Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ******, 21.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 243 по описа за 2016 година на Провадийския районен съд, трети с-в, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ю.К.П.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.49, чл.53, чл.56 и чл.59 СК, за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните, граждански
брак на 26.04.1997г. по вина на ответника; предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в град
******, с административен адрес град ******, ул. ******
55, ет.3, ап.7 на ищцата; предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете: Д. Ю.
П., ЕГН **********, на майката, като
местоживеенето на детето бъде определено при майката; определяне на режим на
лични контакти
на бащата Ю.К.П., ЕГН **********,*** **** 55, ет.3, ап.7 с
детето Д. Ю. П., ЕГН **********, както следва: - всяка трета събота от месеца
от 10.00 ч до 20.00 ч и един месец през лятото, когато майката не
ползва законоустановен платен годишен отпуск; да бъде осъден
ответникът да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д. Ю. П., ЕГН **********, чрез
ищцата, като нейна майка и законен представител в размер на 400 лева, платими
до 5-то число на месеца, за който са дължими, ведно с лихва за всяка закъсняла
месечна вноска, считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение; да бъде осъден
ответникът да заплати за минал период месечна издръжка в полза на детето Д. Ю. П., ЕГН **********, чрез
ищцата, като нейна майка и законен представител в размер на 400 лева месечно,
считано от 19.05.2015г. до датата на влизане в сила
на съдебното решение; след
прекратяване на брака ищцата желае да възвърне предбрачното си
фамилно име Иванова
На основание чл.211 от ГПК, приети за разглеждане в настоящото
производство са насрещни искове от
ответника Ю.К.П., ЕГН **********,***
срещу ищцата Н.М.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, в условията на последващо обективно кумулативно съединяване с
правно основание чл.49, чл.53, чл.56 и
чл.59 СК, както и в условията на евентуално съединяване на насрещен иск с правно основание чл.57 ал.2 СК, за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и Ю.К.П., ЕГН **********,***, граждански брак на 26.04.1997г. по вина на ищцата; предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в град
******, с административен адрес град ******, ул. ******
55, ет.3, ап.7 на ответника; определяне на наем, който ищцата да заплаща на
ответника в случай, че семейното жилище й бъде предоставено в размер на 200 лв.
от датата на влизане в сила на решението до отпадане на основанията за
ползване; предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на брака дете: Д. Ю. П., ЕГН **********,
на бащата, като
местоживеенето на детето бъде определено при бащата; определяне на режим на
лични контакти
на майката Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** с
детето Д. Ю. П., ЕГН **********, както следва: осъществява 3 пъти в месеца - първа, трета и
четвърта събота и неделя от месеца от 10:00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с
преспиване, през половината от Коледните, Новогодишните и Великденските
празници и през половината зимни, междусрочни, пролетни и летни ваканции.,
както и 30 дни лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; да бъде осъдена
ищцата да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д.
Ю. П., ЕГН **********, чрез ответника, като неин баща и
законен представител в размер на 120 лева, платими до 5-то число на месеца, за
който са дължими, ведно с лихва за всяка закъсняла месечна вноска, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение до настъпване на основанията предвидени в закона за
нейното изменение или прекратяване;
ИЩЦАТА твърди в исковата молба, че с ответника Ю.К.П., ЕГН ********** са съпрузи
по силата на сключен на 26.04.1997 г.,
граждански брак, видно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак
№ 098312, издадено въз основа на акт за граждански брак № 21/ 26.04.1997 г.,
съставен от Община ******. По време на брачното им съжителство се родили децата
им С. Ю. П., ЕГН **********, навършила пълнолетие към настоящия момент и Д. Ю. П.,
ЕГН **********, родена на *** г. В
продължение на повече от 17 години съпружеският им живот протичал хармонично,
като със съпругът й проявявали взаимна обич и уважение и полагали съвместно
необходимите грижи свързани с отглеждането и възпитанието на децата им. Преди
повече от година поведението на съпругът й се променило,
първоначално към нея, а впоследствие и към децата им. Ответникът станал
агресивен, арогантен, започнал да я
нагрубява, да я обвинява в изневяра. Първоначално подценила тези му прояви,
като ги отдала на напрегнатия живот, който водели и решила, че е необходимо да
положи повече усилия, водена от убеждението, че с търпение и обич взаимно ще
преодолеели този етап от взаимоотношенията им. Действията на ищцата в тази
насока се оказали напълно безрезултатни като през последните 12 месеца
поведението на съпругът й ескалирало в
посока на нетърпимост, физическо и психическо насилие спрямо нея. Всеки неин
опит да разговаря, за да изяснят проблемите и да ги решат бил посрещан с пълно
нежелание от страна на ответника да общува и завършвал със скандали, с нанесени
от негова страна обиди и физически удари, в резултат на което с всеки изминал
ден напрежението в дома им се засилвало, неизменно отразявайки се негативно и
на техните деца. Единственото, обяснение което получила от съпруга си за
действията му спрямо нея била изпитваната от него ревност. На 19.05.2015 г в
гр. Варна докато изпълнявала служебните си задължения съпругът й я е намерил
и започнал да й крещи, изисквайски от нея да „признае”
за изневяра. Опитът на ищцата да прекрати разговора го ожесточило
още повече и той започнал да й нанася удари в дясното слепоочие
докато седяла в колата, паркирана срещу Очна
клиника в гр. Варна. Случайно минаващи от там хора се намесили и успели да
прекратят нападението му спрямо ищцата. За съжаление случилото се било
последвано и от много други подобни събития в дома, в
който съвместно живеели, на които присъствали и децата им. През месец март
2016г., докато вечеряли съпругът й започнал
спор по незначителен повод и пледирайки факта, че и двете им дъщери били в
стаята започнал да я удря с вратата на гардероба,
докато взимала дрехи. Наложило се
по-голямата им дъщеря да го възпре като започнала да го дърпа, подкрепяйки съпротивата на майка си. В
желанието си да я нарани Ю.П. съобщил в
навечерието на коледните празници през 2015г. на ищцата и децата, че според него дъщеря им Д. не била
негово биологично дете, тъй като визуално приличала само на ищцата.
Едновременно с това Ю.П. престанал да
предоставя средства за издръжка на семейството. Инцидентно, в повечето случай
чрез своята майка започнал да
дава на децата минимални суми, които не били в състояние да покрият дори малка
част от техните ежедневни основни нужди. Поведението на ответника принудило
ищцата да поеме сама грижи по отглеждането и възпитанието и издръжката на
децата, но ответникът продължил да
изразява недоволството си от ищцата и от начина, по който се грижела за семейството
им. Трудовото възнаграждение, което получавала като педагогически съветник в
СОУ ************** ****** и което съставлявало
единственият източник на доходи не й позволявало
самостоятелно да осигурява средствата необходими за издръжка на дъщеря им, която е на 16 години и
е ученичка в 9 клас на СОУ ************ ******. Изложените
обстоятелства убедили ищцата, че между нея и ответника непоправимото била
изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, разбирателство и доверие
необходими за съществуването на всеки брачен съюз, поради което продължаването
на брака им било безпредметно и противоречащо на принципите на морала. Счита, че са налице условията на чл.
49, ал. 1 от СК, тъй като бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли да бъде прекратен по вина на ответника. Моли упражняването на родителските
права спрямо непълнолетната им дъщеря Д. Ю. П., ЕГН ********** да бъдат
предоставени на нея, като на ответника бъде
определен режим на лични контакти с детето - всяка трета събота от месеца
от 10.00 ч до 20.00 ч и един месец през лятото, когато майката не
ползва законоустановен платен годишен отпуск. Моли да бъде осъден ответникът да заплаща на дъщеря им,
чрез ищцата, в качеството й на нейна майка месечна издръжка в размер на 400
(четиристотин) лева, считано от 19.05.2015 г, до настъпване на законово основание
за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва при забавено
плащане на издръжката, с падеж до пето число за лесеца, за който се дължи, като
допуснете предварително изпълнение на решението в тази му част. Моли да й бъде предоставено семейното
жилище, с административен адрес: гр. ******, община ******, област Варна, ул. ******
№ 55, ет. 3, ап. 7. След развода
желае да носи предбрачното си фамилно име Иванова.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, като е
предявил и насрещни искове. Ответникът оспорва изцяло изложената от ищцата фактическа
обстановка. Възразява против изложените в молбата на ищцата обстоятелства,
касаещи съвместният им живот като семейство и отношението му към нея, както и
че бил упражнявал психическо и физическо насилие върху нея. През време на съвместното им
съжителствуване с ищцата участвал в домакинските задължения, разходите по
осигуряването на консумативи и дрехи и храна за семейството. През време на
съвместния им живот бил осъществявал пълноценна родителска грижа над двете им
деца. По време на съжителствуването им с
ищцата се проявявали неразбирателства, провокирани от неуважението и
незачитането, което тя проявявала към него като съпруг и баща, опитите й да го
изолира от нейния живот и от живота на децата им,
като поведението на съпругата му, явно не било към запазване на семейството. През време на съвместния им живот
ищцата няколко пъти без причина напускала
семейното им жилище, като оставяла двете им деца изцяло на неговите грижи. През
време на отсъствията на ищцата от домът им той изцяло полагал грижи по
отглеждането и обгрижването на двете им
деца С. и Д., както и осигурявал прехраната им. Тъй като му се налагало да
работи, за да осигури издръжката, помощ в отглеждането и в домакинските
задължения му оказвала неговата майка. Когато ищцата искала отново да се
съберат и заживеят като семейство, ответникът приемал само защото искал да
запази семейството им. Твърди, че от месец декември 2015година
били във фактическа раздяла с ищцата, като тя напуснала
семейното им жилище, находящо се в гр.******, ул.”******” №55. Децата им С. и Д.
останали да живеят заедно с него в семейното им жилище. Предвид
изложеното оспорвал твърдението на ищцата, че вината за разстройството на
брачните им отношения е негова. Поведението
на съпругата му по време на брака им довел до изчерпване на отношенията на
взаимност, уважение, взаимно зачитане и разбирателство необходими за
съществуването на един брак. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен поради което желаел той да бъде прекратен с развод по вина на ищцата.
Оспорва искането за предоставяне на родителски права на ищцата върху детето Д..
Детето Д. живеело с него в семейното им жилище, като
заявява, че е добър родител, с високо развито чувство за отговорност и детето
му било силно привързано към него. По
отношение на претенцията на ищцата за заплащане на месечна издръжка в размер на
400лв. в полза на детето Д., заявява, че оспорва частично размера на предявения
иск до сумата от 120 лв., като по голяма сума не бил в състояние да заплаща,
поради обстоятелството че и към момента осъществява изцяло издръжката на детето
му Д. и на пълнолетното им дете С., както и финансово помагал на майка си,
която била пенсионер. Оспорва изцяло иска за заплащане на издръжка от мен за
минал период от време от 19.05.2015г., като заявява,
че през този период от време е предоставял средства за издръжка. Оспорва иска за ограничен режим на
личен контакт, посочен от ищцата като счита, че исковата молба не съдържа
изложение на твърдения които да обуславят извода за наличе на необходимост от
определяне на рестриктивен режим на личен контакт. Твърди, че има необходимия
родителски потенциал, а освен това между него и детето ми Д. е налице дълбока
привързаност и контактите помежду им са пълноценни, като нормалното поддържане
на същите може да се отрази само благоприятно на правилното развитие на детето.
Желае да поддържа чести и близки контакти с детето си, защото обича детето си и
поради факта че е на възраст, когато се
нуждае и от двамата си родители, желае режима на личен контакт да се
осъществява 3 пъти в месеца — първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца
от 10:00 ч. събота до 17.00ч. в неделя с преспиване,с преспиване, през
половината от Коледните, Новогодишните и Великденските празници и през
половината зимни, междусрочни, пролетни и летни ваканции, както и 30 дни
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Не бил съгласен с искането на ищцата
да и се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр.******,
ул.”******” № 55, тъй като и към момента ищцата е напуснала семейното им
жилище. При условие, че въпреки това ползването на семейното жилище бъде предоставено на ищцата,
то моли съобразно закона съда да определи наемно възнаграждение,
което ищцата да заплаща на ответника за ползването на съответната притежавана от него
идеална част. Предявява насрещен иск за прекратяване на брака
ни, чрез развод по реда на чл.49 от ГПК, по вина на ищцата. Моли да му бъдат предоставени
упражняването на родителските права върху роденото им дете Д. Ю. П., както и
местожителството на детето да бъде при него. Моли да
му бъде предоставено правото на ползването на семейното жилище представляващо
жилище находящо се в гр.******, ул’’******" № 55, ет.З, ап.7. Моли на майката да бъде определен следния режим на лични
контакти, с детето Д., който да се осъществява 3 пъти в месеца - първа, трета и
четвърта събота и неделя от месеца от 10:00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с
преспиване, през половината от Коледните, Новогодишните и Великденските
празници и през половината зимни, междусрочни, пролетни и летни ваканции.,
както и 30 дни лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Моли да бъде осъдена ищцата да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева в
полза на детето ни Д. Ю. П., чрез него като нейн баща и законен представител,
ведно със законната лихва до пето число на месеца, за
който се дължи от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
основанията предвидени в закона за нейното изменение или прекратяване. Моли да бъде осъдена ищцата да
му заплаща месечен наем за ползването на семейното жилище представляващо апартамент
находящ се в гр.******, ул.”******’’ № 55, ет.З, ап.7 в размер на 200 лева
съответстващи на дела му в съсобствеността на имота от влизане в сила на
решението до отпадане на основанията за ползване.
Ответникът твърди, че с оглед запазване интересите на детето
им Д. Ю. П., желае детето да бъде изслушано от съда относно желанието му при
кого от двамата родители иска да продължи да живее. Ако становището на детето
им Д. било, че то иска да продължи да живее при
него, заявява, че ще поддържа предявения от него иск за родителски права, но
ако становището му е то да бъде при майка си, щял да уважи това негово желание
именно защото то е в интерес на детето му и стремежът му бил да
поддържа нормални и цивилизовани отношения занапред с ищцата. Излага, че е съгласен да постигне споразумение с ищцата относно
упражняването на родителските права, като желанието му е пълноценно доколкото е
възможно да участва в отглеждането и възпитанието на детето с разширен режим на
личен контакт.
ИЩЦАТА депозира в срок отговор на насрещните искове. Оспорва изцяло твърденията на Ю.П.
относно брачните й провинения, в частност неуважението и незачитането му,
изолирането му от живота на децата им, безпричинното напускане на семейното
жилище. Твърди, че от началото на съпружеския им живот до фактическата им
раздяла била реализирала в пълен обем и непрекъснато, както съпружеските си,
така и родителските си задължения, като напуснала жилището единствено водена от
страх за живота си, провокиран от поведението на ответника, но дори и през този
период не била преустановила полагането на грижи спрямо децата. Оспорва
ответникът да е давал издръжка за периода от 19.05.2015г. до подаване на
исковата молба в съда. Оспорва претенцията на ищеца по насрешните искове за
предоставяне на родителските права спрямо Д. П., като твърди, че с поведението
си, в частност упражненото в присъствието на децата физическо насилие спрямо
нея, заявеното твърдение, че Д. не била негова дъщеря, отказът на ищеца да
предоставя средства и подаръци, поради тази причина, извършения по настояване
на ищеца по насрещните искове ДНК анализ, Ю.П. бил демонстрирал липса на
родителски капацитет и незачитане интересите на детето. Оспорва претенцията на
ищеца П. за заплащане на наем за неговата част от семейното жилище. Наемната
цена от 200 лв. месечно била прекомерна и несъобразена както с площта на
апартамента, така и със средния пазарен наем за имот като процесния. Твърди, че
трябва да се съобрази и приспадне сумата, която се полага на нея, доколкото е
съсобственик на жилището.
В открито съдебно заседание съпрузите излагат, че
са постигнали споразумение относно всички последици на развода в следния
смисъл: страните желаят прекратяване на гражданския брак без съда
да се произнася по въпроса за вината; родителските права спрямо Д. Ю. П., ЕГН **********,
се предоставят на нейната майка – Н.М.П., ЕГН **********, постоянен адрес ***;
на бащата Ю.К.П., ЕГН – **********, постоянен
адрес *** се определя следния режим на лични контакти с детето Д. Ю. П., ЕГН **********: всяка четна събота и неделя с
преспиване от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, всяка нечетна година
от Великденските, Коледните и Новогодишните празници, всяка година на
01.04 - рождения ден на бащата от 10.00 ч до 18.00 ч., двадесет дни през
лятото, когато майката не ползва годишен отпуск; бащата Ю.К.П., ЕГН – **********, постоянен адрес ***
ще заплаща месечна издръжка в полза на Д. Ю. П., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н.М.П., ЕГН ********** в размер на 130 лева,
платими до 5-то число на месеца, за който са дължими, ведно с лихва за всяка
закъсняла месечна вноска, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.03.2016 г.; семейното жилище, находящо се в град ******, с административен
адрес град ******, област Варна, ул. „******“ № 55, ет. 3, ап. 7, което е
придобито в режим на СИО, се предоставя за ползване на Н.М.П., ЕГН **********,
като ответника не претендира наем; след
прекратяването на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име П.;
страните не си дължат издръжка, след прекратяване на брака.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” ******,
счита, че така постигнатото споразумение е в интерес на детето с изключение на
размера на издръжката.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приетото по делото на л. 4 удостоверение за сключен граждански брак, ищцата и
ответникът са сключили такъв на 26.04.1997г.
Видно от
приетото удостоверение за раждане на л.5, детето Д. Ю. П. е родено на ***г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не е спорно между страните, че съпрузите са в трайна
фактическа раздяла, която считат за окончателна, както и че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен вследствие различие в житейските им позиции. И двамата
съпрузи в открито съдебно заседание лично изявяват волята си бракът им да бъде
прекратен. Налага се по убедителен начин изводът, че
бракът не изпълнява социалната си функция, между съпрузите не съществува
физическа и духовна близост, която осмисля запазване на брачната връзка и
приетия за нормален семеен живот, поради което следва да се приеме, че са
накърнени сериозно основните принципи, на които се основава бракът и той е
именно дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Постигнатото споразумение по чл.49, ал.4 СК в проведеното
открито съдебно заседание по всички последици от развода не противоречи на
закона и морала. Съдът намира и че интересът на детето е защитен при наличие на
разбирателство между родителите относно родителските права, режима на лични
отношения и контактите с него, както и размера на издръжката.
Горното обуславя извод за основателност на молбата за
развод, като следва да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение
по всички последици от прекратяване на брака.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за
производството в размер на 50лв. на основание чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, която следва да бъде понесена поравно и всеки от съпрузите
следва да заплати половината от останалия дължим размер на държавна такса, а
именно 25лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължащият издръжка родител Ю.К.П. следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на ПРС в размер на 93.60 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
брака
между Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Ю.К.П.,
ЕГН **********,***, сключен на 26.04.1997г. с акт № 21,
съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. ******,
поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство
на брака, на осн. чл.49, ал.1 СК.
УТВЪРЖДАВА
на основание чл.49, ал.4 СК споразумението,
с което съпрузите уреждат някои от последиците на
развода, както
следва:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права по отношение на детето Д. Ю. П.,
ЕГН ********** на
майката Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, като определя и местоживеенето на детето да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ
режим
на лични отношения на бащата Ю.К.П., ЕГН **********,*** с детето Д. Ю. П., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взема детето всяка четна
събота и неделя с преспиване от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
всяка нечетна година от Великденските, Коледните и Новогодишните празници,
всяка година на 01.04 - рождения ден на бащата от 10.00 ч до 18.00 ч.,
двадесет дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
ПРЕДОСТАВЯ на съпругата Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. ******, ул. „******“ 55, ет.3, ап.7.
ПОСТАНОВЯВА
след
развода жената да носи брачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА
Ю.К.П., ЕГН **********,*** полза на детето Д. Ю. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.М.П., ЕГН ********** , издръжка в
размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/
месечно,
с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, считано
от 21.03.2016г.,
до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Ю.К.П., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Провадийски районен
съд окончателна държавна такса в размер на 25лв.
/двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса за
присъдената издръжка в размер на 93.60
/деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка
на Провадийския районен съд окончателна
държавна такса в размер на 25лв.
/двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: