „възнаграждение“ е част от заплащаните от
потребителя суми в полза на заемодателя , а ролята на „поръчителя“ е алтер его на
заемодателя и вероятно свързано с него лице /двете дружества дори са регистрирани на един
и същ адрес/ .
Налице е конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи договора за
потребителски кредит /Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 /.
Реално процесният договор за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на
чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа подвеждаща и невярна информация по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за
реалния лихвен процент и за ГПР . Възползвайки се от положението на заемодател
ответникът на практика принуждава потребителите-заемополучатели да му заплащат
допълнителна и изключително висока скрита лихва под формата на възнаграждение за
поръчителство в полза на трето лице , но получавано от заемодателя без ясна причина за
това . Т.нар.“възможности“ кредитът да бъде обезпечен по друг начин или да не бъде
обезпечен по чл.4 от от договор за потребителски кредит №1117132 от 07.08.2018 г са чисто
хипотетични и нереални . Подобни възможности противоречат на търговската практика
5
при предоставяне на бързи кредити , които често се предоставят на лица без необходимата
минимална финансова грамотност , с тежки парични и социални проблеми , без сигурни
доходи , наркозависими и хазартно зависими лица и пр. Подобни лица няма как да
предоставят като обезпечение банкова гаранция , а и не е ясно дали ответникът би
предоставил кредита в такъв случай . По делото ищецът не е представил доказателства , че
въобще има сходни договори за заем , при които са били приети други по вид обезпечения
освен „поръчителството“ на икономически свързаното лице „Ай Тръст“ ЕООД . От друга
страна в посочената разпоредба на чл.4 е посочено , че ако не се предостави обезпечение
/реално това може да бъде само поръчителство/ заемодателят отлага отпускането на заема
или въобще не го предоставя т.е. фактически приемането на задълженията по договора за
поръчителство не е просто желателно , а задължително .
На основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК процесният договор за заем е
изцяло недействителен . Съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита , като не дължи лихва или други разходи по кредита / решение №50174 от
26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.
№3620/21 г на ВКС , III ГО /. С оглед установените плащания на сумите от 371,16 лева в
полза на „Кредисимо“ ЕАД и 271,98 лева в полза на „Ай Тръст“ ЕООД , но също по сметка
на заемодателя /общо 643,14 лева/ ответникът дължи единствено сумата от 2356,84 лева
главница . За тази сума решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди . В останалата
част решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят .
Пред СРС и СГС разноски се дължат от ищеца , тъй като е констатирано наличие на
неравноправни клаузи . Ответникът като потребител не дължи разноски при частично
уважаване на иска респ.на възраженията му , в който смисъл е Решение от 16.07.2020г. по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №914 от 19.01.2025 г постановено по гр.д.№21594/22 г на СРС , 143
състав , в частта , с която е признато за установено , че Л. Г. П. ЕГН ********** от гр.
София дължи на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ********* от гр. София на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.99 ЗЗД и чл.143 ЗЗД , чл.240 ал.1,2 ЗЗД следните суми
придобити с договор за цесия от 17.12.2012 г от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД , който ги е
заплатил на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит №1117132
от 07.08.2018 г : сумата от разликата над 2356,84 лева до 2832,20 лева заплатена от
поръчителя главница , ведно със законната лихва от 25.08.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 1250,56 лева заплатена от поръчителя възнаградителна
лихва за периода 20.09.2018 г – 20.08.2020 г и сумата от 1085,33 лева заплатено от
поръчителя обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г – 24.08.2021 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №10969
6
от 10.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49172 по описа за 2021 г. на СРС, 143 състав ; както и в частта ,
в която Л. Г. П. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД сумата от
2283,31 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ********* от гр.
София да се признае за установено , че Л. Г. П. ЕГН ********** от гр. София му дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.99 ЗЗД и чл.143 ЗЗД , чл.240 ал.1,2 ЗЗД следните суми
придобити с договор за цесия от 17.12.2012 г от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД , който ги е
заплатил на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит №1117132
от 07.08.2018 г : сумата от разликата над 2356,84 лева до 2832,20 лева заплатена от
поръчителя главница , ведно със законната лихва от 25.08.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 1250,56 лева заплатена от поръчителя възнаградителна
лихва за периода 20.09.2018 г – 20.08.2020 г и сумата от 1085,33 лева заплатено от
поръчителя обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г – 24.08.2021 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №10969
от 10.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49172 по описа за 2021 г. на СРС, 143 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , с която е признато за установено ,
че Л. Г. П. ЕГН ********** от гр. София дължи на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД
ЕИК ********* от гр. София на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.99 ЗЗД и чл.143 ЗЗД ,
чл.240 ал.1 ЗЗД сумата от 2356,84 лева заплатена от поръчителя главница , придобита с
договор за цесия от 17.12.2012 г от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД , който ги е заплатил на
заемодателя „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит №1117132 от 07.08.2018
г , ведно със законната лихва от 25.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата , за
която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК №10969 от 10.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49172 по описа за 2021 г. на СРС, 143 състав
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ********* от гр. София да
заплати на Л. Г. П. ЕГН ********** от гр. София сумата от 500 лева разноски пред СРС и
300 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7