Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Лом, 24.08.2020 г.

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 2018 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 и сл. във вр. с чл. 410 ГПК.

Ищецът И.А.Л., ЕГН **********,*** посочва, че е собственик на ½  ид. ч. от нива с площ 14.766 дка, имот № 37798.183.22 в землището на    гр. Козлодуй. На 08.07.2016 г. между него и ответника е сключен договор за аренда на земеделски земи, по силата на който ищецът отдава под аренда посочената нива на ответниковото дружество. Договорът е сключен за 7 стопански години считано от стопанската 2016/2017 г. при уговорено рентно плащане по 45,00 лв. на дка, дължимо до 31.12 на съответната стопанска година. Съгласно договора ответникът следвало до 31.12.2018 г. да заплати на ищеца дължимата рента в размер на сумата от 664,47 лв. за стопанската 2017/2018 г., но сумата не е заплатена.

Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 1751/2019 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. 664,47 лв. - главница за неизплатена рента за стопанската 2017/2018 г. по Договор за аренда на земеделски земи от 08.07.2016 г.

2. 50,54 лв. - мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на вземането - 31.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението - 01.10.2019 г.

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /01.10.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си счита предявения иск за допустим, но неоснователен

Твърди се на първо място, че ищецът не е собственик на посочения в исковата молба имот, поради което и договорът за аренда се явява недействителен и по него не се дължи изпълнение. Посочва се освен това, че след сключване на договора за аренда с ищеца, ответникът -         „Акрос - 2008“ ЕООД е сключил договор за наем с действителните собственици на имота – Х.С.Т.и А.Д.Ж..

Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът приема, че спорът по делото е относно наличието на задължения на ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П.С. от МАК, който поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в цялост. Претендира и разноските по заповедното и настоящото производство, като представя списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага и в писмена защита.  

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Р.Б. от МАК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

По ч. гр. д. 1751/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед № 1155 от 01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника, за сумата от 715,01 лв., представляваща: 664,47 лв. – главница – по договор за аренда, както и 50,54 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.12.2018 – 01.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2019 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на    375,00 лв., направени по заповедното производство – 25 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение.

От длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срок е подадено Възражение и съдът с Разпореждане от 17.10.2019 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Искът на Заявителя, основан на чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

С исковата молба е приложен нотариално заверен договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2016 г. С него ищецът И.Л. е предоставил за ползване на ответника „Акрос - 2008“ ЕООД земеделска земя - нива с площ 14.766 дка, имот № 37798.183.22 в землището на        гр. Козлодуй, срещу задължението за извършване на определено арендно плащане. Такова обаче не е направено до 31.12.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, и сл. от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, в случая - че плащане не се дължи.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.

Спорно по делото е дали ответникът дължи посочените в исковата молба суми, доколкото последният по същество твърди, че не дължи плащане по представения договор.

Основният аргумент, развит в отговора на исковата молба е, че ищецът И.Л. не е собственик на нивата, предмет на договора за аренда и поради това договорът е недействителен – съответно от ответника не се дължи изпълнение. Тези доводи съдът намира за неоснователни, тъй като не се установява нито едно от основанията, водещи до недействителност на договора, в нито една от двете ѝ форми – нищожност или унищожаемост.

Договорът за аренда е сходен с договора за наем, но има особен обект – земеделски земи. Уредбата на арендните договори е в специалния закон – Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/, като за неуредените въпроси приложение намира ЗЗД. Договорът за аренда е сделка на управление, а не на разпореждане със съответната земеделска земя. Като такъв може да бъде сключен както от собственика на земята, така и от несобственик. Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗАЗ – че арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора. Логическото тълкуване на тази норма, както и систематичното тълкуване с разпоредбите на чл. 229, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД (уреждащи сключването на договор за наем от несобственик) водят до правилния извод, че договор за аренда може да бъде сключен и от несобственик. Следователно, дори да се приеме, че ищецът Л. не е собственик на описаната земеделска земя, това не води до недействителност на сключения с ответника договор. Извод в обратна насока не може да се изведе от нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, която определя как се уреждат отношенията между съсобствениците, в случай, че един от тях предостави за ползване имота. Сключеният впоследствие от ответника договор за наем на земеделска земя от 05.11.2019 г., представен по делото, не води до недействителност на договора за аренда, нито до неговото дерогиране.

Както правилно се посочва от процесуалния представител на ищеца, в случай, че договор за аренда на земеделска земя е сключен от несобственик, действителния собственик ще разполага със средствата за защита, уредени в гражданското законодателство, но по сключения договор (който е действителен и поражда съответните правни последици) се дължи изпълнение и от двете страни. Тъй като изпълнение от ответника «Акрос – 2008» ЕООД не е налице, то предявеният установителен иск се явява основателен.

Ето защо, ищцовата претенция следва да бъде уважена в пълен размер – по отношение както на главницата, така и на мораторната лихва.  

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР        № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 800,00 лв.

Предявените искове са уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Акрос - 2008“ ЕООД, с. Златия, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:            с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, ул. „Дунав“ № 26, представлявано от К.М.С., ЕГН **********,*** – управител, че същият дължи на И.А.Л.,                     ЕГН **********,***, сумата 715,01 лв., от които:

1. 664,47 лв. - главница за неизплатена рента за стопанската 2017/2018 г. по Договор за аренда на земеделски земи от 08.07.2016 г.

2.  50,54 лв. - мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на вземането - 31.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението - 01.10.2019 г.

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /01.10.2019 год./ до окончателното плащане на главницата, за които суми по ч. гр. д. № 1751/2019 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл. 410 ГПК Заповед от 01.10.2019 год., за изпълнение на парично задължение, като  

 

ОСЪЖДА „Акрос - 2008“ ЕООД, с. Златия, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Златия, общ. Вълчедръм,                   обл. Монтана, ул. „Дунав“ № 26, представлявано от К.М.С., ЕГН **********,*** – управител, да заплати на И.А.Л., ЕГН **********,***, деловодните разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева и 00 ст./.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                          Районен съдия: