Определение по дело №371/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 541

 

11.02.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 371 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.  

            Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 279 от 09.12.2019 г. по гр. д. № 783/2019 г. на Районен съд – Айтос, с което Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, е ОСЪДЕНА да заплати на Р.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1634, 65 лева главница, представляваща нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 1938, 52 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., 1696 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019 г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът над уважения размер до претендираната сума от 1872 лева.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). 

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Сочи съдебна практика. Позовава се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков, която представя по делото. Поддържа, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения относно правилността на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Посочено е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор становище.

            Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли съда да определи справедливо юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска с първоначален размер от 1872 лева. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

            В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия, който е получил препис от нея чрез адвокат Й.Ж., упълномощена в първоинстанционното производство (л. 4).

            При извършване на служебната проверка за редовност и допустимост по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК съдът констатира следното:

            Съгласно чл. 260, т. 2 вр. т. 4 ГПК жалбата съдържа означение на обжалваното решение и в какво се състои искането. Същевременно наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. В настоящия случай по делото е постъпила въззивна жалба, с която се иска цялостна отмяна на обжалваното решение, а то съдържа и част, с която се отхвърля предявения против ответника-въззивник иск, поради което последният няма правен интерес да го обжалва в тази част. Ето защо на въззивника следва да се укаже в срок до първото съдебно заседание по делото да уточни предмета на въззивната жалба, като уточни дали обжалва решението и в отхвърлителната част. При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която се уважава предявения против ответника-въззивник иск.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 279 от 09.12.2019 г. по гр. д. № 783/2019 г. на Районен съд – Айтос, съобразно мотивната част на настоящото определение. 

            УКАЗВА на въззивника в срок до първото съдебно заседание по делото да уточни предмета на въззивната жалба, като уточни дали обжалва решението и в отхвърлителната част. При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която се уважава предявения против ответника-въззивник иск.

            Определението не подлежи на обжалване. 

            Определението да се съобщи на страните.  

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:            1.                           2.