РЕШЕНИЕ
№ 809
гр. Бургас, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. И.
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело №
20252100501308 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е пред настоящата инстанция по въззивната жалба с вх. №
3151/23.05.23025г. и допълнението към нея с вх. № 3194/27.05.2025г. на М. З. И., ЕГН:
********** и А. П. И., ЕГН: **********, двамата с адрес: *****, подадена чрез
упълномощения им процесуален представител адв. Х. Х. -БАК против решение № 89
от 10.04.2025г.,постановено по гр.д.№ 83/2023г. по описа на Районен съд – Айтос е
постановено да бъде изнесен на публична продан следният недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, съставляващо УПИ IV 2149, 2150 в кв. 106 пo ПУП-ПРЗ на гр.Айтос, с
административен адрес: гр.Айтос, ул. „Димчо Карагьозов“ № 11, с площ нa УПИ 434
кв.м., при граници: на запад - УПИ V-2157; север - УПИ III-2151; изток-улица „Димчо
Карагьозов“; юг - ул.„Цар Освободител“, като получената от публичната продан на
имота сума е указано да бъде разпределена между съделителите, съобразно делбените
им квоти, а именно: 53,334/434 - за О. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: *****;
53,334/434 - за Н. О. Ш., ЕГН **********, с адрес: *****; 160,004/434 - общо за Р. Ш.
Р., ЕГН ********** и съпругата му Н. О. Р., ЕГН **********, двамата с адрес: *****;
167,325/434 - общо за М. З. И., ЕГН ********** и съпругата му А. П. И., ЕГН
**********, двамата с адрес: *****.
1
Със същото решение всеки от съделителите е осъден да заплати по сметка на
РС-Айтос държавна такса съобразно делбената си квота, както следва: О. Д. Ш.- в
размер на 919.68 лв., Н. О. Ш. - в размер на 919.68 лв., Р. Ш. Р. и Н. О. Р. - солидарно в
размер на 2 759.12лв., М. З. И. и А. П. И. - солидарно в размер на 2 885.40 лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с
твърдения, че същото е неправилно. Възразява се против извода на съда, че имотът не
е жилищен, като се сочи, че в него е построена двуетажна жилищна сграда, която
според въззивниците също е предмет на делбата. В допълнението на жалбата се сочи,
че процесното дворно място е образувано вследствие урегулиране на два
неурегулирани поземлени имота и обединяването им в един общ имот, като останалата
част от имота е незастроена. Възразява се, че поради извършеното застрояване цената
на дворното място би била по-ниска, доколкото разпределението на парични средства
при изнасяне на имота на публична продан са квотите на страните, което в случая би
довело до обогатяване на съсобственика, извършил застрояването за сметка на другия
съсобственик. По тези съображения се иска допускане във въззивното производство на
съдебно-техническа експертиза, което искане е оставено без уважение от първата
инстанция, която да даде заключение какво е съотношението между стойността на
застроената и незастроената част от имота, с цел да се направи опит разпределението
на продажната цена да се извърши не съобразно квотите на съсобственост в имота, а
съобразно това съотношение. По изложените в жалбата съображения и съгласно
допълнителното уточнение се иска отмяна на първоинстанционното решение и
връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.
Претендира се присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание
въззивниците не се явяват и не изпращат представител. Депозирали са писмено
становище.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-
ищци О. Д. Ш., Н. О. Ш., Р. Ш. Р., и Н. О. Р., подаден чрез упълномощения им
процесуален представител адв. А. Тасков-БАК, с който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Възразява се против доводите на въззивниците
за сочения от тях начин на разпределение на квотите на собственост като съотношения
между застроената и незастроената част от делбеното дворно място, с мотив, че по
този въпрос има формирана СПН с влязлото решение в първата фаза по допускане на
делбата. На следващо място се сочи, че въпросът за цената на делбения имот при
изнасянето му на публична продан е релевантен само за определяне на дължимите
държавни такси, тъй като при продажбата цената може да е различна. На трето място
се възразява против доводите в жалбата, че предмет на делбата е и построената върху
процесното дворно място сграда. Сочи се, че няма как дворното място да е жилище, а
наред с това се подчертава, че няма направени от страните искания за възлагане,
постройката в двора не е предмет на делбата, а във втората фаза съдът е обвързан от
2
този предмет, по отношение на който е допусната, а в случая до делба е допуснато
само дворното място. По изожените в писмения отговор съображения се иска
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното
производство. В съдебно заседание въззиваемите, чрез адвокатския си представител
поддържат писмения си отговор, с посочване, че цената на имота в делбеното
производство служи единствено за определяне на дължимите държавни такси, като
съгласно практиката на ВКС едва при изнасяне на имота на публична продан се
извършва нова оценка. Моли за потвърждаване на обжалваното решение на първата
инстанция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Производството по делото е за делба по реда на чл. 344, ал. 1 и сл. от ГПК вр с.
чл. 34 от ЗС и е във й втората фаза - по извършването.
С влязло в законна сила решение в първата фаза е допуснато извършването на
съдебна делба между ищците: О. Д. Ш., Н. О. Ш. и съпрузите Р. Ш. Р. и Н. О. Р. и
ответниците-съпрузи М. З. И. и А. П. И. на следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, съставляващо УПИ IV 2149, 2150 в кв. 106 пo ПУП-ПРЗ на гр.Айтос, с
административен адрес: гр.Айтос, ул. „Димчо Карагьозов“ № 11, с площ нa УПИ 434
кв.м., при граници: на запад - УПИ V-2157; север - УПИ III - 2151; изток-улица „Димчо
Карагьозов“; юг - ул.„Цар Освободител“, при квоти на съсобственост между
съделителите, както следва: О. Д. Ш. — 53,334/434 кв.м. ид.части; Н. О. Ш. —
53,334/434 кв.м. ид. части; Р. Ш. Р. и съпругата му Н. О. Р. - в режим на семейна
имуществена общност - общо 160,004/434 кв.м. ид.ч.; М. З. И. и съпругата мy А. П. И.
- в режим на семейна имуществена общност - общо 167,325/434 ид.
В първото по делото съдебно заседание пред районният съд, проведено във
втората фаза на делбата страните не са заявили претенции по сметки помежду си, нито
някой от тях е направил искане за възлагане на процесния недвижим имот в негов дял,
в случай, че същият е неподеляем.
В първата инстанция е назначена еднолична съдебно-техническа експертизa,
изготвена от вещото лице И. Б., която е дала заключение, прието от съда, че
допуснатият до делба застроен недвижим имот, представляват дворно място не
отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ за образуване на
самостоятелни урегулирани имоти, поради което същото се явява неподеляемо, като
оценила имотът на стойност 121 520 лв. С оглед оспорване от ищцовата на страна на
заключението на едноличната експертиза във връзка с дадената оценка на делбения
имот, районният съд е назначил тройна съдебно-техническа експертиза, приета от съда
и неоспорена от страните, по която вещите лица са оценили имота с пазарна стойност
3
от 187 097 лв.
С обжалваното решение районният съд е постановил изнасяне на делбеният
имот на публична продан с мотив, че се касае за поземлен имот, който е неподеляем
съгласно чл. 348 от ГПК, като с оглед нежилищния му характер съдът е счел, че в
настоящата хипотеза са неприложими изключенията на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Позовавайки се на цитирана в решението задължителна съдебна практика съдът е
посочил, че пазарната оценка на имота, определена със заключението на приетата по
делото тройна СТЕ в размер на сумата от 187 097 лв. не следва да бъде определена
като начална цена, от която да започне наддаването, като такава следва определена от
съдебният изпълнител в изпълнителното производство по реда на ГПК. Изложил е, че
тази оценка съставлява база, на която в тежест на всеки от съделителите следва да се
възложи заплащане на дължимата по делото първоначална държавна такса съгласно
дела му в съответствие с разпоредбата на чл. 355 от ГПК, като окончателният размер
на държавната такса да се определи след извършване на проданта и съобразно
получената от нея действителна цена за имота.
След извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като с оглед изложените във
въззивната жалба доводи, становищата на страните и след самостоятелна преценка на
доказателствата по делото и при съобразяване на приложимия материален закон,
настоящата инстанция намира, че районният съд е установил правилно фактическата
обстановка по спора и въз основа на нея е направил правилни фактически и правни
изводи, които въззивният съд напълно споделя и препраща към тях на основание чл.
272 от ГПК. Съобразявайки изложените във въззивната жалба оплаквания и предвид
ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С оглед определяне на способа за извършване на делбата и досежно
възможността процесният делбен имот, представляващ застроено дворно място/ без в
делбата да е включена построената в него сграда/ по делото са извършени две
експертизи - еднолична съдебно-техническа и оценъчна експертиза, която е дала
категорично заключение, че делбеният поземлен имот е неподеляем, поради
невъзможност от него да се обособят отделни имоти в съотвествие с изискванита на
чл. 19 от ЗУТ и е определила пазарна оценка на имота, както и тройна съдебно-
оценъчна експертиза, която е дала по-висока пазарна стойност на делбения имот от
тази, посочена от едноличното заключение.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, възприемайки заключението по
едноличната експертиза в техническата й част и заключението на тройната оценъчна
експертиза правилно районният съд, прилагайки нормата чл. 348 от ГПК, касаеща
всички видове недвижими имоти, без значение дали имат характеристиката на
4
жилищни или не, е счел, че делбеният имот е неподелям и следва да бъде изнесен на
публична продан, като получената от публичната продан сума да бъде разпределена
между съделителите, съобразно делбените им квоти. В тази връзка настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението в жалбата, че съдът не е отчел, че в
имота има построена сграда. Напротив във възприетото от съда заключение по
тройната експертиза дадената пазарна оценка на имота е съобразена именно с това
обстоятелство. Фактът, че делбеният имот е застроен и в него е изградена жилищна
постройка има значение за пазарната му оценка, но не му придава характеристиката
„жилище“. Съгласно дадената в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ дефиниция „жилище“ е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, като
за разлика от него съгласно пар. 5, т. 2 от ДР на ЗУТ „поземлен имот“ е част от
територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници
съобразно правото на собственост. Видно от съдържанието на исковата молба и
влязлото в законна сила съдебно решение в първата фаза на делбеното производство,
предмет на делбата е само поземленият имот, представляващ дворно място. Затова
правилно районният съд е отчел, че в процесният случай допуснатият до делба
поземлен имот няма характера на "жилище" и за него са неприложими изключенията
на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, още повече, че никоя от страните не е заявила искане
за възлагането му, чрез поставянето му в дял в която и да е от хипотезите на чл. 349 от
ГПК.
По тези съображения се налага извода, до който е стигнала и първата инстанция,
че доколкото в настоящия случай е установена по несъмнен начин реалната
неподеляемост на делбеният поземлен имот, изнасянето му на публична продан е
единствения възможен способ за извършване на делбата - чл. 348 от ГПК.
Що се касае до разпределение на цената на имота, получена след публичната му
продан настоящата инстанция намира за неоснователно възражението в жалбата, че
същата следва да бъде разпределена според съотношението между стойността на
застроената и незастроената част от имота, а не съобразно квотите на всеки от
съделителите в имота, тъй като това възражение не намира законова опора. Въпросът
относно квотите в имота вече е решен с влязлото в сила решение по първата фаза на
делбата съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК и не може да се преразглежда във втората фаза,
респ. да се определя друг, различен начин от съотношението цена на имота/квота
начин за разпределение на цената от продажбата на имота между съделителите. По
тези съображения искането за допускане на експертно заключение в тази връзка за
определяне на съотношението между стойността на застроената и незастроената част
от имота е оставено без уважение от въззивната инстанция поради неотносимостта към
към спора.
Що се касае до оценката на делбения имот правилно районният съд е посочил,
5
че същата има значение само за да послужи като база за изчисляване на дължимите от
съделителите държавни такси съобразно дяловете им, определени със СПН съгласно
влязлото в законна сила решение по допускане на делбата – чл. 8 от ТДТКССГПК.
Съгласно чл. 355 от ГПК дяловете на съделители в имота са служат и при определяне
и възлагане на разноските по делбата.
По горните съображения поради изцяло съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на районният съд и при липсата на сочените в жалбата пороци
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба разноски в полза на
въззиваемите-ищци не следва да се присъждат за настоящото производство, поради
липса на доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 10.04.2025г.,постановено по гр.д.№
83/2023г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6