РЕШЕНИЕ
№ 16
гр.Поморие,
07.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на 18
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 644 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от
Н.П.Х. ***, чрез адв.Й.Ж. от БАК против
ответника Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република
България – гр. Бургас (ОДМВР –
Бургас), с искане за осъждане на ответника да заплати сумата 1512
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 252 часа за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 27.08.2019 г. -датата на предявяване на иска
до окончателното и изплащане. Претендират се от ищеца и разноските по дело.
Правното основание на предявените искове е по
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр.с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът в срока по
чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен, без да оспорва твърдения факт,
че с ищеца са страни по соченото от последния правоотношение в процесния
период.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си.
Изменя размера на претендираната главница като
я увеличава на 1734,26 лв., дължими за положен и незаплатен преизчислен нощен
труд, представляващ извънреден такъв, съобразно с констатациите в тази насока
на извършената по делото съдебно- икономическа експертиза.
Ответникът се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, които поддържа изразеното с
отговора становище за неоснователност на иска.
За да разреши така поставения спор съдът се
запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните
по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие
от фактическа страна следното:
Между страните не се
спори, а и се установява от доказателствата по делото, че през посочения в
исковата молба период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът е заемал при
ответника длъжността „младши полицейски инспектор” в РУ – Поморие, както и че в
същия период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и през нощта
– за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното
време.
Прието като доказателство по делото е
заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и обосновано, основано на
събраните по делото доказателства – платежни бележки (фишове) за изплатени
заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в
МВР Бургас, протоколи за отчитане на работното време между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
седмични графици и заповеди.
Съгласно заключението, в процесния период
01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ищецът е отработил 223 нощни смени, в които е
положил общо 1784 ч. нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 съставлява
2039,11 ч. дневен такъв.
За периода ответникът начислил на ищеца 1848
часа нощен труд, за които му заплатил сума в общ размер 462 лв. (0.25 лв./час).
Вещото лице сочи, че е налице разлика от 255,11
ч. между положения от ищеца нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 и реално
заплатения такъв, като за тази разлика
на ищеца се следва сумата 1734,26 лв.
При така приетото за установено от фактическа
страна, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
По силата на чл.179, ал.1, предл. второ ЗМВР,
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР, условията и редът
за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
По силата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на
същия член, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 ч., през което време работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, който извънреден труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187, ал. 6 ЗМВР
По силата на чл.187, ал. 7 ЗМВР, извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период са действали Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (отм. с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г.
на ВАС, обн. ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 и на двете посочени
наредби предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на разпоредбата на
чл.31, ал.2 Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (отм.), съгласно която при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват
с коефициент 1.143.
При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно което общо правило
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно
време.
Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.
В същия
смисъл е и константната съдебна практика на въззивната инстанция, в това
число изрично Решение № 999/15.11.2019 г.
по в. гр. д. № 1542/2019 г. на ОС – Бургас.
Предвид изложеното искът се явява доказан по
основание и размер за сумата 1734,26 лв. и като такъв следва да бъде уважен
изцяло. Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и следва да
бъде уважен и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху уважения размер на иска за периода от 27.08.2019 г. – датата на предявяване
на иска, до окончателното изплащане на претендираната сума.
Предвид уважаването на предявените искове, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по делото в размер 400 лв., представляващи реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на
делото, искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по
делото следва да се остави без уважение предвид основателността на исковата
претенция.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което и предвид изхода от спора, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС – Поморие дължимата
държавна такса за образуване и водене на делото в размер 69,37 лв., както и
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер 200 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република
България – гр. Бургас, БУЛСТАТ ..., с адрес гр.Бургас, ул. ..., да заплати на Н.П.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адреса*** – адв.Й.Ж., сума в размер 1734,26
лв. (хиляда седемстотин тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 255,11
ч., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1784 ч. нощен труд,
положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.07.2016 г. до
31.07.2019 г. , ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяване на иска – 27.08.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи на Република България – гр. Бургас, БУЛСТАТ ..., с адрес гр.Бургас, ул. ...,
да заплати на Н.П.Х., ЕГН **********, сума в размер 400
лв. (четиристотин лева), представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи на Република България – гр. Бургас, БУЛСТАТ ..., с адрес гр.Бургас, ул. ...,
да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в общ размер 269,37 лв.
(двеста шестдесет и девет лева и тридесет и седем ст.), представляващи съдебни
разноски.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОДМВР – Бургас за
присъждане на съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.