Р Е Ш Е Н И Е
260239/4.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1535 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Х.С.А., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.
С.от ШАК срещу Б.Д.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на 28.05.1999 год., като от брака си нямА. родени деца.
Първоначално, след сключване на брака се разбирА. добре, но постепенно започнА.
да се отчуждават. Твърди, че от около три години двамата са във фактическа
раздяла, като той живеел и работел в Холандия, а ответницата – в гр. Шумен.
Всеки от двамата си е създал ново семейство и нямА. никакви контакти помежду
си.
В исковата молба излага, че по време на брака си
не са придобивА. движими и недвижими имоти в режим на СИО. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
а брачната връзка - лишена от съдържание.
Моли съда да допусне развод помежду им, без да се
произнася по въпроса за вината. Моли съдът да допусне промяна на фамилното име
на ответницата, като заявява ,че желае последната да възстанови предбрачното си
фамилно име А.. По отношение на семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“
№127 заявява, че желае същото да бъде предоставено за ползване на
ответницата.
В съдебно заседание ищецът Х.С.А. се явява лично и
с упълномощен представител - адв.Д. С.от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично и
не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Х.С.А.
и ответницата Б.Д.А. сключили граждански брак на 28.05.1999 год. в гр.Шумен, за
което бил издаден акт №125/28.05.1999 год. От брака си имали родено едно дете,
което към настоящия момент било пълнолетно. Първоначално, след сключване на брака се
разбирали добре, но постепенно започнали да се отчуждават. Твърди, че от около
три години двамата са във фактическа раздяла, като той живеел и работел в
Холандия, а ответницата – в гр. Шумен. Всеки от двамата си е създал ново
семейство и нямали никакви контакти помежду си. В исковата молба излага, че по
време на брака си не са придобивали движими и недвижими имоти в режим на СИО. Семейното
жилище на съпрузите се намирало в гр.Шумен, ул.“***“ №127 и било собственост на
близки на ответницата. Последното било напуснато от ищеца, като в съдебно
заседание заявява съгласието си за в бъдеще същото да се ползва от ответницата.
При сключване на гражданския брак ответницата е приела фамилното име А..
Счита, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, а брачната връзка - лишена
от съдържание. Моли съда да допусне развод помежду им, без да се произнася по
въпроса за вината. Моли съдът да допусне промяна на фамилното име на
ответницата, като заявява, че желае последната да възстанови предбрачното си
фамилно име А..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетеля
К. А. А.и от следните писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански
брак-дубликат; Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса от
03.08.2020 год.
По
отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля К. А. А.съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло. Показанията на свидетеля почиват на негови преки наблюдения
над семейството на ищеца и на отношенията му с ответницата във времето. В
същото време показанията му са еднопосочни, последователни и се подкрепят
изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от 5-6 години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля А.,
които заявяват, че ищеца и ответницата не живеят заедно от много години и че
двамата не поддържат контакти и никой от
съпрузите няма желание брака да бъде заздравен. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че ищецът към настоящия момент живее заедно с друга
жена в Холандия, а ответницата също живее с друг мъж извън границите на
Република България. От изложеното може
да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана,
имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението
и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа
раздяла от около 5-6 години говори за тотално разпадане на връзките между тях –
духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не желае
продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време – около 5-6
години, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се
счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал
съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Предвид обстоятелството, че единственото родено от
брака на съпрузите дете е навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си
не следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските
права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата издръжка.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №127 е собственост на близки
на ответницата и е напуснато от ищеца преди много години. В исковата молба и в
съдебно заседание ищецът изрично заявява, че желае ползването да бъде предоставено
на ответница.
Досежно фамилното име на ответницата, съдът
съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела
фамилното име А.. Същата не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище или искане за промяна на фамилното си име, като такова искане е
направено единствено от страна на ищеца в исковата молба. При преценка на този
въпрос съдът взе предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за
възстановяване на фамилното име или неговото запазване е предоставено
единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на
брака. За запазване носенето на брачното
фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия
съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед липсата на изявено желание от
страна на ответницата в този смисъл след развода същата следва да продължи да
носи брачното си фамилно име А..
Доколкото никоя от страните не е направила искане за изплащане на издръжка
от страна на другия съпруг, съдът намира, че не следва да се произнася по този
въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе предвид липсата
на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, но
доколкото и двамата са в трудоспособна възраст и реализират доходи извън
границите на Република България, съдът намира, че окончателния размер на
дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото
време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на
делото ищецът е внесъл сумата от 25 лева, то ответницата следва да бъде осъдена
да заплати разликата до пълния определен от съда размер на държавната такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Х.С.А., с ЕГН**********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Д. С.от ШАК и Б.Д.А., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ***, сключен с Акт за граждански брак №67/26.10.1986 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ №127 на ответницата Б.Д.А., като констатира,
че същото е напуснато от ищеца Х.С.А..
След прекратяване на брака Б.Д.А., с ЕГН**********
запазва брачното си фамилно име А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Б.Д.А., с ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 20 лева /двадесет лева/, представляваща държавна
такса по делото до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: