№ 317
гр. С., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500464 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С., пълномощник на Р.
А. М., ЕГН********** от с.Ч. общ.С., ул.“Аврам С.“ № 23 против решение №
581/01.07.2024 г. по гр.д. № 1077/2024г. на Районен съд – С..
Извършвайки проверката за допустимост съдът констатира, следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 т. 1,2,4 и 7 , както
и на изискванията на чл. 261 т. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК, с оглед на което се явява и
допустима.
Депозирана е въззивна жалба от адв.С., пълномощник на Р. А. М.,
ЕГН********** от с.Ч. общ.С., ул.“А.С. ** против решение № 581/01.07.2024
г. по гр.д. № 1077/2024г. на Районен съд – С., с което по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца А. А.а К.а, ЕГН ********** и К. А. К., ЕГН
********** е било предоставено упражняването на родителските права не
техния баща А. К. А., е било определено местоживеене на децата при техния
баща А. К. А., е бил определен режим на лични отношения с въззивницата, е
1
била определена издръжка в размер на 450.00лв. месечно за детето А. и
350.00лв. месечно за детето К., въззивницата е била осъдена да заплати
издръжка за минал период от време в размер на 1600.00лв., са били
отхвърлени насрещните искове на въззивинцата, било е разрешено издаването
на задгранични документи на децата и е заместено съгласието на въззивницата
децата да пътуват в чужбина.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Същото било постановено в нарушение на материалния и процесуален закон,
а освен това било необосновано.
Решението се основавало единствено на показанията дадени от
свидетелите на бащата. Децата не били носили отговорност за казаното от тях.
Те били манипулирани от баща си, който възпрепятствал всякакви контакти с
майка им, която от друга страна била малтретирана. Посочва се, че
свидетелите на бащата били заинтересувани лица и не следвало показанията
им да бъдат вземани предвид. Неправилно съдът не взел предвид показанията
на свидетелите на въззивницата - нейните родители, които били
непосредствени свидетели на развилите се между страните отношения. На
следващо място е посочено, че определената на децата издръжка не
съответствала на възможностите на въззивницата да дава такава. Тя не
работела на поС.ен трудов договор, поради което издръжката на децата
следвала да е в минимален размер. Неправилно било и възнаграждението,
което съдът присъдил в полза на въззиваемия за адвокатско възнаграждение.
Делото не било с фактическа и правна сложност и адвокатското
възнаграждение следвало да бъде редуцирано.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие - адв.С., който заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззивваемият се явява лично, както и с адв.К., който оспорва
въззивната жалба и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
2
Пред настоящата инстанция бяха изслушани децата А. и К., които
отново преповториха казаното пред първоинстанционния съд, а именно, че се
чувстват добре в дома на баща си, където са живели цял живот. Обгрижвани са
много добре от него и от баба си и дядо си по бащина линия. Чувстват се
обидени от постъпката на майка си, която освен че е напуснала семейството,
не полага никакви грижи за тях и не се интересува от живота им. Майката
можела да се свърже с децата по социалните мрежи чрез приложения като
„Месинджър“, но не го била направила в нито един момент, включително за
рождения ден на малолетното дете К., от който акт детето се чувства много
огорчено и натъжено.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 08.07.2024г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 22.07.2024 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Относно неправилността на обжалваното решение в частта на
предоставянето на родителските права за непълнолетното дете А. А.а и на
малолетното дете К. А. на техния баща А. К. А., съдът съобрази, както
казаното от децата в с.з., устните показания на разпитаните по делото
свидетели, така и представените писмени доказателства (социален доклад), а
така също и становището на социалния работник изразено при изслушването
на децата в с.з. Фактите са категорични. Твърдението от страна на
въззивницата, че спрямо нея е било оказвано домашно насилие от въззиваемия
в присъствие на децата остана недоказано. Такива данни са получени
единствено от разпита на нейните родители – св. Веска и Асен Стефанови. Те
не са подкрепени от никакви други доказателства, поради което съдът намира,
че в тази част не следва да кредитира показанията на родителите на
въззивницата поради тяхната явна заинтересованост от изхода на делото и
3
поради липсата, на каквито и да е други доказателства в тази насока.
Недоказано и неподкрепено от писмените и устните доказателства е и
твърдението на страната, че въззиваемият е настройвал децата срещу нея. От
социалния доклад е видно, че няма данни за родителско отчуждение и че
казаното от децата в с.з. е тяхното мнение за ситуацията, което е било
изразено и в личния разговор проведен между социалния работник и децата.
Децата ясно изразиха своето желание да останат да живеят с баща си и
неговото семейство, така както са живели през целия си живот. Децата
посочиха, че нито един път не са били потърсени от своята майка, въпреки че
тя е разполагала с телефонните им номера и че се е завръщала няколко пъти в
България. Нейното поведение ги карало да се чувстват самотни и изоставени,
а при баща си се чувствали спокойни и обичани. От разпита на свидетелите
Ганев и Петров, както и от изготвения социален доклад е видно, че при бащата
децата получават всички необходими грижи, в добри битови условия, в
сигурна и обезпечена обстановка.
Като взе предвид казаното по – горе, съдът намира, че родителските
права и местоживеенето на децата следва да бъде при техния баща – А. А..
Въззивната страна не е оспорила по същество възприетия от съда режим
на лични отношения, решението в частта на даване на разрешение за издаване
на международни паспорти и заместващото съгласие за пътуване в чужбина,
поради което съдът не дължи излагане на аргументи в тази насока.
Вторият спорен момент във въззивната жалба касае размера на
определената издръжка на децата, като е посочено, че така определена тя не е
във възможностите на майката, която не работи поС.но и няма поС.ни доходи.
Основният принцип залегнал в нашето законодателство е, че размерът на
издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
според възможностите на лицето, което дължи издръжката. Разпоредбата на
чл. 142 ал. 2 от СК уточнява, че минималната издръжка на едно дете е ¼ от
размера на минималната работна заплата, което в случая е 233.25 лв. ( МРЗ е
933.00лв. за 2024г.).
Бащата работи сезонна работа и получава месечно около 1500.00лв.
Майката също работи сезонно в Гърция, където МРЗ месечно е в размер на
800.00 евро или тя също получава около 1500.00лв. месечно. Няма данни
майката да има някакъв проблем със здравето, който да и пречи да упражнява
4
труд поС.но.
В случая детето А. е на 15 години. Тя е голямо дете, което учи в друго
населено място и потребностите и за издръжка са значително повече от
такива, каквито биха били нуждите на едно двугодишно дете, на което би
могла да се присъди издръжка по реда на чл.142, ал.2 от СК. Ето защо съдът
не споделя становището на въззивницата, че следва да бъди определена
издръжка в минимален размер. Една издръжка в размер на 750.00лв. месечно
би съответствала на нуждите на детето А.. Бащата следва да поеме 300.00лв.
от месечната издръжка, а майката 450.00лв.
В случая детето К. е на 12 години. Той е доста голямо дете, което
тренира в друго населено място, пътува около 4 пъти седмично до
тренировъчната зала и както и при сестра му потребностите му за издръжка са
значително повече от такива, каквито биха били нуждите на едно двугодишно
дете, на което би могла да се присъди издръжка по реда на чл.142, ал.2 от СК.
Ето защо съдът не споделя становището на въззивницата, че следва да бъди
определена издръжка в минимален размер. Една издръжка в размер на
650.00лв. месечно би съответствала на нуждите на детето К.. Бащата следва да
поеме 300.00лв. от месечната издръжка, а майката 350.00лв.
Съдът намира, че при доход от 1500.00лв. месечно, майката би могла да
отдели 800.00лв. за издръжката на децата си, от които изцяло се е
дезеинтересувала и за които не полага грижи по никакъв друг начин.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на присъдените
за първа инстанция разноски за неоснователно. На страната са присъдени
1500.00лв. адвокатско възнаграждение по предявените искове и 1000.00лв.
възнаграждение за адвокат по насрещните искове. В случая се касае за седем
иска предявени с основната искова молба и още толкова по насрещната искова
молба. Претендираните от страната и присъдени от съда адвокатски
възнаграждения са в минимален размер и не следва да бъдат изменяни.
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези
на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззивната страна биха се следвали
разноски за адвокатско възнаграждение. Такива обаче не се претендират ,
поради което няма да бъдат присъдени.
5
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 581/01.07.2024 г. по гр.д. № 1077/2024г. на
Районен съд – С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
частта на предоставянето на родителските права и личните отношения (чл.52,
ал.2 от СК), както и за даденото разрешение за пътуване в чужбина (чл.127а от
СК), в едномесечен срок от получаване на съобщението за постановеното
решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6