РЕШЕНИЕ
№ 11757
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110147109 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу И. Б. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
8202/2024 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите, както
следва: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.11.2021 г. в размер на 20,02 BGN (двадесет лева и 02 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 01.07.2021г. до 05.02.2024 г. в размер на 10,33 BGN (десет лева и 33
стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 3,48 BGN (три лева и 48 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 31.08.2021г. до 05.02.2024 г. в размер на 0,93 BGN (нула лева и 93
стотинки), държавна такса в размер на 12,50 BGN (дванадесет лева и 50 стотинки),
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
1
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр.София, бул. Претендираните вземанията от ответника представляват ½ част от
общо дължимите вземания за процесния период. По отношение на останалата ½ част
издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Л е
обезсилена поради извършено от длъжника плащане в хода на заповедното
производство. Твърди се в исковата молба, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира и лихва за забава.
След депозиране на отговора на исковата молба и представено доказателство за
извършено плащане, ищецът ангажира становище, с което сочи, че е налице частично
погасяване на дълга, като непогасени са останали задълженията за: 11,75 лева –
главница за ТЕ, 5,63 лева мораторна лихва върху главницата, 100 лева държавна такса
и 11,20 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Моли съда
да установи съществуването на непогасените вземания. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
В срочно подаден отговор ответникът сочи, че е извършил погасяване на
задълженията по делото, като представя доказателство за това. Сочи, че е заплатил
сумата от 129,57 лв., което представлява ½ част от дълга.
В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2025 г. представителят на
ищцовото дружество сочи, че с извършеното от ответника плащане на сумата от 129,57
лева са погасени всички задължения по предявените искове, всички разноски в
заповедното производство, като е останал непогасен остатък за плащане на държавна
такса за исковото производство от 129,56 лева, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ангажира становище за извършвано
дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
2
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Правото на собственост върху ½ част от процесния имот не се оспорва от
ответника, като същото се установява и от приетия по делото нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №г. по описа на нотариус А с район на действие
СРС. Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на ½
част от процесния имот в процесния период. Като собственик на процесния имот,
ответникът има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от
Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с
доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Същият може да
отговаря за ½ част от дълга, съответстваща на притежаваната от него част от
топлоснабдения имот.
С проекта на доклад, обективиран в определение от 25.04.2025 г., приет за
окончателен в открито съдебно заседание от 12.06.2025 г., като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че по всички въпроси,
формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в
исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано. Ищецът признава твърдението на ответника за
извършено погасяване в твърдения от ответника размер от 129,57 лева, поради което
съдът намира за установено по делото, че на 24.09.2024 г. ответникът е заплатил
посочената сума. Ответникът е посочил, че е заплатил ½ част от общия дълг за
процесния имот, но видно от извършеното плащане, същият е заплатил ½ част от
припадащата се на него ½ част от дълга. Така заплатената сума за главница от 11,75
лева представлява ½ част от сбора на двете главници по издадената срещу ответника
заповед за изпълнение, а 5,63 лева представлява ½ част от сбора на двете лихви за
забава по издадената срещу ответника заповед за изпълнение. Ответникът не е
съобразил факта, че при издаването на заповедта за изпълнение съдът е посочил
поотделно дължимите от всекиго от ответниците суми, поради което неправилно след
това е редуцирал неговата част от дълга с ½ част. Ето защо, и като се вземе предвид
извършеното от ответника плащане, признато от ищеца, се налага извод, че
3
действително всички суми по издадената заповед за изпълнение следва да се приемат
за погасени, както и част от държавната такса, платена от ищеца в исковото
производство.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез плащане в
хода на процеса.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за извършено погасяване в хода на процеса на сумите,
претендирани по предявените искове за лихва за забава, поради което същите следва
да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане.
По разноските:
Към датата на завеждане на делото 08.08.2024 г. ответникът е бил в забава на
плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца. Ето
защо същият е дал повод за завеждане на делото, поради което ищецът има право на
присъждане на разноски по делото. Ищцовото дружество е представило списък на
разноските по чл. 80 ГПК, с който се претендира непогасената част от държавна такса
в исковото производство в размер на 129,56 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в минимален размер от 100 лева, за които
суми следва да бъде осъден ответникът.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу И. Б. С., ЕГН
********** искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумите от: 20,02 BGN (двадесет лева и 02
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. в имот, находящ се в гр.София, бул и сумата
от 3,48 BGN (три лева и 48 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., както и исковете с
правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. с 86 ЗЗД за установяване на вземания за
сумите от: 10,33 BGN (десет лева и 33 стотинки), представляваща лихва за забава в
погасяване на задължението за топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до
05.02.2024 г. и сумата от 0,93 BGN (нула лева и 93 стотинки), представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение за
периода от 31.08.2021г. до 05.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.02.2024 г. по ч. гр. д. № г. на СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Б. С., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 229,56 лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4