№ 39590
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110106990 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по Молба вх. №293774/05.09.2025 г. на ответника, с която заявява
допълване на Решение №15830/21.08.2025 г., постановено по делото. Сочи, че
ищцовата претенция е частично уважена, но по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в
полза на Столична община не са присъдени.
Насрещната страна не оспорва молбата.
Съдът, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото
доказателства и закона, намира следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение/в
частта му за разноските. Нормата урежда две хипотези – допълване или изменение на
решението за разноските. По приложението им съдебната практика е
непротиворечива, а с ТР № 6/2013г. ВКС е дал разяснения в смисъл, че след като
съдът с решението е определил дължимите разноски и е налице искане от страната те
да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им,
последното не е молба за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото, при което правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 от ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а
не по отношение на неговото допълване.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
1
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноски е
обусловена от крайния изход на делото и се реализира в рамките на същото
производство.
При изхода на спора, ответникът има право на съдебни разноски на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Извършените от ответника процесуални действия и направени
искания не дават основание на съда да приеме за основателна молбата по чл. 248 от
ГПК.
От предметното съдържание на отговор на искова молба на Столична община
не се установява направено искане за присъждане на съдебни разноски на ответника,
но не само – отговорът е подаден от адвокат, в който случай в подкрепа на
претенцията е следвало да се представи договор за правна помощ, какъвто няма. До
края на устни състезания също не е заявено искане за присъждане на разноски, ведно с
доказателства за тях.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че няма основание да присъжда
съдебни разноски на ответника. За тази претенция правилото на чл. 81 от ГПК изисква
да е отправено искане, каквото не е заявено в срок.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №293774/05.09.2025 г. с правно
основание чл. 248 от ГПК на ответника Столична община.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2