№ 79
гр. С., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Л. Т. М.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600235 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с
пхротест против присъда, постановена по НОХД № 383/022г. по описа на РС
Б..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия
В. В. Д., роден на ....г., в гр.Б., живущ в с.Т., община Б., обл.С., ул.Х. Д.„ № ....
българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан,
месторабота: „У.К.“ ЕООД на длъжност: управител, с ЕГН : **********, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 10.06.2023 г., около 03:15 ч. в с. Т., общ. Б., обл. С.
по ул. „М.“, с посока на движение към ул. „Х. Д.“ ,при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с
рег. № ...., противозаконно пречил на орган на властта - служителите на
„Охранителна полиция“ към РУ Б. при ОДМВР С. - младши инспектор И. Д. и
младши инспектор С. Г.-С.а (назначени със съответни заповеди с рег. номера
517з-1725/25.03.2022 г. и 517з-8429/23.12.2022 г. на директора на ОДМВР -
С.), да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП („При
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
1
вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства,
да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно
средство...“) и чл. 67 от ЗМВР („Полицейските органи предотвратяват,
разкриват и разследват престъпления“), като не изпълнил разпореждане да
преустанови движението на лекия автомобил - не спрял на подадения му
светлинен и звуков сигнал от полицейския служебен автомобил марка и модел
„Шкода Рапид“, с рег. № ....., а вместо това продължил движението си по черен
път, който води към селскостопански ниви, западно от с. Т., община Б. -
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 270, ал. 1 НК.
Признал е подсъдимия В. В. Д., роден на ....г., в гр.Б., живущ в с.Т.,
община Б., обл.С., ул.Х. Д.„ № .... българин, български гражданин, средно
образование, неженен, неосъждан, месторабота: „У.К.„ ЕООД на длъжност:
управител, с ЕГН : **********, за НЕВИНОВЕН и за това, че на 10.06.2023 г.,
около 03:15 ч. в с. Т., общ. Б., обл. С. по ул. „М.“ с посока на движение към ул.
„Х. Д.“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № ...., в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0246-000169 от
19.11.2022 г. от РУ - Б. при ОДМВР С. и връчена му лично срещу подпис на
21.11.2022 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Присъдата е атакувана с протест от представителя на РП – Б., като
неправилна- незаконосъобразна – разрез с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването и.
В допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от
протеста са заявени сторени в хода на съдебното производство пред РС- Б.,
съществени процесуални нарушения, които по същество се свеждат до упрек
към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателства и
изграждане на вътрешно убеждение, на основата на доказателствата и при
прилагане на формалната логика, в съответствие с правилата на чл.13, 14 и
2
чл.107, ал.5 НПК.
Протестиращият прокурор застъпва становище, че мотивите към
съдебния акт са неясни, вътрешно противоречиви и хаотични, съдържат
теоретични постановки, принципно валидни за състава на престъпленията,
към които е привлечен да отговоря подсъдимия, без обаче да се обясни
свързаността на изложеното с конкретния казус и дейността на подсъдимия.
От съдебните мотиви не става ясно по каква причина съдът е оправдал
подсъдимия. Тъй като отсъства подробен анализ на доказателствата не би
могла да бъде разбрана волята на съда, по каква причина кредитира с доверие
част от доказателствата, а обратното- приема друга част за недостоверни. Това
важи както за първото обвинение по чл.270 НК, така и за престъплението по
чл.343в, ал.3, вр.ал.1 НК, към което подсъдимият Д. е привлечен да отговаря.
Извън вниманието на съда са останали приетите в качеството на писмени
доказателства документи, в зависимост от които се установява, че на
10.06.2023г. подсъдимият е бил с наложена принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № 22-
0246-000169/19.11.2022г., връчена лично на подсъдимия, за което той е
положил подпис на 22.11.2022г.
Без внимание и обсъждане в съдебните мотиви са останали
обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, които се
установяват от доказателствата- а именно- близките приятелски отношения на
подсъдимия със свидетелите- Т., Б. и Т.а, както и служебните отношения на
някои от тях с подсъдимия, в качеството му на управител и едноличен
собственик на капитала на търговското дружество „У.К.“ ЕООД.
В съответствие с изложеното в протеста се съдържа искане за отмяна в
цялост- във всичките и части на протестираната оправдателна присъда и за
постановяване на нова присъда в настоящата инстанция, по силата на която
подсъдимият Д. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото против
него обвинение за извършване на две престъпления в реална съвкупност.
В съдебно заседание представителят на СОП поддържа протеста, ведно с
всички оплаквания и доводи, съдържащи се в него. Мотивите на съда са
объркани, неясни и противоречиви относно волята на съда касателно
авторството на привлеченото към отговорност лице и съставомерните
признаци от обективна и субективна страна. Липсва ясно и категорично
3
установяване на релевантните факти, не е осъществен подробен и задълбочен
анализ на доказателствата.
В обобщение на гореизложеното представителят на СОП пледира за
отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда в настоящата
инстанция, по силата на която да бъде признат за виновен подсъдимият и да
му се наложи справедливо наказание, съобразно поисканото такава от РП- Б.
пред първия съд.
Защитникът на подсъдимия възразява категорично против протеста.
Пледира, че образуваното наказателно производство е в резултат от
„полицейска саморазправа“ с доверителя му- подсъдимия В. Д.. Само въз
основа на обстоятелството, че същият е собственик на инкриминираното
превозно средство –лек автомобил, не би могло да се формира категоричен
извод за авторството за управлението му. Поради което моли да бъде
потвърдена присъдата на РС изцяло.
Подсъдимият Д. в лична защита заявява, че се присъединява изцяло към
казаното от защитника си.
В последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на РС Б..
Въззивният съдебен състав, след като разгледа протеста на заявените в
него основания, като осъществи наред с това цялостен самостоятелен
служебен контрол по реда на чл.314,ал.1 НПК по отношение на присъдата на
РС Б., в съответствие с доказателствата и приложимия закон прие за
установено следното:
Въпросите за доказателствената обоснованост на възприетите факти,
релевантни за повдигнатото обвинение и за правилното приложение на
материалния закон са вторични и акцесорни, спрямо темата за процесуалната
годност на постановената присъда. Това означава, че към обсъждането на тези
въпроси може и следва да се пристъпи единствено след преценката и
констатацията за съответствието на присъдата с процесуалните правила по
НПК, за липсата на сторени в хода на производството или при постановяване
на присъдата на съществени процесуални нарушения, обуславящи
детерминантно нейната отмяна. Въпросът за процесуалната годност е
предварителен и фундаментален при осъществяване на въззивния контрол.
Постановената присъда представлява единно и хармонично цяло от
4
диспозитив и мотиви. По начин, че постановеното в съдебната присъда да
бъде логическо продължение на изложените съображения в мотивите, а не- да
му противоречи.В съдебните мотиви, волята на съда следва да бъде ясно и
прозрачно изразена, както за фактите които съдът е приел като истинни -
достоверни и доказателствено обосновани, така и по отношение на логическо-
оценъчната дейност по преценка на доказателствата за установяване на тези
факти. Изискването за яснота и категоричност по- нататък се разпростира
върху правилната преценка за приложение на наказателния закон и
индивидуализацията на отговорността на виновното лице при осъдителна
присъда. Константна и еднозначна е съдебната практика, в смисъл, че липсата
на мотиви в отделна, съществена част на присъдата се приравнява по
последици до цялостна липса на мотиви.
Внимателният прочит на съжденията на съда, придружаващи присъдата
не внася яснота и способност да бъде разбрана волята на съда, както по
отношение на фактите, които РС Б. приема като достоверни, така и по
отношение на тълкуването и преценката на доказателствата.
От мотивите на съда не става ясно по каква причина РС Б. е признал за
невиновен и е оправдал привлечения към отговорност Д. и по двете
обвинения, повдигнати против него- дали поради недоказаност на
обвинението, изразяваща се в отсъствие на съставомерни признаци от
обективна страна- или поради недоказаност на авторството, че именно
подсъдимият В. Д. е извършил вменените му инкриминирани деяния,
управлявайки визирания автомобил –посочен като джип „Митсубиши
Паджеро“, индивидуализиран с посочена регистрация, собственост на
подсъдимия. При така изложените факти, съдът отначало в мотивите си е
приел, че водач на автомобила е бил именно подсъдимият- според показанията
на полицейския служител –св. Д., като освен това в автомобила не е имало
друго лице, по-нататък в мотивите в раздела за анализ на доказателствата- че и
двамата разпитани свидетели – полицейски служители Д. и Г. са възприели
ясно водача на автомобила, когото категорично са разпознали като
подсъдимия В. Д., известен още като „У.“ / по наименованието на търговската
му регистрация ЕООД „У.К.“/, като подробно възпроизвеждат и неговите
действие в опита му да избегне полицейската проверка, които констатации
категорично не съответстват на генералния извод на съда, формиран в разрез с
тях, а именно:
5
„При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че обвинението остана изцяло недоказано, че има наличие на
извършени престъпления от общ характер, не се доказа съпричастност /може
би съдът има предвид авторство/ на подс. Д. към инкриминираните деяния,
описани в обвинителния акт.“
Извън всичко останало от така формулираното съждение не става ясно
дали съдът е приел за недоказано извършването на престъпленията или
авторството на привлеченото към отговорност лице.
Извода на съда за недоказаност на обвинението не почива върху анализ
на доказателствата, осъществен в съответствие с изискванията на НПК.
Показанията на две от свидетелките – съответно свидетелят на обвинението-
С. Г. и свидетелят на защитата С. Б. в съдебните изложения, претендиращи да
са мотиви са упоменати бегло, в смисъл ,че подкрепят показанията на други
свидетели – съответно С. Г. – пок. на свидетеля И. Д., а – С. Б. – на св. Д. Т.. Не
става ясно обаче по какъв критерий и съображения, показанията на първата
упомената свидетелка са кредитирани само частично, а на втората- изцяло
като правдиви и истинни. Без да се предшестват от задълбочен анализ, без да
се търси, анализира и тълкува действителния им смисъл, без да се изследва
действителното им място сред останалите доказателства в съвкупността, без
да се съпоставят с доказателства, които им противоречат или имат различен
смисъл. Спрямо показанията на свидетеля И. Д. е възприет повърхностен
подход, същите са по- скоро преразказани, но не и анализирани.
Горните констатации налагат еднозначно извода за липса на ясно и
категорично изразена воля какво е приел съда и въз основа на какви
доказателства. Касае се за особено съществено нарушение, което препятства
възможността на страните и на съда да разберат по каква причина съдът е
формирал генералния си правен извод за липса на необходимост да бъде
ангажирана наказателната отговорност на привлеченото лице подс. В. Д. по
двете обвинения.
Същевременно настоящата инстанция е препятствана в своите
процесуални задължения да осъществи въззивен контрол по отношение на
постановената присъда от РС.
Стореното процесуално нарушение, определено от закона и практиката
като особено съществено, обуславя детерминантно отмяната на атакувания с
6
протеста съдебен акт и връщането на делото в предходната инстанция РС Б. за
произнасяне от друг, различен състав по внесения обвинителен акт.
Новото произнасяне следва да се осъществи в пълно съответствие с
процесуалния закон и константната практика по чл.13,14 и чл.107,ал.5 НПК,
която насочва, че решаващият съд е свободен да формира воля по
надеждността, достатъчността и годността на доказателствата и
доказателствените средства, събрани в хода на съдебното дирене, но това не
следва да се осъществява произволно и субективно, а изцяло да бъде
предшествано от формиране и аргументиране на изводи в пълно съответствие
с правилата за формиране на вътрешно убеждение по НПК при прилагане на
формалната логика, с пределна категоричност – като единствено възможни.
Доказателствата следва да се изследват посредством, всеобхватен и
задълбочен анализ. Тълкуването на всяко едно от доказателствата следва да се
осъществи в съответствие в действителния му смисъл и съдържание, а да не
му се придава значение, което няма. Следва да бъдат приложени законите на
формалната логика. Всяко доказателство да се тълкува по отделно и във
връзката му с останалите –съответно – на подкрепа или антагонизъм. При
взаимно противоречиви доказателства или групи, волята на съда – кое
доказателство/група кредитира с доверие, следва да се предшества от
задълбочен анализ на базата на съпоставянето им, извода на съда да бъде до
такава степен непораждащ съмнение, че следва да се възприема като
единствено възможен от доказателствата и формалната и житейска логика.
Предвид всичко изложено по- горе, на основание чл.334,т.1, врчл.335,
ал.2 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 19/ 14.10.2024г., постановена по НОХД №
750/2023г. по описа на РС Б. и
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
Решение е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8