№ 3271
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100501728 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20222920 от 15.12.2021 г., постановено по гр. д. № 7470/2019 г. по
описа на СРС, 151 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че М. Д. Х.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 6201,33 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„**** за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва , считано от
23.06.2017 г. до окончателното погасяване; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 68,95
лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2017 г. до окончателното
погасяване; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1072,66 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 17,14 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за
услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40977/2017 г. по описа на СРС, 151 състав., като са отхвърлени претенциите за разликата над
сумата от 6201,33 лв. до пълния предявен размер от 7441,59 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г.; за разликата над 68,95
лв. до пълния предявен размер от 82,74 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., за разликата над сумата от 1072,66
лв. до пълния предявен размер от 1289,91 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г.
до 12.06.2017 г., както и за разликата над сумата от 17,14 лв. до пълния предявен размер от
20,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 1.06.2017 г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Д. Х., чрез
назначения й особен представител адв. С.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в
1
обжалваната част е недопустимо, неправилно и необосновано, поради противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че ответницата няма качеството на
потребител на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да
доказват наличието на облигационна връзка между ответницата и топлопреносното
дружество. Сочи, че в производството пред СРС ищецът не е доказал реално доставена и
използвана топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че неправилно
първоинстанционния съд бил изчислил погасените по давност искови претенции. Поддържа,
че за процесния период не дължи обезщетение за забава, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството,
поради което не е установено изпадането му в забава. По тези съображения моли въззивният
съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е
отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище
по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу М. Д. Х. искове с правно основани чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 6201,33 лв. до пълния предявен размер от 7441,59
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до
м.04.2016 г.; за разликата над 68,95 лв. до пълния предявен размер от 82,74 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г.,, за разликата над сумата от 1072,66 лв. до пълния предявен размер от 1289,91
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., както и за разликата над
сумата от 17,14 лв. до пълния предявен размер от 20,69 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цена за услугата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2014 г. до 1.06.2017 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед
възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и
наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на
давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
2
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на
топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай по делото е представен договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 111, том LLXXVI, дело № 25376/1995 г., по силата на който М.Б.К. и
Б.Д.К. са дарили на М. Д. Х. (ответница по делото) своите 5/6 и.д., от процесния недвижим
имот. Ето защо противно на възраженията, поддържани от ответницата в производството за
липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск, въззивният съд при
извършване на собствена преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред първа
инстанция доказателствен материал, намира, че по делото е установено, че ответницата
притежава правото на собственост на 5/6 ид. ч. върху процесния недвижим имот.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са
приети протокол от проведено на 02.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на
което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на
апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния
счетоводител, договор № 3823/18.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в етажната собственост, както и договор от 01.11.2007 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139
в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
3
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Вещото лице
е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани
четири отоплителни тела и съответно четири топлоразпределители, както и една щранг-лира
в банята без монтиран топлоразпределител. В имота липсвало узаконен водомер за топла
вода, поради което е начислявана служебно на „брой лица“ ( в случая на 4 лица) с разходна
норма на 140 л на денонощие за 1 потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация за апартамента на ответницата, е разпределена в съответствие с правилата на
Наредбата – пропорционално на отопляемия обем на имота – 194 куб.м. Вещото лице е
посочило, че не е била разпределяна топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в
общите части на сградата, съответно не са били начислени суми по това перо. Вещото лице
е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на
топлинната енергия. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка
на ищеца. Топлоенергията е разпределена в съответствие с нормите на ЗЕ и Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването. След края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни
сметки. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. е в размер на 5196 лв.,
след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава,
изчислена по изравнителни сметки.
Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния
съд относно приложението на института на погасителната давност за процесните вземания:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция
към 12.03.2014 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 (в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите
условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение), представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
(поканата с) за изпълнение. Тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията,
защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този
4
смисъл, задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда
вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение – след нейното осъществяване (изготвянето на индивидуалната справка за
отопление и топла вода).
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
(равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително“ вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., издаването на
изравнителна сметка и задължението за заплащане на изравнителната сметка в определени
срокове не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната
изискуемост. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд, че вземането на
ищеца по обща фактура№ **********/31.07.2014 г. за периода от 01.05.2013 до 30.04.2014 г.
е с падеж 14.09.2014 г. е неправилен.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2017 г. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 23.06.2014 г. В случая погасени по
давност са вземанията по обща фактура № **********/31.07.2014 г. за периода от 01.05.2013
до 30.04.2014 г. в размер на 2245,67 лв. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК
компетентност на съда за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в която е посочен
размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата
за непогасената по давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от
5196 лв. Следователно искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от
4330 (5/6 от 5196), дължима за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
въззивният съд приема следното:
5
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 01.11.2007 г.,
сключен между ищеца и „Т.с.“ ЕООД страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на
извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства установяващи,
че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в
сграда – етажна собственост, е осъществявано от „Т.с.“ ЕООД. Предвид изложеното ищецът
се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта й са установени по
основание.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че извършените
услуги за дялово разпределение за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. възлизат на сумата
от 82,74 лв. Погасена по давност е сумата от 36,72 лв. за периода от м.05.2013 г. до м.05.2014
г. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена по давност.
Предвид изложеното, цената на услугата за дялово разпределение възлиза на сумата от 46,02
лв. за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г., или ответницата дължи сума в размер на 38,35 лв.
По отношение на претенциите за лихва за забава върху главниците за топлинна
енергия и за цена за услугата дялово разпределение, въззивният съд приема следното:
За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 12.03.2014 г.
Според чл. 32, ал. 1 от същите месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
6
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребенето количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Ищецът обаче не представя
доказателство за публикуването на общите фактури за отчетения период от м.05.2013 г. до
м.04.2016 г., на интернет страницата си. С оглед последното съдът приема, че без
доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в заплащане на установените
главници за периода от м.05.2013 г. до 30.04.2016 г., не е налице. Предвид изложеното
претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху главниците за
периода от м.05.2013 г. до м.042016 г., включително, се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за частична
основателност на предявените искове, решението на първоинстанционния съд следва да се
ревизира в частта за разноските. Пред първоинстанционния съд ищецът (въззиваем) е
направил разноски в исковото производство в общ размер на 1488,45 лв., от които 176,70 лв.
за внесена държавна такса, 440 лв. депозит за експертизи,100 лв. възнаграждение за
юрисконсулт и 771,75 лв. възнаграждение за особен представител. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 176,70 лв. за внесена държавна такса.
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „Т.С.“
ЕАД има право на разноски в общ размер на 734,23 лв. за исковото производство и 87,16 лв.
за заповедното производство. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта за разноските, за сумата над 734,23 лв. до присъдената от 1281,62 лв.
– разноски за исковото производство и за сумата над 87,16 лв. до присъдената от 230,51 лв. –
разноски за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК за въззивната инстанция ищецът (въззиваем) има
право на разноски, съразмерно в размер на 405,36 лв. (при определено от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 771,75 лв.).
Ищецът (възивеам) следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 7, вр.
7
чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител на ответницата – адв. С. възнаграждение за
осъществено процесуално представителство за въззивната инстанция в размер на 771,75 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №№ 20222920 от 15.12.2021 г., постановено по гр. д. №
7470/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, в частите, с които е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****, срещу М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. Х.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** следните суми: сумата над 4330 лв. до
присъдената от 6201,33 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „**** за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.06.2017 г. до окончателното погасяване; сумата над 38,35 лв.
до присъдената от 68,95 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2017 г.
до окончателното погасяване; сумата от 1072,66 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., както и сумата от 17,14 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2014
г. до 12.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40977/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, както и в частта за
разноските за сумата над 734,23 лв. до присъдената от 1281,62 лв. – разноски за исковото
производство и за сумата над 87,16 лв. до присъдената от 230,51 лв. – разноски за
заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, срещу М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„****, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че М. Д. Х., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** следните суми:
сумата над 4330 лв. до присъдената от 6201,33 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г., ведно със законната лихва , считано от 23.06.2017 г. до окончателното
погасяване; сумата над 38,35 лв. до присъдената от 68,95 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.06.2017 г. до окончателното погасяване; сумата от 1072,66
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., както и сумата от
17,14 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40977/2017 г. по
описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, да заплати на
Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 405,36 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „****, да заплати в полза на особения представител на М. Д. Х., ЕГН ********** – адв.
Т. Б. С., на основание чл. 78, ал. 7, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК сумата от 771,75 лв. –
възнаграждение за осъществено процесуално представителство за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
8
ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9