Решение по дело №424/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Д. М. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 140/06.05.2024 г. по нахд № 780/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0851-000099/06.02.2023 г. на началник група в ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се доводи за липса на мотиви, обоснован анализ на доказателствата по делото и цялостен въззивен контрол на оспореното НП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба - началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че отказът от тестване за наркотични вещества представлява административно нарушение и водачът закономерно е санкциониран.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания за отмяна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения :

С процесното НП жалбоподателят Д. М. А. е санкциониран за това, че на 17.01.2023 г., в 16:55 ч., в [населено място], на [улица], посока [улица], до номер 46, е управлявал лек автомобил БМВ EF828LD, Франция, като при проверка от контролните органи отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инвентарен номер ARME - 0036 за наличието на наркотични вещества или техни аналози. Административнонаказващият орган е квалифицирал поведението на водача като виновно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, поради което му е наложил административни наказания - „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП по съображения, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и извършването на нарушението е безспорно доказано. Въз основа на показанията на свидетелите е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал МПС по време на проверката и е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил състава на втората от алтернативно предвидените форми на изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че нарушителят не е ангажирал никакви доказателства, които да разколебават установените по делото факти, поради което правилно е бил санкциониран. Приел е, че наложените административни наказания са справедливи и съответстват на изискванията на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Така постановеното решение е правилно и мотивирано в достатъчна степен от фактическа и правна страна.

При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на касатора или опорочаване на изводите на съда. Фактическата обстановка е правилно установена, при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, необходими и относими доказателства съобразно действителното им съдържание и въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.

Действително в мотивите към решението не е обсъдено възражението на жалбоподателя относно неточното описание на мястото на извършване на нарушението, но това не е съществено процесуално нарушение, защото не влияе върху крайния правен резултат. В НП е посочено ясно и конкретно по коя улица като наименование и номер се е движил нарушителят. Описанието на мястото на нарушението се потвърждава и от последователните, логични и убедителни показания на полицейските служители, спрели лично водача за проверка, поради което не е налице неяснота на обвинението, водеща до незаконосъобразност на НП.

Не се споделя доводът на жалбоподателя за липса на пълни и точни мотиви по възражението му за разминаване между словесното описание на нарушението и посочената правна квалификация. Съдът е дал ясно и категорично становище, че вмененото на водача нарушение осъществява втората форма на изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като се е позовал на описаната в НП фактическа обстановка. Обстоятелството, че АНО е възпроизвел целия текст на нарушената правна форма с двете алтернативно предвидени в нея хипотези на отказ, не води до несъответствие между фактите и тяхната правна квалификация и нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. В административнонаказателното производство нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу правото. В обстоятелствената част на НП ясно и недвусмислено е посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван с дрегер тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, което не буди никакво съмнение в какво точно нарушение е обвинен жалбоподателят.

Законосъобразно в решението са кредитирани показанията на разпитаните полицейски служители, тъй като те са еднопосочни и се подкрепят от събраните писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да ги опровергават, въпреки предоставената му за това възможност в процеса, поради което правилно констатациите на съда почиват на тях.

С поведението си водачът на МПС е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил санкциониран с процесното НП.

Като е стигнал до същите крайни изводи, районният съд е постановил едно правилно решение, в съответствие с данните по делото и материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 от 06.05.2024 г., постановено по нахд № 780/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.