РЕШЕНИЕ
гр.София,13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.М. СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №10577 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.03.2019 г. по гр.д. № 9935/16 г., СРС, ГО, 50 с-в ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Ц.И. с ЕГН ********** и адрес ***3, чрез адв. И.В., със съдебен адрес ***, против „Ц.К.Б.“ АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.К.и С.С., иск с правно основание чл.79 вр.чл. 82 от ЗЗД за заплащане на 1000 лева - имуществени вреди, съставляващи заплатен от ищеца адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл.78. ал.З ГПК, М.Ц.И. с ЕГН ********** и адрес ***3 ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.К.Б.“ АД с ЕИК ********, разноски в размер на 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца . Във
въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано .Съдът неправилно приел,че поради това,че изходът от сключване на договора
за правна помощ е благоприятен за ищеца,тъй като с адвокатските действия е получил
неизплатения остатък по откритите влогове ,не е налице вреда.Вредата се
разбирала като неблагоприятно изменение на имуществената сфера на увреденото
лице,настъпило независимо от неговото поведение.Счита,че са налице всички
елементи за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи иска. С въззивната жалба се
претендират разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество -неоснователна, поради следното:
Фактическите
и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Съгласно чл.
82 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща
вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждането на задължението. Тези вреди следва да са в
причинна връзка с неизпълнението на длъжника, като съставляват пряка последица
от същото. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на
поетото задължение, поради това и настъпването й е предвидимо към момента на
неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята
и желанието на длъжника, а на поведение на кредитора, на трети лица на
непреодолима сила или са в опосредена връзка с друг договор, вредите са
косвени. В настоящия случай
претендираните вреди представляват сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на покана до Банката. Заплащането на претендираните
вреди се дължи на договорно основание, договор за правна защита и съдействие,
обективиращ облигационни правоотношения между равнопоставени страни - ищеца и
неговия адвокат. Договорът за правна защита и съдействие по същността си е
договор за поръчка и съдържа насрещни и съвпадащи си волеизявления на двама
равнопоставени субекти, относно предмета на поръчката и размера на дължимото
възнаграждение. Направените разходи за адвокатска защита не са непосредствена
последица от действията на Банката. Претендираните от ищеца вреди в конкретния
случай не са в резултат на поведението на „Ц.” АД, а на изразената воля и
съгласие на ищцата да сключи договор за поръчка с определен адвокат. Следователно претендираните вреди не са непосредствени,
тъй като са опосредени от наличието на облигационната връзка, обективирана в
договора за правна защита и съдействие. Законът не предвижда в случая
задължително процесуално представителство за защита на права и инетереси на
лица по повод подобен спор,а осъщественото
представителство на база валидно облигационно отношение няма характер на
увреждане по смисъла на материалния закон и не
е пряка и непосредствена последица от действията на ответника.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение ,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,а
жалбата срещу него като неоснователна –да се отхвърли.
На възиваемата страна се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение ,които съдът определя на сумата от
100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.03.2019 г. по гр.д. № 9935/16 г., СРС,
ГО, 50 с-в
ОСЪЖДА, на основание чл.78. ал.З ГПК, М.Ц.И. с
ЕГН ********** и адрес ***3 ДА
ЗАПЛАТИ на „Ц.К.Б.“
АД с ЕИК ********, разноски в размер на 100 лева за възнаграждение за
юрисконсулт пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.