РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. Ямбол, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Д. И. С. с ЕГН ********** с адрес: с.Т., общ.Т., обл.Я.,
ул.“***“ № *** чрез пълномощник адв.М.Г. от АК Я.,с искане за издаване на заповед за
защита от домашно насилие срещу С. С. М. с ЕГН ********** с.Т., общ.Т., обл.Я., ул.“***“
№ ***.
С молбата се твърди, че ответницата е ***на молителката. Твърди се че на 01.09.2022
год. и на 07.09.2022 год. ответницата е извършила спрямо молителката актове на домашно
насилие като я е обиждала с думите „***“, „***“, „***“, блъснала молителката и се заканила
на нея и синът и че ще ги унищожи. Отправяла заплахи към молителката че ще я ликвидира
като човек, че ще се настани в къщата, ще разбие вратата на стаята и и щяла да се настани да
живее там.
С молбата по същество се твърди, че страните са в чести конфликти помежду си като на
01.09.2022 г. ответницата отишла в двора на молителката, започнала да крещи и да събаря
навеса, в който отглеждала зайци и имала дърва за огрев, както и да изнася животните и
вещите на молителката и сина й от там, а когато се опитала да я спре, започнала да я обижда
с думите: „***“, „***“, „***“, блъснала молителката и й се заканила, че „***“.
На 07.09.2022 г. ответницата отишла в дома на молителката и заковала вратите на
навеса, за да не може да ползва дървата за огрев, защото били на нейния баща. През това
време ответницата заплашвала молителката, че ще я ликвидира като човек, че ще се
1
настани в къщата й, ще разбие вратата на стаята й, която молителката държала заключена и
щяла да се настани да живее с нея. Вече година и половина живеела в непрекъснат тормоз и
постоянен и основателен страх за живота и здравето си, тъй като ответницата и нейна ***
била много агресивна и непрекъснато идвала в къщи, налитала да я удря, дърпала я, крещи
й, заплашва и я обижда. Молителката се страхувала, тъй като е възрастна жена на ***
години и е безпомощна.
По делото преди съдебно заседание е постъпил отговор-възражение от ответницата
по молбата, с която се оспорват изложените фактически твърдения в молбата и
придружаващата я декларация. Твърди се, че обстоятелствата изложени в молбата не
отговарят на истината. По същество се признава, че има скандали между двете, поради
което *** на ответницата е звъняла на тел. 112, но без основателни причини. Сочи че, дори
и полицаите, които се отзовали на повикванията й я предупредили да не звъни без
причини.Твърди се, че всички спорове между страните са с оглед обстоятелството, че
ответницата е наследник на *** си по закон и, че част от наследственото имуществено
останало от него й принадлежи. Сочи, че на 01.09.2022 г. е решила да премести някои неща
от апартамента, в който живее и ги занесла и прибрала под навеса, като за това
предварително уведомила *** си. Твърди, че навеса е празен. В него имало само 2 празни
зайчарника. *** й наблюдавала през прозореца и след известно време изляза и започнала да
крещи, че е никоя и няма право да оставя там нещата и позвънила на тел. 112. Твърди, че
свидетел на агресивното поведение на *** й станал неин познат, който минавал покрай
къщата. Когато дошли полицаите, същите не били констатирали неправомерни действия от
нейна страна и предупредили *** й да не използва спешния телефон без причина. На
07.09.2022 г. ответницата твърди, че дори не е била в имота. Твърди, че през целия ден е
била в друг наследствен на *** й двор, заедно с майстор – ***, на когото помагала и който
доизграждал и замазвал паднали стени. Процесният двор се намирал в другия край на
селото. След обед на същия ден по някое време съседка на *** на ответницата е позвънила,
че полицаите пак са в тях и я търсят. Ответницата запалила колата и отишла до къщата на
*** си. Полицаите, които били там не констатирали нарушения от нейна страна и си
тръгнали след това. Иска се от съда да се отхвърли молбата като неоснователна и
недоказана.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. Мария Г. от АК Я., като в хода на делото по същество се подържа молбата
за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответникът по молбата се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. И. С. от АК Я., като в хода на делото по същество
молбата се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, както и писмени доказателства, от които се установява, че страните по делото са
2
наследници на С.И. С. б.ж. на с.Т., починал на *** год., като молителката е била негова ***,
а ответницата е негова ***.
Видно от изисканата от съда по искане на молителката справка от МВР ***“ „***“ Б.,
в *** няма данни за регистрирани обаждания от лицето Д. И. С. от с.Т., общ.Т., обл.Я. за
помощ и съдействие за времето от 01.09.2022 год. до 14.09.2022 год.
Видно от изисканата от съда по искане на молителката справка от ОДМВР РУ „***“
справка, в РУ Т. няма регистрирани преписки по повод подадени сигнали на *** от Д. И. С.
с ЕГН ********** от с.Т.. Образувана е била преписка по повод издадена заповед за
незабавна защита от ***РС. От извършена проверка в ОДЧ при ОДМВР Я. е било
установено, че няма регистрирани сигнали на *** на 07.09.2022 год. от Д. С. от с.Т..
Видно от изисканото по молба на молителката и приложеното в настоящото
производство гр.дело № *** год. по описа на ***РС, същото е образувано по ЗЗДН по
заявление на молителката Д. С. против *** и С. М. /ответник и настоящото производство/.
Гр.дело № *** год. по описа на ***РС е било прекратено с определение на съда № *** год. в
сила от 17.09.2022 год., на основание чл.129, ал.3 ГПК.
По делото по искане на страните бяха събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетеля Д. К., същият е *** на с.Т.. Познава страните от
50 години. Отношенията им се влошили последната година, година и половина, след като
починал бащата на С./съпруг на Д.. Д. се била жалвала на свидетеля, че *** и създава
напрежение. Първият път оплакването било, когато били на гробището. После за вкъщи, за
някакви бидони, после за лозето и някакви дръвчета, които С. садила където трябва и където
не трябва, още за чували и зайчарници и били оплакванията. С. влизала в двора и заявявала,
че определена част от имота е нейно наследство. Д. си живеела в нейното жилище, а С.
имала апартамент, били съседни по местонахождение. Това което чувал свидетеля били
оплакванията от страна на Д..
Видно от показанията на свидетеля Д. К., същият познавал страните. На 01.09. около
3 часа, 3 часа и нещо, след обед се намирал в центъра на селото до един хранителен магазин.
Зад магазина се намирала кооперацията където живеела С.. Чул викове и крясъци. Първото
което видял било С. и внучето, Д. викала „***“. Д. викала на С. „***“, „***“, „***“, „***“,
викала още „***“. Месеци по-рано Д. се оплаквала на свидетеля, че С. я тормози. Не и
помагала с пари. Искала да я гони от къщата, да и преписва къщата. С. казала на свидетеля,
че това не е вярно.
Видно от показанията на св.С.М., същият познава страните. Твърди че на 07.09.2022
год. от 9 до 6 часа вечерта косил тревата на лозето на С. и на още един неин имот, който се
намирал на края на селото. На място имало *** работници. С. била там, тя го закарала. С.
помагала на *** работници. Това било или в събота или неделя, защото свидетелят през
другото време работил по *** до 2 часа. Него ден бил свободен. Носил си ядене и обядвал
там. С. не била излизала от имота, който се намирал на километър и половина – два от баба
Д..
3
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за обективни и
житейски логични, с изключения показанията на св.М. в частта им за точната дата в която е
косил трева в имота на ответницата, тъй като от една страна твърди, че това е било на седми
септември, а от друга, че трябва да е било събота или неделя, защото през другото време е
зает и работи по ***до 2 часа. Видно от справка от календара е че седми септември е сряда,
работен ден.
Изслушана в съдебно заседание ответницата по молбата признава, че е написала
върху стъклата на къщата на молителката „***.“, това станало през лятото. Твърди че *** и
*** и ползват всичко, входната врата била заключена, като *** и имал ключ, а тя нямала
достъп до нищо. Постоянно била гонена. Отрича да я е отправяла заплахи.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирано лице по
смисъла на чл.3, т.4 ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителката е
основателно, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.5 – тъй като ответника е *** – *** на молителката.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото гласни
доказателства. Напротив, макар и косвено изложеното в молбата на молителката и
представената по делото декларация се подкрепя от показанията на свидетелите К. и К.,
пред които назад във времето молителката се е оплаквала от поведението на *** си, част от
които оплаквания се съдържат и в молбата и до съда. Показанията на св.К. не оборват
изложеното от молителката за случилото се на 01.09.2022 год. в двора на последната,
напротив поведението на молителката за което дава показания свидетелят индицират с оглед
житейската логика за наличие на възникнал преди това случай, който е станал повод за
отправяне на обидни реплики от *** към ответницата, както и на предупреждения, че ще се
4
оплачи и че ще сигнализира полицията. Формалната доказателствена сила на представената
по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не се опровергава и от показанията на св.М.
доколкото неговите показания досежно датата 07.09.2022 год. са противоречиви и не могат
да се кредитират безрезервно.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери, че всяко упражняване на действително или предполагаемо право от
страна на ответницата против волята на молителката /влизане в обитаваното от нея жилище
и прилежащия имот, разпореждане с вещи намиращи се в него, заявено право на ползване на
части от наследството/ и преди да има влязло в сила съдебно решение относно
наследствените права на всяка от страните по отношение на движими или недвижими вещи
оставени им от общия наследодател, водещо очевидно до влошаване на междуличностните
отношения и като резултат отправяне на обиди и закани, представлява емоционално и
психично насилие оказвано върху молителката, което следва да се квалифицира като акт на
домашно насилие осъществено от ответницата спрямо молителката съгласно нормата на
чл.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – Д.
И. С. като по отношение на С. С. М. следва да бъдат наложени следните мерки: по чл. 5, ал.
1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие и по
т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на същото на разстояние по-малко от
20 метра, за срок от 6 месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие. Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от
домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото
лице.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в
закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката имат право на разноски, като ответника следва
да бъде осъден да заплати на молителката сторените от нея разноски в размер на 200 лева –
5
заплатеното адвокатско възнаграждение в брой видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Д. И. С. с ЕГН ********** с адрес: с.Т., общ.Т., обл.Я., ул.“***“ № *** за
извършени спрямо нея от С. С. М. с ЕГН ********** с.Т., общ.Т., обл.Я., ул.“***“ № *** на
01.09.2022 год. и 07.09.2022 год. актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА С. С. М. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. И. С. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на С. С. М. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице
Д. И. С. с ЕГН **********, обитаваното от нея ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 20 МЕТРА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на С. С. М. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, С. С. М. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. С. М. с ЕГН ********** да заплати на
Д. И. С. с ЕГН ********** сумата от 200 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – С. С. М. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6