№ 293
гр. В., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.ева
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия В.ева Гражданско дело №
20243100101227 по описа за 2024 година
Предявени са в субективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК от Н. Б. И. и Г. И. И. срещу И. П. Т. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
реална част с площ от 1641 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в
гр.В., район *** целият с площ 3248 кв.м., при граници на реалната част : ПИ
с идентификатори *** и останалата част от ПИ ***, защрихована на
приложената на л. 4 по делото скица в жълт цвят, заедно с изградените в
реалната част постройки – сграда с идентификатор ***.2 – промишлена сграда
на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с идентификатор ***.3- промишлена
сграда на един етаж с площ 23 кв.м. и сграда с идентификатор ***.4 –
промишлена сграда на един етаж с площ 44 кв.м.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили собствеността
върху процесната реална част на основание непрекъснато и необезпокоявано
давностно владение в периода 2008г. до 2024г. , като и към настоящия момент
владеят и ползват тази част лично. Излага се, че реалната част била оградена,
а постройките се използвали от ищците съответно като гараж, работилница и
склад за инструменти. Преди 2008г. реалната част от имота била владяна от
„Дира 97“ООД като и понастоящем откритата партида за ел.енергия се водела
1
на името на това дружество. През месец май 2024г. ответникът посетил имота
и заявил на Н. И., че притежава нотариален акт за целия имот с идентификатор
*** и му показал НА №160, том XCIV, вх.рег.№35892 от 22.11.2023г. и
претендирал, че го е претендирал въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност. Излага се, че до момента нито ищците, нито някой от
съседи на имота бил виждал ответника в него. Отравя се и искане за отмяна на
КНА на ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна И. П. Т. е депозирала отговор на
исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск.
Излага, че се е снабдил с НА №160, том XCIV, вх.рег.№35892 от
22.11.2023г. след извършване на обстоятелствена проверка за имот *** .
Твърди, че владее този имот от 1995г. и започнал да го използва за стопанска
дейност изработка на арматурно желязо. В момента в целия имот била
разположена негова техника и материали. Завладял имота, тъй като съседният
имот с ид. *** бил също негова собственост и се оказал недостатъчен за
дейността, която извършвал. През 2009г., 2010г. ищецът се настанил в част от
имота и започнал да извършва авторемонта дейност като частта, която той
използвал не била повече от 700 кв.м. и не съответствала на претенцията му.
Сочи, че през годините многократно го е безпокоил с покани да напусне
имота, но предвид че не разполагал с документ за собственост не можел да
потърси съдействие от органите на полицията. Излага, че ищецът не е
упражнявал владение върху претендираната от него реална част от имота, като
тя се използвала за ограничен период от време и двамата, а към настоящия
момент тя не се намирала в държане на ищеца. През частта, която се
претендирала от ищеца преминавал силов кабел, който захранвал арматурния
двор, а преди три седмици със съдействието на полицията ищецът бил
отстранен от имота. Сочи се, че имотът бил бивша собственост на « Спорт
строй» , бил държавна собственост и за него бил съставен Акт за частна
държавна собственост №9425 от 17.11.2017г., на основание чл.18,ал.1 ЗДС.
Излага се, че дори и да приеме, че ищците са владели имота, то нямало как да
е текла придобивна давност в периода 31.05.2006г. до 08.03.2022г. предвид
мораториума за придобиване на имоти частна общинска или държавна
собственост и ищците да станали собственици, на основание придобивна
2
давност. Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съобразно представените по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
С НА от 11.04.2023г. № 86, том I, рег.№ 2257, дело №65 от 2023 г. на
нотариус № 237 – Т.М. И. П. Т. е признат за собственик по давност на ПИ в гр.
В. с идентификатор №***, находящ се в район ***, целият с площ от 1094
кв.м.
С НА от 21.11.2023г. № 115, том I, рег.№ 1063, дело №103 от 2023 г. на
нотариус № 434 - Ю.К., И. П. Т. е признат за собственик по давност на ПИ в
гр. В. с идентификатор №***, находящ се в район ***, целият с площ от 3248
кв.м., сграда с идентификатор *** с площ 13 кв.м., сграда с идентификатор
*** с площ 41 кв.м., сграда с идентификатор *** с площ 23 кв.м., сграда с
площ сграда с идентификатор *** с площ 44 кв.м.
Съгласно издаденото удостоверение от Областна администрация В. от
28.02.2023г. за ПИ с идентификатор *** ведно с изградените в него 4 броя
промишлени сгради за периода 1.06.1996г. до настоящия момент няма
съставен акт за държавна собственост. За имот с идентификатор *** е
съставен акт за частна общинска собственост за частна държавна собственост
№9425 / 17.11.2017 година с предоставени права за управление на областния
управител на област В., съгласно чл.18, ал.1 от Закона за държавната
собственост. Съгласно скица издадено от СГКК В. за собственик на имота е
посочен „Спорт строй“. След извършено проучване на имота по стари
кадастрални планове и разписни листи към тях е установено, че по КП на ***
от 1991 година имотът е с номер 26 и в разписния лист за собственик е вписан
фирма „Спорт строй“, а по КП на А. от 1968 година имотът попада в обхвата
на парцел 4 с вписан собственик участък номер 4 -Сгур В. и в обхвата на
парцел 5 с вписан собственик ТЕЦ В..
Със Заповед №П-21/29.12.1993г. на Председателя на Комитета по
енергетика е посочено, че НЕК АД следва да предаде на поделенията на
ДФ“Енергоремонт“ ползването и разпореждането на част от имотите, на които
са изградени техни бази и на Енергоремонт-В.- част от терена на ТЕЦ В.. В
информационна карта към писмо с изх.№2004/17.04.2011г. е посочено, че
отделената при производството на сгур се съхранява в сгурохранилище с площ
82 хектара, което е собственост на централата.
3
Представен е Акт за частна държавна собственост № 9425 от 17.11.2017
година по отношение на ПИ с идентификатор *** с площ 3860 кв.м., находящ
се в град В., район *** с номер по предходен план 26. Предоставени са права
на за управление на областен управител на област В. по чл. 18,ал. 1 от ЗДС
както и преписката по издаването му.
Свидетелят А.Н.Д. излага, че познава Г. от дете, както и баща й който
работел като домакин в РД на горите, в която свидетелят бил началник
Охрана. Сочи, че много пъти е ходил в имота. Н. извършвал ремонтни
дейности на автомобили в този имот, който бил от един дка и половина и бил
заграден. Една част била заградени с метални пана, а другата с метална
мрежа. В имота имало 3 метални помещения. Едното от тях било тухлено,
където бил М. - свакото на Г.. Фирмата била собственост на лелята на Г. и на
нейния свако и съществувала доста преди това и се занимавала със строителна
дейност. Сочи че за първи път посетил имота през 2009 - 2010 година и поне
2 - 3 пъти седмично го посещавал. За пазач на имота бил назначен Е.
Свидетелят ходил последно в имота преди един месец след подаден сигнал от
Н., че И. е в имота. Свидетелят имал договор да ползва едно от помещенията
в имота, бил му сложил катинар и като отишъл на по -късен етап катинарът го
нямало. Тогава Е.и В. му казали че са видели И. да разбива катинара и затова
свидетелят пуснал жалба в П.. За първи път видял И., когато Н. му се обадил
за да му каже, че той е в имота. Пред полицаите И. обяснил, че е собственик на
имота. Сградата, която била гараж била оборудвана с повдигач, с
инструменти, с компютри. Част от инструментите били на свидетеля.
Претенциите на И. към имота са му известни от тази година. Сочи, че едното
помещение е в непосредствена близост в дясно от двойна метална врата, а
другото е метално помещение, в което имало чешма и чистили рапани и било
на по -висока бетонна естакада. В едно от помещенията се намирал автомобил,
който ползвал и бил на Н. и когато И. сменил катинара, полицаите от *** му
помогнали да изкара автомобила. Н. ползвал всички помещения и целия
имот. В двата гаража, в които извършвал ремонтни дейности влизали
автомобили. В дясно, след големия гараж били поставени двигатели и
скоростни кутии. В имота имало фургон. В дъното вляво имало чешма. Това
не било променено от 2008- 2009 година. Фургонът бил поставен от Н. може
би 3 или 4 години след 2008 година. Към този момент всички помещения били
налични в имота. В имота имало ток и вода. Токът го плащал на Т..
4
Свидетелят В. М. Х. излага, че познава Н. и Г. от 20 години. Двамата
работили във фирма „Дира -97“, която се занимавала със строителство.
Свидетелят работел във фирма „Строй инженеринг“, която копала изкопи.
Имотът, в който се е помещавала фирма „Строй инженеринг“ бил на 50м от
имота на Н. и Г.. От там се познавали. Имотът бил база на фирма „Дира -97“
ЕООД. Намирал се на 50 - 60m в ***, като задната част граничела с ***, а в
лявата част с ТЕЦ Я.К.. Имотът бил ограден от фирма „Дира -97“ ЕООД с
метални платна като оградата не била подменяна. Н. извършвал ремонт на
леки коли. И. Т. заявил, че е собственик на имота през месец Април- месец
Май като дошъл и казал, че земята е негова и дал ултиматум на Н. и Г. за две
седмици да освободят имота. От 2002 година до този момент друг не бил
предявявал претенции към този имот. И. имал имот, който бил заграден с
метални платна и 30% ограда с метални колове. Е.Р. обитавал имота и живеел
в имота в един ламаринен фургон.
Свидетелката М.П. Х.а излага, че се познава с И. от 1984г. Двамата били
колеги и ходила да му помага със счетоводната информация и документация,
която трябвало да се изготви. И. имал имот, който бил паркинга на градския
паркинг. Като се влезе в имота към края му се намирала дясната част на
промишлена зона, О.. Имотът имал портал. И. стопанисвал имота от 1994-
1995 година. В него имало централен портал, откъдето излизали и влизали
камионите, откъдето се внасяли и изнасяли суровините и материалите. Имало
граница строителни материали, които били на И.. Имало прозорци арматура,
два фургона и зад тази граница от материали имало още една част, за която
знае че е на И.. В съседство И. имал друг имот, в който било основното
производство на бетонови изделия. Сочи че в годините ходила много често и
всяка седмица е седяла там и с дни. Не била виждала да се правят ремонт на
коли, не била чувала за фирма „Дира -97“ ЕООД. Не знае да е имало пазач в
имота.
Свидетелят Н.К.С. излага, че познава И. от 1985 година. Карал му
арматура със собствения си камион. Арматурният двор в *** сега бил
общински паркинг. В съседство с него от едната страна се намирал
арматурният двор на И.. Сочи, че му кара арматура от 1994г. година и че го
познава от тогава. Големината по улицата била около 100m, от другата
страна 50m, а от другата страна бил по- малко. От другата страна се намирала
5
бившата *** , там може би било около 20 -30m. Имало метални огради. В него
имало четири сгради с бетонни блокчета, които били занемарени, били с
масивни конструкции. В имота се влизало само през вратата на И.. Там било
плътна ограда затворена от една страна. Там имало строителна фирма. Там
разстоянието било по - голямо. Имотът имал правоъгълна, но неправилна
форма. От северната страна имота бил по- голям, от южната по- малък.
Виждало се да има фургони, натурии, палети с тухли. Имало и обрасли
дървета. От 2007 година насам посещавал имота веднъж или два пъти
годишно. Влизал в имота през врата, направена от мрежа и винкел. От
началото имало желязна врата, след това имало метална ограда, после имало
мрежа, което било от страната, по която се върви. Не бил чувал за фирма Дира
-97“ ЕООД . За „Спортстрой „ сочи, че това е стара фирма, която обслужвала
спортни облекла, която съществувала преди да започне да ходи при И.. Не знае
дали в имота има чешма. Имало електричество, защото машините работили.
Не познавал Н. и Г. и името Е.Р. не му говори нищо. Не бил виждал друг човек
на място. Тези фургони и постройки И. навремето ги ползвал за работници, но
сега били изоставени. Не бил обхождал имота от край до край. Зад тухлите в
имота не бил ходил. Тези тухли били от много време и били разрушени.
Когато се влезело в имота от централния вход, се виждал от целия имот.
По делото е изготвена СТЕ съгласно която по отношение на процесния
имот са действали следните планове : Първи план за територията е КП от
1950г. на квартал А. като част от ***, в който процесният имот попада в
имоти 1326 и частично в 1327. По план територията е била на ТЕЦ В.. През
част от поземления имот е минавала жп линия за обслужване на ТЕЦ В.. През
1991г. е одобрен КП на *** като в този план процесния имот се идентифицира
с номер 26, записан в разписния лист към плана на фирма „Спорт строй“ без
вписан документ за собственост. Съгласно плана в този има 6 паянтови
стопански сгради. Измерената площ от геофрирано изображение от копие на
плана от 1997 година имотът е с площ 3197 кв. м. Има отредена площадка за
промишлена енергетика В., която засяга имот с пл. номер 26, изразяваща се в
образуване на прав ъгъл в източната част на имота. Тази площ измерена
цифрово е 86 кв. м. През 1982г. е одобрен ОГП на община В. с решение номер
те се у чрез 7 - 0302/ 40 46 от 31.12.1982г. на КТСУ. По предвиждане на ОГП
процесният имот попада в спортен парк точки, следващ план и кадастралната
карта на гр.В., одобрена със заповед №РД- 18 – 73/ 23.06.2008г., където
6
имотът се идентифицира с имот с идентификатор *** Следващ план е ОУП на
гр. В., одобрен със заповед №РД-02-14 -2200/ 13.09.2012г. на МРРБ.
Процесният имот попада в смесени зони за обитаване и обслужване и
конкретно в устройствена зона на новия делови център О.. След извършен
оглед на процесния имот вещото лице посочва че същият изглежда
неподдържан, с избуяла растителност и занемарени сгради. Откъм улицата
има ограда от бетонни колове която на места е паднала. Спорната реална част
е оградена с метална ограда като има следи от премахване на малка част от
нея смарт. Самата ограда представлява на места телена мрежа, а откъм пътя от
врата за автомобилен достъп навътре към имота е изградена от метални пана
платна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на процесните недвижими имоти.
Съгласно проведената СТЕ за територията на процесния имот са по КП
от 1950г., който се явява първи процесният имот попада в имоти 1326 и 1327
и съобразно плана територията е била на ТЕЦ В.. По КП от 1991г. имотът се
идентифицира с номер 26 и е записан в разписния лист към плана на
фирма“Спорт строй“ . В него е отредена площадка за промишлена
енергетика. По ООГП от 1982г. процесният имот попада в спортен парк. В
ОУП на гр.В., одобрен през 2012г. имотът попада в смесени зони за обитаване
и обслужване и конкретно в устройствена зона на делови център О.. Следващ
план и кадастралната карта на гр.В., одобрена със заповед №РД- 18 – 73/
23.06.2008г., където имотът се идентифицира с имот с идентификатор ***
Установените по делото обстоятелства не дават основание да се приеме,
че са налице пречки за придобиване на имота давност съобразно. Дали имотът
е принадлежал или принадлежи на трето за спора лице, при заявени
собственически права от двете страни по делото не е от значение за
установяване на отношенията помежду им, като изходът от спора не обвързва
това трето лице, нито правата на последното следва да бъдат обследвани в
контекста на заявеното от всяка от страните придобивно основание.
Налице е конкуренция на права, тъй като и двете спорещи страни са
релевирали самостоятелно право на собственост по отношение на процесния
7
имот, а именно придобивна давност.
В тежест на ищеца е при условията на главно и пълно доказване да
установи собственическите си права и в частност съобразно твърденията му,
че е придобил имота по давност за въведения е исковата молба период
съобразно чл.79, ал.1 ЗС, чийто фактически състав включва два елемента :
владение и изтичане на предвидения от закона срок. Владението следва да
отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъмнено и
спокойно упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
следва да е осъществявал лично или чрез друго лице, считайки тази вещ за
своя.
За установяване на твърденията страните са събрани гласни показания
от свидетели, водени от ищеца и от свидетели водени от ответниците, които са
противоречиви.
Така първата група свидетели, ангажирани от ищците А.Д. и В. М. сочи,
че фактическата власт върху имота е осъществявана от Н. и съпругата му,
като Н. извършвал ремонтна дейност на автомобили. Впечатленията на
първия свидетел датират от 2009-2010г., а на втория свидетел от 2002г., към
който момент той посочва, че в имота се е намирала фирма“Дира 97“ЕООД, в
която са работили и двамата ищци, а впоследствие само те са го стопанисвали.
И двамата еднозначно посочват, че в имота има фургон, който се обитава от Е.
който бил и пазач на този имот, както и помещения, оборудвани за ремонт на
коли. А.Д. излага, че имотът е около декар и петстотин.
Втората група свидетели – Н.С. и М. Х.а, водена от ответника сочи, че
фактическата власт върху е била осъществявана от 1994-1995г. от ответника,
който имал друг имот в съседство, в който било основното производство. И
двамата сочат, че имота има граница от строителни материали- тухли, като не
се посещавали имота зад тази граница.
Събраните гласните доказателства се преценяват от съда по вътрешно
убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетелят съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК и в
съвкупност с целия доказателствен материал по делото. В тази връзка съдът
кредитира изцяло изложеното от свидетелите, водени от ищеца като счита
същите за обективни, непосредствени и незаинтересовани от изхода на делото
като кореспондиращи и с останалия доказателствен материал. Свидетелят В.
М. познава процесния имот вкл. и ищците от работата си във фирма „Строй
инженеринг“ още от 2002г., която стопанисва имот в близост на процесния -
на около 50 м. От друга страна свидетелят А.Д. посещава имота от 2009г. и
дори е наел едно от помещенията в него. И двамата сочат, че ответникът е
заявил претенции към него едва през пролетта на изминалата година/2024г./.
8
Съдът намира, че водените от ответника свидетели нямат преки
впечатления относно спорната реална част, доколкото претенцията касае 1641
кв.м., а целият имот е с площ от 3 248 кв.м. като в тази връзка след оглед на
място вещото лице е установило, че на място е материализирана граница от
метални платна, като в едната част те липсват и са поставени палети с тухли/
така както се вижда на изображението на снимка 1 към СТЕ(стр.74 от делото )
/ И двамата свидетели на ответника нямат впечатления от частта зад
материализираната граница като казват, че не са влизали в нея, поради и което
следва да бъде прието, че ответникът е ползвал останалата част от имота, след
материализираната на място граница, която го разделя на две и която не е
предмет на настоящото производство.
Заявената от ищците фактическата власт е върху изцяло чужд имот,
установена изцяло при липса на правно основание, поради и което съобразно
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата
власт държи имота за себе си, т. е. има качеството на владелец . При
доказаност на фактическата власт съдът приема, че ищците са я упражнявали
с намерение за своене на частта от поземления имот и постройките в него.
Всичко изложено категорично установява твърденията на ищците за
осъществена фактическа власт върху процесната реална част от имота и трите
постройки, които са стопанисвали като свои за въведения в исковата молба
период.
Съобразно изхода на делото следва на основание чл.537,ал.2 ГПК да
бъде отменен КНА за собственост върху недвижим имот №115, том I, рег.
№1063, нот. дело №103/2023г. от 21.11.2023г. на нот. №434- Ю.К. - К., вписан
в СВ под №160, том XCIV, дело 21789, вх. рег. №35892/22.11.2023г. в частта,
с която И. П. Т., ЕГН: ********** е признат за собственик на 1641 кв.м. от от
ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.В., район *** целият с площ 3248
кв.м., при граници на реалната част : ПИ с идентификатори *** и останалата
част от ПИ ***, защрихована на приложената на л.77 по делото скица със сини
линии, заедно с изградените в реалната част постройки – сграда с
идентификатор ***.2 – промишлена сграда на един етаж с площ 41 кв.м.;
сграда с идентификатор ***.3- промишлена сграда на един етаж с площ 23
кв.м. и сграда с идентификатор ***.4 – промишлена сграда на един етаж с
площ 44 кв.м.
Гореизложеното обосновава извод за основателност на предявения иск,
поради и което същия следва да се уважи.
На основание чл.
По разноските :
9
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат
право на разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, както
следва : 823 лева за заплатена държавна такса; 471.50 лева- за заплатен
депозит за вещо лице; 30 лева за такса за издаване на съдебни удостоверения и
3600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 ГПК по
отношение на И. П. Т., ЕГН: ********** с адрес гр.Д***, че Н. Б. И., ЕГН:
********** и Г. И. И., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр.*** са
собственици на реална част с площ от 1641 кв.м. от ПИ с идентификатор
***, находящ се в гр.В., район *** целият с площ 3248 кв.м., при граници на
реалната част : ПИ с идентификатори *** и останалата част от ПИ ***,
защрихована на приложената на л.77 по делото скица със сини линии, която е
приподписана от съда и представлява неразделна част от съдебното решение,
заедно с изградените в реалната част постройки – сграда с идентификатор
***.2 – промишлена сграда на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с
идентификатор ***.3- промишлена сграда на един етаж с площ 23 кв.м. и
сграда с идентификатор ***.4 – промишлена сграда на един етаж с площ 44
кв.м., на основание чл.79, ал.1 ЗС въз основа на изтекла придобивна давност
за периода от 2009г. до настоящия момент.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК КНА за собственост върху
недвижим имот №115, том I, рег.№1063, нот. дело №103/2023г. от 21.11.2023г.
на нот. №434- Ю.К. - К., вписан в СВ под №160, том XCIV, дело 21789, вх.
рег. №35892/22.11.2023г. в частта, с която И. П. Т., ЕГН: ********** е
признат за собственик на 1641 кв.м. от от ПИ с идентификатор ***, находящ
се в гр.В., район *** целият с площ 3248 кв.м., при граници на реалната част :
ПИ с идентификатори *** и останалата част от ПИ ***, защрихована на
приложената на л.77 по делото скица със сини линии, заедно с изградените в
реалната част постройки – сграда с идентификатор ***.2 – промишлена сграда
на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с идентификатор ***.3- промишлена
сграда на един етаж с площ 23 кв.м. и сграда с идентификатор ***.4 –
промишлена сграда на един етаж с площ 44 кв.м.
10
ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН: ********** с адрес гр.Д*** да заплати на Н.
Б. И., ЕГН: ********** и Г. И. И., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр.***
сумата от 4894.50 /четири хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и
петдесет ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Апелативен съд -В..
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
11