Р Е
Ш Е Н И Е № 4483
гр. Пловдив, 20.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на пети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16130 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
от Г.А.Н. с ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния си представител адв.В.Т. ***
против „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.Дунав № 100, представлявано от *** иск за
заплащане на сумата от 18900 лв., представляваща неустойка по Споразумение от
03.10.2013 г. за забавено изпълнение на задължението на ответника за завършване
и предаване на обектите, предмет на предварителен договор от 21.03.2008 г.,
дължима за периода 07.06.2017 г.- 10.10.2017 г. / по 150 лв. на ден/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 21.03.2008 г. между
страните бил сключен Предварителен договор за строителство и покупко-продажба
на недвижими имоти от 21.03.2008 година,
с който „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ" АД се е задължило да прехвърли
правото на собственост и да построи и предаде на Г.А.Н. в завършен вид в срок
до 31.12.2008 година недвижими имоти, подробно описани в исковата молба / 27 на
брой/- обекти от новострояща се сграда- БИЗНЕСЦЕНТЪР „СЕВЕР"-МНОГОФУНКЦИОНАЛНА
СГРАДА на пет, шест, седем и осем етажа, построена в ***, представляващо
урегулиран поземлен имот ***, находящ се в град ***, целият с площ от 958.50
кв.м., при граници ***.
Цената на вещните права и на строително-монтажните
работи, предмет на предварителния договор възлизали на обща стойност 1 669 000
/един милион шестстотин шестдесет и девет/ лева, от които 901200 /деветстотин и
една хиляди и двеста/ лева - стойността на правото на собственост на обектите-
завършени в груб вид, а 767 800 /седемстотин шестдесет и седем хиляди и
осемстотин/ лева - стойността на строително-монтажните работи за довършване на
обектите във вида, уговорен в договора.
Към 03.10.2013 година, ищецът заплатил на „ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ" АД сумата от общо 1 584 000 /един милион петстотин
осемдесет и четири хиляди/ лева, с която погасил следните си -задължения: със
сумата от 821 200 лева погасил част от задължението-в общ размер на стойност
901 200 /деветстотин и една хиляди и двеста/ лева- представляващи цената на
вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния
договор за обектите, със степен на завършеност в „груб вид". Дължимият
остатък по това задължение било на стойност 80 000 лева, представляваща част от
продажната цена на самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта ***,
находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, по
нотариален акт № ***, изповядан на *** - акт No ***, а със сумата от 762 800
лева е погасил част от задължението си в общ размер на стойност 767 800 лева за заплащане на стойността на
строително-монтажните работи за довършване на обектите във вида, уговорен в
договора. Дължимият остатък по това задължение било на стойност 5000 лева.
Към същата
тази дата „Заводски строежи ПС-Пловдив" АД с 4 броя нотариални актове, а
именно: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N ***, нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот N *** година нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот N *** година и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот N *** година - и четирите на ***, макар и със
закъснение, изпълнило задължението си да прехвърли на ищеца правото на
собственост върху имотите, предмет на предварителния договор, но не изпълнило
задължението си по чл. 3, ал. 5 и 6 от Предварителния договор, да построи и
предаде обектите на Г.А.Н. в завършен вид /с разрешение за ползване/, уговорен
в предварителния договор в срок до 31.12.2008 година.
Със споразумение от 03.10.2013 година- неразделна част
от предварителния договор, страните приели за
установена горната фактическа
обстановка, както и се съгласили /т. 3 от споразумението/ срокът за довършване
на обектите, предмет на предварителния договор да бъде продължен до 30.12.2015
година.
Със споразумението от 03.10.2013 година страните се съгласили,
че: 1.3а периода от 31.12.2008 година /крайният срок за завършване
строителството и предаване на обектите, предмет на предварителния договор/ до
03.10.2013 година /датата на сключване на споразумението/, продавачът-
изпълнител по предварителния договор дължи на купувача сумата от 216 000
/двеста и шестнадесет хиляди/ лева - за вредите, претърпени от него от
забавеното, изпълнение на задължението на дружеството по сключения между
страните на 21.03.2008г. Предварителен договор за строителство и покупко-продажба
на недвижими имоти за довършване строителството на обектите, предмет на
предварителния договор в срок до 21.03.2008 година, като извършили извънсъдебно
прихващане на задължението на Г.А.Н. ***
АД в общ
размер на 85 000 лева срещу задължението на „Заводски
строежи-ПС-Пловдив" АД към Г.А.Н. в размер на 216 000 лева. След така
извършеното прихващане задълженията на ищеца за заплащане на дължимата цена по
предварителния договор към „Заводски строежи-ПС-Пловдив" АД били изцяло
погасени, а „Заводски строежи-ПС-Пловдив" АД останало да дължи сумата от
131 000 лева. За периода от 03.10.2013 година до 30.12.2015 година страните в
т.4 от споразумението постигнали съгласие, че ответникът дължи на ищеца, неустойка за забава в размер
на по 5000 лева месечно , считано от 03.10.2013 година / датата на съставяне на
споразумението/ до завършване на обектите, но не по-късно от 31.12.2015 година.
В случай, че дружеството не изпълни задължението си до 31.12.2015 година,
съгласно т. 3 от споразумението, била предвидена дължима на купувача неустойка
в размер на по 150 лева- за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016 година. От
03.10.2013 година- датата на подписване на споразумението до настоящия момент
продавачът- изпълнител бездействал, като нямало никакви изгледи да изпълни
задължението си да довърши обектите, предмет на предварителния договор. И към
настоящия момент обектите били довършени само в „груб вид", в какъвто са
били още към 2009 година, когато е прехвърлено правото на собственост върху
тях. Т.е., ответникът не е изпълнил в уговорения допълнителен срок- 30.12.2015
г. задължението си да построи и предаде на ищеца обектите, за което дължи
неустойката в размер от 150 лв. на ден, считано от 01.06.2016 г. За периода
01.06.2016 г.- 06.02.2017 г. ищецът предявил иск за неустойка, по който било
образувано гр.д.№ 324/2017 г. на ПОС. С настоящата искова молба се претендира
заплащане на неустойка за периода 07.06.2017 г.-10.10.2017 г. в общ размер от
18900 лв.- по 150 лв. на ден, за забавеното изпълнение на задължението на
строителя за завършване на обектите в допълнителния срок до 30.12.2015 г.,
уговорен в споразумението от 03.10.2013 г.
Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срок ответникът „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД
с ЕИК *********, седалище *** чрез упълномощения процесуален представител адв. К.М.
е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че заявените искови
претенции са неоснователни, необосновани и настоява съда да ги отхвърли изцяло.
Ответното дружество оспорва датата на подписване на споразумението от
03.10.2013 г., като твърди, че същото е сторено на 22.06.2015 г., което било
видно от нотариалната заверка рег. № *** извършена от *** на гърба на
споразумението. Настоява съда да открие производство по реда на чл. 193 от ГПК
за оспорване истинността на документ по отношение на датата, на която се
твърди, че е подписано коментираното споразумение, а това било от значение за
правата, които черпи ищеца. Наред с горното, ответникът поддържа, че
споразумението е нищожно на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона и конкретно
разпоредбите на чл. 103 и чл. 111 от ЗЗД, а алтернативно твърди нищожност на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона във
връзка със същите текстове от ЗЗД. Счита, че клаузата в споразумението относно
прихващането е нищожна, тъй като, за да
е налице прихващане, е необходимо двете вземания да са насрещни, изискуеми и
ликвидни. В случая, към 03.10.2013 г. липсвало конкретно изискуемо задължение
на „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД към Н., единствено Н. имал изискуемо
задължение към ответника в общ размер на 85 000 лв., съгласно уговореното с
предварителния договор. По този начин било направено „прихващане“ с неизискуемо
задължение, в резултат на което се формирала едната от процесните суми –
неустойката в размер на 131 000 лв. На следващо място ответникът твърди, че
дори в предварителния договор и споразумението да е била предвидена подобна
неустойка, то същата се погасява с тригодишна давност и този срок бил изтекъл
на 31.12.2011 г. – 3 години след изтичане срока за изграждане на обектите.
Освен това поддържа, че не може да се уговаря дължима неустойка в полза на
неизправната страна в правоотношението, каквато се явявал ищецът Н., който имал
неизпълнено задължение за заплащане на сумата от 85 000 лв. към ответното
дружество. Заявява, че няма предвидена
такава неустойка в споразумението, на което се позовава ищцовата страна и не
било ясно на каква база е изчислена, поради което счита същата за недоказана по
основание и размер. Евентуално на поддържаните становища за нищожност на
споразумението, ответникът твърди, че същото е унищожаемо на основание чл. 27
във вр. чл. 29 от ЗЗД, тъй като при изготвяне на последния вариант на
споразумението от страна на ищеца, Н. въвел в заблуждение *** на „Заводски
строежи – ПС – Пловдив“ АД като умишлено поставил много по-ранна дата -
03.10.2013 г. от действителната - 22.06.2015 г. с цел „да черпи правомощия от
това“. Твърди, че ищецът се опитал да завери споразумението при ***, но след
като тя му отказала поради неявяването лично на *** *** на ответното дружество,
заверката била извършена от ***. Освен това ищецът бил подготвил множество
проекти на въпросното споразумение, един от които ответното дружество представя
с отговора по чл. 131 от ГПК. Счита, че представеното от ищеца влязло в сила
Решение № 3937 / 24.11.2015 г. на РС – Пловдив по гр. дело № 9208 / 2015 г.,
III-ти гр. състав било неотносимо към настоящия спор. С оглед на всичко
гореизложено се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете
изцяло като неоснователни, необосновани и незаконосъобразни. Претендира
разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
Няма спор и се установява и от
приетия като доказателство предварителен
договор за строителство и покупко – продажба на недвижими имоти, че на
21.03.2008г. между ответника, в качеството му на продавач и ищеца, в качеството
му на купувач – възложител е учредено облигационно правоотношение, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли, след като изгради на купувача –
възложител недвижими имоти, обекти от новострояща се сграда – ***подробно
индивидуализирани в договора срещу задължението на купувача – възложител да
заплати цена в размер на общо 1 669 000 лв. с ДДС. Срокът, в който следва да се
прехвърли правото на собственост върху описаните имоти е 30.10.2008 г., а в срок до 31.12.2008г. е договорено да се
извърши от ответника строителство на сградата
и съответно на обектите, които се продават на купувача. Между страните е
постигнато съгласие – чл. 5, ал.2 цената по договора да бъде платена на седем
вноски с определени падежи и размери за всяка една от тях. В изпълнение на
поетото задължение ищецът, в качеството си на купувач е заплатил общо сумата от
1 584 000 лв., видно от приложените квитанции и преводни нареждания /л.34-38/,
която сума представлява пълната стойност на уговорените шест вноски и частично
плащане по последната седма вноска, въпреки липсата на издаден Акт, обр. 15 на
сградата, доколкото такъв не се твърди да е съставен, нито се установява да е
наличен.
Не се спори, а и се установява
от приложените на л.22-34 ***, че на 25.11.2009г. и на 30.12.2009г. страните са
финализирали проектираните отношения по прехвърляне на правото на собственост,
макар и след уговорения срок.
На 03.10.2013г. между страните
е постигнато споразумение във връзка със сключения на 21.03.2008г.
предварителен договор, по силата на което е признато извършеното от ищеца
плащане на сумата от 1 584 000 лв. и налично задължение на същия в размер на 85
000 лв., формирано като сбор от сумата от 80 000 лв., представляваща част от
цената на единия от прехвърлените имоти в „груб вид“, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор на обекта *** и 5000 лв., представляваща част от
цената на СМР за довършване на обектите. Със същото споразумение – чл.1.5 страните
са признали неизпълнение на задължението на ответника да изгради и прехвърли
обещаните права в срока, предвиден в предварителния договор, а именно до
31.12.2008г., за което са определили обезщетение в размер на сумата от 216 000
лв., което ответникът дължи на ищеца за ползата, от която е бил лишен,
вследствие невъзможността да ползва и отдава под наем обектите за периода от
31.12.2008г. до момента на сключване на споразумението. С т.2.1 от сключеното
споразумение страните са извършили извънсъдебно прихващане на задължението на
ищеца в размер на 85 000 лв. с вземането, което същия има към ответника в
размер на 216 000 лв. и така са постигнали съгласие за това, че задължението на
Г.Н. е погасено изцяло, а задължението на ответника за неустойка е останало
непогасено за размера от 131 000 лв. Между страните е постигнато и съгласие в т.3.2.– при неизпълнение на ответника на поетото
от него задължение по завършване на уговореното строителство до 30.12.2015г.
същият да дължи на ищеца неустойка в размер на 150 лв. за всеки просрочен ден,
считано от 01.01.2016г., както и 131 000 лв. по т.2.4.а от споразумението, описана по- горе.
Доказателства за това, че строителството
е реализирано във вида, уговорен в договора от 21.03.2008г. и в срок до
30.12.2015г. не са ангажирани при доказателствена тежест за това на ответника,
а всъщност липсват и подобни твърдения.
Възраженията на ответника,
касаещи действителността на договора не следва да се разглеждат, тъй като с
влязло в сила решение от 24.11.2015г. по
гр.д.№ 9208/15г. потвърдено с решение № 412/23.03.16г. по в.гр.д.№ 394/16г.,
както и с Решение от 16.07.2017 г. по гр.д. № 324/2017 г. на ПОС
със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за действителността на
споразумението от 03.10.13г. и неустоечната клауза по т. 3.2. от
споразумението. Всички възражения относно действителността му са преклудирани
от обективните предели на СПН и въпросът
не може да бъде пререшаван. В допълнение на горното следва да се посочи, че с
влязло в законна сила решение по гр.д.
№ 324/2017 г. на ПОС, постановено между страните в настоящото производство със
сила на присъдено нещо е разрешен, освен
въпросът за действителността на споразумението, и въпросът за наличието на
всички правопораждащи задължението на ответника факти (с изключение периода на
неустойката), като именно на основание тези факти и обстоятелства е присъдена
неустойка за предходен период. Разгледани
са и възраженията на ответника, че споразумението между страните е подписано не на
посочената дата 03.10.2013г., а на 22.06.2015г.
Твърдението е, че споразумението е заверено по смисъла на чл. 181 ГПК и
именно от тази дата, същото има достоверна дата за третите лица. От една страна
ответникът не е трето лице, а страна по същото, а от друга извършената
нотариална заверка на приложеното към отговора копие от споразумението от
24.06.2015г. с рег. № *** удостоверява единствено верността на преписа от
оригинала, представен молителя в производството по чл. 591, ал.1 ГПК и не
изисква присъствието на другата страна. Всъщност, споразумението от
03.10.2013г. е частен документ, който се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление и посочената дата на
подписването, като и доколкото не се оспорва автентичността на подписа на
представляващия ответника, съдът счита, че същият е съставен и подписан на
посочената в него дата. Прието е, че не е опровергана отразената в
споразумението дата.
На основание чл. 298-299 ГПК
не следва да се извършва нова преценка за съществуване на провопораждащите
задължението факти.
Не се твърди, нито се представят доказателства за изпълнение на
задълженията на ответника в срока, за който се претендира неустойка за
неизпълнение на договорно задължение.
С оглед гореизложеното предявеният иск за
заплащане на неустойка се явява доказан по основание. Относно размера, то
същият може да бъде определен, без да са необходими специални знания и
доколкото не се твърди, нито се представят доказателства от ответника за
изпълнение на поетите задължения в исковия период, то същият следва да бъде
уважен изцяло до размера на сумата от 18900
лв., представляваща неустойка за забава от 07.06.2017 г.- 10.10.2017 г. / по 150 лв. на
ден/,
поради неизпълнение задължението на ответника да завърши строителството на
обектите до 30.12.2015г. Предвид уважаване на иска за главница, то основателна
се явява и акцесорната претенция за законна лихва.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните и направени в настоящото производство и производството по
обезпечаване на иска разноски в общ размер от 1873 лв., от които сумата от 20 лв. – разноски
по обезпечаване на иска, сумата от 756 лв.- държавна такса и сумата от 1097 лв.
– заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Заводски
строежи – ПС – Пловдив“ АД с ЕИК *********, седалище гр. Пловдив и адрес на
управление бул. „Дунав“ № 51, ет. 5, офис 21 да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********
*** сума в размер на сумата от 18900
лв., представляваща неустойка по *** за забавено изпълнение на задължението на
ответника за завършване и предаване на обектите, предмет на предварителен
договор от 21.03.2008 г., дължима за периода 07.06.2017 г.- 10.10.2017 г. / по
150 лв. на ден/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба-11.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Заводски
строежи – ПС – Пловдив“ АД с ЕИК *********, седалище гр. Пловдив и адрес на
управление бул. „Дунав“ № 51, ет. 5, офис 21 да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********
*** разноски в размер на 1873 лв. , от които сумата от 20 лв. – разноски по обезпечаване
на иска, сумата от 756 лв.- държавна такса и сумата от 1097 лв. – заплатен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ