РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2021 година
Административен
съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Галина Владимирова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело 1532/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Г.М.Т., ЕГН ********** против Заповед №
Л-2282/05.07.2021 г. издадена от главния директор на Главна дирекция“
Изпълнение на наказанията“ – гр.София, с която в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4. 1
от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", е наредено преместването на лишения от
свобода в затвора в гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание. В
жалбата са изложени доводи, че с преместването му в затвора в град Белене ще
бъде затруднен контакта с близките му, предвид отдалечеността от мястото им на
живеене. Моли оспорения акт да бъде отменен.
Ответникът – главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Сочи се, че оспорения акт се
отнася за първоначално настаняване по смисъла на чл.58 от ЗИНЗС. Настаняването
е съобразено с постоянния адрес на Г. Т., който е на територията на община
Тервел.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена пред родово и териториално
компетентен съд, от лице, за което безспорно е налице правен интерес от
оспорването на акта. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед. Обжалването е предприето
в рамките на предвидения за това 14-дневен срок.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на
жалбата:
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно предмета на съдебна проверка
съгласно чл.168 от АПК , приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Не се спори по факта, че жалбоподателят е с постоянен адрес ***. С
оспорената в настоящото съдебно производство заповед, в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4. 1
от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е наредено
преместването на лишения от свобода в затвора в град Белене за доизтърпяване на
наказанието. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че осъденото лице е с постоянен адрес ***.
От представена справка от и.д. началника на затвора в град Варна се
установява, че Г.Т. е бил задържан в РС „ИН“- сектор „Арести“ в гр.Добрич на
05.12.2017 г. като обвиняем по досъдебно производство № 218/2017 г. по описа на
РУ-МВР гр. Тервел с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с
Протоколно определение от 07.12.2017 г. по ЧНД № 431/2017 г. по описа на
Окръжен съд гр. Добрич. На 18.05.2018 г. е преведен в затвора в гр. Варна ,
съгласно Постановление № 1158/2017 г. от 16.05.2018 г. на Окръжна прокуратура
гр. Добрич на основание чл.244, ал.2 и чл.245,ал.2 от ЗИНЗС за изпълнение на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 218/2017 г. по описа на
РУ-МВР гр. Тервел, преобразувано в последствие в НОХД № 175/2019 г. по описа на
Окръжен съд-гр. Добрич.
На основание чл.248,ал.1,т.1, във вр. с чл.248,ал.2 и чл.249 от ЗИНЗС
жалбоподателят е настанен със Заповед № 636/18.05.2018 г. на началника на
затвора в гр. Варна в постоянно заключено помещение в зоната с повишена
сигурност в затвора в гр. Варна.
На 21.06.2021 г. в затвора в гр. Варна е получена за изпълнение влязла в
законна сила на 15.06.2021 г. присъда № 7/06.03.2020 г. по НОХД № 175/2019 г.
по описа на Окръжен съд-гр. Добрич, с която Г.Т. е осъден на 18 години лишаване
от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.59,ал.1 от
Наказателния кодекс ,съдът е зачел времето през което Г.Т. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ от 05.12.2017 г. до влизане в сила на
присъдата. Присъдата е потвърдена с решение № 260057/07.12.2020 г. по ВНОХД №
230/2020 г. по описа на Апелативен съд-Варна и с Решение № 44/15.06.2021 г.
постановено по КД № 33/2021 г. по описа на Върховния касационен съд на
Република България.
Наказанието лишаване от свобода в размер на 18 години е приведено с начало
05.12.2017 г. ,за което е уведомена Окръжна прокуратура-Добрич и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София. Изпратено е уведомление до
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че на
основание т.4.1 от негова заповед № Л-919/08.03.2017 г. , л.св. Т. следва да
изтърпява наказанието в затвора в гр. Белене, тъй като е с постоянен адрес ***.
На 08.07. 2021 г. в затвора в гр. Варна е получена Заповед №
Л-2282/05.07.2021 г. на главния директора на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Заповедта е връчена на Г.Т. на 09.07.2021 г. видно от направеното
отбелязване в акта.
Установява се, че Г.Т. е сезирал главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ с молби рег.№ 3661/14.07.2021 г. и др. с искане да
остане да изтърпява наказанието си в затвора в гр. Варна. С писмо рег.№
8428/16.08.2021 г. по описа на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, получено
в затвора в гр. Варна с рег.№ 7025/16.08.2021 г. Г.Т. е уведомен, че получените
молби са разгледани и предвид , че постоянният му адрес е на територията на
област Добрич, не са уважени.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията
му съгласно чл.58,ал.1 от ЗИНЗС и в изискуемата писмена форма.
С оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл. 58,
ал.1 от ЗИНСЗЗ за разпределяне на осъдения Г.Т. в мястото за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата на чл.58,ал.1 от ЗИНЗС
- Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен
от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
както следва:1. в затворите – осъдените с първоначално определен специален
режим;2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с
първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит
тип – осъдените с първоначално определен общ режим.
До
влизане в сила на присъда № 7/06.03.2020 г. по НОХД № 175/2019 г. – 15.06.2021
г., Г.Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ . Издадената
заповед не представлява такава за преместване в друг затвор съгласно чл.62, ал.
1 от ЗИНЗС, а за първоначално настаняване по смисъла на чл.58,ал.1 от ЗИНЗС. В този
смисъл не стои въпросът дали са били налице предпоставките за преместване съгласно
чл.62,ал.1,т.1-5 от ЗИНЗС.
Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. издадена от главния директор на Главния
дирекция „Изпълнение на наказанията“ на основание чл.13,ал.2,т.1 и чл.58 от ЗИНЗС е определен реда за разпределение на лишените от свобода по затвори,
поправителни домове и затворнически общежития. Съобразно т.4.1 от заповедта – в
затвора в град Белене се разпределят лишените от свобода от област Русе,
Разград, Добрич и Силистра. Определящ за мястото на настаняване съобразно
съдържанието на чл.58,ал.1 от ЗИНЗС е постоянният адрес на лишения от свобода.
В случая от събраните доказателства, включително и от служебно изискана от съда
справка от НБД, се установява, че постоянният адрес на жалбоподателя е в с.
Орляк, община Тервел, което селищно образувание се намира на територията на
област Добрич. Действително затворът в гр. Белене е значително отдалечен от
територията на област Добрич, но преценката за разпределянето на лишените от
свобода по затвори ,е предоставена на оперативната самостоятелност на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
По изложените
съображения жалбата на Г.М.Т. е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и на основание
чл.171,ал.1 във връзка с чл.171,ал.2 , предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Т.,
ЕГН ********** против Заповед № Л-2282/05.07.2021 г. издадена от главния
директор на Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията“ – гр.София, с която в
изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4. 1 от Заповед
№Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", е наредено преместването на лишения от свобода в затвора в
гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: