ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2151
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501328 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на ищците А. Х. А.,
Ю. Х. А. и Н. М. А., чрез адв Свилен Стоянов, срещу Определение №558/08.07.22г.,
постановено по гр.д.1131/21г. по описа на Районен съд Айтос, с което е оставено без
уважение искането им за освобождаване от държавна такса и разноски и им е указано
едноседмичен срок от влизане в сила на определението да представят документ за
внесена държавна такса по сметка на РСАйтос в размер общо на 1200 лева (по 400 лева
за всеки от тях по предявената от всеки от тях искова претенция за10 000 лева), както и
депозит за възнаграждение на вещо лице по поисканата СМЕ в съдебно заседание от
30.06.2022 г. в размер на 300 лева (по 100 лева за всеки от тях).
Частните жалбоподатели заявяват становище, че са освободени от държавна
такса и разноски на основание 83, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като са пострадали от
престъпление, установено с влязло в сила Решение №93 от 29.08.2018 г. по НАХД №
285/2018 г. на РС-Айтос, макар че претърпените от тях вреди не са били част от
вредите, за които подсъдимият е бил признат за виновен.
Бургаският окръжен съда, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Х. А., Ю. Х. А.
и Н. М. А., против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, за осъждането на дружеството да
заплати на всеки от един от ищците застрахователно обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773
- 479, км 9. Твърдят, че на посочената дата и място, около 18.15 часа, водачът на МПС
марка „Рено“, модел Лагуна, с рег. № ******* – С. Е. Р. при изпреварване и насрещно
1
движение засича и удря МПС марка „Мазда“ с рег. № *******, управлявано от П. Т.
С., която в следствие на удара се сблъсква с насрещно движещите се МПС марка
„БМВ“, модел 320 Д, с рег. № ******* и МПС марка „Фолксваген“, модел Туран, с
рег. № *******. Вследствие на пътния инцидент са пострадали ищците, пътници в
МПС марка „Фолксваген4, модел „Туран“, с рег. № *******.
Не се спори, че с влязло в сила Решение № 93 от 29.08.2018 г. по НАХД №
285/2018 г. на РС-Айтос, на осн. чл.78 а НК, виновният водач С. Е. Р. е признат за
виновен за това, че при управление на МПС марка „Рено“, модел Лагуна, с рег. №
******* нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал ПТП и причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на П. Т. С.. Водачът С. Р. имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
Ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, чието репариране претендират от ответника в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
По направеното от ищците в съдебно заседание на 30.06.22г. искане за
освобождаването им от държавни такси и разноски на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК, с тук
обжалваното определение, АРС е счел, че ищците не са пострадали от престъплението,
за което е наказан по реда на чл.78а от НК Станислав Енчев Радев и няма други
доказателства, че спрямо тях е осъществено престъпление, за което виновният деец е
осъден с влязла в сила присъда. При това положение не могат да се ползват от
приложението на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и на общо основание дължат държавна такса и
разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе пред гореизложените факти и обстоятелства
и като съобрази закона намира, че определението на АРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно нормата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, от заплащане на държавни такси и
разноски се освобождават ищците, предявили искове за вреди от непозволено
увреждане от престъпление, установено с влязло в сила присъда. Според правилото на
чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици на деянието.
В настоящия случай, ищците претендират вреди от деяние, което по отношение
на тях няма характеристиките на престъпление, макар да може да се квалифицира като
деликт. С това деяние е причинена средна телесна повреда на трето за спора лице и
вредите, причинени на това лице са били елемент от обективна страна на
престъплението, за което е налице решение по чл.78а НК. Вредите, причинени на
ищците не са били съставомерни и подлежат на доказване в настоящото производство,
т.к. спрямо тях нормата на чл.300 ГПК няма да намери приложение. Затова и спрямо
тях е неприложимо и правилото на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
2
В този смисъл е Определение № 3077 от 22.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3417/2021 г., недопуснато до обжалване с Определение 84/28.02.22г. по ч.т.д.
№313/22г. на ВКС, в което се казва: „Въззивният съд споделя становището на
първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за освобождаване на
ищцата от заплащане на ДТ, на соченото основание. Съдът прави този извод,
съобразявайки обстоятелството, че престъплението, установено с влязлото в сила
споразумение (ползващо се с последиците на присъда) срещу виновния водач Й., не
включва в състава си причинени на ищцата вреди. След като със споразумението
водачът е признат за виновен в извършване на престъпление, изразяващо се в
нарушаване на установени в ЗДвП правила за движение и причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда на трето лице, различно от ищцата, то
последната не би могла да се ползва от привилегията на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и на
общо основание дължи държавна такса за разглеждане на предявените искове, макар
твърдените вреди да произтичат от същото събитие.“
В този смисъл с Определение № 347 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1323/2017 г., I т. о., ТК, не е допуснато до обжалване определение на ВнАС, в което „
… въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по НОХД №
2686/2016 г. на Варненски районен съд наказателната отговорност на водача К. Т. е
ангажирана само по отношение на Н. К. за причинена при ПТП средна телесна
повреда. Не е налице присъда за извършено виновно от посочения водач деяние спрямо
лицето Е. К. Поради което САС е заключил, че последната не е освободена от
заплащане на държавна такса по иска за присъждане на обезщетение за претърпените
от нея вреди в резултат на това произшествие. Въззивната инстанция е счела, че от
значение за приложението на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е присъдата, а не мотивите на
съдебния акт. Незаплащането на държавна такса от ищцата обуславя извод за
нередовност на исковата молба и за нейното връщане. … Доколкото с влязлото в сила
решение делинквентът не е признат за виновен в извършване на престъпление, от
което са произлезли съставомерни вреди за ищцата, а за престъпление, с което са
причинени вреди на трето лице, различно от ищцата, въззивният съд е отрекъл правото
на последната да се ползват от привилегията, въведена с нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от
ГПК.“ Така и Определение № 536 от 9.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 440/2010 г., II т.
о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова.
Поради изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че по
отношение на ищците не е налице хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Същите дължат
внасяне на държавна такса по предявените искове.
Първоинстанционното определение, постановено в този смисъл е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №558/08.07.22г., постановено по гр.д.1131/21г.
по описа на Районен съд Айтос.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4