№ 248
гр. Карнобат, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20242130100639 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от П.
П. П., ЕГН: ********** от с. С., общ. Карнобат против „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:София, р-н
С., бул. ***№*, с която е направено искане да се прогласи нищожността на
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ****, сключен
на 09.10.2023 г. между П. П. и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********, както и да се признае за установено, че П. П. П., ЕГН: **********
от с. С., общ. Карнобат не дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата
от 4 807.56лв, представляваща разлика между получената по договора за
кредит главница в размер на 2 500лв и пълния дължим по договора размер от 7
307.56лв.
В условията на евентуалност е направено искане да се приеме за
установено по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, че клаузата в
част VI от Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 09.10.2023 г.,
която предвижда заплащане на такси за допълнителните услуги Фаст и
Флекси, е нищожна.
В с.з. ищцата не се явява и не изпраща представител, но депозира
писмено становище, с което поддържа предявените искове
В законния едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор,
1
с който оспорва предявените искове.
В с.з. не изпраща представител, но е депозирано писмено становище, с
което се поддържа отговора.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
На 09.10.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № ****, по силата на който „Профи Кредит
България“ ЕООД предоставя в заем на ищцата сумата от 2 500,00 лв. при
фиксиран ГЛП от 41 % и ГПР от 48.90 %. Така общо дължима сума възлизала
на 4 382,56 лв., включваща главница и лихва.
В част VI от Договор за потребителски кредит № **** е предвидено
ползването на допълнителни услуги по договора, сред които „Фаст“ срещу
възнаграждение в размер на 1 000лв. и Флекси в размер на 1925лв.
По делото не се оспорва действителното получаване на заемната сума от
кредитополучателя, поради което следва да се приеме за доказано, че ищцата
е получила сумата по договора в размер на 2 500 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 на ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин, а съгласно чл. 22 от ЗПК когато тези изисквания не са спазени,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ал. 2 на същия член е посочено, че
ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания, а съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
2
валута.
В настоящия случай в процесния договор е посочено, че ГПР по
кредита е 48.90%, а възнаградителната лихва е 41,00 %, като от съдържанието
на договора и от общите условия към него не става ясно какви други разходи
за потребителя, освен възнаградителната лихва, са включени при
формирането на така посочената номинална стойност на ГПР. Не става ясно
също така дали в ГПР са включени и посочените в договора възнаграждения за
допълнителни услуги, които безспорно представляват разходи за потребителя
– същите са включени в дължимите от него ежемесечни погасителни вноски
(видно от погасителния план). Поради това съдът намира, че в случая не може
да бъде извършена и преценка дали действителният размер на ГПР
съответства на посочения в договора.
Предвид горното настоящият съд намира, че процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК същият е недействителен /в този
смисъл Решение № 377 от 23.04.2024 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
288/2024г., Решение № I- 272 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/2020г. по описа
на Бургаски окръжен съд/, което води до основателност на предявения иск за
нищожност на договора.
Предвид нищожността на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК ищцата П.
следва да върне само чистата стойност на кредита, т. е. предоставената й
главница от 2 500 лв., но не и лихвата и други разходи по кредита, което пък от
своя страна води и до основателността на предявения установителен иск за
недължимост на сумата от 4 807.56лв, представляваща разлика между
получената по договора за кредит главница в размер на 2500лв и пълния
дължим по договора размер от 7 307.56лв
Предвид уважаването на исковите претенции ответната страна дължи
заплащането на държавна такса в размер на 480.60лв. за двата иска, доколкото
ищцата е била освободена от заплащането на такава.
Съгласно чл.38,ал.1 Закон за адвокатурата, в случаите по ал. 1 на с.з., ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Предвид основателността на предявените искове, съдът
следва да определи възнаграждение за адв. Б. по тях в размер на 400лв. общо.
3
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № ****, сключен на 09.10.2023 г. между П. П. П.,
ЕГН: ********** от с. С., общ. Карнобат и „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:София, р-н С., бул. ***№*.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. П., ЕГН:
********** от с. С., общ. Карнобат против „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:София, р-н С., бул. ***№*
иск, че ищцата не дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********
сумата от 4 807.56лв по Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № **** от 09.10.2023 г., представляваща разлика между получената
главница по кредита в размер на 2500лв и пълния дължим по договора размер
от 7 307.56лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н С., ж.к. ****№* да заплати по
сметка на РС Карнобат държавна такса в размер на 480.60лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н С., ж.к. ****№* да заплати на адвокат Л. К. Б. с ЕГН
********** от АК София сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4