№ 766
гр. Русе, 25.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.а
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520201770 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „П.М.П.“ ЕООД против Наказателно постановление
№ 658941/26.08.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна,
Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател
на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин във вр. с чл. 118, ал. 4 във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС /наричана
за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/.
С жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, доколкото администативнонаказващият орган не е
съобразил, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на
процесното административно нарушение като маловажно. В тази насока се моли
обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Г. Г., в качеството му на процесуален представител –
1
упълномощен защитник, който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива от
правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно
постановление да се отмени, както и претендира направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С. С., която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение. Счита, че не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото в хода на
проверката е било установено и друго нарушение, във връзка с което на дружеството-
жалбоподател е било издадено наказателно постановление, което не е обжалвано и е
влязло в сила към днешна дата. Моли обжалваното постановление да се потвърди и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – представител на „П.М.П.“ ЕООД е
получил препис от наказателното постановление на 14.09.2022 г., а жалбата е подадена
на 26.09.2022 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„П.М.П.“ ЕООД стопанисвало търговски обект – салон за красота, находящ се в
гр. Русе, бул. „Фердинанд“ № 4. В обекта бил монтиран и въведен в експлоатация
електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на продажбите,
като същият разползагал с изискуемите документи по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите – паспорт на фискалното устройство, свидетелство за
регистрация на фискалното устойство в НАП, договор за сервизно обслужване и др.
На 28.06.2021 г. свидетелят М. П. и К. Г.а - данъчни инспектори при ЦУ на
НАП, извършили проверка в горепосочения обект, като в тази връзка била осъществена
контролна покупка на услуга – маникюр на обща стойност 30,00 лева – 25 лева
2
маникюр и 5 лева декорация, заплатени в брой на място. След като се запознали с
фискална касова бележка с № 0001697, издадена от наличното в обекта фискално
устройство, длъжностните лица констатирали, че последната не съдържа следния
задължителен реквизит, предвидени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно наименование на услугата, доколкото в касовата
бележка срещу вид на услугата било отбелязано кола маска вместо маникюр.
Гореизложеното било обективизирано в Протокол за извършена проверка №
0057704/28.06.2022 г.
За така констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, свидетелят М. П. съставила АУАН № F665619 от
30.06.2022 г., който бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател без
възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични
с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.
185, ал. 2 във вр. с ал. 1 била наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – Акт за установяване на административно нарушение № F665619 от
30.06.2022 г., Наказателно постановление № № 658941/26.08.2022 г., Протокол за
извършена проверка № 0057704/28.06.2022 г., ведно с приложените към него писмени
доказателства – дневен отчет, съкратен отчет, опис на касова наличност, както и гласни
доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля М. П., които съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена
съвкупност.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат
подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в
корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно
установяват същата.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
3
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
След извършване на дължимата служебна проверка съдът приема, че АУАН-ът и
НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и
териториална компетентност съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, в който е предвидено, че
АУАН-ите се съставят от органите на НАП, а НП се издават от изпълнителния
директор на НАП или оправомощено от него лице. Видно от приложената по делото
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. НП е издадено от оправомощено от изпълнителния
директор на НАП лице, а АУАН-ът е съставен от инспектор по приходите в ЦУ на
НАП.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че „П.М.П.“ ЕООД е осъществило състава на
нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
фискалната касова бележка от фискалното устройство трябва да бъде четима, да
съответсва на образеца съгласно Приложение № 1 и да съдържа следния задължителен
реквизит: наименование на стоката/услугата и количество по видове закупени стоки
или услуги. Наименованието трябва да позволява най-малко идентифициране на вида
на стоката/услугата; в случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната
4
стойност.
По делото по безспорен начин се установи, че дружеството-жалбоподател
стопанисва търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – салон за красота,
находящ се в гр. Русе, ул. „Фердинанд“ № 4, и се явява задължено лице за издаване на
фискална касова бележка по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
По делото не е налице спор, а и от събраната по делото доказателствена съвкупност е
видно, че на посочената в обжалваното наказателно постановление дата е била
извършена контролна покупка на един брой услуга маникюр на стойност 30,00 лева,
като в издадената от дружеството-жалбоподател фискална касова бележка е било
отбелязано срещу вид на услугата кола маска. Тоест налице е липса на задължителния
съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
реквизит наименование, като по този начин дружеството-жалбоподател е осъществило
от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е издирил и
приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС предвиждаща за
юридическите лица допуснали нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118
от ЗДДС и когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи,
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 500 до 2000 лева,
налагайки на дружеството-жалбоподател наказание в минимален размер, а именно 500
лева.
Същевременно съдът не споделя изложеното от АНО, че в процесния случай не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото по делото се
констатираха многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 28 от
ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Настоящият
случай е именно такъв, като макар формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
5
с обикновените случаи на нарушение от този вид. Касае се за първо по ред нарушение,
извършено инцидентно – от представените по делото доказателства не се установиха
данни за други нарушения както на данъчното, така и на счетоводното
законодателство, както и предприетите действия за издаване на нова касова бележка
след запознаване с неправилно издадената такава. Съдът счита, че следва да се отчете и
обстоятелството, че стойността на закупената услуга е над петнадесет пъти по-малка
от наложената санкция. Тоест последната се явява прекомерна спрямо тежестта на
нарушението. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че в процесния случай е било
достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано
нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на
имуществена санкция, дори и същата да се определи в минималния предвиден от
законодателя размер, би се явила несъразмерно тежка спрямо степента на обществена
опасност на дееца и не би съответствала на характера и тежестта на нарушението. Като
не е квалифицирал нарушението като маловажен случай, АНО е приложил неправилно
материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на
чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да се отмени.
С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото съдът счита, че направената от представителя на АНО
претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без
уважение.
Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото дружеството-жалбоподател е било представлявано от упълномощен
процесуален представител – адв. Г. Г. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар в размер
на 300 лева, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за
правна защита и съдействие и списък с разноските. В хода на съдебната прения адв. Г.
претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.
АНО не е направил възражение за прекомерност на така претендираното
възнаграждение, а и същият е под предвидения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното,
6
съдът приема, че искането за присъждане на разноски следва да се уважи изцяло.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД
„Фискален контрол“, която е част от структурата на Национална агенция по приходите.
С оглед изложеното, Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена
да заплати на „П.М.П.“ сумата в размер на 300 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 143 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 658941/26.08.2022 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Главна дирекция „Фискален
контрол“ на НАП, с което на „П.М.П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, на основание чл. 185,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4
във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „П.М.П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „П.М.П.“ ЕООД, с
ЕИК: *********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7