М О Т И В И
към Присъда по НОХД БП № 7651 по описа за 2019 година
на ПРС,
Втори нак.състав
След проведено
Бързо полицейско производство № 314/2019г. по описа на РУ-Стамболийски пир
ОДМВР-Пловдив и изготвен обвинителен акт,
Районна прокуратура гр.Пловдив
е предала на съд Й.Р.И. с ЕГН ********** за това, че на 25.11.2019г., в гр. Стамболийски, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „166“ с
рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно –
1,80 на хиляда установено по надлежния ред с „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен
№ ARSМ 0111 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.359,
ал.2 и ал.3 от НПК в първоинстанционното производство
не се допуска граждански иск и участие на частен обвинител.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо подсъдимия И. по посочената в обвинителния акт
правна квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия Й.И. за
виновен и да му наложи наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК а именно лишаване от свобода в
размер на шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от
три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Подсъдимият Й.Р. се явява и лично участва в наказателното
производство. Не желае ползването на адвокатска защита. По предявеното му обвинение се признава за
виновен. Дава
обяснения, с които изразява знание за забрана за управление на МПС след
употреба на алкохол. Изразява съжаление за поведението си.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подсъдимият Й.Р.И. е роден на *** ***,
б., български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, трудово
ангажиран - ****,
ЕГН:**********.
От приетата по делото справка
съдимост относно подсъдимия Й.И. съдът намира като установено, че същия не е
осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и не му е
налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а НК.
От приетата по делото справка за
нарушител/водач съдът намира като установено, че подсъдимият е правоспособен
водач на МПС, притежава СУМПС № ****, категории В АМ и се води на отчет в ОДМВР
Пловдив, както и че има само едно влязло в сила НП от 1999 година за нарушение
по ЗДвП.
Свидетелят
И.Д. – ****, съвместно със старши полицай Н.И.и полицай И.А. - полицейски
служители при РУ - Стамболийски при ОДМВР - Пловдив изпълнявали служебните си задължения
като **** за времето от 18.00 часа на 24.11.2019г. до 06.00ч. на 25.11.2019г.
Около 01.10 ч. на 25.11.2019г. в гр.
Стамболийски, на бул. „ Тракия“ до № 8 спрели за проверка лек автомобил марка
„Алфа Ромео“, модел „166“ с рег.№ ****.
При извършената проверка те установили, че
автомобила се управлява от подсъдимия Й.Р.И. от с.Йоаким Груево Полицейските
служители извършили проверка на документите на шофьора и тези на автомобила. Свидетелят
И. попитал водача дали е употребил алкохол и той заявил, че е употребил. Свидетел И.Д. направил тест на водача Й.И. за
употреба на алкохол с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен №
ARSМ 0111, който отчел 1,80 промила на хиляда в издишания въздух.
Във връзка с констатираното
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в присъствието на двамата полицейски
служители от РУ - Стамболийски при ОДМВР
– Пловдив, свидетел И.Д. съставил на подсъдимия Й.И. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА с бланков № 041804/25.11.2019г., с
който иззел от подсъдимия И. представеното СУМПС № ****, контролен талон и 2
броя регистрационни табели за МПС. Подсъдимият И. подписал предявения му АУАН без
възражение.
Свидетел И.Д. издал на подсъдимия И.
талон за медицинско изследване с № 0048876/25.11.2019г., който бил получен от
водача в 01:30 часа на 25.11.2019г. и с който е определен срок за явяване в
болничното заведение УМБАЛ „Пловдив“ за медицинско изследване и даване на
кръвна проба до 120 минути от връчването на талона. В талона за изследване
подсъдимият И. саморъчно вписал „приемам“ показанията на техническото средство.
След извършване на гореописаните
действия, подсъдимият И. бил отведен от екип на
РУ-Стамболийски при ОДМВР–Пловдив в УМБАЛ „Пловдив“, където отказал да
даде кръвна проба за сравнителен анализ. Подсъдимият И. бил задържан за 24
часа в РУ–Стамболийски при ОДМВР –
Пловдив със Заповед за задържане на лице от 25.11.2019г., на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
В хода на досъдебното производство
привлечен като обвиняем Й.И. признава вината си и изразява съжаление от
действията си. От Районен съд гр.Пловдив е изискана и приложена по ДП справка
за съдимост на Й.Р.И., като видно от същата той е осъждан през 1988 година,
както и че по отношение на наложеното му наказание е реабилитиран по право, с
настъпили всички правни последици.
Така описаната фактическа
обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното
производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като
на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в
обвинителния акт обстоятелства.
Съдът кредитира напълно свидетелските
показания на свидетелите И.Д., Н.И.и И.А.
като логични, последователни и в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът възприема и кратките обяснения
на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и тези в съдебно заседание,
като искрени и в съответствие с посоченото от свидетелите и останалите доказателства
по делото по отношение на основните факти от значение за предмета на доказване.
Направеното от подсъдимия в съдебно заседание, както и на досъдебното
производство, признание на вината е напълно съответно на цялата съвкупност от
доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така
признанията на подсъдимия намират опора и в събраните писмени доказателства,
каквито са актът за установяване на административно нарушение, справка за
нарушител от региона на ПП –КАТ, талон за изпращане за медицинско изследване,
Заповед за задържане на лице. Относно установените данни за личността на
подсъдимия съдът стъпва върху приетите по делото справка за съдимост,
характеристична справка.
В рамките на събрания доказателствен
материал не се установяват противоречия и непълноти, които да водят до извод,
различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно
наличието на характеризиращите деянието, за което е повдигнато обвинение,
белези. Ето защо и съдебният състав
напълно приема фактическите констатации на същия като обосновани и правилни.
При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление.
Налице са безспорни доказателства
относно всички квалифициращи белези на престъплението по чл.343Б, ал.1 от НК.
Така на 25.11.2019г. в гр.Стамболийски подсъдимият И. е управлявал МПС след
употреба на алкохол и то с наличие на количество алкохол в кръвта си от 1,80 на
хиляда, което е над инкриминираната
стойност от 1,2 на хиляда. Установяването на това обстоятелство е станало по
надлежния ред, а именно съгласно предвиденото в Наредба № 1/2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
(ДВ, бр. 61 от 2017 г.). Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от посочената Наредба №
установяването на концентрацията на алкохол чрез лабораторно изследване се
извършва само при оспорване показанията на техническото средство. В конкретния
случай няма данни за такова оспорване, а подсъдимият сам е отразил по съставения
му акт, че няма възражения, което е потвърдил в обясненията си и на досъдебното
производство. Следователно, установяването концентрацията на алкохол в кръвта
му е станало именно по надлежния нормативен ред със съответно одобрено
техническо средство.
От субективна страна деянието
подсъдимият И. е извършил умишлено, с целени обществено-опасни последици, като
е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е съзнавал напълно
обществено-опасния му характер. За това говорят самите обяснения на подсъдимия.
Относно определяне на наказанието и
при така приетите доказателства Съдът намери, че напълно обосновано се явява
искането на представителят на прокуратурата за приложение при определяне на
наказанието на разпоредбата на чл.55 от НК. В тази насока съдът взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия И. и произтичащите от това добри
характеристични данни, сравнително невисоката концентрация на алкохол,
установена по надлежния ред над инкриминираната такава от 1,2 на хиляда,
липсата на настъпили други вредни последици от извършеното престъпление,
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, изразеното неколкократно
съжаление от негова страна за извършеното, както и не наличието на други
нарушения на разпоредбите на ЗДвП. На практика като отегчаващо вината
обстоятелство може да бъде определено единствено наличието на данни за
наказание на подсъдимия относно нарушение на ЗДвП през 1999 година, което е значителна
давност и на практика същото не може да се счита за фактор от значение за
реализиране на по-строга наказателната отговорност, а по-скоро като данни,
характеризиращи личността на дееца. Ето защо и съобразно с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия И.
наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи при условията
на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Съдът счита, че така
наложеното наказание ще бъде достатъчно за изпълнение целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК, като в тази насока съдът взема предвид и факта, че
самото наказателно производство вече е изиграло необходимата превъзпитателна
роля спрямо подсъдимия И.. С оглед установеното по делото от приложената
заповед за полицейско задържане с която
подсъдимия И. е бил задържан по ДП за 24 часа по реда на ЗМВР на 25.11.2019г. съдът
с присъдата си постанови на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК при
изтърпяване на наказанието пет месеца лишаване от свобода да се приспадне
предварителното задържане от един ден. По
отношение определяне на наказанието което да се наложи на подсъдимия И., в случая съдът счита че следва да се прилага
диспозитивната норма на чл.55, ал.3 от НК за
неналагане на по-лекото наказание – глоба, предвидено наред с
наказанието лишаване от свобода, отчитайки характера на престъплението и
направеното искане от представителя на прокуратурата.
Предвид вида на деянието, за което
на подсъдимия И. се налага посоченото по-горе наказание, съдът на основание
чл.343г от НК, която е императивна разпоредба, счете, че следва да го лиши
съгласно чл.37, ал.1, т.7 от НК от правото да управлява моторно превозно
средство. Лишаването от права според съда следва да е за срок от шест месеца,
което е съобразено със степента на обществена опасност на конкретно извършеното
от подсъдимия престъпление.
СУМПС на подсъдимия И. е било отнето
при съставянето на АУАН на 25.11.2019г. поради което на основание чл.59, ал.4
от НК съдът приспадна от наказанието лишаване от право да управлява МПС времето
през което е бил лишен подсъдимия да упражнява това право по административен
ред.
По делото не се установи да са били
направени разноски, нито да са били събирани веществени доказателства.
Като причини за извършване на
деянието съдът определя несериозното отношение към установените законови
забрани.
По изложените мотиви съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.