№ 37360
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110113800 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Джи Ес Ес консулт“ ЕООД, с ЕИК:
********* против „А1 България“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска: 1/
съдът да признае за установено, че между страните не е налице облигационна
връзка по силата на договор № ***; 2/ при условията на евентуалност – съдът
да признае за установено, че договор № *** е недействителен поради липса
на съгласие от страна на ищеца за сключването му; 3/ при условията на
евентуалност съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника парични суми – уточнени по размер в допълнителна молба с вх №
146364/25.04.2025 г.
При преглед на исковата молба и с оглед изложените в нея твърдения
съдът е установил, че същата е нередовна.
Съгласно исковата молба между страните е било образувано ч.гр.д. №
23201/2023 г. на СРС. В хода на същото срещу ищеца като длъжник по
заявление от ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Доколкото е прието връчване на заповедта по реда на чл. 50, ал. 2
от ГПК в полза на заявителя /ответник по настоящото дело/ е издаден
изпълнителен лист.
Ищецът сочи, че е узнал за съществуване на изпълнителния лист на
29.11.2024 г., когато е получил съобщение от ЧСИ Н.М. по образувано
изпълнително дело въз основа на посочения лист. Към съобщението по
твърдения на ищеца се е съдържала ПДИ, както и копие от самия
изпълнителен лист.
В тази връзка и ищецът твърди, че е провел производство по реда на чл.
423 от ГПК – по в.ч.гр.д. № 826/2025 г. на СГС. Възражението на длъжника
обаче не е било прието от въззивния съд.
Независимо от това ищецът счита, че има правен интерес от
настоящите искове, доколкото спорът за вземането по изпълнителен лист,
1
издаден на несъдебно изпълнително основание, не бил разрешен със сила на
пресъдено нещо – като цитира в полза на твърдението си Решение №
88/08.01.2020 г. по търг.д. № 2056/2018 г. на ВКС.
Цитираното решение обаче настоящият състав не намира за релевантно
към настоящия случай, доколкото изпълнителният лист не е издаден въз
основа на „несъдебно изпълнително основание“, а на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – спрямо която ищецът
като длъжник по ч.гр.д. № 23201/2023 г. на СРС е имал възможност за защита
чрез подаване на възражение. Посочената възможност обаче ищецът е
пропуснал, като не е прието и възражението му по чл. 423 от ГПК.
Предвид това и възможностите за защита на ищеца като длъжник по
заповедното производство са уредени в чл. 424 и чл. 439 от ГПК.
В тази връзка и производството по делото е оставено без движение с
разпореждане № 121690/04.08.2025 г. – като на ищеца е указано да посочи:
новооткрити/нововъзникнали обстоятелства и/или
новооткрити/нововъзникнали писмени доказателства, които не са му били
известни до датата на изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414
ГПК и на които основава исковите си претенции, както и да посочи дата на
която са му станали известни новите обстоятелства респ. е могъл да се снабди
с новите доказателства респ. да посочи факти, настъпили след изтичане на
срока по чл. 414 от ГПК спрямо ч.гр.д. № 23201/2023 г. на СРС, на които
основава претенциите си.
В дадения от съда срок ищецът е депозирал уточнителна молба с вх. №
270692/11.08.2025 г., в която сочи, че всички обстоятелства, касаещи
процесните вземания – които ответното дружество търси от ищеца, се явявали
за ищеца „новооткрити и нововъзникнали“. Това било така, доколкото в
счетоводството на дружеството липсвали каквито и да било данни за
процесния договор № *** и за претендираните суми. В тази връзка и ищецът
сочи, че узнал за претенциите на ответника и съответно за твърденията му за
съществуване на договор между страните едва на 29.11.2024 г. – с получаване
на съобщението за образувано изпълнително дело.
В самата искова молба се твърди, че между страните никога не е бил
сключван договор № ***, респ. такъв не е бил подписван от представител на
ищеца. Твърди се, че ищецът не разполага с този договор и същият никога не е
бил изпълняван от ответника.
Предвид така изложените от ищеца твърдения и уточнения, съдът
намира, че предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са
следните:
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение,
поради което, след влизането в сила на заповедта за изпълнение, на
разположение на длъжника са само исковете по реда на чл. 424 и чл. 439 от
ГПК, като в последния случай искът на длъжника може (процесуално
допустимо е) да се основава само на факти, настъпили след влизането в сила
на заповедта за изпълнение, но не и на такива, които той е могъл да релевира
2
преди изтичането на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, както и че
след влизането в сила на заповедта за изпълнение тече петгодишната
погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД / така определение №
956/22.12.2010 г. по ч. търг. д. № 886/2010 г. на I-во търг. отд., решение №
6/21.01.2016 г. по търг. д. № 1562/2015 г. на I-во търг. отд., решение №
60172/14.04.2022 г. по търг. д. № 942/2020 г. на I-во търг. отд., решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на III-то гр. отд. и пр./
В случая ищецът не твърди никакви обстоятелства, които да са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение – като в този
смисъл не са налице „нововъзникнали“ обстоятелства, на които ищецът да
основе претенциите си.
Изложените от ищеца обстоятелства в исковата му молба и
уточнителните такива, не съставляват и „новоткрити“ обстоятелства по
смисъла на закона. Това е така, доколкото ищецът е можел да наведе
съответните обстоятелства в срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Фактът,
че ищецът не е пребивавал на адреса си и поради това не е узнал
своевременно за образуваното срещу него заповедно дело и съответно е
пропуснал срока по чл. 414 от ГПК, а възражението му по чл. 423 от ГПК не е
било прието от въззивния съд, не е основание ищецът да търси защита по реда
на исковете, регламентирани в чл. 424 и чл. 439 от ГПК.
Следва да се има предвид и че представеният от ответника договор за
мобилни услуги е подписан от управител на ищцовото дружество, вписан в
ТРРЮЛНЦ – към 2019 г., поради което и доводите на ищцовото дружество, че
сделката съставлява новоузнато обстоятелство едва към 29.11.2024 г. няма как
да бъдат възприети.
Предвид това и производството следва да бъде прекратено.
Претенции за разноски от ответника на този етап не са заявени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр.д. № 13800/2025 г. по описа на СРС, образувано по
искова молба с вх. № 85369/11.03.2025 г. от „Джи Ес Ес консулт“ ЕООД, с
ЕИК: ********* против „А1 България“ АД, с ЕИК: ********* поради
недопустимост на предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните, доколкото е
постановено след срока по чл. 131 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3