№ 8751
гр. С., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110136486 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 199351/18.06.2024г. на СРС,
подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М. В. Ч. във връзка със Заповед №
5577/18.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 7110/2024г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу М. В. Ч. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „Топлофикация С.“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*******“, бл. 004, вх. Б, ет. 12, ап. 54, аб. № ******, както следва:
1623,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2024г.) до окончателното
им изплащане;
262,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-23.01.2024г.;
28,76 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.02.2022г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2024г.) до окончателното им
изплащане;
5,61 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.02.2021г.-23.01.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
1
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Ния Соларова / юрк. Дарина
Кирчева или не изпраща представител, като се изразява писмено становище. Предявените
искове се поддържат, като се представят доказателства за сключено между страните
извънсъдебно споразумение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. В. Ч. не се е възползвал от правото си да
подаде отговор на исковата молба. За насрочените по делото публични съдебни заседания не
се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач „Далсия“ ООД не е взело отношение по предявените искове.
За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2025г., процесуалният представител
на ищеца е заявил, че с ответника е сключено споразумение за разсрочване на дълговете,
което се спазва. С Молба, вх. № 26324/03.02.2025г. на СРС, ищецът е представил и заверен
препис от Споразумение от 21.10.2024г. Със същото М. Ч. се е споразумял с
топлоснабдителното предприятие за разсрочване на задълженията за главници и лихви,
предмет на делото, законна лихва от подаване на исковата молба до датата на
споразумението, както и за 214,96 лева съдебни разноски и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. Постигнато е съгласие общо дължимата сума
от 2345,74 лева да се разсрочи на една авансова вноска в размер на 1400,00 лева и още шест
вноски, всяка от които по 157,62 лева. Авансовата вноска се плаща в деня на подписване на
споразумението, а останалите вноски са с падежи в периода 21.11.2024г.-21.04.2025г. С
Молба, вх. № 141904/23.04.2025г. на СРС, „Топлофикация С.“ ЕАД е заявило, че всички
суми по споразумението са платени, с изключение на 157,44 за главница, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение за делото.
2
С оглед сключеното споразумение съдът приема, че страните не спорят относно
размера и основанието на начислените суми.
Съдът намира, че със сключването на споразумението от 21.10.2024г. страните са
осъществили обективна и пасивна субективна новация досежно процесните задължения.
Това е така, тъй като всяка промяна на задълженията по едно облигационно отношение, в
това число падежа, на който следва да бъде изпълнено то, съставлява обективна новация по
смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗЗД, според която едно задължение се подновява тогава, когато се
замени с друго по съглашение с кредитора. В този смисъл е налице и практиката на
Върховния касационен съд - р.147/23.07.2012г.-гр.д.627/2011г.-ВКС, ІІІг. о. Дори и да се
приеме за меродавно виждане в обратна насока /че разсрочването на дълга не съставлява
обективна новация/, то в крайна сметка по съгласие на страните е променен падежът на
задължението, който обаче към момента на приключване на съдебното дирене по делото и
даване на ход на устните състезания вече е бил настъпил: падежът на вноската е
21.04.2025г., който е вторият ден от Възкресение Христово – Великден и е неработен.
Затова, на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗД, падежът следва да се счита за настъпил на следващия
присъствен ден – 22.04.2025г.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК при решаване на делото съдът следва да вземе предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй
като страните са уговорили нов начин и падеж на плащането на процесните задължения,
тези обстоятелства съставляват именно факти, които следва да бъдат съобразени при
решаване на спора. И, тъй като една част от сумите е платена, то предявените искове за тях
следва да бъдат отхвърлени. За останалата неплатена сума, която съдът отнася към
главницата за топлинна енергия, искът следва да бъде уважен, доколкото падежът за
плащането е настъпил.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство.
Разноските по настоящото дело за държавни такси, както и в заповедното
производство, вече са разплатени между страните в рамките на изпълнението на сключеното
между тях споразумение, поради което такива не следва да се присъждат.
Доколкото ответникът е дал повод за делото, в негова тежест следва да се присъдят
разноски за исковото производство в размер на 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като част от исковете се отхвърлят, тъй като е налице сключено в хода
на делото споразумение, съответно е налице доброволно плащане на сумите от ответника-
длъжник, то той следва да понесе всички разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, че М. В. Ч., ЕГН **********, от град С., дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. 004, вх. Б,
ет. 12, ап. 54, аб. № ******, сумата от 157,44 лева, представляваща неплатен остатък от
главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
3
заповед за изпълнение (07.02.2024г.) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 157,44 лева до пълния му предявен размер от 1623,96
лева поради извършено плащане.
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., срещу М. В. Ч., ЕГН **********, от град
С., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „*******“, бл. 004, вх. Б, ет. 12, ап. 54, аб. № ******, както следва:
262,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-23.01.2024г.;
28,76 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.02.2022г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2024г.) до окончателното им
изплащане;
5,61 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.02.2021г.-23.01.2024г.
ОСЪЖДА М. В. Ч., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева за разноски – юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното исково производство /гр.д. № 36486/2024г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4