№ 3250
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110217739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „************“ ЕООД, ЕИК ***********,
представлявано от М. С. П., в качеството на управител, срещу Наказателно
постановление № 23-2400492/13.11.2024 г., издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушаване нормата чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната
му. Сочи се, че АУАН и НП са съставени, при неизяснена фактическа
обстановка, а лицето И.Н. никога не е полагал труд в полза на М. С. или
дружеството „************“ ЕООД. Претендират се и допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, представлява се от
управителя М. П. и адв. С., с представено пълномощно. Защитникът поддържа
жалбата по изложените съображения. Претендира адвокатски хонорар. М. П.
също поддържа жалбата.
АНО, редовно призован, представлява се от юрк. Г., която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрк. възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2024 г. контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда
1
Софийска област“, сред които и св. М.М.-В., със седалище, в гр. София,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в
обект на контрол „База за черни и цветни метали“, находящ се в ***********,
стопанисвана от „************“ ЕООД. Проверката продължила по
документи от 09.07.2024 г. до 13.09.2024 г. в сградата на „Инспекция по труда
Софийска област“. Проверката, която завършила с изготвянето на протокол
ПР № 2426693 от 13.09.2024 г., била провокирана от инцидент с И.Н. Ч., който
като водач на мотокар, предоставял работната си сила на „************“
ЕООД. След пълнене на чували тип „биг бек“ с пластмаса на дребни частици
И. Ч. бил притиснат между стрелата на мотокара и кабината. Впоследствие И.
Ч. е бил откаран от И. И.ов – организатор звено в „************“ ЕООД, със
собствен транспорт до МБАЛ „Св. Анна“ В ГР. София, където изпада в
клинична смърт и почива в 16.50 часа, вследствие на тежка коремна травма,
причинена при притискането. В хода на проверката били снети обяснения от
управителя на „************“ ЕООД и сведения от И. Д.Д., В., С., В.В.Л..
Установено е, че починалия И. Ч. предоставял работната сила на дружеството
– жалбоподателя, като водач на мотокар, но в същото време „************“
ЕООД, в качеството на работодател, по смисъла на параграф 1, точка 1 от ДР
на КТ, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор с И. Ч., преди
постъпването му на работа. На 13.09.2024 г. св. М.М.М.-В. издала
постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, с
което било обявено, че е съществувало трудово правоотношение межди И.Н.
Ч. и „************“ ЕООД, считано от 09.07.2024 г. Постановлението било
обжалвано, като с решение № 28454 от 31.12.2024 г. по дело № 9586/2024 г. на
АССГ жалбата на „************“ ЕООД била отхвърлена.
На 13.09.2024 г. св. М.В. съставила срещу въззивника АУАН №
23-2400492, в който посочила, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 61,
ал. 1 от КТ, тъй като, като работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР
към КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила с И.Н. Ч.,
преди постъпването му на работа.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал
вписвайки в него възражение, че не е съгласен с установените факти и
заключения.
Възражението не било възприето от АНО и на 13.11.2024 г. въз основа на
акта, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал.
1, вр чл. 1, ал. 2 от КТ и му наложил имуществена санкция глоба в размер на
2000 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства:
показанията на св. С.Ф.,З.У.,В.Р., И. И.ов и М.М.-В., писмени доказателства:
протокол за извършена проверка ПР № 2426693 от 13.09.2024 г.,
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
препис – извлечение от акт за смърт, писмени сведения и обяснения,
2
извлечения от материали по ДП № 133/2024 г. по описа на О.Сл.О при ОП –
София, пр. пр. № 2054/2024 г. на ОП – София.
Съдът подложи на внимателен анализ показанията на св. С.Ф.,З.У.,В.Р. и
И. И.ов, като съобрази, че същите са настоящи и бивши служители на
жалбоподателя. Видно е от показанията на всички тези свидетели, че се
опитват да изградят версия, която да обслужи интереса на жалбоподателя, а
именно, че починалият И. Ч. не е предоставял работната си сила на
дружеството – жалбоподател. В същото време всички свидетели
потвърждават, че са познавали починалия и че е работил с посочения мотокар.
В тази връзка св. С.Ф. заявява, че случката се е случила, докато са пълнили
чували и че И. Ч. е идвал на работа „чат пат“. Свидетелката потвърждава, че
всички работници са работили извън базата, защото там е бил „материалът“.
Св. З.У. от своя страна също потвърждава, че починалият е идвал в базата,
като е имал договорка с управителя на дружеството в тази връзка.
Изложеното от този свидетел, че починалият не е помагал за пълнене на
боклука се опровергава от показанията на св. С.Ф., която заявява, че именно
тя, с В. и починалия са пълнили чувалите. От показанията на св. В. В.
подробно се установяват действията развили се през процесния ден на
инцидента, като разяснява, че починалият Ч. е слагал чували на мотокара и го
е управлявал, във връзка с преместване на отпадъци. Отделно сочи, че когато
не е пълнил чували Ч. е управлявал и поддържал мотокара и е чистел
пластмаси. И св. И. И.ов излага, че починалият Ч. е имал уговорка с
управителя на дружеството, а от другата страна си е мислел, че има сключен
трудово договор. Потвърждава и че починалият е управлявал мотокар.
При обсъждането на всички тези доказателствени източници следва да се
отбележи, че личи опит за солидаризиране с извод, че починалият е идвал
когато иска на базата, извършвал е дейност извън самата база и то в свой
интерес. Съдът обаче взе предвид обстоятелства, че всички свидетелите
потвърждават, че починалият е извършвал дейност, в която са участвали
работниците, съобразно дадени указания за действие, каквито са изпълнявали
и останалите работници. От друга страна в депозирани сведения от 09.07.2024
г. св. И. И.ов е посочил, че И. Ч. е работил като поддръжка на мотокарите и ги
е управлявал, а в показанията си пред разследващи сочи, че И. Ч. е имал
сключен трудов договор от скоро, че на 08.07 е бил на работа цял ден, както и
предходната седмица.
При така изложеното съдът намира, че съвкупен анализ на наличния
доказателствен материал, следва извод, че действително И. Ч. е предоставял
работната си сила на жалбоподателя.
От показанията на св. М.М.-В. се установяват обстоятелства по
извършената проверка, както и че пред тях управителят е заявил, че за И. Ч. е
имало оформен трудов договор предния ден и е предстояло да го подпише.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
стана следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна,
в законоустановената форма, срещу акт подлежащ на обжалване.
3
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и от
компетентни лица.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН–
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. В тази връзка е посочено конкретно, че жалбоподателят не е
уредил отношенията си в И. Ч., преди постъпването му на работа, както и че
последният е предоставял работната си сила, като водач на мотокар за
жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП адм. наказателната отговорност на въззивното дружество е
ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал.
2.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
В случая по делото безспорно се установява, че починалият Ч. на
09.07.2024 г. е работел на обект „База за черни и цветни метали“, като няма
никакво значение дали е полагал труд в пределите на самата база или извън
нея, доколкото безспорно от показаният на всички свидетели се установява, че
е извършвана дейност по транспортиране на отпадъци на дружеството.
Безспорно се установи, че между Ч. и въззивника не е имало сключен трудов
договор преди постъпването му на работа, доколкото от изложеното от св.
И.ов става ясно, че Ч. е полагал труд и в предходните дни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател. В случая безспорно се установи от
показанията на свидетелите, че между Ч. и управителя на дружеството е
имало уговорка относно условията на полагане на труд, както и че Ч. е
4
полагал труд, заедно с останалите работници, при изпълнение на съответните
указания.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая
АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Ч. като трудови
и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на
трудов договор въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните
последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3
КТ, доколкото нарушението е типично, не се отличава със степен на опасност
значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения и не попада
в обхвата на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че
АНО е завишил същото над справедливия размер, като не е изложил и
каквито и да било мотиви относно размера на наложената санкция. И като
отчете че нарушението е първо за въззивника, доколкото липсват данни за
други нарушения по същия нормативен акт, счете, че така наложеното
наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като
намали размера на наложеното наказание глоба от 2000 лв. на 1500 лв.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален
размера на наложеното наказание глоба от 5000 лв. на 1500 лв.
При този изход на делото право на разноски има АНО, който претендира
такива и съдът намира, че следва да му бъдат присъдени в размер на 80 лв.
Водим от горното СРС, НО, 115 състав.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2400492/13.11.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „************“ ЕООД, ЕИК ***********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ за нарушаване нормата чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК *********** да заплати на ДИТ -
София сумата от 80 /осемдесет/ лева юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АССГ съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6