МОТИВИ към ПРИСЪДА № 11/23.01.2017 г. , постановена по
НОХД № 1474/2017 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила
обвинение против М.К. ***, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът
поддържа обвинението. Счита, че събраните по делото доказателства установяват
по безспорен начин факта на неизпълнение задължението за издръжка от страна на
подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и пледира да бъде признат
за виновен. Предлага да му се наложи наказание пробация,
по по-леката алтернатива и при условията на чл.54 от НК, включващо
задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и т.2 от НК за срок около средния размер на предвиденото в закона - от една
година и шест месеца, с оглед продължителността на периода на неизпълнение
задължението за издражка и обстоятелството, че
подсъдимият се е дазинтересирал от детето си.
Подсъдимият,
редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си и изразява съжаление
за стореното. Дава обяснения, в които не оспорва, че не е изплащал дължимата на
детето си издръжка за инкриминирания период и като причина за това изтъква
липсата на средства. Изразява готовност за в бъдеще да плаща редовно
присъдената в полза на низходящия му издражка и моли
да му се наложи наказание пробация.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и св. Г.
са родители на детето Н.М.К., родено на ***г***. С Решение № *** г. по
гр.д. № ***. на ЯРС, влязло в сила на 15.03.2005г., подсъдимият е осъден да
изплаща на св. Г., в качеството й на майка и законен представител на детето,
месечната издръжка в размер на 35 лева. Въпреки това, за периода от месец
януари 2009г. до месец септември 2017г., включително, подсъдимият не е платил
нито една месечна вноска от присъдената в полза на детето му издръжка и не се
интересувал от него.
Към момента на
извършване на горното деяние подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и не се е ползвал от привилегията на чл.183, ал.3 от НК.
Горното съдът прие
за установено от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелката Г.,
както и от писмените доказателства по делото, на които съдът даде вяра, тъй
като преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от
обективна, така и от субективна страна подс. М. е
извършил престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец януари
2009г. до месец септември 2017г., включително, в с. О., обл.
Я., след като е осъден с Решение № ***. по гр.д.№ ***. на ЯРС, влязло в сила на
15.03.2005г., да издържа свой низходящ – детето си Н. М.К., родено на ***г.,
като заплаща на В.К.Г. в качеството й на майка и законен представител на детето
месечна издръжка в размер на 35 лева, съзнателно не е изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 105 месечни
вноски по 35 лева всяка, като общият размер на неплатената издръжка възлиза на
3675 лева.
В случая безспорно
е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние
по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието и броят на
неплатените вноски се установяват по безспорен начин както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на св. Г. и от писмените доказателства по
делото.
Изпълнителното
деяние по чл.183 от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в неплащане
на две или повече месечни вноски от присъдена на низходящ на подсъдимия
издръжка. В конкретният случай подс. М. не е изпълнил
задължението си за плащане издръжка на детето си Н.К. за времето от м. януари
2009г. до м. септември 2017г. включително, т.е., за 105 месеца, като общата
дължима сума за издръжката възлиза на 3675 лева. Касае се за престъпление на
просто извършване, тъй като за съставомерността на
деянието не е необходимо настъпването на вредоносен за издържаното лице
резултат. Счита се, че обществените отношения са увредени с неплащането на
повече от две месечни вноски за издръжка.
От субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е знаел, че съгласно
влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № ***. на ЯРС дължи на детето си Н.К.
месечна издръжка в размер на 35 лв., съзнавал е, че през целия инкриминиран период
от м. януари 2009г. до месец септември 2017г., включително, не предприема
действия по изплащане на задължението си за издръжка, че последното възлиза на
повече от две месечни вноски и е пряко е целял това, тъй като е предвиждал
неизбежността на резултата. Същевременно през този период подсъдимият е бил трудоспособен и не е бил
поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението си.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда две алтернативни наказания – лишаване
от свобода до една година или пробация. В тези рамки,
съдът му наложи наказание по по-леката алтернатива на предвиденото в закона – пробация, с конкретни
пробационните мерки 1. задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител два
пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи с пробционен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Съдът предприе санкциониране на
подсъдимия по по-леката алтернатива на санкцията, отчитайки сравнително
невисоката степен на обществена опасност на личността му, обуславяща се от
чистото му съдебно минало, както и обстоятелствата, че и в двете фази на
процеса е дал обяснения, с което е допринесъл за разкриване обективната истина
по делото, че признава вината си и проявява критичност към извършеното. От
друга страна, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения, които са свързани с осигуряването на средства за нормалното
съществуване на издържания, от големия брой на неплатените вноски и сравнително
големия размер на неплатената издръжка – 105 месечни вноски, чийто общ размер
възлиза на 3675 лева, както и обстоятелството, че през целия инкриминиран
период подсъдимият изобщо не се е интересувал от низходящия си, при което
намери, че спрямо него не е оправдано определяне по-малък срок на пробационните мерки.
Същевременно съдът
счете, че посочените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание спрямо подсъдимия, поради което и не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Разноски по делото
не са направени, поради което такива не бяха присъдени в тежест на подсъдимия,
независимо от изхода му.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: