Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 154

 

Гр. Сливен, 20.03.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Сливенският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от председателя АН дело №81 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от Н.Д.Р.- П. против електронен фиш серия К №3233330 на ОД на МВР- Сливен, с който на жалбоподателя на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева за извършено от него нарушение на чл.21, ал.2 от същия закон.  Моли електронния фиш да бъде отменен.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание органът, издал обжалвания електронен фиш не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.11.2019г. в 11,14 часа на главен път І- 6, километър 363+ 500 жалбоподателката се движела, управлявайки моторно превозно средство, лек автомобил марка „Тойота Раф 4” с рег. №ОВ 3505 ВМ. Имало ограничение на скоростта до 60 км/час, въведено със знак В- 26. Извършено е било нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №0584. С техническото средство била отчетена скоростта, с която се движело моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателката, а именно с 96 км/час, при разрешена до 60 км/час. Издаден бил електронен фиш за налагане на глоба, с който било прието, че автомобилът на жалбоподателката се е движел със скорост 93 км/час, т. е. с превишение от  33 км/час.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи нарушението, извършено от жалбоподателката по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като на 29.11.2019г. тя се е движела по главен път І- 6. Установи се, че точно в 11 часа и 14 минути на километър 363+ 500 жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка „Тойота Раф 4” с рег. №ОВ 3505 ВМ със скорост 96 км/час при максимално разрешена до 60 км/час въведена със знак В- 26. Тази скорост е била установена по надлежния ред с автоматизирано техническо средство ТFR1- М. От техническото описание и инструкция за работа със системата за контрол ТFR1- М е известно на съда, че е възможно да има грешка в размер на 3 км/час при скорост до 100 км/час и 3% за стойността над 100 км/час. На съда му е служебно известно, че автоматично за уредите SITRAFFIC LYNX speed- ERS 400 намалената скорост се генерира автоматично от софтуера за обработка в наказуема скорост. Видно е, че тази скорост посочена в клип №11149 от 96 км/час е намалена на 93 км/час, т. е. правилно административнонаказващият орган е наложил наказание като е била отчетена грешката на техническото средство и е наложено наказание „Глоба” на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.  

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателката в жалбата, че издадения електронен фиш е незаконосъобразен и че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съдът счита, че е налице хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и правилно е издаден обжалвания електронен фиш, а не е констатирано нарушението посредством АУАН.  Със закона за изменение и допълнение на ЗДвП се създадоха нови алинеи в разпоредбите на чл.189, а именно 4, 5, 6, 7 и 8 като се въведе понятието електронен фиш, с който се налага глоба за нарушение, установено с технически средства и системи за видеонаблюдение записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на превозното средство. Разписани са изискванията към електронния фиш задължителните реквизити и съдържанието му, както и административно- процесуалните правила за неговото издаване и изпращане на собственика на превозното средство, с което е извършено нарушение. Указани са начинът на уведомяване, сроковете за уведомяване, възможността да правят възражения и предвидения за това срок. Посочени са основанията, на които може да бъде анулиран електронния фиш, както и срока за неговото обжалване. Чрез установяване на нарушенията чрез технически средства записващи датата, точния час и регистрационния номер на МПС на практика отпада възможността за субективното тълкуване и интерпретиране на обстоятелствата, при което е извършено нарушението. Посочените изменения имат за цел повишаването на ефективността на контрола за спазване на правилата за движение по пътищата. Следва да се посочи, че тези специални правила за налагане на глоби с електронен фиш облекчават и съкращават бавната и неефективна административна процедура по налагането и обжалването на наказанията, свързани с нарушенията на ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в редакцията й към момента на извършване на нарушението при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В параграф 6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба №8121з- 532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.

В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1- M 0584, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л.8 от делото). Бил е попълнен протокол за използване на мобилно АТСС за контрол (л.7 от делото). От приложения към преписката клип №11149 (л.5 от делото) безспорно се установява, че автомобилът е бил управляван с по- висока скорост от разрешената, а именно с 96 км/час като с електронния фиш е приспаднат толеранс от 3 км/час.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Следователно клип №11149 от 29.11.2019г. представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

Както бе посочено по- горе от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи времето, мястото, а именно 29.11.2019г. в 11,14 часа на главен път І- 6, на километър 363+ 500 жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка „Тойота Раф 4” с рег. №ОВ 3505 ВМ със скорост от 93 км/час, която скорост е била фиксирана и засечена с трафик радар №0584 и заснета със система за трафик видеоконтрол TFR1- M. С тази скорост тя е управлявала МПС в участък от пътя, където максимално допустимата скорост на движение е 60км/час. Съдът счита за безспорно доказан извода, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което правилно й е определено наказанието „Глоба” в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Съдът намира, че при издаването на електронния фиш не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяната му. Санкцията е фиксирана точно в закона и съответно е наложена предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 300 лева за превишението с 31 до 40 км/час. Видно е, че наказанието е „Глоба” в размер на 300 лева, тъй като превишението е с 33 км/час над ограничението от 60 км/час. Както бе посочено по- горе наказващият орган е отчел грешката, която дава техническото средство в полза на жалбоподателката и правилно е определена санкцията за превишение на разрешената скорост от 60 км/час с 33 км/час, т. е. намалена е отчетената скорост с 3 км/ч., тъй като скоростта е била до 100 км/час, каквато е допустимата грешка.

Съдът счита, че не е налице нарушение на  разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП доколкото електронния фиш съдържа всички изискуеми реквизити и компетентен да издаде същия е именно ОД на МВР- Сливен, доколкото мобилната радарна система е била на територията, обслужвана от тази структура на МВР. Освен това следва да се отбележи, че с промени на Закона за движение по пътищата обнародвани в ДВ бр. 54/05.07.2017г. е премахнато задължителното изискване за обозначаване с пътен знак на техническите средства контролиращи скоростта на движение по пътищата. Ето защо и с оглед датата на нарушението 29.11.2019г., която е след влизане в сила на законовите промени, то не следва да има обозначаване на местата за контрол по спазването на правилата за движение, съответно знак указващ осъществяването на видео контрол. След законовите промени в тази част тълкувателното решение №1/26.02.2014г. на ВАС по тълкувателно дело №1/2013г. е неприложимо.

Ето защо електронният фиш като правилен и издаден при липса на допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставен в сила като законосъобразен.

Предвид изложеното съдът

 

Р   Е   Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №3233330 на ОД на МВР- Сливен, с който на жалбоподателката Н.Д.Р.- П. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в полза на държавата в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: