Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 4116 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 539539 от 20.11.2018
г. по гр.д.№ 25797/2018 г. по описа на СРС, 124-ти състав, е осъден на
основание чл. 7, пaр. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
ответникаУ.Е.У.Кфт./ / с правоприемникУ.Е.У.ЦРТ вписано в регистъра на
дружествата под № 01-10-140174/, действащо чрезУ.Е.У.Кфт. - клон България КЧТ,
ЕИК ********, да заплати на В.П.Х., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ж.к.***********сумата
от 400 евро - обезщетение за закъснение на полет W6 6416 на 03.12.2016г., както
и 300.00 лева- разноски по делото.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника срещу постановеното решение в
частта, с която е уважен предявения иск. Изложени са доводи, че решението е неправилно,
тъй като в проведеното пред първата инстанция производство е доказано наличие
на извънредно обстоятелство, което е било несъвместимо с експлоатацията на
самолета, който е следвало да осъществи полета. Поддържа, че в производството е
установено наличие на извънредно обстоятелство за процесния полет, което не е
могло да бъде избегнато; авиокомпанията – ответник е взела всички необходими
мерки за избягване на извънредното обстоятелство; настъпването му е извън
ефективния контрол на авиокомпанията-ответник.
Заявява, че настъпването
на извънредното обстоятелство – удар от мълния на самолета / рег. № HA-LWX/ на посочената
дата – 03.12.2016 г. е установено в производството. Същото е настъпило по време
на финалния подход за кацане на летище Кутаиси-Грузия при изпълнение на полет W 6 6402 на същата дата. Макар и това извънредно събитие да е
настъпило по време на предходен полет на самолета същото следва да доведе до
неангажиране отговорността на превозвача за следващ полет /в случая W 6 6416/ с този самолет в
този ден. За обосноваване сочи, че от съображения а безопасност на пътниците е
задължително извършване на необходимите процедури по технически преглед на
ударения самолет, каквато инспекция е била извършена за времето от 08.05 часа
на 03.12.2016 г. до 21.00 часа на 04.12.2016 г. от сертифицирано дружество. В
резултат – едното крило на самолета е било сменено. Именно поради това
изпълнението на полета със закъснение с друго въздухоплавателно средство е
оправдано и не следва да се вмени в отговорност на превозвача. Излага подробни
правни и фактически доводи и прилага практика на СЕС приложима в подобни
хипотези.
Отправя искане за отмяна
на решението на СРС в посочената част и отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна В.П.Х. подава отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в
жалбата доводи. Във връзка с това, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 7, пap. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства се установява и страните не спорят, че ищецът В.П.Х.
е направил резервация за пътуване с полет W 6 6416
на въздушния превозвачУ.Е.У.Кфт., действащо
чрезУ.Е.У.Кфт. - клон България КЧТ на 03.12.2016 г. от летище София, България
за Грузия-Кутаиси, който е следвало да се извърши на посочената дата в 11.55
часа, а е изпълнен със закъснение повече от три часа – на 03.12.2016 г. в 18.25
часа /със закъснение 6.30 часа/.
В производството не е
спорно и се установява, че полетът е следвало да бъде извършен със самолет рег.
№ HA-LWX.
За ищеца е породено правото на обезщетение в размер на 400
евро дължимо от ответника на основание чл. 7, § 1, б. „б" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. В цитирания
източник на вторичното право на Европейския съюз, който съгласно член 288 от
Договора за функционирането на Европейския съюз има пълен директен ефект,
задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки, са
изрично предвидени парични обезщетения по чл.7 в хипотезите на закъснение
повече от времето за излитане по разписание с повече от три часа при полет над 1 500 километра.
Правното основание за
така претендираното обезщетение в случай на закъснение на полет, се черпи от отправеното
преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004г., въз
основа на което Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с решение от
19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на
приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно тези разяснения, пътниците
на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение като същите имат правата по
чл.7 от регламента когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа.
В настоящия случай както
бе посочено се касае за закъснение на полет с 6 часа и 30 минути довел до
закъснение в пристигането до крайния пункт. Тази фактическа обстановка попада в
хипотезата на чл. 7, § 1, б. „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, тъй като
разстоянието от началната точка - летището в гр. София, Република България до
крайния пункт на пристигане - летището в гр.Кутаиси, Грузия, е над 1500
километра измерено по метода на дъгата на големия кръг съгласно изискването на
чл. 7, § 4 от цитирания Регламент.
Фактическите твърдения
на ищеца, че по отношение на него е възникнало право на обезщетение по
Регламент № 261/2004 г., като по този начин имплицитно твърди осъществяване на
целия фактически състав и настъпване на предвидените последици са доказани в
производството. В същото време ищецът е доказал явяването си за полета 45
минути преди уговорения час на излитане, което явяване несъмнено е част от
фактическия състав на правото на обезщетение.
Фактическите твърдения и
доводи на ответника, че в производството е установено наличие на извънредно
обстоятелство за процесния полет /по см. на съображения 14 и 15 от преамбюла на
приложимия регламент/, което не е могло да бъде избегнато; че авиокомпанията –
ответник е взела всички необходими мерки за избягване на извънредното
обстоятелство; че настъпването му е извън ефективния контрол на
авиокомпанията-ответник, съдът намира за недоказани и съответно неоснователни.
Чрез представените пред
първата инстанция писмени доказателства действително се установява, че е била
извършена на 01.11.2016 г. инспекция на самолет рег. № HA-LWX във връзка с
настъпване на събитие – удар от гръмотевица/мълния във връзка с което е бил
извършен ремонт на самолета.
Това, че събитието е
настъпило по време на предходния полет с № W6 6402 извършван на
същата дата 03.12.2016 г. не се установява в производството съобразно правилата
на чл.154, ал.1 ГПК. Не се установява и че извънредното по своя характер
събитие е настъпило по време на изпълнение на предходния на процесния полет № W 6 6402 извършен от въздухоплавателното средство на същата дата.
Напротив, чрез представената справка за извършените на тази дата полети преди
процесния се установява, че е бил планиран полет със самолет рег. № HA-LWX от Кутаиси, Грузия
за София, Република България в 08.05 часа, т.е. предходния полет е бил W 6
6415, а не W 6 6402.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира за неоснователни доводите на въззивника.
Поради това превозвачът –
ответник следва да носи отговорност за закъснението, съответно дължи
обезщетение, като претенцията с правно основание чл. 7, параграф 1, б. "б"
от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 год. е доказана и основателна.
Поради съвпадане с
изводите на СРС, постановеното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено
като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора
в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв., който размер е съответен на
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 539539 от 20.11.2018 г. по гр.д.№ 25797/2018 г. по описа на СРС, 124-ти
състав.
ОСЪЖДАУ.Е.У.Кфт. /
с правоприемникУ.Е.У.ЦРТ вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174/,
действащо чрезУ.Е.У.Кфт. - клон България КЧТ, ЕИК ********, да заплати на В.П.Х.,
ЕГН **********, от гр.Пловдив, ж.к.***********сумата от 360.00 лева- разноски
по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.