Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 08.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично заседание на 08.01.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 4079 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.С.Б., ЕГН **********, адрес: *** против Д.Б.Ж.-Б., ЕГН **********, адрес:
***, в която се твърди следното: с влязло в сила Решение №105/ 06.03.2017 г. по
в.гр.д.№ 988/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, е отменено Решение №1577/19.10.2016 г. по
гр.д.№1184/2016 г. по описа на Плевенския районен съд и признато по отношение
на ответницата, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: селскостопанска
сграда - краварник с площ от 463 кв.м. и селскостопанска сграда - краварник с
площ от 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с площ от 4.183
дка, находящ се в м.“Коджакър“, землището на с.Николаево, област Плевен, при
съседи на имота: имот №062364- стопански двор на ***; имот №062319-стопански
двор на *** и имот №062351-полски път на Община Плевен.
С горепосоченото решение ответницата била
задължена на основание чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и да предаде
владението върху описаните имоти на ищеца.
С извънсъдебна спогодба от 13.04.2017г.,
сключена между страните, се споразумели относно разноските по делото, както и
имотите да бъдат предадени от нея на нейния брат П.Б.Ж.срещу сключен между
ищеца и последния предварителен договор за покупко-продажба. Непосредствено
след подписването на тази спогодба бил подписан и предварителният договор за
покупко-продажба, в резултат на което владението върху имотите преминало върху П.Б.Ж.на
13.04.2017г.
В хода на съдебното дирене, извършено в
производствата по гр.д. №1184/2016г. по описа на Плевенския районен съд и по
в.гр.д.№988/2016г. по описа на Плевенския окръжен съд безспорно било
установено, че ответницата е завладяла имотите на ищеца от 25.02.2011г.
Следователно нейното владение върху тези имоти е продължило от 25.02.2011г. до
13.04.2017г., през което време тя ги е ползвала без правно основание и така се
е обогатила за сметка на ищеца със средства, които същата си е спестила, като
не му е плащала месечната пазарна наемна цена за периода, която оценява на
200лева месечно. Настоящата претенция е за обезщетение в размер на
9200лева за периода на ползване от
01.06.2013 г. до 01.04.2017 г. (46 месеца по 200лева месечно).
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди Д.Б.Ж.-Б. с ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата
от 9200лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на настоящия иск, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, чрез
адв.М., с който искът се оспорва.
Оспорва се ответницата да дължи на ищеца
обезщетение за неправомерно използване на двата недвижими имота по силата на
извънсъдебна спогодба по реда на чл.356 ЗЗД. Заявява се, че ищецът неправилно е
приел, че страните не са се споразумели за претендираното в настоящата искова
молба, обезщетение и неправилно е игнорирал постигнатата договореност в т.4 и
т.5 от споразумението. Посочва се, че по
своята правна същност това споразумение представлява договор за спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД, който както и всеки друг договор съгласно чл. 20а, ал.1 ЗЗД има силата на закон за страните. В т.1 от спогодбата е очертан предметът,
по който страните са постигнали взаимно съгласие - правото на собственост на
двата недвижими имота и всички свързани правоотношения свързани с неговото
придобиване, владеене и връщане на собствеността. Следователно, предметът на
споразумение е идентичен с предмета на настоящия правен спор. В него страните
по материалното правоотношение са се съгласили, че всички съществуващи
правоотношения свързани с тези два имота са уредни и нямат други непогасени
вземания и задължения. С договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор и/или избягват възможен спор чрез взаимни отстъпки. Като
доказателство за наличието на такива взаимни отстъпки е и фактът, че И.Б.
продава на П.Ж. двата недвижими имота на значително по-голяма стойност от тази,
на която Д.Ж. ги е придобила.
Оспорва се, че
ответницата е била недобросъвестна при ползването на имота. Независимо от
развитата теза на ищеца за присъждане на обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода от
01.06.2013г. до 01.04.2017г. се заявява, че това обезщетение следва да бъде
съобразено с разпоредбите на чл.71 и чл.73 от ЗС.
В
случая като доказателства за добросъвестното владение на имота се намират в
кориците на гр.д. №1184/2016г. по описа на РС- Плевен. Що се отнася до момента
кога ответницата е станала недобросъвестна то следва да се приеме, че това е
датата, когато е получила препис от предявения иск по гр.д. №1184/2016г. /сочи
се съдебна практика/.
Заявява
се, че ищецът не може да се търси заплащане на обезщетение за ползването на
имота от датата на неговото придобиване - 01.06.2013 г., а от датата на
узнаване за предявения иск по чл.108 ЗС по гр.д. №1184/2016г.
При условията на евентуалност, ако се приеме
искът по чл.59 ЗЗД за допустим и основателен, се прави възражение за прихващане
по реда на чл.103 ЗЗД на две насрещни вземания изразяващи се в това, че през
периода от датата на придобиване на имота 25.02.2011г. до момента на завеждане
на исковата молба, ответникът е полагал грижи за този имот и е направил
подобрение в общ размер на 10000лв. Тези подобрения на имота са ремонт на
покрива, прекарване на нови ел. инсталации, откриване на нови партиди в НЕК,
ремонт на баня, тоалетна, изграждане на навес към краварника. В качеството си
на добросъвестен владелец, се претендират подобренията, които са направени в
имотите, т.е. за сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие
на тези подобрения, която сума следва да се прихване от търсеното от ищеца
обезщетение. Претенцията във вр. с направеното възражение за прихващане е уточнена с допълнителна писмена молба –
приложена на л.35, 36 от делото.
В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от
адв.К., който поддържа исковата молба, прави изменение на размера на исковата
претенция -претенидра вместо заплащане на обезщетение в размер 9200лв.-
обезщетение в размер 10528лв. /допуснато от съда/. Подробни доводи се навеждат в
представена по делото писмена защита.
В.о.с.з. ответната страна
се представлява от адв.М., който оспорва
иска, поддържа направеното възражение за прихващане и навежда доводи в о.с.з. и в представена по
делото писмена защита.
Като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск с правно
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и е допустим,
а по същество изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
БЕЗСПОРНО по делото е, че с решение,
постановено по гр.д. №1184/ 2016год. по описа на ПлРС, влязло в сила на
01.05.2017год., ответницата Д.Ж. е осъдена на основание чл.108 от ЗС да отстъпи
собствеността и предаде владението на ищеца на процесните недвижими имоти,
представляващи селскостопанска сграда - краварник с площ от 463 кв.м. и
селскостопанска сграда - краварник с площ от 62 кв.м., построени в поземлен
имот № 062318, целият с площ от 4.183 дка, находящ се в м.“Коджакър“, землището
на с.Николаево, област Плевен, при съседи на имота: имот №062364- стопански
двор на ***; имот №062319-стопански двор на *** и имот №062351-полски път на Община
Плевен. Не се спори, че ответницата
владеела процесните недвижими имоти от 25.02.2011год., когато ги закупила от „З.К.П.У.Д***““
в ликвидация. Не се спори, че на 13.03.2017год. между страните по делото, като
страни по гр.д.№ 1184/ 2016год. по описа на ПлРС, респ. по в.гр.д. №
988/2016год. по описа на ПлОС/ е постигната извънсъдебна спогодба, по силата на
която и двете страни са заявили, че са „доволни“ от решението, постановено от въззивния съд и
всеки то тях се е съгласил да не обжалва същото. По силата на спогодбата ищецът
е поел ангажимент да сключи предварителен договор за покупко-продажба на
процесните недвижими имоти с П.Ж.. Не се
спори, че такъв договор е сключен на тази дата, приложен на л.10,11 от делото.
В този смисъл е безспорно, че ответницата е владяла порцесните недвижими имоти до 13.04.2017год.
В случая и след съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът
приема, че исковата претенция на ищеца на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД се явява основателна. През
процесния период 01.06.2013год. до 01.04.2017год. ищецът е бил лишен от
възможността да ползва процесните имоти,
ответницата е ползвала същите без да има правно основание за това и се е
обогатила за сметка на ищеца. В случая
съдът намира, че ответницата не е добросъвестен владелец, за каквато не
е призната и от съда в производството по
предявения иск по реда на чл.108 от ЗС. Ето защо в случая ищецът има основание
да претендира обезщетението от посочения от него начален момент -
01.06.2013год. /а не от по-късен съгласно твърденията на ответната страна – от
момента, в който е получила исковата
молба във вр. с предявения срещу нея иск на основание чл108 от ЗС/. По делото
е изслушана единична експертиза от ВЛ С.С.
и тройна такава /по отношение установяване размера на претендираното
обезщетение/ от вещите лица Л., С. и Б.. Съдът приема, че при определянето на
размера на дължимото обезщетение, претендирано от ищеца, следва да съобрази
заключението на тройната експертиза и то след уточнението, направено във вр. с
конкретното изчисление в проведеното по делото о.с.з. Въз основа на същото се
установява, че размерът на обезщетението за процесния период възлиза на сумата
10528лв. /направено е изменение на размера на иска/. В тази връзка се явява
несъстоятелно твърдението на ответната
страна, че ищецът няма основание да претендира такова обезщетение, т.к. е
налице постигната договореност в т.4 и т.5 от
извънсъдебната спогодба. Съдът напълно споделя наведените от ищеца
доводи в писмената защита и намира, че цитираните клаузи са неконкретизирани и
не са пречка за ищеца да претендира обезщетението, предмет на настоящото
дело. Спогодбата е постигната във вр.
със спора между страните по предявения
от ищеца ревандикационен иск и същата не може да бъде отнесена към последващо
бъдещо исково производството каквото е настоящото. В случай, че клаузите на т.4
и т.5 от спогодбата следваше да бъдат зачетени от съда, то не би следвало да е
възможно да се предявява и иск на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД във вр. с
обещанието, респ. сключването на предварителния договор между И.Б. и П.Ж., а е
безспорно /видно от изявлението на самата ответна страна/, че такъв иск е
предявен и производството по същия не е приключило /към момента на депозиране
на отговора/.
По отношение на направеното
възражение за прихващане: в случая е
налице извършване на ремонтна дейност от страна на ответницата в чужд
имот, при изричното противопоставяне на собственика на същия – чл.61 ал.3 от ЗЗД. Последното се установява от показанията на св.К.Б.. По делото от показанията на свидетелите, посочени от
ищцовата страна /Б. и Д./ се установява, че още през 2008год. в процесните
имоти е имало електричество, което е
било прекъснато именно от ищеца и след разговори с ответницата, което довело до
това същата да започне да прави друга ел.инсталация, необходима за
функционирането на обектите. При това положение направеното възражение за
прихващане е неоснователно за извършената в тази връзка ремонтна дейност от
ответницата /отразена в СМР 2011 в
заключението на ВЛ, на обща стойност 734,25лв./ В случая и с оглед
изричното противопоставяне на собственика на процесните имоти да бъдат
извършвани каквито и да било ремонти в същите, то следва да се присъди
стойността на необходимите ремонтни дейности/не и на подобренията/, които са
останалите, посочени в заключението на ВЛ/посочени в табличен вид на стр.5 от
същото/, с изключение на ремонтите във вр. с ремонт на битово помещение и изграждане
на баня в него, изграждане на навес, или възражението се явява основателно за
сумата от 1031,27лв. - строително монтажни работи, отразени в табличния
вид на заключението – СМР 2014 т.1,4-7, вкл. От показанията на свидетелите Л. и
Я. се установява, че е изливана бетонна настилка - в по-голямата сграда,
поправян е покрив, сменяна е дограма и врати. Установява се също така, че
изграждането на навес е извършено без строително разрешение и представлява
незаконна постройка, поради което ответната страна няма основание да претендира
стойността на същия.
Пи това положение и след като взе
предвид основателността на исковата претенция на ищеца и частичната
основателност на направеното възражение за прихващане, съдът приема, че
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер 2972,92лв.
Воден
от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.59 ал.1от ЗЗД Д.Б.Ж.-Б., ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** ***, адв.В.К.
от ПлАК, сумата 9496,73лв.,
ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 31.05.2018год., до
окончателното изплащане на сумата, представляваща сума, с която ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като за разликата до
претендираните 10528лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез
прихващане със сумата от 1031,27лв., дължими от И.Б. на Д.Ж.-Б., представляващи
стойността на извършени строително-ремонтни дейности в процесните имоти през
2014год. и 2015год.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
вр. ал.3 от ГПК Д.Б.Ж.-Б., ЕГН **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:*** ***, адв.В.К. от ПлАК, разноски по делото в общ размер 2972,92лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: