№ 5869
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100510151 по описа за 2022 година
при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира
Иванова въззивно гр. дело № 10151 по описа за 2022г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 25.03.2022г. по гр.д.№ 87875 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 123-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 2031704/18.12.2017г. на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Д. Й. К., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к.” **** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване на установено, че Д. Й. К., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
1417,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-08.01.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2 в гр. София, ж.к.”
**** за периода от 01.12.2011г. до 30.04.2014г ., както и сумата от 178,10лв.,
1
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1417,16лв. за
периода от 31.01.2012г. до 08.12.2014г. , сумата от 8,16лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 08.01.2015г. до изплащането й,
представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода ,
както и сумата от 1,33лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата от 8,16лв. за периода от 31.01.2012г. до 08.12.2014г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
706/2015г. на Софийски районен съд, като Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* е осъдена да заплати на Д. Й. К., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 300лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25029637/07.04.2022г. от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
*********, в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
събраните доказателства установяват валидно възникнало и изискуемо
задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумите, неправилно
районният съд не бил кредитирал заключенията по съдебните експертизи.
Претендирало е разноски..
Въззиваемият- ответник по исковете – Д. Й. К., ЕГН ********** не е
изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис”ЕООД,
ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2031704/18.12.2017г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Д. Й. К., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к.” **** с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае на установено, че Д.
Й. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумата от 1417,16лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -08.01.2015г. до изплащането й, представляващи
2
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 2 абонатен № 174754 в гр. София, ж.к.” **** за периода от 01.12.2011г.
до 30.04.2014г., както и сумата от 178,10лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата от 1417,16лв. за периода от 31.01.2012г. до
08.12.2014г. , сумата от 8,16лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -08.01.2015г. до изплащането й, представляващи цена на
дяловото разпределение на енергията за периода , както и сумата от 1,33лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 8,16лв. за
периода от 31.01.2012г. до 08.12.2014г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 706/2015г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна
енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на
стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор при
Общи условия. Имотите били два и затова за всеки от тях бил даден отделен
абонатен номер.
Ответникът Д. Й. К., ЕГН ********** е оспорил исковете.Посочил е, че
адрес на имота по договора за продажба бил № 1-2, за него били дадени два
отделни абонатни номера – 174753 и 174754, недопустимо било да се
предявява иск само за един от тях . Отоплителни тела бил демонтирани, а и
задълженията били погасени по давност от декември 2011г. до подаване на
заявлението- Договорът с топлинния счетоводител бил с изтекъл срок, не
било доставено количество енрегия за която били предявени исковете., не
били коректно измерени. Двата апратамента били обеД.ни със заповед на
кмета, .поискал да се обединят партидите, но не било направено, така реално
се касаело за абонатни номера за идеаллни части от имота. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца-„Техем Сървисис”ЕООД,
ЕИК ********* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 706/2015г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 300052/08.01.2015г е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Д. Й. К., ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
1425,32лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
3
-08.01.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2 абонатен №
174754 в гр. София, ж.к.” **** за периода от 01.12.2011г. до 30.04.2014г .,
както и сумата от 179,43лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 31.01.2012г. до 08.12.2014г. , както и съдебни
разноски от 32,09лв. за държавна такса и 329,77лв. за възнаграждение за
юрисконсулт, на 21.11.2015г . длъжникът е уведомен за заповедта, на
24.11.2015г. длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, на
20.11.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
18.12.2017г.
По делото са приети неоспорени от страните договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно който на 09.12.1994г. Д. Й. К. е закупил
държавен имот представляващ апартамент № 1 и 2, ет. ****”, гр. София със
застроена площ от 127,13кв.м. състоящ се от четири стаи, столова, кухненски
бокс и обслужващи помещения.
По делото са приети неоспорени от страните договор № 4551/30.09.2002г,
протокол от 24.09.2002г. на ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ****
съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД
да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградатаза срок
от 5 години, който се удължава с още една календарна година ако нито една
от страните не го прекрати с писмено предизвестие дадено един месец преди
изтичането на срока му. В списъка на живущи за абонатен № 174 753 като
потребител е посочена Е.К. заявила 5 бр. радиатори и пълен обем от 177
куб.м. , а за абонатен № 174754 като потребител е посочена Н.З.Т. и обем на
имота 81 куб.м. и два радиатора, като за тях е положен подпис.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с
Решение от 07.01.2008г., съгласно които в забава на плащания се изпада в
срок от 30 дни след периода за който е издадена месечната фактура.
Приета е изравнителна сметка съгласно която за имот с абонатен №
174754 потребител 002.002. е Д. К., като това е апартамент № 2 в бл. **** на
****”, гр София, 127,03лв. е реалното потребление на енрегия в имота за
4
периода от 01.05.2011г. до 30.04.2012г. и това е само енергия за отопление.
С приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и
третото лице помагач е посочило, че за процесния период в сградата, в която
е процесния имот, се потребява топлинна анрегия , до 2012г. топлинен
счетоводител е бил Техем Сървисис”ЕООД, а след това – Бруната”ООД.
Посочило е, че за периода до април 2012г. в имота апартамент № 2 с
абонатен № 174754 отоплителни тела са били демонтирани, топлата вода е
била изключена и начислявана е само сградна инсталация, определена
съобразно обема на имота. За периода след това по данни на Бруната отново
не е имало отоплителни тела, поставен е бил водомер и по него е отчитано
потреблението на топла вода, начислявана е енергия за сградна инсталация.
За имот с абонатен № 174754 не била начислявана енергия за отопление, обем
на имот бил 81 куб.м. и съобразно него била определена сградната
инсталация. Титуляр на партида за имота се водел ответникът през процесиня
период. Реално потребената в имота топлинна енрегия за периода била общо
1391,31лв. по фактури били по-малки. Посочило е, че през процесния период
ап. № 1 и ап. № 2 са имали различни партиди. Апартамент № 2 се състоял от
дневна, кухненски бокс, баня и тоалетна. За него за целия процесен период
начисленията били само за сградна инсталация и за подгряване на топла вода.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице след запознаване с
документи по делото и справки при ищеца е посочило, че ищецът е
начислявал суми по прогнозни стойности след това е съобразявал
изравнителни сметки, начислена била и цена за дялово разпределение. По
записвания на ищеца дължими били процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението:
5
Решението е недопустимо в частта по иска за цена за дялово
разпределение на енергията и за лихва за забава на плащането й. Това е
така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи
вземане за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забава на
плащането му, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е
допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно
при преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не
заявлението за издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението
не се връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или
оспори вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за
изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно очертава рамките
на спорния предмет по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е
разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово разпределение на
енергия и за лихва за забава на плащането му, поради което исковете за
такива суми са недопустими, постановеното по този иск решение на СРС е
недопустимо и следва да се обезсили , а производството по тях следва да се
прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за изпълнение за тези
суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на заповедния съд е
да прецени дали следва да обезсили заповедта в тази й част.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие
за допустимо:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ
от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
6
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за процесния
имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които е
предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е
предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата през процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
7
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъеД.ни към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъеД.ни към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
8
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е бил потребител
на топлинна енергия в имота за процесния период. Установи се от приетия по
делото договор за продажба на държавен имот, списък на живущи в сградата,
заключение по техническата експертиза, че ответникът е придобил по договор
за покупко-продажба апартамент № 1 и апартамент № 2 в бл. 310 , вх. 4 в ж.к
****, гр. София, че за всеки от тези имоти в списъка на живущи са посочени
различни абонатни номера и различни потребители, че за апартамент № 2
абонатен № е 174754 с обем на имота от 81 куб.м. Неоснователни са доводите
на ответника по исковете, че двата апартамента били обеД.ни в един .
Доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани по делото, а в тежест
на ответника е било да го направи.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства по делото е
установено, че през процесния период за имота потребената енергия за
горещо битово водоснабдяване и за сградна инсталация е в размер на общо
1391,31лв. Тази стойност включва енергия за сградна инсталация, определена
съобразно обема на имота, енергия за битово горещо водоснабдяване
определени съобразно показания на водомер при съобразяване на показания
на общия топломер в сградата и прилагане на правилата на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяване. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по
техническата експертиза, като вярно, задълбочено, неопровергано от другите
събрани доказателства по делото. Вещото лице по техническата експертиза е
направило самостоятелно изчисление за потребена енергия, съобразило е че в
имота не се потребява енергия за отопление с отоплителни тела, обема на
имота и записванията за показанията на водомер в имота.
По делото не е установено погасяване на това задължение и иск за тази
сума е основателен. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност за тези вземания. Погасителната давност е 3 години,
доколкото вземанията са периодични. Заявлението е подадено на
08.01.2015г., като съобрази и че първия месец от процесния период е
декември 2011г., уговорения в ОУ падеж на това задължение – трдесет дни
след декември 2011г., тоест 30.01.2012г., то съдът приема, че както
задължението за първия процесен месец, така и за следващите месеци от
процесния период погасителната давност не е била изтекла към подаване на
заявлението, а този момент съгласно чл. 415 от ГПК е релевантен в случая.
9
По иска за лихва:
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни съобразно посоченото по-горе. Според
нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
В забава за изпълнение може да се изпадне едва тогава, когато вземането е
ликвидно, тоест установено по основание и размер. Съгласно разпоредбата на
чл. 155 ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 33 от ОУ от 2008г., потребителите на топлинна
енергия заплащат стойността на доставената им енергия по някой от
предвидените в чл. 155 от ЗЕ начини, като в случай на избор за плащане по
прогнозни суми, плащането следва да се извърши до 30 дни след изтичане на
периода, за който е фактурата.
При така установеното и като съобрази заключенията по съдебните
експертизи, които в тази част съдът кредитира, съдът приема иска за лихва за
забава за доказан по основание и на основание на чл. 162 от ГПК го определя
за основателен до размера от 168,15лв. По делото не е установено погасяване
на това задължение и иск за тази сума е основателен. Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за тези вземания.
Погасителната давност е 3 години, доколкото вземанията са периодични.
Заявлението е подадено на 08.01.2015г. и към този момент не е била изтекла
погасителната давност за процесните вземания - те са с начален момент
31.01.2012г.
Следва да се присъди и лихва от подаване на заявлението върху главница,
за която иск съдът прие, че е основателен.
При така възприето съдът приема, че следва да отмени решението на СРС
в частта по исковете за главница от 1391,31лв. и за лихва върху нея от
подаване на заявлението и изтекла лихва преди подаване на заявлението в
размер от 168,15лв. , като следва да уважи исковете за тези суми, а в
останалата обжалвана част, която съдът прие за допустима, решението
следва да се потвърди.
По разпределяне отговорността за разноски
Отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно уважената
част от исковете. Решението на СРС в частта в която в тежест на ищеца са
10
присъдени разноски от 291,54лв. следва да се отмени.
За заповедното производство на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса от 31,19лв. и възнаграждение за юрисконсулт , определено по
правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
За исковото производство пред СГС на ищеца следва да се присъдят
разноски за възнаграждение за вещи лица в размер в размер на 680,24лв.,
разноски за държавна такса от 31,19лв. и разноски за възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 97,18лв.
За производство пред СГС на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса от 31,19лв. и за възнаграждение за юрисконсулт от 97,18лв.
За производство пред СГС въззиваемият не е направил разноски и такива
не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение от 25.03.2022г. по гр.д.№ 87875 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 123-ти състав в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
2031704/18.12.2017г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Д. Й. К., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к.” **** с правно основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено, че Д. Й. К., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на
сумата от 8,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-08.01.2015г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото
разпределение на енергията в апартамент № 2, вх. 4, бл. 310, ж.к. ****”, гр.
София за периода декември 2011г. до април 2014г , както и сумата от 1,33лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 8,16лв. за
периода от 31.01.2012г. до 08.12.2014г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 706/2015г. на Софийски
районен съд, и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по
11
исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение от 25.03.2022г. по гр.д.№ 87875 по описа за 2017г.
на Софийски районен съд, 123-ти състав в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
2031704/18.12.2017г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Д. Й. К., ЕГН
********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване
на установено, че Д. Й. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от 1391,31лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 08.01.2015г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 2 в гр. София, ж.к.” **** за периода от
01.12.2011г. до 30.04.2014г ., както и сумата от 168,15лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 1391,31лв. за периода от
31.01.2012г. до 08.12.2014г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 706/2015г. на Софийски районен съд,
като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на Д.
Й. К., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
от 291,54лв. и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени с искова молба вх.
№ 2031704/18.12.2017г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Д. Й. К., ЕГН
********** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае на
установено, че Д. Й. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от 1391,31лв. /хиляда
триста деветдесет и един лева и 0,31лв./, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -08.01.2015г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 2 в гр. София, ж.к.” **** абонатен № 174754 за периода от 01.12.2011г. до
30.04.2014г.; сумата от 168,15лв. /сто шестдесет и осем лева и 0,15лв/,,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1391,31лв. за
12
периода от 31.01.2012г. до 08.12.2014г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 706/2015г. на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец” № 23 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо
1016,76лв. ( хиляда и шестнадесет лева и 0,76лв), представляващи разноски
по заповедно дело и по исково производството пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.03.2022г. по гр.д.№ 87875 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 123-ти състав в останалата обжалвана
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца –„Техем Сървисис”ЕООД, ЕИК ********* .
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13