№ 323
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500082 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната
жалба на ГДПБЗН МВР-София, представлявана от главен комисар А.Д. ВПД директор, чрез
процесуален представител главен юрисконсулт Т.С.- Отдел ПНО при ГДПБЗН МВР с адрес за
призоваване: гр.Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37 б, подадена против Решение №2820 по гр.
д. 5766/22 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението се сочи за неправилно и необосновано. Моли се за отмяната му, както и за
постановяването на друго,с което исковете бъдат отхвърлени.
Конкретно: основният порок на решението според страната е този, че е постановено при
неправилната тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и
заплащането на нощния труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР. Неправилно е според въззивника възприетото от съда субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), касаеща лица, чиито
правоотношения се уреждат по реда, визиран в Кодекса на труда. Страната поддържа мотивите си
от първа инстанция за неприложимост на общата уредба на трудовото законодателство към
правоотношението, предмет на настоящия спор.
Счита, че чл.187,ал.9от ЗМВР, делегираща на министъра на вътрешните работи издаването
на особени подзаконови нормативни актове за различните видове допълнителни трудови
възнаграждения(ДТВ) и техния размер, касателно служещите в системата на МВР е изрична и не
предполага субсидиарно приложение на общото трудово- правно законодателство. Закона за
държавния служител(ЗДСл) и актовете, към които препращат КТ не са приложими към лицата от
категорията на настоящия ищец, имащи качеството на държавен служител в системата на МВР по
1
смисъла на чл.142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чийто статут се урежда само от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по приложението му.
Специалното законодателство не предвижда препращане към нормите на общото, освен в
изрично посочени случаи, какъвто настоящият не е. Счита, че приложение намират чл.189, ал.2 и
чл.187 ал.9 от ЗМВР, ведно с издадените за приложението им подзаконови нормативни актове:
Наредба №8121з- 776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з- 36/07.01.20 г.
Посочените нормативни актове уреждали правоотношенията между работодателя и
настоящия ищец различно, като за разлика от КТ,ограничаващ нощния труд на 7 часа, такова
ограничение за работещите в системата на МВР нямало.
За същата нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с тази през
нощта и е равна на осем часа.
Различието на двете нормативни уредби се обяснява със спецификата на функционалните
задължения на служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, към която категория принадлежи и
настоящият ищец. Тази спецификата обуславяла и редица други различия по отношение обема на
полагания труд, подробно изброени, като се твърди, че именно поради нея в ЗМВР са предвидени
редица компенсаторни механизми и допълнителни материални стимули и нематериални блага,
изравняващи положението на работещите от категорията на ищеца с останалите служители,
включително тези по КТ.Изложени са подробни съображения в подкрепа на горното, вкл.
сравнително правен анализ на статута и уредбата на трудовите правоотношения на трите
категории работници и служители, заети в системата на МВР.Сочи се за предвидено, че за всички
тях всеки отработен нощен час или част от него се заплащат допълнително по 0,25 лв. на час.
Обаче е изрично предвидено, че чл.9, ал.2 от НСОРЗ не се прилага за служители по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага член 107 а от КТ, а това
изключва Наредбата да е приложима за държавните служители,чийто статут се урежда по ЗДСл и
ЗМВР. Оттук и от факта на равна продължителност на работното време от 8 часа през деня и
нощта за служителите в системата на МВР(даващ коефициент 1 при съотношението на двете
величини), се извежда, че не намира приложение и коефициентът в размер на 1, 143.
Твърдението за невъзможността за субсидиарно приложение на общото законодателство
към казуса, се подкрепя и с цитирана съдебна практика. Според страната липсата на уредба,
прилагаща горепосочения коефициент за работещите в МВР от категорията на ищеца, не сочи на
празнота в правната уредба и на законодателна воля в такава насока.
Също така специалният закон дерогирал приложението на общия.
За втори съществен порок на първоинстанционното решение се сочи това, че съдът
неправилно при преизчисляване на положените в системата на МВР часове нощен труд в дневен,
приема разликата в повече за представляваща извънреден труд.Този извод на съда не бил
подкрепен от установената фактология, още повече, че и самият ищец не е твърдял по делото
положен извънреден труд, а е обяснил в исковата молба, че претендира допълнително заплащане
за труд, положен в рамките на 24-часовите му дежурства по график.
От изложеното се заключава, че крайните правни изводи на първата инстанция по спора са
изцяло неправилни.
Дирят се разноски за производството по списък, а при условие на евентуалност, при
отхвърляне на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на другата страна и се моли то да бъде намалено до еднократния размер, предвиден
2
в НМРАВ, поради ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и възможността
разглеждането му да приключи в рамките на едно съдебно заседание. Не се ангажират нови
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. К. И. ЕГН ********** от гр.Бургас,
жк.*****, чрез процесуален представител адв.Зл.Б., с адрес за призоваване: гр. Б***, в който
въззивната жалба и изнесените в нея оплаквания, се сочат за изцяло неоснователни, а решението
на първата инстанция е намерено за правилно и законосъобразно, изводите на съда за изцяло
обосновани, сторени при липса на допуснати съществени процесуални опущения, поради което се
моли за потвърждаването на този акт.
Излагат се подробни съображения по приложенията на материалния закон, като се
подкрепят и споделят в цялост изводите на първата инстанция в тази насока. Дирят се съдебно-
деловодни разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна и допустима,а
проверката по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид изнесените от въззивника оплаквания за неправилност
на първоинстанционният съдебен акт, при съвкупна преценка на събраните в производството
доказателства ив приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на П. К. И. от гр. Бургас, срещу
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР. Иска се осъждането на ответника да
заплати на ищеца(след прието изменение на основание чл.214 от ГПК, на първоначално заявените
искове, чрез увеличението им), сумата от 607,89 лева главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 70,93 часа извънреден труд, за
периода 01.08.2019 г. – 10.07.2020 г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по
силата на което ищецът заема длъжността „*****“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – ****, към РД ПБЗН- Бургас, при ГД ПБЗН- МВР, както и сумата от
147,85 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до 08.09.2022г., ведно със законната
лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 08.09.2022 г.,
до окончателното й изплащане. Дири и разноските по делото.
Претенцията се позовава на твърдение, че ищецът е полагал труд през процесния период
към Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ****. Работил е на 24-
часови смени, при 7 или 8 смени месечно и е положил нощен труд, който следва да се преизчисли с
коефициент 1.143. Преизчислението на нощен към дневен труд на горните води до извънреден
труд, който е трябвало да се заплати от ответника според правилото на чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР с 50
% увеличение върху основното месечно възнаграждение, но това не е сторено от работодателя.
В срока по закона е заявен отговор на исковата молба , в който ответникът чрез
процесуален представител е посочил исковете за неоснователни.Неправилно бил приложен
коефициент 1,143, тъй като същият се отнася към работници и служители по трудово
правоотношение по КТ. Не намирала приложение в случая и НСОРЗ, тъй като тя важи само за
работници, заети по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. С Наредба № 8121з[1]776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020 г. било регламентирано отчитането на извънреден труд за процесния
период, като в тях не е предвиден коефициентът, цитиран в исковата молба. Молило се е за
3
отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
Съобразявайки доказателствата по делото и становищата на страните по заявените
претенции, БРС е уважил исковете изцяло, съобразно извършеното изменение на размерите им,
като ги е счел за доказани, а възраженията на ответната страна- за неоснователни. Присъдил е и
дължимите на ищцовата страна разноски, а също е възложил разноски и държавна такса за
производството на ответника.
Въззивният съд изцяло споделя този краен извод на първата инстанция, което
обосновава така:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД..
Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция на
база събраните по делото доказателства в следния смисъл: ищецът е заемал длъжността „*****“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ****, към РД ПБЗН- Бургас,
при ГД ПБЗН- МВР, т.е. в процесния по делото период е бил служител на МВР. В това си качество
той е полагал дежурства по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и
през нощта.
Видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза,
в периода от 01.08.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил 62 нощни смени, възлизащи на 496
часа реално отработен нощен труд, които преизчислени в дневен труд с коефициент 1.143,
възлизат на 566.93 часа.Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд
възлиза на 70.93 часа, на стойност от 607,89 лв. Пресметнато е, че размерът на законната лихва за
забава(мораторната) от падежа на всяко неплатено задължение, до датата на подаването на
исковата молба, е в размер на общо 147,85лв. Тези суми безспорно не са заплатени от
работодателя като допълнително възнаграждение на ищеца.
Спорът на страните, пренесен пред въззивен съд, е изцяло правен:
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к.според ГДПБЗН-МВР
служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда изцяло от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР,
поради което и неприложимо според въззивника ответник за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-
часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ
бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение
4
/чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието “извънреден труд“- това
е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно в случая ищецът има качество „държавен служител –полицейски орган“ по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60
от 2020г. е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22
часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че това е нормалната продължителност на работното време през нощта.Това е
така, тъй като законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР, с чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
Ето защо съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г./
не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния
период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.20г., като само наредбата, действала в предходен
период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият
брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът
на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО( в сила от 01.01.2018г.), предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
5
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–
конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл.и тези
по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се
приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, щом това отговаря на целта на акта-
чл.46,ал.2 ЗНА.
В случая става дума за непълнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната
разпоредба на Закона за нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители
са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР
има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези
от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и като общ, този закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите на министъра на вътрешните работи,
при наличието на непълнота на същата, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – тук- на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
6
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение
на държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се
кумулира извънреден труд.
Също така обстоятелството, че след изменението на чл.187 ,ал.1 от ЗМВР, обн. в
ДВ.бр.60/20г., вече е определена категорично нормална продължителност на нощния труд от 8
часа за 24 часов времеви период, не е основание да се приеме, че нормата има обратно действие и
урежда по този начин и предходно съществуващите отношения на лицата от категорията на ищеца,
с работодателя му МВР.
Съдът намира, че с оглед въведеното от въззивника възражение, следва да изложи мотиви и
във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. В решението е изложено, че чл.8 и чл.12, буква а от
Директива 2003/88/ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня.Съдът е приел, че във всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. Т.к. в националното ни законодателство изобщо не
съществува до 10.07.2020г./т.е. вкл. през исковия период/ норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, даденият
отговор не променя становището на настоящия състав, изложено по- горе.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час, включително предоставянето на ободряващи напитки, според този съд не може да компенсира
особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен
час нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите
по трудово правоотношение.Налага се извод за липсата на такъв нарочен механизъм за
гарантиране и защита на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата
продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държавата–членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма законово определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите.Такава е определена по-късно( след 10.07.20г.).
Показателно според този съд е също, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР
7
са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, както бе посочено по–
горе, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ,
съдът не излага съображения в такава насока и възприема изцяло констатациите на вещото лице в
тази връзка.
Предвид преценката на БОС за основателност на главната претенция за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца в процесния
времеви период, се явява основателно и искането за присъждане на законна лихва за забава , т.е.
акцесорната претенция върху така присъдената главница следва да бъде уважена.
Поради наличие на продължаващо закъснение за изпълнение, законна лихва за забава върху
главницата се дължи и след предявяването на иска- до окончателното й плащане.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, обжалваното решение на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на въззивника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 ГПК той следва да заплати на въззиваемия всички разноски за
въззивната инстанция, възлизащи на 500 лв. и представляващи уговорен и заплатен в брой хонорар
за представителство и защита по делото от един адвокат, съобразно приложения договор за правна
защита и съдействие. Размерът на това възнаграждение е под минимума, визиран в
чл.7,ал.2,вр.чл.2, ал.5 НМРАВ, поради което не следва да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2820/08.12.22г.по гр.д.№ 5766/22г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР със
седалище в гр.София и съдебен адрес: гр.Бургас , ул“Ал.Велики“ №37-Б, да заплати на П. К. И.
ЕГН ********** от гр.Бургас, сумата от 500лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение,сторени за представителство и защита на страната по в.гр.д.№82/2023г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8