Р Е
Ш Е Н
И Е №47
гр.В. 26.07.2022 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд, гражданска
колегия в открито
заседание на
четиринадесети юни
две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: В. М.
при секретаря ... В. У... и в присъствието на прокурора
............ като разгледа докладваното
от
съдия В.М. …...............гр.д. №510
по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД във вр с чл.240 и чл.86 ал.1 ЗЗД, предявена от В.Н.Ц.
***,ЕГН ********** против И.Г.М. ***, ЕГН **********, с цена на иска
91 217 лв., от която 58 100 лева-главница и мораторна лихва в размер
на 33 117 лв., считано от датата на падежа 28.12.2015г до
30.10.2020г/датата на предявяване на исковата молба, по договор за заем от 30.12.2014г.
Поддържа се в
исковата молба, че по силата на договор за заем от 30.12.2014г. ищецът е
предоставил на ответника в качеството му на заемополучател сумата от
58 100 лева. Падежът на заема бил уговорен за 28.12.2015 г.
Посочва, че дължимата сума от
58 100 лв. е сформирана чрез обединение на шест броя стари отделни
договори за заем от периода 2003 -2007г, които по-рано е предоставял на
ответника.
Поради това, че
ответникът не върнал заема се иска да бъде постановено решение, с което
ответникът бъде осъден да заплати посочената по-горе сума на ищеца.
Ответникът
оспорва предявения иск като поддържа в представения отговор, че сумата не му е
предадена от страна на ищеца. Липсва
реално предаване осъществено по банков път или друг начин удостоверяващ акта на
предяването. В процесния казус освен представения документ, който единствено в
някаква степен сочи на дължимост на посочената в него сума, ищецът не е
ангажирал други доказателства, установяващи наличието на заемен договор. При
това законът изисква доказателствата да са писменни. Визираната молба не
установява основанието за възникване на посочения паричен дълг. Изложеното
предполага пълно отхвърляне на предявения иск. Той се явява не доказан от
ищеца, комуто принадлежи доказателствената тежест. Същият се е позовал само и
единствено на приложения документ. Отделно от това евентуални менителни
документи като разписката/запис на заповед също имат до 3 годишна давност.
Поддържа, че
договора е и недействителен, Изрично трябва да е посочено основание за
предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за
заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение № 274 от
г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о. /. В
случая липсва вземане, породено от договорно правоотношение, в документа липсва
последователност на точките и подточките под заглавие „задължения и условия,
липсва т.3. Уговорено е и съглашение в противоречие с чл.152 ЗЗД-предварителен
начин за удовлетворяване на кредитора. Твърди се, че документът, приложен към исковата молба не
отговаря на строгата форма на договор: „Взех заем" не е негово лично
волеизявление, не е „получих от; сумата от“ тъй като печатния текст не показва
авторство на заявителя , не е изписано собственоръчно и не е категорично
волеизявление. Има наличие на материално правна незаконосъобразност - липса на
казуална сделка.
С оглед на
горното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендират се и направените по делото разноски.
Видинският окръжен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното :
По делото е представен договор за заем /временна
финансова помощ / с дата 30.12.2014г., в който ищецът И.Г.М. – ответника по
делото е взел заем в размер на
58 100 лв. за период до 28.12.2015 г. от заемодателя – ищеца по делото-В.Н.Ц..
В договорът
се съдържа текст, че в случай че сумата
не бъде върната според договореното , до
2м заемодателя има право да предприеме
принудително изпълнение.
В договорът се съдържа раздел –„как заемодателя иска
заемателя да изпълнява договора за заем“, следва извлечение от правни
разпоредби на ЗЗД и последен абзац : „Приемам задълженията и условията“, както
и подпис на заемателя.
Представено е графическо изследване по пр вх.№
1786000-3197/2016г по описа на РУ на МВР-В., че ръкописните текстове в договора
са изпълнени от страните, а подписа на заемателя „вероятно „ е изпълнен от
същия при необичайни условия/върху грапава повърхност, стена, коляно.
Видно от представена заповед № ЗСП/Д-ВН/1786/17.07.2019г
на ищеца В.Н. е отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2019/2020 и от
21.07.2020 за сезон 2020/2021г.
Представено е
прокурорско постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
28.04.2020г по пр преписка вх.№ 2103/2019г., която е образувана след сигнал от
КПКОНПИ, с мнение за противоправни деяния, осъществяващи признаци на документни
престъпления.
ОП-В. е
разпоредила и проверка от НАП, извършена е проверката, като заключението
кореспондира с твърденията на И.Г. за липса на доказателства за реално
представени в заем парични средства от Ц.. В мотивите на постановлението на
Оп-В. се сочи, че социалният статус на Ц. и хронологията на договорите/“дадени
„ нови заеми в значителен размер, преди да са върнати предишните /, също води
до извода, че реално предаване на суми между двамата не е имало.
Пред ВдОс са
назначени и изслушани
графологична и техническа експертиза .
Според
съдебно-техническата експертиза от 20.05.2022г. при изследване на договора от
30.12.2014г. се установява, че в горния край на първата страница на текста е
допълнително привнесен принтиран текст „Приложение-договор за заем от
30.12.2014г. две страници“, а в долния край на страницата по средата, са
принтирани числата „3-5”. В горният край над текста на втората страница, е
допълнително привнесен набраният с помощта на компютър и принтиран текст
„ПРИЛОЖЕНИЕ - договор за заем от 30-12-2014г втора страница:”, а в долният край
на същата втора страница, под последното изречение на договора -
► „
ПРИЕМАМ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА и УСЛОВИЯТА - Подпис на ЗАЕМАТЕЛЯ:..”,
е приобщена чрез наслагване началната част на
изготвената експертна справка № Гс - 15 / 09.05.2016 година. В долният край на
страницата, върху текста на справката, е допълнително принтиран текст :
’’ПРИЛОЖЕНИЕ - Протокол Гс 15 от Прокуратура за извършена графологична
експертиза:”
Вещото лице посочва, че от извършеното
сравнително изследване на първите страници на четирите по-гореописани и
изследвани договора за заем, / към грд №
103 от 2019 на ВдОС, с приобщено грд № 3151 от 2018, както и намиращият се в нчхд № 336 от 2016г на РС-В., всички от 30.12.2014 , с изключение на
посочените привнасяния на допълнителен текст се установява, че съдържанието е
едно и също; размерът на шрифта е еднакъв; използвани са два шрифта които са
еднакви и в четирите документа; същият на отделни места е серифен, а на други -
несерифен, от което може да се направи извода, че четирите договора са
ксерокскопия от един екземпляр.
След представяне в съдебното заседание на Окръжен
съд В. от 29.04.2022 г., оригиналният Договор за заем от 30.12.2014 г., се
установи, че :същият е изготвен с помощта на компютър чрез два вида шрифтове,
форми и размер на същият, цифровите знаци „30.12.2014 г.”, буквените знаци „лв.”
- изписани след сума „58100” и цифровите знаци „28.12.2015 г.”, са формирани
чрез печатаща глава и с различен цвят на багрилото - съчетание между син и
черен цвят,използваните принтери са два : черно-бял лазерен и мастилено-струен
матричен принтер.
От
съдебно-графическата експертиза при
извършеното сравнително изследване на почерка между спорният подпис, със
експериментално-автентичните образци сравнителни подписи на И.М., се установяват
различия в общите (строеж, размер, транскрипция) и индивидуални (при
изписването на отделните елементи, във формирането на буквеният знак и
безбуквените елементи, в начина на свързването им, в относителното разположение
на началните точки на отделните елементи) графически признаци, които в своята
си съвкупност дават основание за извода,
че спорният подпис, не е изпълнен от И.Г.М..
Окончателният извод на вещото лице е, че спорният
ръкописен текст (без този, положен на реда - „от ЗАЕМОДАТЕЛЯ”), с който са
попълнени реквизитите в началната част на представеният за изследване в
оригинал Договор за ЗАЕМ, сключен на 30.12.2014 г. в гр. В., между заемателя И.Г.М.
с ЕГН ********** и заемодателя В.Н.Ц. с ЕГН **********, за заемната сума от
58100 лв., е изпълнен от И.Г.М..
Спорният подпис, положен срещу реквизита ’’Подпис на ЗАЕМАТЕЛЯ” на
последният ред на втората страница, на същият договор, не е изпълнен от И.Г.М..
Съдът приема изготвените експертизи, тъй
като са в синхрон с останалите доказателства по делото-представеният договор за
заем, отразените констатации в постановлението на Окръжна прокуратура от
извършената проверка от НАП, отговорите на ответника по чл.176 ГПК
Изготвена е и
икономическа експертиза от в.л Е.С., която е посочила размера на главницата и
мораторната лихва по представения договор за заем от 30.12.2014г
При така установената фактическа обстановка съдът
счита,че предявеният иск е неоснователен,поради което следва да бъде отхвърлен.
Договорът за
заем е неформален, реален договор, при който едната страна - заемодател,
предоставя на другата страна - заемател, определена сума пари или заместими
вещи за временно ползване, която сума пари или вещи от същия вид, количество и
качество заемателят се задължава да върне в уговорения срок. Ако срок на
връщане не е уговорен, то приложима е диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, според която в този случай заемателят дължи да върне сумата в 1-месечен
срок от поканата.
Предвид това, че договорът е реален, той се счита
сключен не в момента на постигане на съгласие на страните по него, а с
предаването на заемната сума или заместима вещ.
От горното следва, че във фактическия състав на
договора за заем се включва не само постигането на съгласие за сключването му,
но и предаване на заемната сума.
Ако същата не е предадена, няма сключен договор за
заем.
В тежест на ищеца, който се позовава на договор за
заем, от какъвто извежда претенцията си за заплащане на дадената заемна сума е
да докаже, че между него и ответника е постигнато съгласие за заема, заемната
сума е предадена и е настъпил падежа на задължението за връщането й. (така и в
практиката на ВКС, напр. Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на
ВКС, III г.о.)
В
случая е представен препис на договор за заем между страните, както и неговия
оригинал . От изслушването на Съдебно-графическа експертиза се установи в
съдебно заседание , че по отношение на процесния договор е налице привнасяне на текст чрез компютър, прикрепяне
на част от графическа справка , като привнасянето говори за манипулация върху
договора.
Използвани
са и два принтера, установена е разлика в цветовете, като според вещото лице
става въпрос за компилация при изготвяне на договорите.
Налице
е използването на различни шрифтове,различни печатащи устройства и добавянето
на нови графични елементи.
Ето защо не може да се приеме, че поставените
подписи на страните отразяват съгласието им с изписаните изявления за даване и
получаване на заем.
Следователно липсва автентичен документ със съдържанието на представения от
ищеца договор за заем, съответно липсва доказано съгласие между страните за
сключване на договор за заем със съдържанието посочено в същия.
Това означава също, че липсва и изявление на И. Г.М.., че действително е взел (получил) в заем
сумата 58 100 лв.,още повече, че по
делото има данни, че между страните е бил подписан договор за заем от същата
дата, но с друго съдържание, състоящ се от три страници.
Авторството от името на ответника
И.М. на съдържанието на горния отрязък, съдържащ текста на договор за заем, не
може да се приеме, че е установено и поради факта, че според графолога при извършеното сравнително
изследване на почерка между спорният подпис, със експериментално-автентичните
образци сравнителни подписи на И.М., се установяват различия в общите (строеж, размер, транскрипция) и
индивидуални (при изписването на отделните елементи, във формирането на
буквеният знак и безбуквените елементи, в начина на свързването им, в
относителното разположение на началните точки на отделните елементи) графически
признаци, които в своята си съвкупност дават основание за извода, че спорният
подпис, не е изпълнен от И.Г.М..
Посочено означава, че от
събраните доказателства се установява, че договорът за заем следва да бъде
признат за неавтентичен документ и изключен от доказателствата по делото.
Липсват други доказателства, че между страните е постигнато съгласие за
сключване на договор за заем със съдържанието, посочено от ищеца и че заемната
сума от 58 100 лева действително е предадена на заемополучателя, то искът на
заявеното основание договор за заем от 30.12.2014 г. е недоказан, поради което
и неоснователен. От друга страна не се установи прехвърлянето на такава
значителна сума по банков път или друг
начин, удостоверяващ акта на предаването.
При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от
самия факт на наличието на някакъв документ, при липса на други данни, да се
презумира, че страните сключват договор за заем.
В процесния казус освен
представения документ, който единствено в някаква степен сочи на дължимост на
посочената в него сума, ищецът не е ангажирал други доказателства, установяващи
наличието на заемен договор.
Изложеното предполага пълно отхвърляне на предявения иск. Документът,
приложен към исковата молба не отговаря на строгата форма на договор: „Взех
заем" не е лично волеизявление, не е „получих от; сумата от“ тъй като
печатния текст не показва авторство на заявителя понеже не е изписано
собственоръчно и не е категорично волеизявление. Следва да има подпис срещу
„взех заем“, а не просто някъде в така наречения договор. Следва изобщо
реалното получаване на паричната сума да е удостоверено по подходящ начин.
С оглед на горното предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
Поради
неоснователността на основният иск е неоснователен и акцесорният за заплащане
на мораторна лихва.
Предвид
решението по делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 300лв.Разноски за адвокатско възнаграждение не следва
да бъдат присъдени ,поради липса на доказателства за извършването им.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Ц.
***,ЕГН ********** против И.Г.М. ***, ЕГН ********** иск с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр с
чл.240 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за осъждане да заплати сумата 91 217 лв., от която 58 100 /петдесет и осем хиляди
и сто лева/ -главница и мораторна лихва в размер на
33 117/ тридесет и три хиляди сто и седемнадесет / лева , считано от
датата на падежа 28.12.2015г до 30.10.2020г/датата на предявяване на исковата
молба, по договор за заем от
30.12.2014г.
ОСЪЖДА В.Н.Ц. ***,ЕГН ********** да заплати на И.Г.М. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 300лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в 14-дневен срок от връчването на препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: