№ 159
гр. В, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответника М. З. М., ЕГН: **********, с
адрес: с. Р, обл.В, чрез адв.-пълномощник С. М. от АК-В и заявен съдебен адрес: гр. В, ***,
против Решение № 317/29.05.2024г., постановено по гр.д.№ 866/2023г. по описа на РС-В.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на ответника М. З.
М., ЕГН: **********, с адрес: с. Р, ***, ***, обл. В, че дължи на ищеца „ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С, сумата в общ в размер на 2480.17 лева -
главница по фактура № **********/21.09.2022 г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56
от ПИКЕЕ за периода от 17.06.2022 г. до 16.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК - 21.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 107.15 лева - мораторна лихва по фактура № **********/21.09.2022 г. за периода от
04.10.2022 г. до 28.02.2023 г., за което е издадена Заповед № 291 от 28.03.2023 г. по ч.гр.д. №
499/2023 г. по описа на Районен съд - В. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 499/2023 г.
по описа на Районен съд - В и за първоинстанционното съдебно производство.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в противоречие със събраните в производството доказателства.
1
Въззивнкът твърди, че не е присъствал на проверката на измервателното устройство и
не е бил уведомен за нея, което се установявало от констативния протокол, който пък не му е
връчен.
Излага, че ищецът бил направил самоволно преизчисление и корекции. Не дължи
сумата по процесната фактура, тъй като не е изразходил тази ел. енергия.
Твърди, че СТИ не е достъпно за него, нито за лица извън кръга на служителите на
доставчика-ищеца. Ел. таблото имало две вратички и два специални служебни ключа,което
било установено от свидетеля на ищеца. Няма специални знания и умения, за да извърши
манипулиране на СТИ. Фактура за претендираната сума е за друг клиентски номер, който не
е негов. По неговият клиентски номер бил заплатил дължимите суми към ищеца.
Излага, че не бил запознат с Общите условия, не били приложени към договор с
доставчика.
Посочва, че на 22.05.2023г. бил сменен електромера от служители на доставчика, но
не знаел причината за смяната му, и не следва да търпи щети, поради наличието на
неизправно устройство.
Излага, че от съдебно-техническите експертизи по делото било установено
нелегитимността на проверяващата комисия и на всичките й действия, което обстоятелство
не било взето предвид от първоинстанционния съд.
Моли Съда да отмени решението на РС-В, вместо което да постанови друго с което да
отхвърли предявените искове. Иска присъждане на разноските по производството за двете
инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна
„ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК ****, чрез упълномощения юрисконсулт ВА, е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като
неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Отправя
искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност за изплатеното адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са
направили доказателствени искани.
Вският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС-В, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят
предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивникът не оспорва установената от РС-
В фактическа обстановка. Навежда идентични възражения наведени с отговора на исковата
молба, че: не бил уведомен и не присъствал на проверката на СТИ; констативният протокол
не му е връчен; ищецът направил самоволни изчисления и корекции; не е изразходил
начислената му електиречска енергия и не дължи претендираната сума по процесната
фактура; нямал достъп до отчитащото устройство - СТИ; нямал специални знания и умения,
за да манипула отчитащото устройство; издадената и получена фактура е за друг клиентски
номер; общите условия не са му били представени, като РС-В е дал отговор на тези
възражения в обжалваното решение, а с жалбата няма изложени конкретни доводи за
неправилност на обжалваното решение, съобразно изложените от съда мотиви.
Предявените искове са с правно основание по реда на чл. 422 вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
56, ал. 1, вр. чл. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35/2019 г. / и чл. 86 от ЗЗД – за признаване за
установено по отношение на ответника М. З. М., че дължи на ищеца „ЕМЗ“ ЕАД сумата
2480.17 лева - главница по Фактура № **********/21.09.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.03.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане, както и сумата от 107.15 лева – мораторна лихва по Фактура №
**********/21.09.2022 г. за периода от 04.10.2022 г. до 28.02.2023 г.
По делото не е спорно, че жалбоподателят-ответникът е бил потребител/клиент на ел.
енергия в процесния период по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, като в
тази насока изрично заявява, т.е. признава, че е плащал издаваните му фактури за
3
консумирана ел.енергия, част от които са приложени по делото.
Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект,
въззивиникът-ответникът е бил страна по договор при общи условия за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД /понастоящем "Електрохолд
Продажби" АД/, както и по договор при общи условия за използване на
електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД /понастоящем
"ЕМЗ" АД/, които общи условия са влезли в сила, и не е необходимо изрично изявление от
страната на потребителя за приемане. В качеството му на потребител на ел. енергия и
съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на "ЕМЗ" АД, снабдяван с
електрическа енергия от крайния снабдител, ответникът е в облигационна връзка както с
доставчика на ел. енергия, така и с със собственика на електроразпределителната мрежа.
След като е присъединен към електроснабдителната мрежа на въззиваемото-ищцовото
дружество с цел ползване на електрическа енергия, ответникът е ползвател на тази мрежа по
смисъла на чл. 3,т.1вр.чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № 0У-2 от 04.06.2021 г., които са приложими към процесния фактуриран
период. Одобрените от ДКЕВР Общи условия, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, са
публикувани по предвидения в закона ред - „24 часа“ и местен вестни – „Съперник от
15.06.2021г. и са влезли в сила, видно от приложените преписи. Съгласно чл.98а, ал.4
Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Ето защо, въззивникът е обвързан от общите условия, а наведеното
възражение за лично връчване е неоснователно.
С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /след измененията им
с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е предвидена възможността на енергийното
предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на крайните
потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел.
енергия.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване.
В случая, въззивникът-ответник е титуляр на разкритата партида за отчитане
потреблението на електроенергия в обект-недвижим имот, находящ се в с.Р, обл.В. По този
факт страните не спорят.
От приложения констативен протокол /КП/ безспорно се установява, че на
16.09.2022г е извършена проверка на СТИ за електроснабдения обект на въззивника в с.Р,
обл.В от служители на Отдел «Нетехнически загуби» при «ЕРМ Запад» ЕАД. При
4
проверката е констатирано, че върху СТИ е извършена манипулация, изразяваща се в
промяна в схемата на свързване и съответно неотчитане на ел.енергия, като пред
настоящата инстанция не са спорни констатациите по процесния КП.
Съгласно чл.49 от ПИКЕЕ проверка е допустима и в отсъствие на ползавтеля на
електроснабдения обект, при спазване на изискванията на ал.3 от същия член, а именно: (3)
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора.
От приложения по делото КП № 3034840/16.09.2022 г. е видно, а и не е спорно, че
същият е съставен в присъствието на разпитаната по делото свидетел АГИ в качеството й на
свидетел на проверката и представител на Федерацията на потребителите, удостоверено с
положения от нея подпис. Разпитана по делото пред първоинстанционният съд свид.АИ
излага показания, потвърждаващи констатациите в КП и тяхната достоверност, като
свидетелят е присъствал през цялото време на проверката и при изготвянето на КП. От
показанията на свидетелите – Р, И се установява, че преди началото на проверката
въззивникът-ответникът е бил потърсе и на адреса не е имало никои, липсата на обитател на
посочената дата се потвърждава и от свид. М.. Следователно в случая е спазено изискването
на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, поради което възраженията на въззивника са неоснователни.
КП е връчен на въззивника-ответника с писмо адресирано до него, видно от
приложените писмо и обратна разписка /л.40-41/ и съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 2,
във връзка с чл. 40, чл. 65 и чл. 71 от същите Общи условия, т.е спазен е реда за
уведомяване.
Следователно при тези данни, съдът приема за установено по делото, че за
въззиваемото дружество е възникнало правото да коригира количеството пренесена ел.
енергия за процесния период. Това право на дружеството да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване е уредено в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.
Неоснователно е и възражението за недължимост на претендираната сума, поради
несъответствие на отразения клиентския номер, поради следното: Според новите ПИКЕЕ
коригиращата фактура се издава от „ЕМЗ” ЕАД, поради което плащането следва да бъде
извършено по клиентския номер на въззивника-ответника в „ЕМЗ” ЕАД посочен в
издадената фактура, а не по клиентски номер към „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
До извършване на процесната проверка на 16.09.2022г. ответникът не е имал други
задължения към „ЕМЗ” ЕАД, а и такива твърдения по делото не са наведени, на което се
дължи и разликата в посочените номера за клиентски номер, поради възникналите преки
финансови отношения между страните по делото, т.е. ответникът има два различни
клиентски номера за двете енергийните дружества.
5
В случай е безспорно, че страните са в облигационни отношения, относно
присъединяването и ползването на ел. мрежа от въззивника-ответника, което е една от
предпоставките разпределително дружество-ищеца да начисли спорната сума. За
въззиваемото дружество, като електроразпределително дружество, е налице законово
основание да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да
начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия.
Съгласно чл.50, (2) от ПИКЕЕ При промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В тази насока са и разясненията в мотивите на ВКС към Решение № 77 от 30.05.2022
г. по гр.д. № 2708/2021 г. по описа на ВКС, че е налице подзаконово възлагане на вземането,
легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи и това
възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за
специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липсата на
противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на
последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика
и на разпределителя на електрическа енергия.
В Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.д. № 3817/2021 г. по описа на ВКС е
разяснено, че разпоредбите на чл. 50-56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на
електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа
енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда
на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на
електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на
всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по
реда на чл. 50- 56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 416,
б.а ДР ЗЕ“.
В обобщение, настоящият състав приема, че при процесната проверка от
въззиваемото дружество е спазена процедурата по ПИКЕЕ и отговорността на въззивника-
ответника е обективна. Отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в
отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е
6
нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно
въведено недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Съгласно
Решение №118 от 18.09.2017 г. по т.д. №961/2016 г. на ВКС, в случая ищецът-лицензиант,
„не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му. Уредената в ПИКЕЕ
корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско
измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата; при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване....“/.
Предвид изложените съображения и при така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до извода, че въззивникът дължи процесната сума на
въззиваемото дружество, като същата е безспорно установена и по размер, съгласно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
По наведено възражение във въззивната жалба, че проверяващата комисия не била
легитимна, настоящият въззивен състав намира, че не дължи произнасяне, поради следните
съображения:
Съдът констатира, че с отговора на исковата молба жалбоподателя-ответника не е
навел своевременно това възражение, и като преклудирано на основание чл.133 ГПК не е
било предмет на първоинстанционното решение, съответно въззивният съд не може да
разглежда доводи по искания, които са преклудирани и не са разгледани от първата
инстанция.
Доколкото във въззивната жалба на ответника липсват други конкретни оплаквания,
то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи
на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред ОС-В, определено
в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.23,т.1 и чл. 26а. от Наредба
за заплащането на правната помощ.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №317 от 29.05.2024г. по гр.д. № 866/2023г. по описа на
Районен съд-В.
ОСЪЖДА М. З. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Р, ***, обл. В, ***** да заплати на
„ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред ОС-В.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8