РЕШЕНИЕ
№787
04.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: Николай Гугушев…..……………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 820 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба подадена от Д.В.Н. ***, против Агенция „Митници” с адрес: София, ул.”Г.С.Раковски” № 47, с която се претендира обезщетение в размер на 500.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 1477 /2016г. от 11.10.2016г. на Началника на Митница Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в сила на отменителното решение до нейното окончателно заплащане.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление, пред съда.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощен представител на ищеца.
Ответникът- Агенция „Митници”, редовно призован, в отговор на исковата молба вх. № 5159/09.08.2019г. при АдмС-Хасково, заема становище за
неоснователност и недоказаност на иска.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за основателна.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно
постановление № 1477/2016г. от
11.10.2016г. на Началника на Митница Бургас, на основание чл.123, ал.1 от
Закона за акцизите и данъчните складове, на ищеца Д.В.Н. е наложено административно наказание “Глоба“ в
размер на 1000.00 лева, а на основание
чл. 124, ал.1 от ЗАДС от същия са отнети в полза на държавата стоките предмет
на нарушението .
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд- Елхово, който със свое Решение № 323/29.12.2017г. постановено а.н.д. № 347/2017г. по описа на същия съд, отменил оспорения санкционен акт, в частта му с която на касатора е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 1000.00 лева и е потвърдил наказателното постановление , в частта с която е постановено отнемане в полза на държавата на стоките предмет на нарушението. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 06.02.2018г.
В съдебното производство по а.н.д. № 347/2017г.по описа на РС-Елхово, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил два договора за правна защита и съдействие, съответно договор № 58 от 22.06.2017г. (л.15 от а.н.д.№ 347/2017г. на въззивният съд) за сумата от 300.00 лева и договор № 93/13.11.2017г. (л.48 от а.н.д. № 347/2017г. на въззивният съд) за сумата от 200.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложените по настоящото производство АНД № 347/2017г. на РС-Елхово.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено,с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 1477/2016г. от 11.10.2016г. издадено от Началника на Митница Бургас. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска –Агенция Митници. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Агенция "Митници", която е юридическо лице съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за митниците и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК. Ето защо иска е допустим.
Разгледан по същество иска е основателен.Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Наказателно постановление № № 1477/2016г. от 11.10.2016г. на Началник Митница Бургас, в частта на наложеното на ищеца административно наказание, е отменено, с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а изложените в обратната насока възражения в писмения отговор на ответника са неоснователни.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение, за правна защита по въззивното и касационно производство, по обжалване на процесното наказателно постановление, в общ размер от 500.00 лева.
В двата договора за правна защита и съдействие, приложени към административно наказателното дело на въззивният съд, изрично е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е съответно в размер на 300.00 лева и 200.00 лева и в същите е отбелязано, че е заплатена изцяло и в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, в претендираният им размер от 500.00 лева, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По възражението на ответника че претендираното обезщетение е прекомерно, е уместно да посочи следното:
На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото.
От друга страна размерите на минималните адвокатски възнаграждения са уредени в Наредба № 1/2004г. Същата, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата- същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
В конкретният случай, се претендира обезщетение в размер на заплатеният адвокатски хонорар само за една инстанция–въззивната такава. Предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, при което минималното адвокатско възнаграждение определимо по реда на чл.7, ал.2, т.1 т Наредба № 1/2004г. е 300.00 лева, но като се съобрази факта, че жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подадена от упълномощеният адвокат, по делото са проведени три открити съдебни заседания, във всяко от които процесуалният представител се е явявал лично, а в две от тях са разпитвани свидетели, то размерът на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от последния дейност, се явява справедлив и обоснован, като не явява прекомерно.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което също следва да се уважи, като лихвата се дължи върху главницата считано от датата на влизане в сила на Решение № 323/29.12.2017г. по а.н.д.№ 347/2017г. по описа на РС-Елхово, а именно 06.02.2018г. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата. Възраженията на ответника, че лихви върху претендираната сума, не следва да се присъждат на ищеца, са неоснователни. В настоящото производство исковата претенция няма характер на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78 от ГПК, а на претендирано обезщетение за обезвреда, поради което лихви се дължат на общо основание.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
претендираният размер на 500.00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отмененото, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 1477/2016г. от 11.10.2016г. на Началника на
Митница Бургас, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.02.2018г.-датата на влизане в сила на отменителното
решение, до окончателното й изплащане.
В този смисъл и практиката на ВАС по идентични дела изразена в Решение
№ 9328 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2018 г., III о., Решение № 5055 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 5988/2018 г., III о., Решение
№ 10370 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2019 г., III о. и др.
При този изход на спора, основателно се явява искането на
жалбоподателя да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Претендираните такива са в размер на 410.00 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса, и 400. 00 лева възнаграждение за
един адвокат Минималното възнаграждение
за този вид дела определено по реда на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения възлиза на 300.00 лева. Настоящият състав на съда намира за
основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лв. С оглед обстоятелството,че делото е с по- ниска от обичайната за подобен
род дела фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно
заседание, на което упълномощеният представител не се е явил, не е ангажирал
доказателствени искания и по делото не са разпитвани свидетели, то възнаграждението следва да бъде намалено на 300.00
лв.,представляващо минималното
възнаграждение по Наредбата.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Д.В.Н., с ЕГН ********** ***, сумата от сумата от 500.00(петстотин) лева, представляващи имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 1477 /2016г. от 11.10.2016г. на Началника на Митница Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Д.В.Н., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 310.00(триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: