№ 1520
гр. Бургас, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120106397 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, против Г. М. М., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., *, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
в полза на ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните
суми: 419, 42 лева – общата стойност на доставена, отведена и пречистена
вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Б., ет. 8, ап. ляв, с абонатен номер
***, по издадени фактури в периода от 25.08.2021 г. до 25.10.2022 г., с отчетен
период от 22.07.2021 г. до 17.10.2022 г.; 62, 84 лева – обезщетение за забавено
плащане върху главниците за периода от 24.09.2021 г. до 01.09.2023 г., ведно
със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 12.09.2023
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2688 от
13.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 5468/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските
в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на
В и К услуги в качеството си на собственик на водоснабдения имот. Твърди се,
че след всяко отчитане на предоставените В и К услуги са издавани данъчни
фактури, но ответникът не е заплатил задълженията си по тях в предвидения
срок, поради което е изпаднал в забава. Правният си интерес ищецът
обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
С Определение № 1818 от 22.03.2024 г. на основание чл. 227 ГПК съдът
е конституирал на мястото на ответника Г. М. М., починал на *** г.,
наследниците му – Д. Г. М., ЕГН **********, и М. Г. М., ЕГН **********.
В съдебно заседание на 29.05.2024 г. ответниците Д. Г. М. и М. Г. М. се
явяват лично, като не оспорват предявените искове. Представят доказателства
за заплащане на сумата от 482, 26 лева в полза на ищеца.
С писмено становище от 04.06.2024 г. ищецът, чрез пълномощника
юрисконсулт В., признава плащането на сумата в размер на 482, 26 лева, от
които 419, 42 лева, дължими по издадени фактури за периода от 25.08.2021г.
до 25.10.2022 г., с отчетен период но фактури от 22.07.2021г. до 17.10.2022г., и
сумата от 62, 84 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане,
дължимо за периода от 24.09.2021 г. до 01.09.2023г., т. е. сумите, претендирани
с исковата молба. Поддържа се, че тъй като производството е образувано от
недобросъвестното поведение на наследодателя на ответниците, изразяващо
се в неплащане на задължения към „В и К“ оператора, ответниците следва да
заплатят съдебните разноски в размер на 155.00 лева, както следва: държавна
такса за образуване на заповедно производство в размер на 25, 00 лева;
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50,
00 лева; довнасяне на държавна такса в размер на 75, 00 лева; такса за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5, 00 лева.
В съдебно заседание на 26.06.2024 г. ответницата Д. Г. М. представя
доказателства за заплащане на сумата от 155 лева в полза на ищеца. Моли за
отхвърляне на предявените искове поради заплащане на дължимите суми.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника юрисконсулт Н.,
признава получаването на сумата от 155 лева по банкова сметка на
дружеството. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр.
чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
По допустимостта на предявените искове:
От приложеното ч. гр. д № 5468/2023 г. по описа Районен съд – Бургас се
установява, че със заповед № 2688 от 13.09.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено длъжникът Г. М. М. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., *, да заплати на кредитора
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3;
2
сумата от 482, 26 лева, от които 419,42 лева – главница за неизплатени суми
за ползвани В и К услуги за отчетния период от 22.07.2021 г. до 17.10.2022 г.,
за водоснабден имот, находящ се в гр. Б., ет. 8, ап. ляв, с абонатен номер ***,
по издадени фактури в периода от 25.08.2021 г. до 25.10.2022 г., и сборна
мораторна лихва в размер на 62,84 лева за периода от 24.09.2021 г. до
01.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.09.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 75, 00 лева - разноски по делото за
заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
С разпореждане от 05.10.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в едномесечен срок от съобщението да
предяви срещу длъжника иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Препис от съобщението е връчен на
заявителя на 17.10.2023 г. Исковата молба е постъпила в съда на 25.10.2023 г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове са процесуално
допустими, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за
това.
По основателността на предявените искове:
За уважаването на предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо да са налице следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен договор за
предоставяне на В и К услуги; 2. Продавачът да е предоставил на купувача В и
К услуги на определена цена; 3. Неизпълнение на задълженията на купувача
за заплащане дължимата цена за предоставени В и К услуги; 4. Изпадане на
длъжника в забава за определен период.
Наличието на посочените предпоставки не се оспорва, а се признава от
ответниците чрез извършените в хода на процеса доброволни плащания в
полза на ищеца за сумите от 482, 26 лева и 155 лева, или общо 637, 26 лева. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради това
следва да се приеме, че извършените в хода на производството плащания са
произвели своето погасително действие по отношение на всички вземания по
издадената заповед за изпълнение – за разноски, лихви и главница.
Следователно предявените установителни искове за сумите по издадената
заповед за изпълнение следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
погасяването им чрез извършеното в хода на исковото производство плащане.
По разноските:
В съдебната практика трайно се приема, че ищецът има право на
разноски при отхвърляне на предявените искове поради извършено в хода на
3
процеса плащане, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Процесният случай е такъв, доколкото длъжникът по издадената заповед за
изпълнение и първоначален ответник в исковото производство е дал повод за
завеждане на заповедното производство, тъй като не е заплатил в срок
дължимите от него суми в полза на ищеца. Поради това ищцовото дружество
има право на разноски в исковото производство съобразно направеното искане
за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а
именно за сумата от общо 180 лева, от които 75 лева за държавна такса, 5 лева
за съдебно удостоверение и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Извършеното от ответниците плащане е
послужило за погасяване на сумата от 80 лева за държавна такса и съдебно
удостоверение. Следователно дължима от ответниците е единствено сумата от
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде присъдена в
полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, против Г. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Б., *, заместен в процеса от наследниците си Д. Г. М., ЕГН
**********, и М. Г. М., ЕГН **********, искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВАТ
вземания за следните суми: 419, 42 лева – общата стойност на доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Б., ет. 8, ап.
ляв, с абонатен номер ***, по издадени фактури в периода от 25.08.2021 г. до
25.10.2022 г., с отчетен период от 22.07.2021 г. до 17.10.2022 г.; 62, 84 лева –
обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 24.09.2021 г.
до 01.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 2688 от 13.09.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5468/2022 г. по описа на Районен съд
– Бургас, поради извършено в хода на исковото производство плащане.
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН **********, и М. Г. М., ЕГН **********,
конституирани на мястото на починалия ответник Г. М. М., ЕГН
**********, да заплатят на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, сумата
от общо 100 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5