Р Е Ш Е Н И Е № 297

гр. Сливен, 30.12.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на четиринадесети декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                                       и с участието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело №  348  по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП.

Образувано е по жалба на И.Й.Ц. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-200-6500/4425 от 13.08.2020 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б.”б” във връзка с чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП е издаден по отношение на И.Й.Ц. Акт за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от Програмата за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“ за кампании 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадените от И.Й.Ц. Общи заявления за подпомагане с УИН 20/280513/86830, УИН 20/290514/90968 и УИН 20/090615/97686 в размер на 37674,12 лева на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б.”б” от Наредба № 11/06.04.2009 г., ведно със законната лихва за периода, изминал от срока за възстановяване (50 дневен от уведомяването) и датата или на плащане от страна от страна на бенефициента  или на прихващане от страна на Разплащателната агенция.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Заявява, че по договор за аренда му било предоставено ползване на земеделска земя от държавен поземлен фонд в размер на 1221,563 дка в землището на с. В., община Стралджа, област Ямбол. Поради настъпила промяна на условията по смисъла на чл.37и  ал.4 от ЗСПЗЗ депозирал до арендодателя – ОД „Земеделие” Ямбол заявление, че е принуден да иска предсрочно прекратяване на договора за аренда. На 18.04.2016 г. подписал споразумение за прекратяване на договора за аренда, което депозирал пред ДФ ”Земеделие” на 11.11.2016 г. Счита, че не са установени фактическите основания за издаване на оспорения административен акт. Твърди, че не е доказано ползването на 74,08 ха, като такова отразяване в системата на ответника се дължало на грешка. Целият договор за аренда бил прекратен без остатъчен размер. Това било видно и от допълнителното споразумение, вписано в имотния регистър при Агенция по вписванията на 26.04.2016 г. Счита, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не била изяснена действителната  фактическа и правна обстановка, довела до неправилно приложение на материалния закон. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира за направените разноски.

В съдебно заседание в писмено становище от процесуалния му представител адв.С.Г. *** подържа жалбата.

Ответникът по жалба – Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” гр. София, чрез пълномощника си юриск. Д. М. оспорва жалбата. Заявява, че Обжалваният АУПДВ е издаден след влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, въз основа на който административният орган наложил санкция в размерите посочени в обжалвания акт. Същият бил издаден от компетентен административен орган, законосъобразен и правилен, поради което моли да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради липсата на правна и фактическа сложност на спора.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият И.Й.Ц. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 593904 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)" през 2013 г. въз основа на подадено заявление за подпомагане с УИН 20/280513/86830. (л.69-115) Одобрената за подпомагане площ е 108.77 ха. от заявена за подпомагане  108.89 ха. Видно от подадено заявление за подпомагане са заявени четири БЗС в с.В., както следва БЗС 11661-62-2 с площ 45.79 ха,  БЗС 11661-483-1 с площ 34.69 ха, БЗС 11661-571-1 с площ 7.44 ха и БЗС 11661-574-1 с площ 20.97 ха или обща площ 108.89 ха. (л.96) Като основание за ползването е посочен договор за аренда.

По заявленията на И.Й.Ц. са били изплатени следните суми по мярка 214 „Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)": през първата година от ангажимента за заявление с УИН: 20/280513/86830 за кампания 2013: АП 13 -31653.02 лв.; през втората година от ангажимента за заявление с УИН: 20/290514/90968 за кампания 2014: АП 13-31254.33 лв.; през третата година от ангажимента за заявление с УИН: 20/090615/97686 за кампания 2015: АП 13-31277.96 лв.

Общата изплатена сума по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 94185.31 лв. (справка л.67-68)

С Договор за аренда, per. № Ю0-06-797/01.04.2013 г., сключен между оспорващия, в качеството на арендатор и Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр.Ямбол, в качеството на арендодател, на И.Й.Ц. са предоставени за временно и възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) в размер на 1221.563 дка в землището на с.В., община Стралджа, област Ямбол и представляващи: имот № 000010 с площ от 395.620 дка, начин на трайно ползване пасище, мера, X категория; имот № 000038 с площ от 469.596 дка, начин на трайно ползване  пасище, мера, X категория и имот № 000183 с площ от 356.3447 дка, начин на трайно ползване пасище, мера, трета категория.(л.6-8)

На 18.03.2016 г., поради настъпила промяна на условията, по смисъла на чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, оспорващия подал до арендодателя - ОД „Земеделие“, Ямбол, Заявление вх.№ РД-16-1099/18.03.2016 г., с което уведомил същия, че поради недостатъчен брой животински единици е принуден да поиска предсрочно прекратяване на договора за аренда.(л.9)

На 18.04.2016 г., на основание § 15 ал.3 във вр. с ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 2015 г.) между Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр.Ямбол и оспорващия е подписано Споразумение за прекратяване на Договор за аренда, peг. № Ю0-06-797/01.04.2013 г. (л.10) Същото е вписано с вх.№ 3012 от 26.04.2016 г. на СВ при РС Ямбол (л.59).

В писмо изх. № 01-6500/9251 от 28.10.2016 г оспорващия е уведомен за възможността да предостави доказателства за прекратени договори за наем за земи от общинския и държавния поземлен фонд (ОПФ и ДПФ) във връзка с приети изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. (л.12-13)

С писмо с вх. № 02-200-6500/4425 от 11.11.2016 г., същият предоставил копие на договор с № Ю0-06-797 от 01.04.2013 г. и Копие на допълнително споразумение от 18.04.2016 г. за прекратяване на договор с № Ю0-06-797 от 01.04.2013 г. (л.14)

След разглеждане на документите, ДФЗ е приел, че от цитираните кадастрални имоти в предоставения договор единствено кадастрален имот с идентификатор 11661-000-010 (който се пресича с референтен парцел с № 11661-483-1-2 ) е част от ангажимента на И.Й.Ц. и същия е изключен от ангажимента. Площта която оставала като ангажимент на кандидата след адаптирането е в размер на 74.08 ха, като одобрената площ преди прилагане процедурата но адаптиране е в размер на 108.77 ха, а адаптираната площ е 34.69 ха т.е. бенефициентът не е доказал невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент за площ с размер от 74.08 ха и същата не е заявена за подпомагане през кампания 2016 г.

С Уведомително писмо Изх. № 02-200-6500/425 от 07.08.2019 г. е  прекратен Агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., като е прието, че земеделския производител не е доказал невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 74.08 ха и същата не е заявена за подпомагане за 2016 г. Посочено е, че ангажимента не е изпълнен относно референтни парцели: 11661-571-1-5 с площ 7.43 ха, референтен парцел 11661-574-1-2 с площ 20.92 ха и референтен парцел 11661-62-4 с площ 45.72 ха. (л.15-16)

Против уведомителното писмо е подадено възражение от И.Й.Ц., постъпило в МЗХГ с рег. индекс № 94-1805 от 03.09.2019 г. Във връзка с него е издадена Заповед № РД 20-291 от 03.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е оставено без уважение. (л.45-47)

С писмо с изх. № 02-200-6500/4425 от 14.04.2020 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ за 40% от получените суми по мярка 214 „Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)" . Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. (л.36-37) Писмото е връчено на оспорващия на 04.06.2020 г. с известие за доставяне. (л.38)

По отношения на И.Й.Ц. с Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-200-6500/4425 от 13.08.2020 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, е установено публично държавно вземане в размер на 37674,12 лева на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б.”б” от Наредба № 11/06.04.2009 г., представляващи 40% от изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от Програмата за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“ за кампании 2013, 2014 и 2015 г..

В акта е посочено, че съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба и се изключват от подпомагане по мярка „Агроекологични плащания".

Общата изплатена сума по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, била в размер на 94185.31 лв. В съответствие с чл.18, ал. 4, буква „б" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., И.Й.Ц. следвало да възстанови 40 % от 94185.31 лв., което се равнявало на 37 674.12 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 10.09.2020 г., а от данните по делото е видно, че жалбата против него е подадена по пощата на 23.09.2020 г.. Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП  Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал.1 и ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л.48-50), с която (т. 20) на основание чл. 20а, ал.2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията за издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 214 „Агроекологични плащания", са делегирани на П. С., з. и. д. на ДФ"Земеделие". Както писмото за откриване на административно производство, така и оспорвания акт са подписани именно от П. С., з. и. д. на ДФ"Земеделие". Въз основа на това се приема, че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Мотивиран е. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.

При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният орган се е позовал на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Налице са и доказателства за извършени компенсаторни плащания по мярката за кампания 2013, 2014 и 2015 г.. Уведомен е адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по установяване на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството.

В същото време актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. Административния орган е приел, че с Уведомително писмо Изх. № 02-200-6500/425 от 07.08.2019 г. е  прекратен агроекологичен ангажимент на оспорващия по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г.. Видно от доказателствата по преписката, оспорващият е обжалвал УП до горестоящия административен орган - Министъра на земеделието, храните и горите, който се е произнесъл със Заповед № РД 20-291 от 03.12.2019 г., като е оставил тази жалба без уважение. По административната преписка и делото обаче не са представени доказателства, че този административен акт е съобщен на оспорващия и по отношение на него е изтекъл срока по чл.149 ал.3 от АПК. В този смисъл горепосоченото УП за прекратяване на Агроекологичен ангажимент на оспорващия по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. не е влязло в сила и като е приел обратното административния орган е издал необоснован административен акт.

Наред с това административния орган не е съобразил и обсъдил всички събрани по преписката доказателства. Оспорващият е участвал в процесната мярка със земеделски земи ползвани въз основа на договор за аренда. Същият е посочил, че този договор за аренда е прекратен поради изменение в законодателството. Съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Ето защо, настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин в ново фактическо и правно положение, неправилно и необосновано административният орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 год..

В случая следва да намери приложение правилото на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на първоначалното заявление 2013 г., според което: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението". Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал.

Според чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11, сред които и сочената от оспорващия - отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът.

Съгласно чл. 75, параграф 1 от Регламент 1122/2009 г., ако даден земеделски производител не е в състояние да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, както е посочено в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, той запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните, допустими към момента на възникване на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. В параграф 2 е допълнено, че случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 биват съобщени в писмен вид на компетентния орган, със съответни доказателства, които удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от датата, на която земеделският производител е в състояние да направи това. Т. е. в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се определят случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които следва да се признават от държавите-членки. Когато в резултат на такива случаи даден земеделски производител не е в състояние да изпълни своите задължения, той не следва да губи своето право на плащане на помощ. В същото време е определен краен срок, в рамките на който земеделският производител следва да съобщи за възникването на такъв случай и този срок е десет дни. Според дефиницията на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признава от компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин; б) дългосрочна професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в)тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в стопанството; г)случайно унищожение на постройките за животни в стопанството; д)епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на земеделския стопанин. Редакцията на текста предполага, че случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства следва да са дефинирани примерно, а не изчерпателно от компетентния национален орган. Посоченият обхват на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба, създадена с Регламент 1306/2013. В съответствие с насоките, изразени в съображение № 5 ("За да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда"), чл. 2 на Регламент 1306/2013 г. дефинира понятието изрично примерно, а не изчерпателно. Анализирайки обхвата на понятието на ниво право на Европейския съюз, съдът приема, че нормата на чл. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г. следва да тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. В този смисъл широко тълкуване на дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г., причините довели до неизпълнение на ангажимента на жалбоподателя могат да се разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 4 буква "в" от ДР на Наредбата.

С оглед данните по делото административния орган не е установил, че по отношение на спорните 74.08 ха е продължило ползването от оспорващия, а същите не са предмет на прекратения договор за аренда, в какъвто смисъл за доводите на жалбоподателя. Съдът е указал на административния орган, че следва да представи доказателства, че процесните 74.08 ха, посочени в Уведомително писмо Изх. № 02-200-6500/425 от 07.08.2019 г. са идентични с парцелите, с които жалбоподателя е кандидатствал и които са одобрени за подпомагане, но това указание не е изпълнено. Видно от доказателствата по делото БЗС по УП и заявлението за подпомагане са с различни номера и площ, като липсват доказателства за тяхната идентичност. Не е обсъдено и обстоятелството дали отчуждаването на 34.69 ха от одобрените за подпомагане 108.77 ха., не представлява „отчуждаване на голяма част от стопанството“.

В този смисъл не е установено, че е било възможно адаптиране на стопанството и не е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г. Установяването на тези обстоятелства са от значение да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.

Тези разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл.18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. В случая не става въпрос за преразглеждане на влязъл в сила административен акта, а за установяване дали не следва да се приложат разпоредби изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г.  и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.

От мотивите на административния орган не става ясно, защо след като е признал обективно основание за прекратяване на ангажимента по отношение на 34.69 ха, е изискал възстановяване на 40 % от полученото подпомагане за 2013, 2014 и 2015 г. за цялата одобрена площ, въпреки разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год.

В този смисъл необосноваността на административния акт е довела до  противоречие с приложимия материален закон. 

По изложените съображения, депозираната жалба следва да бъде уважена, като обжалвания АУПДВ бъде отменен.

На основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от него разноски по производството, представляващи заплатена д.т. и адвокатски хонорар. Ответникът по оспорването е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Делото е с определен материален интерес в размер на 37 674,12 лв.. Минималния хонорар съгласно чл.8 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1660 лв., заплатения от оспорващия хонорар е 1670 лв. без ДДС и надвишава с 10 лв. минималния и следователно не е прекомерен. Предвид изложеното ДФЗ следва да заплати на оспорващия разноски възлизащи общо на 2014 лева и представляващи 10 лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и 2004 лева заплатен адвокатски хонорар с вкл. ДДС.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-200-6500/4425 от 13.08.2020 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ ”Земеделие”, с който по отношение на И.Й.Ц. е установено публично държавно вземане в размер на 37674,12 лева, ведно със законната лихва за периода, изминал от срока за възстановяване (50 дневен от уведомяването) и датата или на плащане от страна от страна на бенефициента  или на прихващане от страна на Разплащателната агенция.

 ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" -Разплащателна агенция, гр.София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на И.Й.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, направените разноски по делото в размер на 2014 (две хиляди и четиринадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: